BgLOG.net
Размисли
By acecoke , 4 December 2008

Добър вечер, уважаеми съпорочници! Вашият анкетьор Тиквон Груев се опитва отново да влезе в час, макар и да проспа последната година и нещо. И така, с нещо болящо подозрително като ляв бъбрек и с нелепи опити да си вземе въздух без да изохка, вашият любим социолог се заема с разискването на резултатите, трупали се година и нещо...

Какви простотии вършихте това лято? (и миналото, б.а.)

  • 17.57 % Напивах се като казак  
  • 17.03 % За пет пари работа не свърших  
  • 3.78 % Скандали, сбивания, таквиз неща  
  • 23.51 % Сякакви работи. Простотии да искаш от мен!  
  • 22.16 % Аз не върша простотии!  
  • 15.95 % ПИСНА МИ ОТ ТЕБЕ БЕ ЕЙ!!!  

370 гласа

 

Шестдесет и пет човека (17.57%), безспорно най-върлите фенове на общността са работили достойно за членството си и златните ВИП карти, които управата някой ден (но не скоро) ще раздаде. Пък и лятото, както знаем е сезон за почивки, тъй че другари и другарки, за какво говорим – който си обича работата ‘почва от сутринта!

 

Близо до алкохолните братя се нареждат и безделните. Шестдесет и трима души не са свършили абсолютно нищичко. Ако се върнем на отговор номер едно и се позовем на клаузата за почивката, ще видим че докато първите безропотно са ходили до магазини и по кръчми, хвърляли са пари за акцизи, плосък данък, ДДС и тук-таме за алкохол, вторите най-кротко са пасували и дори един белот не са хвърлили. Можеше поне за разнообразие падналите сливи на двора да съберат, та да си опекат парцуцка :)

 

Оказва се, че и нашата мила и сплотена общност не страда от скандалджии. Почти един на всеки двадесет и пет анкетирани са се занимавали активно със скандало-побойническа дейност. Като един внимателен наблюдател трябва да отбележа, че тези хора доста по-късно се отчетоха с гласовете си, което може би се дължи на престоя им по обществени институции (затвори, болници, полицейски управления...).

 

Безспорните шампиони на общността са около една четвърт (87 човека или 23.51%). Те са шампиони не само по мнозинство, но и по мнозинство простотии. Това са хора, за които “Нема лабаво!” е основната движеща сила. Хора с разностранни интереси и възможности, а също така и хора трудолюбиви и енергични! Представете си примерно, дали може да свършите следното – ставате в 4 (абсолютна простотия), пиете до 10, излизате и се сбивате с някого, правите скандал на полицаите, които се опитват да ви приберат, ама такъв скандал, че те се засрамват, вадят пищовите и си пръскат главите, напсувВате гръмко зяпачите и отивате в кръчмата да потопите мъката. Междувременно е станало вечер, вие сте измуфтили и последния клиент на кръчмата да ви вземе бутилка водка, когато на улицата виждате незрящ просяк, който се прибира към вкъщи. Издебвате го гърбом и му вземате “оборота” за деня, с който си купувате още една бутилка. Към полунощ си хващате най-долната проститутка и накрая на забавата се оказва, че е гримиран мъж. Отказвате да платите и сводниците ви почупват от бой. Към 3 и половина сте заспали някъде около бърлогата си, а в 4 отново сте на крака за нови подвизи... И това ако не е шампион! (Шампионките да напишат свой вариант ;))

 

Оказва се уважаеми, че около 22% от тука пребиваващите и преминаващи люде не вършат простотии. Похвално господа и дами, но след като прочетете разказа на Лорда, може би ще се позамислите... Прочетохте ли го вече? Е не ви ли се струва, че извършихте току що първата простотия в живота си :)))

 

Петдесет и девет човека заформят партията Анти Антон – N-то издание. Упорито твърдят, че анкетьорът им е писнал, че чак и с главни букви са отговорили :) Очаквам от тези хора съвети за подобряване на личността ми, тъй че да не им писвам ;)

 

И тъй, дорогие друзя, приятна вечер! Поздрави от вашия приятел вечен:

Весел Анкетьорчо!

Legacy hit count
932
Legacy blog alias
24438
Legacy friendly alias
И-това-като-миналото----май-се-позабравихме--
Размисли
Невчесани мисли
Нещата от живота
Качествено губене на време

Comments11

Arlina
Arlina преди 17 години и 5 месеца
Драги Анкетьорчо, бързам да ти пиша:)
файнъли я анализирА тази анкета, от преди две летА/ брей, почти като Пишурката го докарвам ;)/ имам въпрос: от кога четенето на простотии се брои за простотия?!/ Лорд-е, не се обиждай, админът те е дал за пример и аз продължавам само с примера:))/
а тази група със скандалите и сбиванията наистина е съмнително малка, подозирам манипулиране на данните, и ти ли почна, ей, не го очаквах от тебе точно, но занаятът/социологията, сиреч;)/  изглежда покварява и това е ;)
поздрав най-сърдечен, не-весел патил-Анчо:)
acecoke
acecoke преди 17 години и 5 месеца
Драги ми, невесел, патилЛенчо,

Защо си ми невесел? И никога не съм казвал, че произведението на Лорда е простотия!!! То е шедьовър, но да забравиш да нахраниш детето си, за да го прочетеш, примерно, е простотия ;)) Много е дълго, просто (просто - простотия :)))))

 


Arlina
Arlina преди 17 години и 5 месеца
Ace:) недей така да ме криворазбираш сериозно ;) по-горният коментар беше шеговит, уж такъв му беше замисъла първоначално... акцентът беше в "манипулирането" на данните;) /аз съм от тия три процента и нещо, очевадно е ;))))/
acecoke
acecoke преди 17 години и 5 месеца
Ама кога акцентьорите ще се научите, че акцентирането е свързано нещо с ... мали с кво беше бе... стар съм, акцентирам на забравата на изразни средства :)))

Тъй де, ж-це Ленче, мисълта ми беше, че когато акцентираш не е нужно да го завоалираш.... Капиш? Щото ние простите индженери не разбираме от завоалвация а само от линейни функции - Y=Y0+kX - толкоз ;)

acecoke
acecoke преди 17 години и 5 месеца
Добре де - разкажи с кой си се била!
lorddesword
lorddesword преди 17 години и 5 месеца
снощи съм се бил напил и съм се бил бил...
Arlina
Arlina преди 17 години и 5 месеца
Coke, за кое лято ме питаш за миналато или за това?! ;) не ми задавай такива въпроси публично, че ще ми излезе име и на побойник, освен на скандалджия:)))
а пък вие Енженерите що постоянно се оправдавате, че не разбирате от "завоалиране", ааа?! както и да е, аз по-горе поясних, но отговор - йок, пак се отплесна в маловажни неща, отнасящи се до психосоматиката на хората, упражняващи техническите професии:) пак питам: изманипулирА ли данните от анкетата или не? :))) докато не получа еднозначен отговор на тоя въпрос, няма да гласувам в новата анкета! /как пък я измисли нея:)))/

acecoke
acecoke преди 17 години и 5 месеца
Добре де... ако за манипулация може да се счете, че от неграмотност бях написал "збивания" и за да го коригирам спрях анкетата за около мунута (на година, представи си!!!) значи съм виновен. Тогава отговорът беше на 0%. Ако държиш на идеята, че има изгубени гласове за тази минута - издири отговорилите, да попълнят стандартен образец тип "МОЛБА" и ще преразгледам отново резултатите... Държа да отбележа, че образецът се закупува от мен и представлява ксерокопие на някаква-си бланка, струва 1,15 лв. и е нужно да се подпише лично пред длъжностно лице. Чака се 30 дни за разглеждане на оплакването и при случай на доказване на правотата на молбоподателя, същият получава писмено извинение от анкетьора (и бира, ако консумира ;)))
lorddesword
lorddesword преди 17 години и 5 месеца
няма изгубени - аз също коригирах последната анкета от метъл, когато забелязах, че съм изпусанл един от отговорите и гласовете си стояха :)
Arlina
Arlina преди 17 години и 5 месеца
ама вие сериозно ли?! баш-порочний, уважеми, видя ли сега как стана "гузен, негонен бяга" ;) и за какво, защото се пошегувах... иначе твоята дума, срещу моето "съмнение", кое мислиш тежи повече?! :))) и това  с молбата, от коя администрация го взаимства?! ей, нищо "свято" не остана, значи, тц, тц, тц...

