BgLOG.net
By acecoke , 4 December 2008

Добър вечер, уважаеми съпорочници! Вашият анкетьор Тиквон Груев се опитва отново да влезе в час, макар и да проспа последната година и нещо. И така, с нещо болящо подозрително като ляв бъбрек и с нелепи опити да си вземе въздух без да изохка, вашият любим социолог се заема с разискването на резултатите, трупали се година и нещо...

Какви простотии вършихте това лято? (и миналото, б.а.)

  • 17.57 % Напивах се като казак  
  • 17.03 % За пет пари работа не свърших  
  • 3.78 % Скандали, сбивания, таквиз неща  
  • 23.51 % Сякакви работи. Простотии да искаш от мен!  
  • 22.16 % Аз не върша простотии!  
  • 15.95 % ПИСНА МИ ОТ ТЕБЕ БЕ ЕЙ!!!  

370 гласа

 

Шестдесет и пет човека (17.57%), безспорно най-върлите фенове на общността са работили достойно за членството си и златните ВИП карти, които управата някой ден (но не скоро) ще раздаде. Пък и лятото, както знаем е сезон за почивки, тъй че другари и другарки, за какво говорим – който си обича работата ‘почва от сутринта!

 

Близо до алкохолните братя се нареждат и безделните. Шестдесет и трима души не са свършили абсолютно нищичко. Ако се върнем на отговор номер едно и се позовем на клаузата за почивката, ще видим че докато първите безропотно са ходили до магазини и по кръчми, хвърляли са пари за акцизи, плосък данък, ДДС и тук-таме за алкохол, вторите най-кротко са пасували и дори един белот не са хвърлили. Можеше поне за разнообразие падналите сливи на двора да съберат, та да си опекат парцуцка :)

 

Оказва се, че и нашата мила и сплотена общност не страда от скандалджии. Почти един на всеки двадесет и пет анкетирани са се занимавали активно със скандало-побойническа дейност. Като един внимателен наблюдател трябва да отбележа, че тези хора доста по-късно се отчетоха с гласовете си, което може би се дължи на престоя им по обществени институции (затвори, болници, полицейски управления...).

 

Безспорните шампиони на общността са около една четвърт (87 човека или 23.51%). Те са шампиони не само по мнозинство, но и по мнозинство простотии. Това са хора, за които “Нема лабаво!” е основната движеща сила. Хора с разностранни интереси и възможности, а също така и хора трудолюбиви и енергични! Представете си примерно, дали може да свършите следното – ставате в 4 (абсолютна простотия), пиете до 10, излизате и се сбивате с някого, правите скандал на полицаите, които се опитват да ви приберат, ама такъв скандал, че те се засрамват, вадят пищовите и си пръскат главите, напсувВате гръмко зяпачите и отивате в кръчмата да потопите мъката. Междувременно е станало вечер, вие сте измуфтили и последния клиент на кръчмата да ви вземе бутилка водка, когато на улицата виждате незрящ просяк, който се прибира към вкъщи. Издебвате го гърбом и му вземате “оборота” за деня, с който си купувате още една бутилка. Към полунощ си хващате най-долната проститутка и накрая на забавата се оказва, че е гримиран мъж. Отказвате да платите и сводниците ви почупват от бой. Към 3 и половина сте заспали някъде около бърлогата си, а в 4 отново сте на крака за нови подвизи... И това ако не е шампион! (Шампионките да напишат свой вариант ;))

 

Оказва се уважаеми, че около 22% от тука пребиваващите и преминаващи люде не вършат простотии. Похвално господа и дами, но след като прочетете разказа на Лорда, може би ще се позамислите... Прочетохте ли го вече? Е не ви ли се струва, че извършихте току що първата простотия в живота си :)))

 

Петдесет и девет човека заформят партията Анти Антон – N-то издание. Упорито твърдят, че анкетьорът им е писнал, че чак и с главни букви са отговорили :) Очаквам от тези хора съвети за подобряване на личността ми, тъй че да не им писвам ;)

 

И тъй, дорогие друзя, приятна вечер! Поздрави от вашия приятел вечен:

Весел Анкетьорчо!

Legacy hit count
932
Legacy blog alias
24438
Legacy friendly alias
И-това-като-миналото----май-се-позабравихме--
Размисли
Невчесани мисли
Нещата от живота
Качествено губене на време

Comments11

Arlina
Arlina преди 17 години и 5 месеца
Драги Анкетьорчо, бързам да ти пиша:)
файнъли я анализирА тази анкета, от преди две летА/ брей, почти като Пишурката го докарвам ;)/ имам въпрос: от кога четенето на простотии се брои за простотия?!/ Лорд-е, не се обиждай, админът те е дал за пример и аз продължавам само с примера:))/
а тази група със скандалите и сбиванията наистина е съмнително малка, подозирам манипулиране на данните, и ти ли почна, ей, не го очаквах от тебе точно, но занаятът/социологията, сиреч;)/  изглежда покварява и това е ;)
поздрав най-сърдечен, не-весел патил-Анчо:)
acecoke
acecoke преди 17 години и 5 месеца
Драги ми, невесел, патилЛенчо,

Защо си ми невесел? И никога не съм казвал, че произведението на Лорда е простотия!!! То е шедьовър, но да забравиш да нахраниш детето си, за да го прочетеш, примерно, е простотия ;)) Много е дълго, просто (просто - простотия :)))))

 


Arlina
Arlina преди 17 години и 5 месеца
Ace:) недей така да ме криворазбираш сериозно ;) по-горният коментар беше шеговит, уж такъв му беше замисъла първоначално... акцентът беше в "манипулирането" на данните;) /аз съм от тия три процента и нещо, очевадно е ;))))/
acecoke
acecoke преди 17 години и 5 месеца
Ама кога акцентьорите ще се научите, че акцентирането е свързано нещо с ... мали с кво беше бе... стар съм, акцентирам на забравата на изразни средства :)))

