Здравейте отново от вашия досаден контактьор Тоньо Бъчвомирзки. Поради дръзтичния ход на последната алкохолна анкета и внезапната нужда от запуска на нова, този път не алкохолна, нашият екип личности, плод на шизофреничните отклонения на забързаното ежедневие реши да спре до тук с въведението и да започне със свободните съчинения.

Ето и самата анкета, както и резултатите от гласовете на 61 представителни гласа от нашето общество:

Ако приемем, че в една голяма бира, както и в едно малко концентрат има 40 милилитра спирт, можете ли да определите, колко спирт дневно консумирате?

60.66 %

Над 400 милилитра чист спирт (10 бири или 5 големи).

9.84 %

По-малко от 400 мл, но повече от 160 (четири бири или 2 големи).

11.48 %

Максимум 160 мл.

6.56 %

Аз съм абсолютен трезвеник! Не знам изобщо какво правя в тази покварена общност?!

11.48 %

Къф, спирт, бе бате, я съм толкоз пиян, а ти ме караш да сметам! Я седи и си сипвай, стига глупости!

Към тези, т. нар. хиперактивни пиячи, добавяме и 10-те процента прилично пийващи си, както и тези, които си поркат прилично – максимум по две големи на ден и става една картинка от около 82 % народ, които ежедневно употребяват алкохол.

Забележете, че тези, които сме уловили в момент на пиянство не е сигурно, че употребяват алкохол ежедневно. Просто може тъй да се е случило. Както и малцината абсолютни трезвеници, които най-вероятно просто никогха не са опитвали Огнената вода, Кехлибарения елексир и Божията кръв.

Къде идва чукането?

Както някои от нас вече са се досетили, не става въпрос за автотенекиджийския бизнес, ами чисто и просто за правенето на секс. Та ако обърнем внимание на 26-те отговорили в Хард 18+ анкетата, виждаме следната картинка:

Колко често правите секс

Имайки се предвид, че в тази анкета са отговаряли само пълнолетни лица, може при едно евентуално преизчисляване да се получат малки разминавки на процентите, но едва ли това ще е от голямо значение. Виждаме, че почти една четвърт от отговорилите изобщо не правят секс, което със сигурност открива основната причина за високия процент активно пиещи. Или може да се очаква и обратната корелация?! Само учените могат да кажат...

Но като заключение искам да отбележа и дебело да подчертая, че ние, активно пиещите, сме най-голямата група в българското общество! Честита победа, братя!!!

ПП Който няма покана за "Хард 18+" и "Секс?", а има навършени 18 години, да свирка.

Няма те, пак се изгуби от слепите ми очи, няма те...

За кой ли път те викам, сякаш изобщо някога те е имало, и си станал част от моя предишен, някогашен живот.

Миналото ме изяжда и упорито повтарям, че не бива миналото да се гледа, че трябва да...

Какво трябва и какво не...

Кой всъщност решава това?! Кой се занимава с тези дела?!

Трудно фокусирам погледа и мислите си върху нещо, а още по-малко върху някого. Затварям очи и отпивам от чашата с вино, толкова жадно и с такава наслада, сякаш ще ми е за пръв път...

Топлата прегръдка на нощтта бе някакъв сън, мечта, халюцинация..., а студът е най-пълното нещо на света.

Песимизмът е завладяващо чувство, подобно на наркотик, който никога преди това не си опитвал.

Димната завеса, изникнала от забравения пепелник става толкова гъста и непрозрачна, сякаш е съществувала вечно в света и цял живот е била наша съставна част...

Трудно успявам да те намеря, трудно успявам да те почувствам... както физечески, така и духовно, а несвързани слова звучат дълбоко у мен, неспирно говорят за близкия край... Алкохолът ми приседна, сякаш пак съм сгазила лука и трябва да се запазя трезвена и неприкосновена от допира му, ако ще да е под формата на хубаво червено вино...

На кого му пука какво изобщо става в тази стая...

Скоро не съм си писала в дневника. Днес се опитах, но котето точно в онзи момент бе решило да откача... Представям си и на нея какво й е, постоянно затворена между четири стени... но тя познава само този свят, страхувам се, че като види другия, няма да може да живее в него.

Затворя ли очи не мога да видя нищо, всеки спомен е изтрит, а аз си мисля, че дори и името си не мога да си спомня.

Днес трябваше да излезна и да се забавлявам... Вместо това пак си останах тук... Не че е зле... Нищо ново дето се вика, утре може и да ида на кафе...

Колко бързо главата ми натежа, колко бързо музиката навлезе в мен...

Още е толкова рано, а имам чувството, че очите ми ще изкочат от орбитите...

Сякаш има нещо интересно извън тях...

Чувствам... и аз не мога да определя странното чувство...

Би трябвало да се радвам и би трябвало да поема нещата както се очаква от мен... Би трявбало да започна да разсъждавам малко по свързано, но не става...

Май винцето се оказа по-силно отколкото си мисля...

Говори ми се с някой, как ми се ще да имаше някой тук с мен... да си говорим. И да си кажем. Проклетия интернет седи изпразнен от всички и дори тук няма никой... То и интернетът ми не струва... а така да ми се контактува с някой...

Не знам и аз...

Утре може и да се сетя...

За какво говоря ли?

Не знам...

Аз само пиша обичайните несвързъци...Това място трябва да то прекръстя...

Да се нарича „Несвързъци”...

Хехехе.... Звучи като недорасляци...

Мисля да спирам с писането, за кой ли път не върви и това...

Надувам яко музичката и се наслаждавам на нотите извиращщи от компютъра ми...

Какво ли прави той... Парапланко... Как ли му вървят нещата в София... Много ми е странно всичко това и се чудя с коя ли е сега... Дали най-накрая е с тази, която се опитаха да ...

Какво се сетих и аз... ама че работа, това е хептен минало, няма нужда да се ровя... За това и е по-добре да спра да го правя, но понякога имам нужда да си мисля за нещо...

Много искам да изгледам на спокойствие два филма, по ирония на съдбата...

Уви, нямам нито един от тях под ръка...