п.с. друго ако не, поне раздвижихме тази зелена и любима общност:)


svetlina
svetlina преди 17 години и 4 месеца
Мерси за което :)
By swetew , 9 November 2008
Междучасие
За какво се говори в един учителски колектив през междучасието? Или с перифраза: какво си клюкарят група жени през почивката, щото мъжете са изключение. Пропускаш преразказите на последния (или поредния) епизод от даден сапунен сериал. Запушваш си ушите за мръсните клюки кой с коя се развел, кой с коя изневерява и неприкритото завистливо цъкане коя си намерила любовник. Ама не става ли дума за книги в подобни диалози? Всъщност, става...ако книгата е готварска!
Поучен от дългогодишен опит вземам сериозни мерки. Дъщерите ми подариха плейър за рождения ден. Затова пъхам слушалките в ушите, пускам си хубава музика (не чалгийка - само класически рок!), демонстративно обръщам гръб на централната маса, където са се струпали мнозинството учителки и се правя че пиша нещо на компа. Обикнавено "номерът" минава. Даскалиците си се хилят, аз си слушам музика, а и да ми продумат нещо вдигам рамене и посочвам слушалките. Но този път една от тях му тупа толкова настоятелно по рамото, че съм принуден да сваля слушалките. Може би е нещо много важно? Ами! Бил съм единствения мъж в стаята (и един от тримата в училището!) и трябвало непременно да изслушам този виц. Аз вицове не измислям, виж помагала по литература и разкази се случва. Затова преразказаният виц от категорията "мръсновати" не е мое творение. Знаете го сигурно: Някаква учителка била самотна. Тръгнала да си купи хляб и зърнала в локвата пиян мъж, но сравнително млад и симпатичен. В главата и се зародила идеята, че на връщане ще го измъкне оттам, ще го изпере, нагости, напие, а той няма начин да не и се "отблагодари". Купила хляба, но на връщане мъжът вече го нямало в локвата. И тогава тя произнесла класическата фраза:
- Ех, смотана даскалице, що го купува тоя хляб? Като че ли 3 години хляб не си яла!
Добре, разбирам донякъде. Част от жените и още по-голяма част от учителките си имат интимни проблеми. "Човещинка!" - казваше Ганьо Балкански, нищо че и викат пороци. Ама толкоз години не разбрах защо тези проблеми трябва да бъдат демонстрирани по този начин - публично и просташки.
Без коментар напуснах учителската стая. От този случай предпочетох да слизам на двора с децата. По-добре шум, отколкото простотия!
Ако някой иска да прочете целия постинг:
http://www.bglog.net/BGLog/23781
Legacy hit count
1170
Legacy blog alias
23585
Legacy friendly alias
Един-учителски-виц
Размисли
Смях до дупка! :)
България
Училище

Comments3

acecoke
acecoke преди 17 години и 5 месеца
Хъм! Доста поучително ;))

 Ние пък в моята работа сме само мъжки колектив. И какво се получава - в един момент всеки говори за детето си :)) Като майки с колички на седянка сме :)))

Извод: Да се забранят еднополовите колективи! ;))

swetew
swetew преди 17 години и 5 месеца

Тонка, то и мъжките колективи си имат "трески за дялане", но както писа сама една блогерка в коментар към поста на титулната страница, женските са генетично увредени. А женските-учителски и психически увредени! "Бай бабо" никога да не работиш с такива!

pestizid
pestizid преди 17 години и 4 месеца
Swetew, то май всичките колективи са уврЕдени. Ако не ми кудкудякат сутрин за Добро утро, то ми се правят на много работни по никое време. Да живей лицемерието с две думи. А пък аз искам да ги псувам на глас, а не само наум. (Наум, една дума ли е или две? Ама не името Наум, :)
By venetzia , 13 March 2008

Мъжете са ...


... като кафето: най-добрите са горещи, силни и не ти дават да спиш цяла нощ;

...като търговски агенти: не трябва да им вярваш на нито една дума;

... като компютри: трудно можеш да ги разбереш и винаги имат проблем с паметта;

... като ксерокси: стават само за репродукции и за нищо повече;

... като банкова сметка: без пари пет пари не струват;

... като колите втора ръка: не са скъпи, но не са съвсем стабилни;

... като грима: никога не остават твърде дълго;

...като хороскопите: винаги те съветват какво да правиш, но като правило - грешат;

... като времето: невъзможно е да бъдат променени по никакъв начин;

... като мини-полите: разсееш се за малко и ще оголят краката ти;

... като държавен служител: каквото и да ги помолиш да направят, те все си намират нещо по-важно, а в действителност - няма нищо подобно;

... като косачка за трева: трудно е да ги запалиш, излъчват неприятна миризма и в половината от случаите - не действат;

... като сал: без проблеми плуват по течението, само да не полагат никакви усилия (или като алтернатива - неуправляеми са);

... като тракторите: ако им сипеш вътре някаква съдържаща спирт течност, продължават да работят;

... като докторите: никога не можеш да разбереш какво искат да кажат;

... като лекарство: неприятно е да си имаш работа с тях, но са необходими;

... като кучетата: ако не ги възпитаваш, ще бягат по цялата къща и ще цапат навсякъде;

... като директорите: нищо не умеят да правят, но всичко трябва да работи идеално;

... като пощальоните: чукат на всички врати, надявайки се все някой да отвори;

... като инженерите: за тях на теория всичко работи, но на практика - първият водопроводчик ще направи всичко много по-добре;

... като адвокатите: в каквото и да ги обвиняват, те все ще си намерят един вагон оправдания;

...като видеото: напред - назад - напред - назад - стоп - извади;

...като сперматозоидите: само един на 15 милиона се оказва полезен;

...като микровълновата печка: загряват за 15 секунди;

...като делфините: всички казват, че са умни, но още никой не го е доказал;

...като раците: всичко в тях е хубаво, освен главата;

...като рекламата: трябва да се съмняваш във всичко, което ти казват;

... като облигациите: изисква се много време, за да узреят;

...като охлювите: рогати, лигави, пълзят и при това си мислят, че това е техният дом;

...като облаците: когато си тръгват, можеш да се надяваш, че денят ще бъде прекрасен;

...като бутилка бира: празна от гърлото нагоре;

...като конете: ако ги впрегнеш умело, можеш да ги яздиш дълги години;

...като новородените: отначало са толкова забавни, но после ще се умориш да им разтребваш мръсотиите.