Тъй де, ж-це Ленче, мисълта ми беше, че когато акцентираш не е нужно да го завоалираш.... Капиш? Щото ние простите индженери не разбираме от завоалвация а само от линейни функции - Y=Y0+kX - толкоз ;)

acecoke
acecoke преди 17 години и 5 месеца
Добре де - разкажи с кой си се била!
lorddesword
lorddesword преди 17 години и 5 месеца
снощи съм се бил напил и съм се бил бил...
Arlina
Arlina преди 17 години и 5 месеца
Coke, за кое лято ме питаш за миналато или за това?! ;) не ми задавай такива въпроси публично, че ще ми излезе име и на побойник, освен на скандалджия:)))
а пък вие Енженерите що постоянно се оправдавате, че не разбирате от "завоалиране", ааа?! както и да е, аз по-горе поясних, но отговор - йок, пак се отплесна в маловажни неща, отнасящи се до психосоматиката на хората, упражняващи техническите професии:) пак питам: изманипулирА ли данните от анкетата или не? :))) докато не получа еднозначен отговор на тоя въпрос, няма да гласувам в новата анкета! /как пък я измисли нея:)))/

acecoke
acecoke преди 17 години и 5 месеца
Добре де... ако за манипулация може да се счете, че от неграмотност бях написал "збивания" и за да го коригирам спрях анкетата за около мунута (на година, представи си!!!) значи съм виновен. Тогава отговорът беше на 0%. Ако държиш на идеята, че има изгубени гласове за тази минута - издири отговорилите, да попълнят стандартен образец тип "МОЛБА" и ще преразгледам отново резултатите... Държа да отбележа, че образецът се закупува от мен и представлява ксерокопие на някаква-си бланка, струва 1,15 лв. и е нужно да се подпише лично пред длъжностно лице. Чака се 30 дни за разглеждане на оплакването и при случай на доказване на правотата на молбоподателя, същият получава писмено извинение от анкетьора (и бира, ако консумира ;)))
lorddesword
lorddesword преди 17 години и 5 месеца
няма изгубени - аз също коригирах последната анкета от метъл, когато забелязах, че съм изпусанл един от отговорите и гласовете си стояха :)
Arlina
Arlina преди 17 години и 5 месеца
ама вие сериозно ли?! баш-порочний, уважеми, видя ли сега как стана "гузен, негонен бяга" ;) и за какво, защото се пошегувах... иначе твоята дума, срещу моето "съмнение", кое мислиш тежи повече?! :))) и това  с молбата, от коя администрация го взаимства?! ей, нищо "свято" не остана, значи, тц, тц, тц...

п.с. друго ако не, поне раздвижихме тази зелена и любима общност:)


svetlina
svetlina преди 17 години и 4 месеца
Мерси за което :)
By venetzia , 13 March 2008

Мъжете са ...


... като кафето: най-добрите са горещи, силни и не ти дават да спиш цяла нощ;

...като търговски агенти: не трябва да им вярваш на нито една дума;

... като компютри: трудно можеш да ги разбереш и винаги имат проблем с паметта;

... като ксерокси: стават само за репродукции и за нищо повече;

... като банкова сметка: без пари пет пари не струват;

... като колите втора ръка: не са скъпи, но не са съвсем стабилни;

... като грима: никога не остават твърде дълго;

...като хороскопите: винаги те съветват какво да правиш, но като правило - грешат;

... като времето: невъзможно е да бъдат променени по никакъв начин;

... като мини-полите: разсееш се за малко и ще оголят краката ти;

... като държавен служител: каквото и да ги помолиш да направят, те все си намират нещо по-важно, а в действителност - няма нищо подобно;

... като косачка за трева: трудно е да ги запалиш, излъчват неприятна миризма и в половината от случаите - не действат;

... като сал: без проблеми плуват по течението, само да не полагат никакви усилия (или като алтернатива - неуправляеми са);

... като тракторите: ако им сипеш вътре някаква съдържаща спирт течност, продължават да работят;

... като докторите: никога не можеш да разбереш какво искат да кажат;

... като лекарство: неприятно е да си имаш работа с тях, но са необходими;

... като кучетата: ако не ги възпитаваш, ще бягат по цялата къща и ще цапат навсякъде;

... като директорите: нищо не умеят да правят, но всичко трябва да работи идеално;

... като пощальоните: чукат на всички врати, надявайки се все някой да отвори;

... като инженерите: за тях на теория всичко работи, но на практика - първият водопроводчик ще направи всичко много по-добре;

... като адвокатите: в каквото и да ги обвиняват, те все ще си намерят един вагон оправдания;

...като видеото: напред - назад - напред - назад - стоп - извади;

...като сперматозоидите: само един на 15 милиона се оказва полезен;

...като микровълновата печка: загряват за 15 секунди;

...като делфините: всички казват, че са умни, но още никой не го е доказал;

...като раците: всичко в тях е хубаво, освен главата;

...като рекламата: трябва да се съмняваш във всичко, което ти казват;

... като облигациите: изисква се много време, за да узреят;

...като охлювите: рогати, лигави, пълзят и при това си мислят, че това е техният дом;

...като облаците: когато си тръгват, можеш да се надяваш, че денят ще бъде прекрасен;

...като бутилка бира: празна от гърлото нагоре;

...като конете: ако ги впрегнеш умело, можеш да ги яздиш дълги години;

...като новородените: отначало са толкова забавни, но после ще се умориш да им разтребваш мръсотиите.

от тук

П.П. Обещавам да е за последно това за мъжете, но не можах да се въздържа :)))

Legacy hit count
990
Legacy blog alias
18030
Legacy friendly alias
Мъжете-са-като------II-част
Размисли
Забавление
Нещата от живота
Смях до дупка! :)

Comments4

svetlina
svetlina преди 18 години и 1 месец
Не е и трябвало да се въздържаш! Откъде-накъде ще се въздържаш да ме усмихнеш?!
Само това с лекарството не е вярно... според мен, де ;)
BasiDi
BasiDi преди 18 години и 1 месец
Венеция, започвам да се замислям с какъв ли мъж живееш...
  Ей, това е в кръга на майтапа! :)
Gennnnn
Gennnnn преди 18 години и 1 месец
колко интелигентно поднесено ,Дразнят ни БасиДи .Аз ей такива жени харесвам като тези двечките.И да почна да отмятам точка по точка казаното и мисленото от тях.
do100jan
do100jan преди 18 години и 1 месец
Ама `найш па аз кат` си отворя устата к`во шъ стане?
By venetzia , 9 March 2008
Мъжете са като... Плочки за пода - ако ги поставиш правилно първия път, можеш да се разхождаш върху тях с години.
Мъжете са като... Банкова сметка - без много пари не събират много интерес.
Мъжете са като... Миксер - трябва ти, но не си съвсем сигурна защо.
Мъжете са като... Шоколад - сладък, приятен и обикновено се лепят право за задните ти части.
Мъжете са като... Кафе - най-хубавите са богати (на вкус), топли и могат да те държат будна цяла нощ.
Мъжете са като... Рекламите - не можеш да вярваш на нито една дума, която казват.
Мъжете са като... Компютрите - трудни за разбиране и никога нямат достатъчно памет.
Мъжете са като... Хладилна чанта - зареди ги с с бира и можеш да ги заведеш където и да е.
Мъжете са като... Копирни машини - трябват ти за размножаване, и май това е всичко.
Мъжете са като... Държавни ценни книжа - трябва им дълго време да стигнат до състояние на зрелост.
Мъжете са като... Място за паркинг - хубавите вече са заети, а тези, които са останали са или (за) инвалиди или са прекалено малки.
Мъжете са като... Пуканки - удовлетворяват те, но само за малко.
Мъжете са като... Снежна буря - никога не знаеш кога ще дойде, колко сантиментра ще е и колко време ще продължи (издържи).
Мъжете са като... Банан - колкото по-стар става, толкова по-малко твърд е.
Legacy hit count
5046
Legacy blog alias
17904
Legacy friendly alias
Мъжете-са-като---
Забавление
Нещата от живота

Comments9

Gennnnn
Gennnnn преди 18 години и 2 месеца
Ееееееееееееееееее.То бива бива ,ама на нищо не прилича.Толкоз  ли сме зле?Нищо днес е ден за прошка.Прощавам.
svetlina
svetlina преди 18 години и 2 месеца
Хеххехееххе - имате и една позитивна черта -
мъжете са като прасета - ядат абсолютно всичко и не забелязват, ако боклукът не е изхвърлен.