от тук

П.П. Обещавам да е за последно това за мъжете, но не можах да се въздържа :)))

Legacy hit count
990
Legacy blog alias
18030
Legacy friendly alias
Мъжете-са-като------II-част
Размисли
Забавление
Нещата от живота
Смях до дупка! :)

Comments4

svetlina
svetlina преди 18 години и 1 месец
Не е и трябвало да се въздържаш! Откъде-накъде ще се въздържаш да ме усмихнеш?!
Само това с лекарството не е вярно... според мен, де ;)
BasiDi
BasiDi преди 18 години и 1 месец
Венеция, започвам да се замислям с какъв ли мъж живееш...
  Ей, това е в кръга на майтапа! :)
Gennnnn
Gennnnn преди 18 години и 1 месец
колко интелигентно поднесено ,Дразнят ни БасиДи .Аз ей такива жени харесвам като тези двечките.И да почна да отмятам точка по точка казаното и мисленото от тях.
do100jan
do100jan преди 18 години и 1 месец
Ама `найш па аз кат` си отворя устата к`во шъ стане?
By venetzia , 24 February 2008

Стихотворение за жената

Възпяват устните, косата
гърдите като на коза
възпяват ханша и бедрата,

Ала забравят за гъза

Жени, без гъз какво сте вие?
Кажете смело, без сръдня!

Не е то нещо да се крие,

ни само орган за пръдня.

Гъзът е нещо естетично.

И кой не тръгва след жена,

която с крачки естетични

тъй смело си върти гъза?


Кажете още кой не зяпа,

кога жена се наведе?

Гъзът й, бялнат като

ряпа с греховна сила го зове.

Не е ли вярно, че в кревата, 

преди да почне любовта,

ни съблазнява нас жената,

като я хванем за гъза?

О, женски гъз, бъди прославен!

Надебелявай и цъфти!

Сърцата мъжки покорявай

и към съблазън ги води!!!


П.П. нямам никаква идея кой го е писал. Ако някой се познае да си каже!
Legacy hit count
9562
Legacy blog alias
17545
Legacy friendly alias
Стихотворение-за-жената
Размисли
Поезия
Смях до дупка! :)

Comments12

Deneb_50
Deneb_50 преди 18 години и 2 месеца
Леле venetzia ,че то ще стане цяла "Гъзиада",даже  "Епопея за г ...",като се има в предвид,че в компа ми чакат 1 и 2 част ;-) Аз също нямам представа кой ги е писал
venetzia
venetzia преди 18 години и 2 месеца
Това явно е една много важна част от човешкото тяло щом хората се изтрепват да пишат за .... долната част на гърба ;)
svetlina
svetlina преди 18 години и 2 месеца
да си кажа честно - обичам повече пръднята, отколкото ряпа :-)
Gennnnn
Gennnnn преди 18 години и 2 месеца
Хареса ми !Там където е естетично  и естетични, хайде замени го с еротично,едно от двете и става още по суперско.А защо еротично ,понеже туй творение  е май най-желано от мъжкия поглед.
И все се обръщам да гледам, и все ми правят забележки,не било културно.Айде бе.
venetzia
venetzia преди 18 години и 1 месец

Стихотворение за жената

Възпяват устните, косата
гърдите като на коза
възпяват ханша и бедрата,

Ала забравят за гъза

Жени, без гъз какво сте вие?
Кажете смело, без сръдня!

Не е то нещо да се крие,

ни само орган за пръдня.

Гъзът е нещо еротично.

И кой не тръгва след жена,

която с крачки еротични

тъй смело си върти гъза?


Кажете още кой не зяпа,

кога жена се наведе?

Гъзът й, бялнат като

ряпа с греховна сила го зове.

Не е ли вярно, че в кревата, 

преди да почне любовта,

ни съблазнява нас жената,

като я хванем за гъза?

О, женски гъз, бъди прославен!

Надебелявай и цъфти!

Сърцата мъжки покорявай

и към съблазън ги води!!!



Прав си, по-добре стана :))))
Gennnnn
Gennnnn преди 18 години и 1 месец
Извинявай ,но не ме разбра.Значи крачките трябва да са естетични,като на балерина,защото ако са еротични просто не върви.Много предизвикателни стават,мъжете не ги харесва ме така .В крачката има грация, те показват каква е жената,докато дупето е еротично от всякъде, но най-вече на пипане.Но понеже аз тук си го представям как се движи плавно в пространството за това еротичния момент трябва с думите директно да е казан.Та моята редакция за да е перфектно стихотворението замени "крачки еротични " с "крачки естетични".Благодаря.
Gennnnn
Gennnnn преди 18 години и 1 месец
И друго ми идва на ум,сега като го препрочитам."Орган за пръдня" много миризливо ми идва, а не бива.Не, че това е нещо срамно.Аз снощи разказвах какво значение има тя ,пръднята за човека,някой път може и да го опиша, но тук в самото стихотворение някак не върви.Само заглавието виж.Правя скоба.Помисли дали заглавието е точно.Мисля си ,че по ще  му прилича друго.Ако искаш може и да помисля.Та вместо "орган за пръдня", предлагам " орган за мечта".Човек си мечтае като се вгледа отзад на жената, да знаеш какви мечти ни минават през умът, но са си само мечти.
Gennnnn
Gennnnn преди 18 години и 1 месец
В това стихотворение има много мисъл.При поредното ми зачитане мисля,  че трябва да има и противопоставяне на гъза с гърдите в едно противоборство в частта ,когато се срещат в леглото и тука да е кулминацията на  стихотворението.И все пак там гърдите преобладават визуално и материално , не може да им се отрече тяхното превъзходство.Тук те са победители.Но гъза накрая ще обере лаврите защото остава непроменлив,докато гърдите след екстаза не запазват своето  естествено състояние малко увисват ,докато той горделив е готов за нови подвизи.Какви ще са те ще видим в продължението на стихотворението.
Gennnnn
Gennnnn преди 18 години и 1 месец
Преди да си положа главата ,защото е 00:46 минути и греховно да се отдам в мислите си за гъза да отбележа  една много съществена пунктуация към горе споменатото стихотворение, което днес с внимание анализирам, както на мен ми харесва.Става дума за белнатия гъз в синхрон със ряпата.Това май го пропускат предишните тълкователи.Коя е ряпата само дълбоките познавачи могат да отгатнат.Рупата в дадени моменти,  черна ,друг път руса ,напоследък обръсната.Защо бе ряпо се подлагаш на таквиз.
 унижения,остани си ряпа с дълги пера.
И накрая това разтърсващо "към съблазън ни води".Ето това  искат нежните мъжки уши да чуват, тези съкровени слова .
Съблазън.
Желаем те
.Гъз чудесен, къде си?
Лека нощ .
Ако има нещо неясно питайте .Насреща съм аз,готов за разяснения.
venetzia
venetzia преди 18 години и 1 месец
Gen, предлагам ти, да го коригираш, както на теб ти харесва, защото така или иначе не знаем кой е написал въпросното стихотворение т.е. няма да има сърдити и обидени :)
Нямам нищо против да го пуснеш в твоя блог с корекциите.
Deneb_50
Deneb_50 преди 18 години и 1 месец
Според в-к "Телеграф" от 12.03.08-автор е 79 годишната болярка Невяна Христова,която е и първата жена -прокурор вБългария.
tom_4i40
tom_4i40 преди 17 години и 6 месеца
http://www.factor-vt.com/news-379.html

http://vijte.com/site/index.php?fid=4&idt=lib

Ето Ви два линка ,които разсейват мъглата около това стихотворение.

При проявен интерес от Ваша страна ,ще Ви публикувам едно стихотворение от друг Търновски зевзек което  представлява отговар на публикуваното по горе

By swetew , 10 February 2008
Дълго се колебах преди да пиша по темата. С Примери от учителското ежедневие - 2 наруших табуто за ширещият се и все по-прогресиращ алкохолизъм сред преподавателите в училище. Но истината трябва да се казва, пък "да става каквото ще". Сексуалните отношения в училище са сложни от гледната точка на един мъж и учител. Разбира се това е моята лична гледна точка и моите преживелици.....
Пролог: 90% и отгоре от учителите са...учителки, тоест жени.И най-върлите феминистки ще се съгласят, че подобни колективи работят в небалансирана, ненормална атмосфера. Словоблудството, подмазването, размяната на клюки и рецепти властват из учителските стаи. А за интимните отношения - преценете по примерите....
Първи пример: Съветът на по-старото другарче
Втора година учител съм. В квартално барче пием по бира с колега по физическо. Той унищожава бутилката на един гълток и бърза да ми даде съвет:
-Мене слушай, да не се излъжеш. Това, учителките нито за жени, нито за любовници стават!
Поглеждам го недоумяващо. Колегата е бивш Балкански шампион по хвърляне на чук. Когато е дошъл в училище преди 15 години - млад, як и строен се е превърнал в секс-символ. Не е спал с тази колежка, с която...не  е искал. Дори аз съм чувал лакардията как две учителки се сбили насред коридора за неговото "внимание". Тогава, по комунистическо време, бил привикан от директора и му е даден строг съвет "да го вади, ама да не го размахва!". И тоя човек сега ще ми ръси подобни мозъци?!
-Не стават, честно ти казвам! Това, учителката, не гледа кефа да си направи, а да си избие комплексите се хвали.
Не зная от премного изневери, от препиване или от химикалите на спортната си младост /и трите неща влияят еднакво разрушително!/ колегата се спомина на 45, две седмици след нашия разговор. Както си седял на фотьойла в къщи, пийвал и хапвал - инсулт! И послеслов "Добър учител беше!"
Но в правотата на неговия съвет успях да се уверя само месеци след това. Като млад учител бях получил и отхвърлил вече няколко оферти за "сближаване". Не страдам от излишно самочувствие. Нито съм красавец, нито обаятелен Дон Жуан. Просто бях на 26, а мъжете в училище са дефицит. Поднесени интелегентно някои от флиртовете никак не ме притесниха. И разбрали, и приели отказа ми с част от колежките си станахме добри другарчета. С други се намразихме, но поне се отказаха. Само една беше най-проста и най-напориста. Досаждаше ми всекидневно, в това число на публични места и пред децата даже! Да разкарам "лепката" реших да приема по-гъвкава такника:
- Виж, сега работата може и да стане, ама остави ме да помисля - "омекнах" в един от разговорите.
Какво бе смайването ми само час и половина по-късно, когато отидох да си взема заплатата? От проточилата се пред вратата на касиерката опашка  кажи-речи всички колежки ме гледаха ухилено. И едната се престраши:
-Мислим ли, мислим ли? Дойде ти акъла и на тебе, тя Иванова /фамилията не е тази!/ ни каза!
- Какво да ви каже? - направих се на "тапа" - Ще помисля година-две, ако не реша може и по-дълго....
Настроението на опашката видимо спадна. Колежката недоволно промърмори:
- Той шеги си правил, литератора!
"Шеги ами! То нещо сериозно ако направи човек, няма начин даскалицата да не се похвали и да не го разнесат!" - помислих си тогава с благодарност към починалия колега. Така мисля и до днес.
Пример втори: Банкетът
Кажи-речи насила ме замъкнаха на учителски банкет. Изгодна оферта, училището доплаща. Пета година карам, а не се "интегрирам" към колектива. То, хората винаги са си били животни. Ама като им паднат задръжките след малко употреба на алкохол и по-свободна обстановка , не се различават по нищо от тях.
Пийнал съм доволно, до ръба на мярката, та дано главата ми не цепи така силно дънещата училищния стол чалга. Отказал съм няколко покани за танц под предлог, че при вчерашния мач съм си ударил крака. Рея безадресно поглед и не си отивам само защото още не са поднесли десерта по масите. Но очите ми фиксират /О, кошмар!/ как една колежка над 50 лазарника потна и разрошена /като всички наоколо/ от развихрилия се кьочек си сваля фанелата насред салона да се преоблече! Под фанелата няма сутиен!Уловила погледа ми, тя свойски ми помахва с ръка! Тъкмо омерзен отклонявам поглед и масата, на която седя до директора се разклаща. Друга колежка / и тя около 50/ се е метнала отгоре и пристъпва към нас с шефа със "сластна" според нея стъпка, въртейки гьобеци. Шефа /добър чиляк, но със "слаб ангел" по тънката част/ предизвикателно размахва петарка. И колежката само това чака! Почва постепенно, почти професионално да си сваля блузата и сутиена. На това място не издържам, скачам, издърпвам банкнотата от ръката на директора. На въпросителния му поглед изръмжавам:
-Утре за по бира след мача, щом имаш излишни пари!
Той безпомощно вдига рамене. Колежката ме измерва с убийствен поглед и слиза от масата. Друга празнуваща се опитва да ме критикува, че съм "развалил купона". Без да чакам тортата напускам заведението. И после още 12 години така и не отидох на втори банкет.
Премер трети: Шефка
За всички Примери от учителското ежедневие имам свидетели, дори за някои документи. Но за този нямам доказателства.Може да вярвате само на честната ми дума.
Призован съм при шефката. Предстои тежък разговор. Тя се пеняви, че съм подписал сигнал до икономическа полиция за нейните кражби.
-Как можа? - извисява кресчендо патетично - А аз на тебе и /още едно мъжко име, което не бива да замесвам/ исках да ви дам всичко!
-Какво всичко? - тъпея, макар и прехвърлил 40.
-Себе си! А сега трябва да те уволня! - още по-бясно изкрещява тя.
Виждали ли сте презряла грозотия, висока кинта и 50, намацана с червило и белило бетер вампир? Бих изтърпял гущер в интимна близост, но такова нещо - не! Аз ли съм виновен, че съпруга и щъка по млади мацки и тя поне 15 години мъж не е помирисвала? Предпочетох уволнението.
Развръзка: Така в момента съм един уволнен и върнат от съда бивш учител. Сред учителките имам няколко чудесни дружки и двойно повече озлобени врагове.Но не съм изневерил на съпругата си, с двете други малки жени в къщи  /дъщерите/ безкрайно се обичаме.Даже чат-пат давам ухо на съветите на мама, не съм таен женомразец.Стягам си багажа през ден и отивам да охранявам "Илиянци" в мъжка среда. Там много рядко си говорим за жени и секс, недоизбити комплекси поне в тая област не се проявяват публично.
Епилог: Знам, звучи старомодно, но мисля, че за да обучаваш деца, самия ти трябва да имаш някакъв морал.  professor в постинга си тук определи младите педагози за "изчезващ вид". Добавям, че млади учителки, макар и рядко се намират, ама млади учители хич няма!Няма и да има при тази деформирана, изкривена, комплексирана даскалска атмосфера. И с тия "немъжки" заплати!
За финал ще използвам думите на наша бивша колежка и прекрасна приятелка:
"Писна ми от недоразбрани и недое...и жени!"
Сбогом Образование!
Legacy hit count
1059
Legacy blog alias
17301
Legacy friendly alias
Примери-от-учителското-ежедневие-4
Размисли
Приятели
Невчесани мисли
Литература
Нещата от живота
Семейство
Коментари
България
Училище

Comments1

BasiDi
BasiDi преди 18 години и 2 месеца
Хм, абе не, че казваш нещо, което да не знам, но в такъв концентриран вид... тъжно. Какво ти тъжно, трагично си е.