Хайде, някой ден ще изсмучем от пръстите и няко глупост за жените. При голям късмет може да изсмучем даже 2 до 3 несъвършени женски страни ;)
venetzia
venetzia преди 18 години и 2 месеца
Предлагам, след като не са доволни, ТЕ да си измучат от пръстите някоя глупост, защото ако се хванем по женски ще ги "смачкаме" :))))
Gennnnn
Gennnnn преди 18 години и 2 месеца
уууу.Не вие срам.
И това за банана не е вярно.Вие двечките явно сте теоретички само.Ха ха.
А защо банана е по-сладък на гълтане като по остарее.
За паркинга това е вярно.Сори, зает съм.Не се надявай те за мен.
venetzia
venetzia преди 18 години и 2 месеца
Аз нямам претенции към твоята светла личност :))))
Gennnnn
Gennnnn преди 18 години и 2 месеца
Мъжете са като......щото толкоз жени обърнаха резбата?После ние сме виновни.
venetzia
venetzia преди 18 години и 1 месец
Ако започнем да спорим за това кой е виновен, за да обърнат резбата уж хетеро мъже и жени, ще спорим до 2050 година поне ;)
Gennnnn
Gennnnn преди 18 години и 1 месец
2050 ами тя е близка давай спори с мен и ще видиш колко си не права в съжденията си.Та кой е виновен?
Arlina
Arlina преди 18 години и 1 месец
допълнение за компютрите:
частите им са произведени неясно къде, най-вероятно някъде, където не се плаща за труда, а този факт неминуемо се отразява на качеството на самия компютър... абе.. нямам какво да допълня повече, защото започвам да рецитирам Ботев: "тежко вино дайте, да пия аз да забравя" :))))
By Deneb_50 , 20 February 2008
 

 

 3 част

 

 

 


Пърдете братя без стеснение,
не се измъчвайте от зор.
Защо е туй ограничение,
Където нужен е простор..

Пръднята братя е физиология,
и рядъk кавалерски жест.
Във нея няма демагогия,
а доблест, рицарство и чест.

Пръднята братя дар божествен е.
Че само здравий задник пърди.
А щом е гръмка и тържествена
тя нивга не смърди.

Пръднята братя е изкуство,
Прекрасен музикален дар.
Като пърдиш, пърди със чувство,
с квалификация и жар.

Пръдни веднъж и ти в живота си
Госпожице без да се срамиш.
Аз знам, че вечер във леглото си
ти тайничко пърдиш, пърдиш.

Пръдни със мен другарко здравата,
Пръдни със мен във ритъм жив,
и току виж създали сме в държавата
нов самодеен колектив.

Източник  --http://www.bulgar-bg

 

 

Legacy hit count
3147
Legacy blog alias
17454
Legacy friendly alias
Ода-за-пръднята
Интересни линкове
Забавление
Нещата от живота
Смях до дупка! :)