 От друга страна се замислих за собствените си учителки. Така де, тия които бяха над 35 така или иначе ни изглеждаха (тогава) много стари. А по-младите като че ли не страдаха от недоеб, може би с едно изключение, което съм запонил като най-злобното животно от ония години.

 И учители. Леле, пълна скръб. Май нямах късмет да случа на поне един читав тип. Един дърт педал, останалите ... просто смазани и толкова далеч от определението мъж, та чак влизат в категорията "безполови". Което не е същото като обратните.

 В Университета нещата позагрубяха. Едно, че ние бяхме по-големи и приемахме нещата маааалко по-различно, особено пък моята група. Така се случи, че повечето бяхме 21-22 годишни.

 Засичали сме по хижите (някакъв туризъм се водеше, не помня) някои от преподавателите да се чукат без да се крият кой знае колко, имало е и предложения и от нас към по-младите асистентки и от по-възрастните доцент-ки към нас ... като цяло без резултат и в двете посоки.

 Може би защото по него време колежките успешно бяха опровергали всички слухове за ТУ и повечето от тях бяха страхотни във всяко отношение :) :)

 Поздрави на всички чаровници, които в далечната 1996-та избраха да бъдат студентки в ТУ-Пловдив :)
By swetew , 13 December 2007
Увод:  Първите две части на "Примери от учителското ежедневие" предизвикаха голям интерес, доста прочити и разнокалибрени оценки  В една свободна България като блога, това е нормално. В тях бяха описани съвсем реални, но нелицеприятни случки в училище. И ученици, и учители хич не са идеализирани образи и истината изглежда боде нечие самочувствие или самомнение.
В тази част ще "подхвана" и родителите. Този път съм се постарал отново да бъда реалист с примерите, ала да подбера нещо по-весело и по-малко спорно. Ако зад шегата прозира пак мъка, не винете автора.... Ако музиката е лошо композирана - "не  стреляйте по пианиста"!
Изложение: Първи епизод
Замъкнах се и аз на летен лагер на море.  Не мамя никого, не от любов към педагогическите предизвикателства. Но нали не мога да осигуря на децата си нормална почивка с даскалска заплата. Писах ги лагернички, а себе си ръководител да ги наглеждам отблизо.
Изглежда не по този начин мислеха масата родители, качващи децата си на влака за морето. Нали знаете, каква суетня е на тръгване. В определените за групата купета се формират компании, качват се куфари и торби. Разменят се прегръдки и наставления от сорта "Като пристигнете веднага да звъннеш по GSM-а" и така нанататъка. Идва заветната минута, свирва свирката, аз съм застанална вратата на вагона, да не би някое дете да му хрумне да слиза и да "загубим" човек още на старта. И няма да забравя картинката. Майка и татко крепко са се прегърнали на перона. Явно подпили, с неподправено щастливи, зачервени физиономии. Бащата не се сдържа и ломоти:
- Отървахме се за 15 дена! Сега тия /следва посочвание с показалец към мен/ да му мислат!
Епизод втори:
Родителска среща на девети клас. Присъстват между 3 и 6 родители по паралелките. Пак сносно, често стаите са оставали празни. Татко, костюмиран, добре облечен, умен и важен, поставя ребром въпроса за ниските оценки на щерка му. Опитвам се да му обясня, че девойката "я е ударил хормона", бяга от часове, даже съм я виждал пийнала в час. Поставям въпроса дали се упражнява родителски контрол, проверяват ли се тетрадки и бележник у дома, говори ли се с детето. Бащата е видимо объркан:
-Давам и по 10 лева на ден! Майка и е на нощни смени. Кой да говори с нея?
Епизод трети: Финалните дни на учебната година.
Аз им викам "Апокалипсиса". Тогава накуп ти идват преговор, един булюк изпитвания, бързи контролни, оформяне на документация и най-вече претенциите на деца и родители за оценки, които и през плет не заслужават. Майка, която не е стъпвала на родителска и каквато и да е среща нахлува в учителската стая. Причината - реална възможност нейното "златно" отроче да остане на поправителен изпит при мен. Всъщност, закъсняла е. Момчето е натрупало веч 6-7 "цафари", изходът от учебната година по български език и литература се отлага до поправителната сесия. Обяснявам  това накратко и дори давам списък, кои въпроси да понаучи до сесията, която е след 10-12 дни. Но майчицата не се побира в кожата. Тя не може да приеме факта, че нейното страшно умно и почти гениално творение ще остане с двойка. Опитва се да ме убеждава, но аз не се поддавам на внушение. Тогава тя нервно сграбчва за реверите на костюма току-що влезлия помощник-директор и минава на кресчендо:
- Кажи му , шефе, кажи му! Кажи му да пише една тройка на сина, па барем един учител да стане като порасне, ако не друго!
Развръзка: Изцяло положителна
1. Не ми се и спомня морския лагер. То беше една гонитба по плаж, по заведения, по градче на деца, докоснали свободата... Както казваше началник-лагера: "Ако се върнем живи, ще целуна земята на перона и който ме види пак "с деца на море" да ме убие директно!" Така и стана. Ако някой си мисли, че лагерите са безплатна почивка за учители, веднъж да пробва.... Няма да повтори, както за 17 години не повторих и аз!
2. Виж ти сензация - таткото бе "говорил" дъщеря си! Първо я нашамарил, после обещал още пари. Дали затова или защото момичето се разлюби с гаджето си, почна да посещава по-редовно часовете и изкара. Ех, като всички....
3. Въпросното момче, въпреки майчината протекция си замина "с песен" на поправка. Знанията му на юли не бяха кой знае колко по-различни. Но прецених, че съм го стреснал достатъчно и му писах тройката.
Заключение:
Лесно е да правиш родителски сдружения. И да надаваш вой до небесата за кривиците на образователната система. Не че ги няма, има ги в излишък! Но преобладаваща част от родителите са на мнение, че училището трябва да даде на децата всичко: култура, обноски, възпитание и познание. Тяхната роля се заключава в покриване на харчове. Купуваш си "индулгенцията" всеки божи ден и си праведник! А детето е готово и възпитано, ориентирано от само себе си.
Преди да ми възразите пак, отговорете си на въпроса:
-Кога за последно поговорих истински с детето си?

Legacy hit count
797
Legacy blog alias
16393
Legacy friendly alias
Примери-от-учителското-ежедневие---3
Ежедневие
Размисли
Приятели
Нещата от живота
Семейство
Коментари
Смях до дупка! :)
България
Български език