Comments2

Deneb_50
Deneb_50 преди 18 години и 2 месеца
Не си права venetzia ;-)))За тази тъй важна част на човешкото тяло дори еврейте са изказали мнение,а то е че" не захващат бизнес с неща,които имат задник,защото със сигурност имат уста и ще  трябва да ги хранят"
By swetew , 10 February 2008
Дълго се колебах преди да пиша по темата. С Примери от учителското ежедневие - 2 наруших табуто за ширещият се и все по-прогресиращ алкохолизъм сред преподавателите в училище. Но истината трябва да се казва, пък "да става каквото ще". Сексуалните отношения в училище са сложни от гледната точка на един мъж и учител. Разбира се това е моята лична гледна точка и моите преживелици.....
Пролог: 90% и отгоре от учителите са...учителки, тоест жени.И най-върлите феминистки ще се съгласят, че подобни колективи работят в небалансирана, ненормална атмосфера. Словоблудството, подмазването, размяната на клюки и рецепти властват из учителските стаи. А за интимните отношения - преценете по примерите....
Първи пример: Съветът на по-старото другарче
Втора година учител съм. В квартално барче пием по бира с колега по физическо. Той унищожава бутилката на един гълток и бърза да ми даде съвет:
-Мене слушай, да не се излъжеш. Това, учителките нито за жени, нито за любовници стават!
Поглеждам го недоумяващо. Колегата е бивш Балкански шампион по хвърляне на чук. Когато е дошъл в училище преди 15 години - млад, як и строен се е превърнал в секс-символ. Не е спал с тази колежка, с която...не  е искал. Дори аз съм чувал лакардията как две учителки се сбили насред коридора за неговото "внимание". Тогава, по комунистическо време, бил привикан от директора и му е даден строг съвет "да го вади, ама да не го размахва!". И тоя човек сега ще ми ръси подобни мозъци?!
-Не стават, честно ти казвам! Това, учителката, не гледа кефа да си направи, а да си избие комплексите се хвали.
Не зная от премного изневери, от препиване или от химикалите на спортната си младост /и трите неща влияят еднакво разрушително!/ колегата се спомина на 45, две седмици след нашия разговор. Както си седял на фотьойла в къщи, пийвал и хапвал - инсулт! И послеслов "Добър учител беше!"
Но в правотата на неговия съвет успях да се уверя само месеци след това. Като млад учител бях получил и отхвърлил вече няколко оферти за "сближаване". Не страдам от излишно самочувствие. Нито съм красавец, нито обаятелен Дон Жуан. Просто бях на 26, а мъжете в училище са дефицит. Поднесени интелегентно някои от флиртовете никак не ме притесниха. И разбрали, и приели отказа ми с част от колежките си станахме добри другарчета. С други се намразихме, но поне се отказаха. Само една беше най-проста и най-напориста. Досаждаше ми всекидневно, в това число на публични места и пред децата даже! Да разкарам "лепката" реших да приема по-гъвкава такника:
- Виж, сега работата може и да стане, ама остави ме да помисля - "омекнах" в един от разговорите.
Какво бе смайването ми само час и половина по-късно, когато отидох да си взема заплатата? От проточилата се пред вратата на касиерката опашка  кажи-речи всички колежки ме гледаха ухилено. И едната се престраши:
-Мислим ли, мислим ли? Дойде ти акъла и на тебе, тя Иванова /фамилията не е тази!/ ни каза!
- Какво да ви каже? - направих се на "тапа" - Ще помисля година-две, ако не реша може и по-дълго....
Настроението на опашката видимо спадна. Колежката недоволно промърмори:
- Той шеги си правил, литератора!
"Шеги ами! То нещо сериозно ако направи човек, няма начин даскалицата да не се похвали и да не го разнесат!" - помислих си тогава с благодарност към починалия колега. Така мисля и до днес.
Пример втори: Банкетът
Кажи-речи насила ме замъкнаха на учителски банкет. Изгодна оферта, училището доплаща. Пета година карам, а не се "интегрирам" към колектива. То, хората винаги са си били животни. Ама като им паднат задръжките след малко употреба на алкохол и по-свободна обстановка , не се различават по нищо от тях.
Пийнал съм доволно, до ръба на мярката, та дано главата ми не цепи така силно дънещата училищния стол чалга. Отказал съм няколко покани за танц под предлог, че при вчерашния мач съм си ударил крака. Рея безадресно поглед и не си отивам само защото още не са поднесли десерта по масите. Но очите ми фиксират /О, кошмар!/ как една колежка над 50 лазарника потна и разрошена /като всички наоколо/ от развихрилия се кьочек си сваля фанелата насред салона да се преоблече! Под фанелата няма сутиен!Уловила погледа ми, тя свойски ми помахва с ръка! Тъкмо омерзен отклонявам поглед и масата, на която седя до директора се разклаща. Друга колежка / и тя около 50/ се е метнала отгоре и пристъпва към нас с шефа със "сластна" според нея стъпка, въртейки гьобеци. Шефа /добър чиляк, но със "слаб ангел" по тънката част/ предизвикателно размахва петарка. И колежката само това чака! Почва постепенно, почти професионално да си сваля блузата и сутиена. На това място не издържам, скачам, издърпвам банкнотата от ръката на директора. На въпросителния му поглед изръмжавам:
-Утре за по бира след мача, щом имаш излишни пари!
Той безпомощно вдига рамене. Колежката ме измерва с убийствен поглед и слиза от масата. Друга празнуваща се опитва да ме критикува, че съм "развалил купона". Без да чакам тортата напускам заведението. И после още 12 години така и не отидох на втори банкет.
Премер трети: Шефка
За всички Примери от учителското ежедневие имам свидетели, дори за някои документи. Но за този нямам доказателства.Може да вярвате само на честната ми дума.
Призован съм при шефката. Предстои тежък разговор. Тя се пеняви, че съм подписал сигнал до икономическа полиция за нейните кражби.
-Как можа? - извисява кресчендо патетично - А аз на тебе и /още едно мъжко име, което не бива да замесвам/ исках да ви дам всичко!
-Какво всичко? - тъпея, макар и прехвърлил 40.
-Себе си! А сега трябва да те уволня! - още по-бясно изкрещява тя.
Виждали ли сте презряла грозотия, висока кинта и 50, намацана с червило и белило бетер вампир? Бих изтърпял гущер в интимна близост, но такова нещо - не! Аз ли съм виновен, че съпруга и щъка по млади мацки и тя поне 15 години мъж не е помирисвала? Предпочетох уволнението.
Развръзка: Така в момента съм един уволнен и върнат от съда бивш учител. Сред учителките имам няколко чудесни дружки и двойно повече озлобени врагове.Но не съм изневерил на съпругата си, с двете други малки жени в къщи  /дъщерите/ безкрайно се обичаме.Даже чат-пат давам ухо на съветите на мама, не съм таен женомразец.Стягам си багажа през ден и отивам да охранявам "Илиянци" в мъжка среда. Там много рядко си говорим за жени и секс, недоизбити комплекси поне в тая област не се проявяват публично.
Епилог: Знам, звучи старомодно, но мисля, че за да обучаваш деца, самия ти трябва да имаш някакъв морал.  professor в постинга си тук определи младите педагози за "изчезващ вид". Добавям, че млади учителки, макар и рядко се намират, ама млади учители хич няма!Няма и да има при тази деформирана, изкривена, комплексирана даскалска атмосфера. И с тия "немъжки" заплати!
За финал ще използвам думите на наша бивша колежка и прекрасна приятелка:
"Писна ми от недоразбрани и недое...и жени!"
Сбогом Образование!
Legacy hit count
1059
Legacy blog alias
17301
Legacy friendly alias
Примери-от-учителското-ежедневие-4
Размисли
Приятели
Невчесани мисли
Литература
Нещата от живота
Семейство
Коментари
България
Училище

Comments1

BasiDi
BasiDi преди 18 години и 2 месеца
Хм, абе не, че казваш нещо, което да не знам, но в такъв концентриран вид... тъжно. Какво ти тъжно, трагично си е.

 От друга страна се замислих за собствените си учителки. Така де, тия които бяха над 35 така или иначе ни изглеждаха (тогава) много стари. А по-младите като че ли не страдаха от недоеб, може би с едно изключение, което съм запонил като най-злобното животно от ония години.

 И учители. Леле, пълна скръб. Май нямах късмет да случа на поне един читав тип. Един дърт педал, останалите ... просто смазани и толкова далеч от определението мъж, та чак влизат в категорията "безполови". Което не е същото като обратните.

 В Университета нещата позагрубяха. Едно, че ние бяхме по-големи и приемахме нещата маааалко по-различно, особено пък моята група. Така се случи, че повечето бяхме 21-22 годишни.

 Засичали сме по хижите (някакъв туризъм се водеше, не помня) някои от преподавателите да се чукат без да се крият кой знае колко, имало е и предложения и от нас към по-младите асистентки и от по-възрастните доцент-ки към нас ... като цяло без резултат и в двете посоки.

 Може би защото по него време колежките успешно бяха опровергали всички слухове за ТУ и повечето от тях бяха страхотни във всяко отношение :) :)

 Поздрави на всички чаровници, които в далечната 1996-та избраха да бъдат студентки в ТУ-Пловдив :)
By venetzia , 27 January 2008

Ох, че ми е горещо, ще се разсъблека - каза приглушено тя и ме погледна с един такъв поглед, усмихнат ли, ехиден ли - не можах да разбера. Не можах да разбера и защо ме гледа така нагло при положение, че не аз съм се препотил, а тя.
- Охооо, то сега нищо не е. Познай като вземем да варим бурканите каква жега ще стане. Взела ли си целина, ако не си аз имам в багажника долу. Знаеш ли каква е хубава. Я ми покажи целината си.