Comments

By swetew , 30 November 2007
Пролог: Ако някой е  изпуснал първата част на постинга  да погледне надолу!
Днес ще пиша за едно малко особено училище. На колегите и гражданите, които ще ревнат, че примера е верен, но нетипичен няма да възразявам. Уви, съкращението ППУ взе да става нарицателно. Последните две букви от абревиатурата означават Пияно Училище. Първото П е свързано с номера на учебното заведение. Да си го тълкува всеки по желание.
Изложение: 
Епизод 1 - Директорът на ППУ
 Директорът на даскалото е интелегентен мъж. Даровит поет. Само дето се оказва, че в бутилката можеш да удавиш всичко - таланта, живота си, надеждите на ученици и родители. С една реч директорът е хроничен, пропаднал алкохолик. На всички са известни скандалите му по кръчмите, неплатените сметки, побоищата и изхвърлянето в канавките след поредната запивка. Задържан е от полицията нееднократно. На работа директорът е злобен махмурлия до обяд и благодушен, доволно натаралянкан пич от пладне нататък. В РИО знаят за проблемите му. Но човекът си има връзки и оцелява след 2 комплексни проверки. Жалби срещу него от  училище няма, той е достатъчно благоразумен да не следи за трудовата дисциплина на подчинените си, защото сам е доста уязвим. Единственото дисциплинарно наказание му осигури моята скромна личност, съвместно с още една колежка /вижте откога сме си ревали за уволнение!/
Та случката е такава: Късаме с нея десетокласник и на последната трета поправителна сесия. Въпросният юнак, колкото неподготвен, толкова нахален и арогантен, си взема отпускното и поема да се запише в ППУ. След месец с изкривена от злост физиономия и циничен жест ни уведомява, че пак е минал в 11-ти клас, а ние да...направим съответните сексуални упражнения.
Ама как се минава с двойка за годината в по-горен клас?! Според думите на ученика чрез разговор с директора и в добавка 200 лв. и туба винце. /Вместимостта на тубата не бе уточнена, ама не ще да е била от маломерните!/. Ние двамата обаче сме си проклети, пращаме сигнал до РИО на МОН. Следват проверка и констатации. Оказва се, че въпреки двойката в отпускното удостоверение ученикът е записан "неправомерно" в по-горен клас. За хората, които ме питат има ли свидетели и документи на историите ми, ще отговоря, че в случая си пазя отговора на РИО. Ученикът е върнат в 10-ти клас, а директорът за "недоглеждането", наказан със "Забележка". Както се казва "И вълкът сит, и агнето цяло." Съмнително дали е върнал нещо от дарената му сума, човекът скоростно пропива всички парични знаци. За съдържанието на тубата да не говорим, то отдавна е употребено.
Епизод 2: Учителите в ППУ
Според сведения на преки очевидци в ППУ се провеждат занятия по следната програмна схема: Първият час минава сравнително нормално. В междучасието колегите и някои колежки се ориентират я в хранилищата, я в стаичката на физкултурниците. Събират се суми, праща се дете да накупи необходимите пособия и мезета. Вторият и третият час педагозите все пак посещават класните си стаи. Обясняват за 5-10 минути какво трябва да се прави в часа и продължават "безкрайния празник" като съвременни Хемингуеи.
След това придвижването в пространството е мъчно. Последните часове минават като се привикват добри деца в хранилището, назначават се по възрожденски за "подидаскали" и се обяснява как да кретат занятията.
След един такъв запой по време на петия час групата колеги, доста "развеселени", намират се в себе си неподозирани сили и тръгват по коридора с песни. Както писах и в предишния постинг, страшно ми се иска да твърдя, че в училищните коридори звучат само високопатриотични рефрени. Ала репертоара на колегите съвсем не е от този характер. Някъде по средата между "На Драгиева чешма" и "Счупи ми левото м.до" насреща цъфва директорът. Той смутено моли концертът да продължи извън сградата. Но е посрещнат с възмутените възгласи: "Ти ли ще ни учиш как се пие, бе, алкохолик!" Шефът мимоходом изяжда пет-шест "мешета" и ритник, а почерпената група с мерак си допява песните в страхотната акустика на празните коридори. Имах възможност да разговарям с единствения наказан по случая учител. Той бе възмутен не от наказанието /скромна "Забележка"/, нито оспорваше основанието му /все пак да "нашокаш" шефа не се случва всеки ден!/. Недоумяваше само защо от група 6 колеги и 4 колежки, извършили зулума, единствения санкциониран е именно той.
Епизод 3: Учениците на ППУ
Децата ми учат в школо с претенциите за "елитно". Историята са я видели и преживели те, аз нищо не украсявам. Та в това училище, в близост до емблематичен културен институт, приемът след 8-ми клас е по диплома. Приети са само отличници с успех над 5.50. Едно от приетите момчета е пълен отличник, но според дипломата на въпросното ППУ. На какво може да научи това момче своите съкласници?  Това се разбира още първия месец. ППУ си е школа!С още двама свои съученици се почерпват в междучасието и влизат на "оверлог" в стаята. Единият не издържа и почва да драйфа на чина насред часа. Красота и изящество в "елитната" гимназия!

Развръзка: Не толкова щастлива като при първата част
След разпространения имидж на директор и преподавателско тяло родителите масово не записват децата си в ППУ. Учениците намаляха с една трета. От тази година от СОУ то вече е ОУ /основно/. Миналата учебна година са съкратени 7 колеги, тази - около 15!
Развали се и "тайфата" на почерпушковците. За съжаление за 2 години, 3-ма колеги починаха.Двама от цироза на черния дроб, един от рак.
Само директорът си е добре и ще си пие да края на света или ...на училището.
В елитната гимназия взеха козметични мерки срещу пияниците. Поне уведомиха родителите. Единият баща така пребил сина си, че според сведения на щерките по лицето му кажи-речи не е имало ненасинено място. Но,  Макаренково чудо! Момчето се уплашило и вече не пие. Другитте 2 другарчета се черпят редовно, но по-умерено. Поспиват кротко в часовете и не драйфат. А "елитните" колеги, повечето базови учители, "тактично" не забелязват състоянието им.
Епилог: Не осъждам никого, нямам правата на морален съдник! Щом интелегентни и образовани хора като учителите прибягват все по-често и без мяра да утехата на алкохола, работата на държавата и обществото не е чиста. Да се пропиеш те карат бедността, отчаянието, липсата на перспектива и вяра, в това, което вършиш. Алкохолът е временна почивка от скапаната, миризлива от корупция държава и дивашките нрави, в които вегетираме.
Жал ми е само за децата, които с бутилката пропадат толкова малки. А родителите често бездействат.

Legacy hit count
587
Legacy blog alias
16172
Legacy friendly alias
Примери-от-учителското-ежедневие---2
Размисли
Събития
Невчесани мисли
Нещата от живота
Семейство
Хапка и пийка
Коментари
Кръчма
България
Училище

Comments1

KrisiEleva
KrisiEleva преди 18 години и 4 месеца
То било страшно шоу това училище! Защо наште не ни записаха в него?
By swetew , 24 November 2007
Пролог:
 Нека си представим средностатистически столични училища. Не от уж "елитните", но не и най-западналите. Част от случките, които ще разкажа тук съм видял лично, други са ми разказани от достоверни свидетели. В тях няма хипербола или художествено доукрасяване. Само стилът на преразказа е художествен. И не казвайте, че тези неща са невъзможни.Те се случиха.
Изложение:
 Първи епизод:
Колега-учител според забраните във Вътрешния правилник на училището не пуска да време на час учениците от горен курс до тоалетната. Неговите доводи, че "децата" вече са големи и могат да сдържат естествените си потребности не срещат ентусиазъм и разбиране. Един юнак от 12-ти клас предизвикателно напира: "Пускаш ли ме или не?". И като получава отрицателен отговор демонстративно си сваля гащите и...се изпикава в кошчето......
Втори епизод:
Отивам на гости при бивш колега в бивш елитен техникум /пардон - Професионална гимназия/. По едно време в коридора на втория етаж се вдига джабала. Двама десетокласници се дебнат един-друг, размахващи бая големи ножове. Впоследствие ще разберем, че двамата "работяги" не са си разделили сферите на влияние по паралелки за продажба на малко по-специалните цигари с тревичка, но в момента това не е важно. Дори в униформа на охранител и с газов пистолет в кобура се поколебавам да застана до тях. Но не и колегата. Без излишни скрупули той издебва отзад единия и с яка тупаница го сваля на земята. После се нахвърля смело и върху втория дуелист. /Първият се изправя, ала аз му извивам ръцете отзад/. В резултат на общите усилия потенциалните убийци са хванати и изтикани от нас в кабинета на директорката. Изненадващо бързо, до половин час пристигат и родителите на двамата. После още по-бързо /10 минути/ родители и деца излизат от дирекцията. Странно, майки и бащисе хилят, а едното от момчетата  откровено ни показва среден пръст. Накрая аз учтиво съм помолен да напусна училище. На колегата е четено "конско" да внимава със здравето на добрите деца.
На другия ден разбираме, че бащата на едното момче е полицай и при директорката 100 лв. "оправили работата".
Трети епизод:
Директорка на основно училище често привиква на събеседване учителката по литература. В диалозите недвусмислено препоръчва на кои деца от 7-ми клас трябва да бъдат поставени отлични оценки. Учителката разбира, че тарифата на шефката е 250 лв. на дете, парите са взети авансово и сега трябва да бъдат отработени. Но инатливо отказва да изпърни "заръките" поради остаряла причина. Въпросните ученици са наредили като текущи оценки предимно тройки, шестицата е математически и фактически невъзможна. И тя отказва. До една хубава майска вечер, когато се разминава с две яки момчета на улицата. След секунди усеща как е паднала на земята. Коремът боли. Единия от бабаитите се навежда над нея и просъсква: "Разбра ли, даскалице за шестиците?". "Разбрах!" - отговаря колежката. И още на следващия ден нанася необходимите оценки в дневника.

Щастлива развръзка:
Моят бивш колега по икономика взе да дига кръвно от блестящите преживелици на професията. Накрая демонстративно хвърли заявлението за напускане. От месец бачка като общ работник в магазин. Изкарва колкото учител. И се чувства доста комфортно и физически, и душевно.
Ударената колежка си взе година неплатена отпуска. За тази учебна година е наета в частна школа, замества преподавателка излязла по майчинство. Работи с групи от 3 до 5 деца при малко по-ниска заплата. Не и се мисли за мига, когато титулярката ще си дойде на мястото. Но категорично е решила да не се връща в училище, съгласна е да стане чистачка / не че е срамно!/
Епилог:
Ей, хора в уж глухата, уж забравена "провинция" няма ли нормални училища? В тях пък може да е оцеляло нещичко от "онова" , нашето училище?! В тях може да има деца, които обичат да четат, не са индеферентни към Ботев и Дебелянов, "гълтат" "Тютюн" с увлечение и отмятат със спортна злоба и пъргав ум задачите. Вземете ни там, ние никак не сме лоши учители.

Очаквайте продължение:
Аз мога да ви разкажа още такива истории. Всичките ще бъдат истински. Ако искате - помогнете ми със своите преживелици.....

Legacy hit count
721
Legacy blog alias
16069
Legacy friendly alias
Примери-от-учителското-ежедневие
Ежедневие
Размисли
Приятели
Събития
София
България
Български език

Comments1

lorddesword
lorddesword преди 18 години и 4 месеца
у-ля-ляяя, тук има разкази за всичко - и за смях, и за сълзи...
By swetew , 22 October 2007
Да напиша тази история ме подтикна едно телефонно обаждане, но за него, когато му дойде времето. Уверявам ви, че тя е съвсем истинска, не само защото моя приятел ми е разказвал няколко пъти по един и същи начин, но защото тя не е повод за сексуална хвалба.
И тъй пренасяме се в средата на 80-те във ВТУ. Не вярвам да има такива хора, ама ако ги има, уточнявам, че имам в предвид Великотърновския университет "Кирил и Методий". Имам много познати сред завършилите ВТУ през този период и мога да ви уверя, че освен приказките за хапка, пийка и сексуални приключения, това са рядко ерудирани и образовани хора. Явно покрай удоволствията на плътта не са забравяли и четенето.
А пък на тези, които гнусливо и с предубеждение ще възразят, че не ги интересува секса на днешни чичковци и лелички бързам да им припомня, че от времето на "Кама сутра" до днешните еротични филми разликата в секса е само неговото техническо отразяване.
Та ситуацията е следната. Вече завършил студент, година след дипломирането, решава отново да види "Алма Матер" и своите по-млади колеги там. Вижда се с най-добрия си приятел, и двамата са от "нашите", което значи, че не оставят бутилка алкохол без тя да е празна. След кратък воаяж по местните кръчми и познати е купено шише за битова консумация. Остава въпросът къде да се проведе приятелското парти, разбирай запивка. И този въпрос е бързо решен с любезната покана на позната колежка, която кани двамата да отседнат в нейната стая. Тогава /предполагам и днес/ студентските общежития са върха на лукса, предлагайки теснички, но самостоятелни стаи за сам човек. Колежката следва многозначителната специалност "начална педагогика". Тя, както повечето от въпросната специалност, е доста разкрепостена в своите възгледи за свободната любов. Студентското прозвище на девойките /мале, що за термин употребих?/, обучаващи се за детски и начални учителки в Търново е красноречив и до днес - "Секс-батальона", в София ги именувахме простичко с "гладните". Но да не се отплесваме в студентски фолклор.
И двамата приятели не са наивници, пределно им е ясно какво ще иска от тях колежката в разгара на веселбата. Защото нищо на този свят не е безплатно и всичко има своята цена. Но те в момента не мислят за това. Отначало задушевната другарска сбирка се развива хармонично. И тримата участници си разменят последните новини, клюкини и вести за общи познати, преподаватели, бивши гаджета и т.н. Шишенцето бързо олеква като дамата смуче стръвно наравно с мъжете.   Настава така бленувания от нея момент, когато казва почти тържествено "Айде!", смъква всичките си дрехи и се просва на леглото на метър от масата. Макар с известна неохота и напълно облечени двамата кавалери също се надигат от столовете и почти свенливо се надвесват над нея.
Да не мислите, че ще ви разказвам за групов секс или безсрамна оргия? Който се заблуждава така явно не познава изящните традиции на академичната общност. Вместо пошли сексуални действия двамата другари си разменят реплики, достойни за етикета на Френския кралски двор.
- Заповядай Дуда, ти си първи, нали си по-млад от мене!
-Моля ти се Морски, заповядай ти първи! Ти си ми драг гост!
- Не, не! Аз съм вече женен, а ти си ергенче, на тебе се полага мацето най-напред.
-Ма моля ти се приятелю, ще ни обидиш и двамата. Ние утре пак ще се на...м, а ти си дошъл веднъж в годината.
И така кандарми и разправии четвърт час. Накрая се стига до компромисно решение. На единият от двамата, моя приятел Дудя се пада честта да формулира една от незабравимите сентенции на тогавашното студентско поколение. Ще ме извинят дамите, но ще го цитирам дословно, за да не загубя от езиковото му благозвучие: " За 15 минути ебане, аз не жертвам цяла нощ пиене ." Може би водени от духа на тази сентенция двамата решават първо да си допият пиенето и после да определят кой първи да "уважи" мадамата.
За финала се досещате и сами. Голата дива заспива самотна на леглото. Двамата "юнаци" унищожават още една бутилка и буквално се натръшкват под масичката.
Би трябвало разказа да завърши с хепи-енд, но не би. Разгневената и незадоволена мадама се събужда премръзнала на сутринта и яростно изритва неосъществените любовници от стаята си.
Не мога да прибавя от себе си и щастлив епилог на тези събития отпреди двайсетина години. Верен на студентската си сентенция Дудя така и не се ожени. Винаги в сюблимните моменти вместо свръхнавитото гадже гушкаше бутилката.
Въпросната дама също не я осени щастието. След кратък брак без деца и тя беше самотна. Интересно, че щом с Дудя се запиехме здраво и го удряхме на спомени, той въртеше телефони в провинцията на точно тези двама души. И като завареше отдавнашната си студентска изгора също "на градус" почваха едни любовни обяснения, уговорки за бъдещи срещи, въобще страхотна, ала никога неосъществена интимна лирика.
После Дудя го уби кола. Доста пиян пресичал булевард "България", а един луд карал с над 100 км. в час! Тогава "тя" и "той"  дойдоха на урнополагането, сближи ни общата скръб, разменихме телефоните и имейлите. Та въпросната дама ми се обади вчера, след седмица е панахидата за 2 години от смъртта на нашия приятел. Казах и часа и мястото. Дано да е запомнила, бая завличаше речта.
Е, това е историята - печална за съжаление. А понякога щастието е толкова близо, дори не на една ръка, а на един...секс разстояние.
Legacy hit count
2101
Legacy blog alias
15233
Legacy friendly alias
Сексът-в-80-те-или-нечии-спомени-от-Търново
Размисли
Любов
Приятели
Събития
Нещата от живота
Смях до дупка! :)