Хамсалашка работа. Говорим на различни езици. Имаме различни ценности.
Една ме кани у тях. А на мен в главата ми само камби, пипер, целина. Ми такова е времето. Сега се прави зимнина. Помислих си, има зор момичето да затвори бурканите. Тук има нужда от твърда мъжка ръка.
Вика ме у тях. Отивам аз, с чешката затварачка под ръка. Уред мечта. Имам го на PDF файл дори. За ценители.
Та влизам аз, а тя с мокра коса.
- Препотила си се от мъкнене на чували с камби?
- Не.
- С пиперки?
- Не, къпах се.
- Човек се къпе след, а не преди приготвянето на зимнина - казах й аз с изражение на човек, излязъл от прожекция на Хари Потър.
Тя вдигна вежди, аз кимнах бавно, със скоростта на заминаваща ерекция след еякулация.
Питах я дали ще мием бурканите. Тя каза, че се е къпала. А аз пак питам: “А бурканите?”. Тя се усмихна и ми посочи банята. Влязох. Няма буркани. Нещо ме майтапи това момиче.
- Виж, ако ще вършим работа, да я вършим - отсякох делово. - Всичко трябва да се прави с финес и бързо. Няма смисъл да го бавим.
- Охо, много си бил нетърпелив? Такъв те искам!
- Ми? - гълчалив, но любезен поглед.
- Ако не си взел гума не се притеснявай. Аз съм взела хапчета.
- Ей, ама умница си! Естествено, че туршия без аспирин не става! От баба си знам, че… - тук задърдорих за технологии и тънкости, а в същото време трескаво се замислих тази от къде знае, че съм закарал гумата на зеления москвич на вулканизатор и че не съм си я взел още. Поради липсата на разумен отговор реших да зарежа мисленето…
- Ох, че ми е горещо, ще се разсъблека - каза приглушено тя и ме погледна с един такъв поглед, усмихнат ли, ехиден ли - не можах да разбера. Не можах да разбера и защо ме гледа така нагло при положение, че не аз съм се препотил, а тя.
- Охооо, то сега нищо не е. Познай като вземем да варим бурканите каква жега ще стане. Взела ли си целина, ако не си аз имам в багажника долу. Знаеш ли каква е хубава. Я ми покажи целината си.
- Леле, колко си метафоричен. Хм… - усмихна се под незабележим русоляв мустак (незабележим за други, но не и за мен. Аз мустаци и бакенбарди у жени винаги забелязвам)… Ела в спалнята да ти я покажа. Целината, имам предвид…
Повлече ме натам и като влязохме тръгна да ме целува, после трескаво ми разкопча панталоните и ги пусна на земята. Чу се здрав тенекиено метален звук. Чешката затварачка!!! Удари се в земята. Ужас. Най-ценното ми нещо - затварачката. Приплака ми се. Изскимтях.
- Убийца! Знаеш ли какво направи? - в погледа ми се четеше омразата на целия трибунал в Хага, съдещ д-р Менгеле за буквалните му опити да влезе под кожата на евреите.
- Какво е това?! - зениците й приличаха на очилцата на Троцки.
Свит, прегърбен, съсухрен от мъка се запътих към антрето. Никелираната покривка на уреда се беше олющила. Никога вече нямаше да бъде същата. Дори в последния си поглед към момичето видях презрителното й отношение към това чешко произведение на изкуството. В очите й се четеше “джаджа”, за нещо, което е “У Р Е Д”.
Как да й обясня на тази? Какво ценно има за нея в нейния живот? Какво?
Толкова сме различни, Господи!

От тук    :lol:

Legacy hit count
811
Legacy blog alias
17062
Legacy friendly alias
Говорим-на-различни-езици
Ежедневие
Събития
Забавление
Нещата от живота
Смях до дупка! :)

Comments3

svetlina
svetlina преди 18 години и 3 месеца
Уаууууууууууу супеееер - не знам що е то чешки уред, ама знам какво е целина ;)
venetzia
venetzia преди 18 години и 3 месеца
Казано на кратко - МЪЖЕ :-D
BasiDi
BasiDi преди 18 години и 2 месеца
:)
By swetew , 13 December 2007
Увод:  Първите две части на "Примери от учителското ежедневие" предизвикаха голям интерес, доста прочити и разнокалибрени оценки  В една свободна България като блога, това е нормално. В тях бяха описани съвсем реални, но нелицеприятни случки в училище. И ученици, и учители хич не са идеализирани образи и истината изглежда боде нечие самочувствие или самомнение.
В тази част ще "подхвана" и родителите. Този път съм се постарал отново да бъда реалист с примерите, ала да подбера нещо по-весело и по-малко спорно. Ако зад шегата прозира пак мъка, не винете автора.... Ако музиката е лошо композирана - "не  стреляйте по пианиста"!
Изложение: Първи епизод
Замъкнах се и аз на летен лагер на море.  Не мамя никого, не от любов към педагогическите предизвикателства. Но нали не мога да осигуря на децата си нормална почивка с даскалска заплата. Писах ги лагернички, а себе си ръководител да ги наглеждам отблизо.
Изглежда не по този начин мислеха масата родители, качващи децата си на влака за морето. Нали знаете, каква суетня е на тръгване. В определените за групата купета се формират компании, качват се куфари и торби. Разменят се прегръдки и наставления от сорта "Като пристигнете веднага да звъннеш по GSM-а" и така нанататъка. Идва заветната минута, свирва свирката, аз съм застанална вратата на вагона, да не би някое дете да му хрумне да слиза и да "загубим" човек още на старта. И няма да забравя картинката. Майка и татко крепко са се прегърнали на перона. Явно подпили, с неподправено щастливи, зачервени физиономии. Бащата не се сдържа и ломоти:
- Отървахме се за 15 дена! Сега тия /следва посочвание с показалец към мен/ да му мислат!
Епизод втори:
Родителска среща на девети клас. Присъстват между 3 и 6 родители по паралелките. Пак сносно, често стаите са оставали празни. Татко, костюмиран, добре облечен, умен и важен, поставя ребром въпроса за ниските оценки на щерка му. Опитвам се да му обясня, че девойката "я е ударил хормона", бяга от часове, даже съм я виждал пийнала в час. Поставям въпроса дали се упражнява родителски контрол, проверяват ли се тетрадки и бележник у дома, говори ли се с детето. Бащата е видимо объркан:
-Давам и по 10 лева на ден! Майка и е на нощни смени. Кой да говори с нея?
Епизод трети: Финалните дни на учебната година.
Аз им викам "Апокалипсиса". Тогава накуп ти идват преговор, един булюк изпитвания, бързи контролни, оформяне на документация и най-вече претенциите на деца и родители за оценки, които и през плет не заслужават. Майка, която не е стъпвала на родителска и каквато и да е среща нахлува в учителската стая. Причината - реална възможност нейното "златно" отроче да остане на поправителен изпит при мен. Всъщност, закъсняла е. Момчето е натрупало веч 6-7 "цафари", изходът от учебната година по български език и литература се отлага до поправителната сесия. Обяснявам  това накратко и дори давам списък, кои въпроси да понаучи до сесията, която е след 10-12 дни. Но майчицата не се побира в кожата. Тя не може да приеме факта, че нейното страшно умно и почти гениално творение ще остане с двойка. Опитва се да ме убеждава, но аз не се поддавам на внушение. Тогава тя нервно сграбчва за реверите на костюма току-що влезлия помощник-директор и минава на кресчендо:
- Кажи му , шефе, кажи му! Кажи му да пише една тройка на сина, па барем един учител да стане като порасне, ако не друго!
Развръзка: Изцяло положителна
1. Не ми се и спомня морския лагер. То беше една гонитба по плаж, по заведения, по градче на деца, докоснали свободата... Както казваше началник-лагера: "Ако се върнем живи, ще целуна земята на перона и който ме види пак "с деца на море" да ме убие директно!" Така и стана. Ако някой си мисли, че лагерите са безплатна почивка за учители, веднъж да пробва.... Няма да повтори, както за 17 години не повторих и аз!
2. Виж ти сензация - таткото бе "говорил" дъщеря си! Първо я нашамарил, после обещал още пари. Дали затова или защото момичето се разлюби с гаджето си, почна да посещава по-редовно часовете и изкара. Ех, като всички....
3. Въпросното момче, въпреки майчината протекция си замина "с песен" на поправка. Знанията му на юли не бяха кой знае колко по-различни. Но прецених, че съм го стреснал достатъчно и му писах тройката.
Заключение:
Лесно е да правиш родителски сдружения. И да надаваш вой до небесата за кривиците на образователната система. Не че ги няма, има ги в излишък! Но преобладаваща част от родителите са на мнение, че училището трябва да даде на децата всичко: култура, обноски, възпитание и познание. Тяхната роля се заключава в покриване на харчове. Купуваш си "индулгенцията" всеки божи ден и си праведник! А детето е готово и възпитано, ориентирано от само себе си.
Преди да ми възразите пак, отговорете си на въпроса:
-Кога за последно поговорих истински с детето си?

Legacy hit count
797
Legacy blog alias
16393
Legacy friendly alias
Примери-от-учителското-ежедневие---3
Ежедневие
Размисли
Приятели
Нещата от живота
Семейство
Коментари
Смях до дупка! :)
България
Български език

Comments

By swetew , 30 November 2007
Пролог: Ако някой е  изпуснал първата част на постинга  да погледне надолу!
Днес ще пиша за едно малко особено училище. На колегите и гражданите, които ще ревнат, че примера е верен, но нетипичен няма да възразявам. Уви, съкращението ППУ взе да става нарицателно. Последните две букви от абревиатурата означават Пияно Училище. Първото П е свързано с номера на учебното заведение. Да си го тълкува всеки по желание.
Изложение: 
Епизод 1 - Директорът на ППУ
 Директорът на даскалото е интелегентен мъж. Даровит поет. Само дето се оказва, че в бутилката можеш да удавиш всичко - таланта, живота си, надеждите на ученици и родители. С една реч директорът е хроничен, пропаднал алкохолик. На всички са известни скандалите му по кръчмите, неплатените сметки, побоищата и изхвърлянето в канавките след поредната запивка. Задържан е от полицията нееднократно. На работа директорът е злобен махмурлия до обяд и благодушен, доволно натаралянкан пич от пладне нататък. В РИО знаят за проблемите му. Но човекът си има връзки и оцелява след 2 комплексни проверки. Жалби срещу него от  училище няма, той е достатъчно благоразумен да не следи за трудовата дисциплина на подчинените си, защото сам е доста уязвим. Единственото дисциплинарно наказание му осигури моята скромна личност, съвместно с още една колежка /вижте откога сме си ревали за уволнение!/
Та случката е такава: Късаме с нея десетокласник и на последната трета поправителна сесия. Въпросният юнак, колкото неподготвен, толкова нахален и арогантен, си взема отпускното и поема да се запише в ППУ. След месец с изкривена от злост физиономия и циничен жест ни уведомява, че пак е минал в 11-ти клас, а ние да...направим съответните сексуални упражнения.
Ама как се минава с двойка за годината в по-горен клас?! Според думите на ученика чрез разговор с директора и в добавка 200 лв. и туба винце. /Вместимостта на тубата не бе уточнена, ама не ще да е била от маломерните!/. Ние двамата обаче сме си проклети, пращаме сигнал до РИО на МОН. Следват проверка и констатации. Оказва се, че въпреки двойката в отпускното удостоверение ученикът е записан "неправомерно" в по-горен клас. За хората, които ме питат има ли свидетели и документи на историите ми, ще отговоря, че в случая си пазя отговора на РИО. Ученикът е върнат в 10-ти клас, а директорът за "недоглеждането", наказан със "Забележка". Както се казва "И вълкът сит, и агнето цяло." Съмнително дали е върнал нещо от дарената му сума, човекът скоростно пропива всички парични знаци. За съдържанието на тубата да не говорим, то отдавна е употребено.
Епизод 2: Учителите в ППУ
Според сведения на преки очевидци в ППУ се провеждат занятия по следната програмна схема: Първият час минава сравнително нормално. В междучасието колегите и някои колежки се ориентират я в хранилищата, я в стаичката на физкултурниците. Събират се суми, праща се дете да накупи необходимите пособия и мезета. Вторият и третият час педагозите все пак посещават класните си стаи. Обясняват за 5-10 минути какво трябва да се прави в часа и продължават "безкрайния празник" като съвременни Хемингуеи.
След това придвижването в пространството е мъчно. Последните часове минават като се привикват добри деца в хранилището, назначават се по възрожденски за "подидаскали" и се обяснява как да кретат занятията.
След един такъв запой по време на петия час групата колеги, доста "развеселени", намират се в себе си неподозирани сили и тръгват по коридора с песни. Както писах и в предишния постинг, страшно ми се иска да твърдя, че в училищните коридори звучат само високопатриотични рефрени. Ала репертоара на колегите съвсем не е от този характер. Някъде по средата между "На Драгиева чешма" и "Счупи ми левото м.до" насреща цъфва директорът. Той смутено моли концертът да продължи извън сградата. Но е посрещнат с възмутените възгласи: "Ти ли ще ни учиш как се пие, бе, алкохолик!" Шефът мимоходом изяжда пет-шест "мешета" и ритник, а почерпената група с мерак си допява песните в страхотната акустика на празните коридори. Имах възможност да разговарям с единствения наказан по случая учител. Той бе възмутен не от наказанието /скромна "Забележка"/, нито оспорваше основанието му /все пак да "нашокаш" шефа не се случва всеки ден!/. Недоумяваше само защо от група 6 колеги и 4 колежки, извършили зулума, единствения санкциониран е именно той.
Епизод 3: Учениците на ППУ
Децата ми учат в школо с претенциите за "елитно". Историята са я видели и преживели те, аз нищо не украсявам. Та в това училище, в близост до емблематичен културен институт, приемът след 8-ми клас е по диплома. Приети са само отличници с успех над 5.50. Едно от приетите момчета е пълен отличник, но според дипломата на въпросното ППУ. На какво може да научи това момче своите съкласници?  Това се разбира още първия месец. ППУ си е школа!С още двама свои съученици се почерпват в междучасието и влизат на "оверлог" в стаята. Единият не издържа и почва да драйфа на чина насред часа. Красота и изящество в "елитната" гимназия!

Развръзка: Не толкова щастлива като при първата част
След разпространения имидж на директор и преподавателско тяло родителите масово не записват децата си в ППУ. Учениците намаляха с една трета. От тази година от СОУ то вече е ОУ /основно/. Миналата учебна година са съкратени 7 колеги, тази - около 15!
Развали се и "тайфата" на почерпушковците. За съжаление за 2 години, 3-ма колеги починаха.Двама от цироза на черния дроб, един от рак.
Само директорът си е добре и ще си пие да края на света или ...на училището.
В елитната гимназия взеха козметични мерки срещу пияниците. Поне уведомиха родителите. Единият баща така пребил сина си, че според сведения на щерките по лицето му кажи-речи не е имало ненасинено място. Но,  Макаренково чудо! Момчето се уплашило и вече не пие. Другитте 2 другарчета се черпят редовно, но по-умерено. Поспиват кротко в часовете и не драйфат. А "елитните" колеги, повечето базови учители, "тактично" не забелязват състоянието им.
Епилог: Не осъждам никого, нямам правата на морален съдник! Щом интелегентни и образовани хора като учителите прибягват все по-често и без мяра да утехата на алкохола, работата на държавата и обществото не е чиста. Да се пропиеш те карат бедността, отчаянието, липсата на перспектива и вяра, в това, което вършиш. Алкохолът е временна почивка от скапаната, миризлива от корупция държава и дивашките нрави, в които вегетираме.
Жал ми е само за децата, които с бутилката пропадат толкова малки. А родителите често бездействат.

Legacy hit count
587
Legacy blog alias
16172
Legacy friendly alias
Примери-от-учителското-ежедневие---2
Размисли
Събития
Невчесани мисли
Нещата от живота
Семейство
Хапка и пийка
Коментари
Кръчма
България
Училище

Comments1

KrisiEleva
KrisiEleva преди 18 години и 4 месеца
То било страшно шоу това училище! Защо наште не ни записаха в него?
By swetew , 22 October 2007
Да напиша тази история ме подтикна едно телефонно обаждане, но за него, когато му дойде времето. Уверявам ви, че тя е съвсем истинска, не само защото моя приятел ми е разказвал няколко пъти по един и същи начин, но защото тя не е повод за сексуална хвалба.
И тъй пренасяме се в средата на 80-те във ВТУ. Не вярвам да има такива хора, ама ако ги има, уточнявам, че имам в предвид Великотърновския университет "Кирил и Методий". Имам много познати сред завършилите ВТУ през този период и мога да ви уверя, че освен приказките за хапка, пийка и сексуални приключения, това са рядко ерудирани и образовани хора. Явно покрай удоволствията на плътта не са забравяли и четенето.
А пък на тези, които гнусливо и с предубеждение ще възразят, че не ги интересува секса на днешни чичковци и лелички бързам да им припомня, че от времето на "Кама сутра" до днешните еротични филми разликата в секса е само неговото техническо отразяване.
Та ситуацията е следната. Вече завършил студент, година след дипломирането, решава отново да види "Алма Матер" и своите по-млади колеги там. Вижда се с най-добрия си приятел, и двамата са от "нашите", което значи, че не оставят бутилка алкохол без тя да е празна. След кратък воаяж по местните кръчми и познати е купено шише за битова консумация. Остава въпросът къде да се проведе приятелското парти, разбирай запивка. И този въпрос е бързо решен с любезната покана на позната колежка, която кани двамата да отседнат в нейната стая. Тогава /предполагам и днес/ студентските общежития са върха на лукса, предлагайки теснички, но самостоятелни стаи за сам човек. Колежката следва многозначителната специалност "начална педагогика". Тя, както повечето от въпросната специалност, е доста разкрепостена в своите възгледи за свободната любов. Студентското прозвище на девойките /мале, що за термин употребих?/, обучаващи се за детски и начални учителки в Търново е красноречив и до днес - "Секс-батальона", в София ги именувахме простичко с "гладните". Но да не се отплесваме в студентски фолклор.
И двамата приятели не са наивници, пределно им е ясно какво ще иска от тях колежката в разгара на веселбата. Защото нищо на този свят не е безплатно и всичко има своята цена. Но те в момента не мислят за това. Отначало задушевната другарска сбирка се развива хармонично. И тримата участници си разменят последните новини, клюкини и вести за общи познати, преподаватели, бивши гаджета и т.н. Шишенцето бързо олеква като дамата смуче стръвно наравно с мъжете.   Настава така бленувания от нея момент, когато казва почти тържествено "Айде!", смъква всичките си дрехи и се просва на леглото на метър от масата. Макар с известна неохота и напълно облечени двамата кавалери също се надигат от столовете и почти свенливо се надвесват над нея.
Да не мислите, че ще ви разказвам за групов секс или безсрамна оргия? Който се заблуждава така явно не познава изящните традиции на академичната общност. Вместо пошли сексуални действия двамата другари си разменят реплики, достойни за етикета на Френския кралски двор.
- Заповядай Дуда, ти си първи, нали си по-млад от мене!
-Моля ти се Морски, заповядай ти първи! Ти си ми драг гост!
- Не, не! Аз съм вече женен, а ти си ергенче, на тебе се полага мацето най-напред.
-Ма моля ти се приятелю, ще ни обидиш и двамата. Ние утре пак ще се на...м, а ти си дошъл веднъж в годината.
И така кандарми и разправии четвърт час. Накрая се стига до компромисно решение. На единият от двамата, моя приятел Дудя се пада честта да формулира една от незабравимите сентенции на тогавашното студентско поколение. Ще ме извинят дамите, но ще го цитирам дословно, за да не загубя от езиковото му благозвучие: " За 15 минути ебане, аз не жертвам цяла нощ пиене ." Може би водени от духа на тази сентенция двамата решават първо да си допият пиенето и после да определят кой първи да "уважи" мадамата.
За финала се досещате и сами. Голата дива заспива самотна на леглото. Двамата "юнаци" унищожават още една бутилка и буквално се натръшкват под масичката.
Би трябвало разказа да завърши с хепи-енд, но не би. Разгневената и незадоволена мадама се събужда премръзнала на сутринта и яростно изритва неосъществените любовници от стаята си.
Не мога да прибавя от себе си и щастлив епилог на тези събития отпреди двайсетина години. Верен на студентската си сентенция Дудя така и не се ожени. Винаги в сюблимните моменти вместо свръхнавитото гадже гушкаше бутилката.
Въпросната дама също не я осени щастието. След кратък брак без деца и тя беше самотна. Интересно, че щом с Дудя се запиехме здраво и го удряхме на спомени, той въртеше телефони в провинцията на точно тези двама души. И като завареше отдавнашната си студентска изгора също "на градус" почваха едни любовни обяснения, уговорки за бъдещи срещи, въобще страхотна, ала никога неосъществена интимна лирика.
После Дудя го уби кола. Доста пиян пресичал булевард "България", а един луд карал с над 100 км. в час! Тогава "тя" и "той"  дойдоха на урнополагането, сближи ни общата скръб, разменихме телефоните и имейлите. Та въпросната дама ми се обади вчера, след седмица е панахидата за 2 години от смъртта на нашия приятел. Казах и часа и мястото. Дано да е запомнила, бая завличаше речта.
Е, това е историята - печална за съжаление. А понякога щастието е толкова близо, дори не на една ръка, а на един...секс разстояние.
Legacy hit count
2101
Legacy blog alias
15233
Legacy friendly alias
Сексът-в-80-те-или-нечии-спомени-от-Търново
Размисли
Любов
Приятели
Събития
Нещата от живота
Смях до дупка! :)

Comments7

acecoke
acecoke преди 18 години и 6 месеца
Благодарско, Светев! Ха сега да чуем критиците ;))
chudovishte
chudovishte преди 18 години и 6 месеца
Лелеее
чудя се-да се смея ли, да плача ли...историята ти е направо разбиваща! :)
И се замислих всъщност аз като бях студентка дали повече пиехме или повече се...уважавахме...:)))
svetlina
svetlina преди 18 години и 6 месеца
И какво? Смяташ ли, че щяха да са по-щастливи, ако бяха правили секс тогава? Или пък, че щяха да спрат да пият? Виж сега (не че ги познавам): те са си имали едно супер яко приятелство (почти на интуитивна основа са си звъняли и са се разбирали без думи). Верно, че не е трудно да се разберат две пиянки, ама я се замисли коя пиянка се сеща за панахидата за втората година от смъртта на пиянка от друг град? Аз все си мисля, че колкото и да се оправдаваш и да се опитваш да го скриеш, историята ти е с хепи енд, защото те все пак са имали и още имат нещо красиво. И ти си част от тая идилия. Просто това е една история за онези деца, които не порасват повече от студенти...

Казах ти, че е хубаво това да го пишем в психология, но пък анализата си ми е порок... Карай - дано сме се разбрали...
swetew
swetew преди 18 години и 6 месеца
Вярно че имаше и има нещо красиво! Това е спомена за моя приятел и разбира се спомена за студентските години. Не зная дали са щели да бъдат по-щастливи ако са били заедно, но по-спокойни, че не са изпуснали една възможност в живота си, сигурно. Нямаше да спрат да пият - невъзможно пожелание.Искам да добавя обаче, че Дудя беше страхотно ерудирана и интелегентна "пиянка", мнозина "трезвеници" не можеха да му стъпят на малкото пръстче..
Само не разбрах, въпреки ударите на съдбата, минаващите години, подрастващите деца и т.н. трябва ли да "порастваме"  над студентската романтика? Ако "надживееш" студентството - там при музите и свободата, умрял си завинаги! Ако не си го преживял - изпуснал си нещо съществено в живота си.
svetlina
svetlina преди 18 години и 6 месеца
тя романтиката идва по-късно. Преди нея са невежеството, наивността, вярата, че всичко трябва да се изпие или изе*е... И да - трябва да растем, друг е въпросът, че вечно се учим... Даже твоят Дудя ни учи на нещо. Може би трячва да го повишим във вечен старши научев сътрудник!
The Maker
The Maker преди 18 години и 6 месеца
Брилянтен изказ, пич! Бравос!
olloro
olloro преди 18 години и 6 месеца
А, простотата на живота - замислям се...
By acecoke , 29 September 2007
И така, уважаеми съблогери и анонимни зрители, свърши се и с това лято. Редакционият екип в нашия социологически институт се бе поинтересувал относно плановете ви за лятото. Ето и какви отговори получихме:

На какво ще наблегнете това лято?

  • 46.53 % Простотии  
  • 26.53 % Секс  
  • 4.49 % Пиене  
  • 10.20 % Работа  
  • 1.63 % Културни мероприятия  
  • 10.61 % Ще наблегна върху набиването на измисляча на тия тъпи анкети 

245 гласа

Оказа се, че почти половината от анкетираните с готовност ще изкарат лятото си наблягайки на простотиите. Поради факта, че това са доста хорица, решихме следващата анкета да бъде насочена към тях.

Ако се върнем назад във времето, ще забележим, че зимните занимания на брата блогер са малко по-различни от летните. Ако тогава се наблягаше на пиенето, то хората са планирали през лятото да го ограничат до минимум, като по-малко от 5% от отговорилите са заявили, че ще наблягат на алкохол. Също така се забелязва и голям прираст в желанието за секс при повече от една четвърт от анкетираните.

Идва ред и на гордостта на нацията ни. Оказа се, че една десета от народа твърдо е решен да изкара лятото си работейки, като се подхилква тайничко на фразата “All this work and no fun make from me a dull boy”. Похвално! Разбира се съществува вероятността тези хора да си мързелуват зимата, защото примерно не обичат потни тела и топла бира...

Както всяко стадо си има черни овци, така и сред морето порочност се срещат хора, които са неотклонни относно желанието да развиват културата си. Това са четирима души, които са отговорили, че през лятото ще наблягат на културни мероприятия. Всъщност да си призная и аз тъй мислех, ама климатиците в театрите нещо не работеха, та пак до кръчмата стигнах :)))

Последната група отговорили леко смути нашия екип. Измисляча на анкетите ни побърза да застрахова тялото си и прилежащите му органи, крайници, израстъци и косми, защото се оказа, че два футболни отбора народ, наред със съдийската тройка и майката на главния съдия (за тези, които не могат да смятат – 26 души) имат желание да наблягат върху силовата саморазправа с нашия служител Айскентьор Тъпоидеев. Цяло лято той храбро устоя на нощните засади по тъмните улички, спомняйки си за най-тежките моменти в Афганистан и Ирак. Дори и смътни спомени от предишен живот във Виетнам изплуваха в съзнанието на бедното дете, фатална грешка на родната социология.

Но за късмет на организацията ни – човекът оцеля и дори е готов със следващата анкета.

Legacy hit count
745
Legacy blog alias
14872
Legacy friendly alias
Бърз-преглед-на-старите-планове
Нещата от живота
Качествено губене на време

Comments1

svetlina
svetlina преди 18 години и 6 месеца
оцеля но само засега.... :)