Comments7

acecoke
acecoke преди 18 години и 6 месеца
Благодарско, Светев! Ха сега да чуем критиците ;))
chudovishte
chudovishte преди 18 години и 6 месеца
Лелеее
чудя се-да се смея ли, да плача ли...историята ти е направо разбиваща! :)
И се замислих всъщност аз като бях студентка дали повече пиехме или повече се...уважавахме...:)))
svetlina
svetlina преди 18 години и 6 месеца
И какво? Смяташ ли, че щяха да са по-щастливи, ако бяха правили секс тогава? Или пък, че щяха да спрат да пият? Виж сега (не че ги познавам): те са си имали едно супер яко приятелство (почти на интуитивна основа са си звъняли и са се разбирали без думи). Верно, че не е трудно да се разберат две пиянки, ама я се замисли коя пиянка се сеща за панахидата за втората година от смъртта на пиянка от друг град? Аз все си мисля, че колкото и да се оправдаваш и да се опитваш да го скриеш, историята ти е с хепи енд, защото те все пак са имали и още имат нещо красиво. И ти си част от тая идилия. Просто това е една история за онези деца, които не порасват повече от студенти...

Казах ти, че е хубаво това да го пишем в психология, но пък анализата си ми е порок... Карай - дано сме се разбрали...
swetew
swetew преди 18 години и 6 месеца
Вярно че имаше и има нещо красиво! Това е спомена за моя приятел и разбира се спомена за студентските години. Не зная дали са щели да бъдат по-щастливи ако са били заедно, но по-спокойни, че не са изпуснали една възможност в живота си, сигурно. Нямаше да спрат да пият - невъзможно пожелание.Искам да добавя обаче, че Дудя беше страхотно ерудирана и интелегентна "пиянка", мнозина "трезвеници" не можеха да му стъпят на малкото пръстче..
Само не разбрах, въпреки ударите на съдбата, минаващите години, подрастващите деца и т.н. трябва ли да "порастваме"  над студентската романтика? Ако "надживееш" студентството - там при музите и свободата, умрял си завинаги! Ако не си го преживял - изпуснал си нещо съществено в живота си.
svetlina
svetlina преди 18 години и 6 месеца
тя романтиката идва по-късно. Преди нея са невежеството, наивността, вярата, че всичко трябва да се изпие или изе*е... И да - трябва да растем, друг е въпросът, че вечно се учим... Даже твоят Дудя ни учи на нещо. Може би трячва да го повишим във вечен старши научев сътрудник!
The Maker
The Maker преди 18 години и 6 месеца
Брилянтен изказ, пич! Бравос!
olloro
olloro преди 18 години и 6 месеца
А, простотата на живота - замислям се...
By acecoke , 28 January 2007
Това не е реклама, а споделяне на опит!

Та с риск бачо ви Коукович отново да бъде нахокан от конкУренцията, той отново зафати тежкия път на борбата с цигарите (или по-скоро със себе си).

Върви по ТВ-то една реклама на никотинови лепенки, която не знам защо, ама въздейства на много хора (включае и на мен) и всички се юркат към аптеката. Не знам 25-ти кадър ли изпозват (макар и да е незаконно), що ли, ама е факт.

Та отивам и аз в аптеката и търся никотинови лепенки, а те нямат. Никакви! Обаче някакъв цивилен човечец (считайте без престилка) се измъква из складчето на аптеката и ми вика - "Нема смисъл, земи си Табекс!". И си поговорихме малко с него и реших - той на цената на три кутии цигари, що пък да не го взема. И си го взех.

Та първите три дни си попушвах по десетина цигарки, но четвъртия останах само на ЕДНА. И тъй още десет дена. От вчера съм на НУЛА.
Но не само туй е интересно. Всеки, който се е захващал с таз нелека задача знае, че желанието за цигара си го има дори и с месеци след спирането им (не знам, може би и с години, просто не съм изкарвал толкоз). Обаче с тези хапчета това нещо го няма. Мога да си гледам как някой си сеца сладко сладко и изобщо не ми идва на акъла, че ми се пуши.

Всичко дотук изглежда като щастлива американска мелодрама. Обаче аз съм си българче (2/4 шоп + 1/4 Базернишки българин + 1/4 радомирски дис) и се съмнявам у сичко! Чудя се, когато приключи терапията ми с тези хапчета няма ли да съм пристрастен към тях?! Ще видим. Само времето ще покаже.

Както започнах - това в никакъв случай не е реклама. Както всяко лекарство, предполагам, че и това действа различно на различните индивиди. Винаги четете опътването преди да пиете каквото и да било ;)) Ако не ви се рискува да си го купувате, мога да го снимам и да го пусна тук. Успех на участниците!!!

Legacy hit count
2591
Legacy blog alias
10831
Legacy friendly alias
Страсти-и-размисли-тютюневи
Размисли
Нещата от живота
Коментари
Рецепти

Comments10

queen_blunder
queen_blunder преди 19 години и 3 месеца
Хахх :) Логично разсъждение! Ами ако верно вземеш да се пристрастиш към лекарствата, тогава какво правим?!
acecoke
acecoke преди 19 години и 3 месеца
Не знам?! Съдим фармацефтичната компания, че не са го написали в листовката, 'зимаме купища пари, изпиваме ги, съдим алкохолопроизводителите и пак зимаме купища пари и пак ги изпиваме. Междувременно си закупуваме хапчетата, които излизат около 7 лв. ма несец и могат да се употребяват с алкохол, тъй че... абе ще отцелеем (дали имаше "Т"?!) някак си ;))
acecoke
acecoke преди 19 години и 3 месеца
Не е честно! Вече знам, че няма "Т", ама не мога да си го редактирам :))
Krassie
Krassie преди 19 години и 3 месеца
Тони, нема да се пристрастиш-но "табекса'-има странични ефекти!
По добре е без него, ей ме на мен от 3 януари не съм си дръпвал дори:)-и се справям засега отлично само 7 кг съм отгоре:))
Инат му е майката!!!
acecoke
acecoke преди 19 години и 3 месеца
Абе има некакви, ама да не издребняваме. Засега нищо ми нема - и хрилете ми нема, и крилата :))) Жертвам се заради всички пушачи, които искат да се отърват от тая напаст :)))

Пък ти що не си се пофалИл, че не пушиш бря?! Ха честито!!!
acecoke
acecoke преди 19 години и 2 месеца
Седем деня след спирането на Табекса - чувствам се перфектно!!!
acecoke
acecoke преди 19 години и 2 месеца
Тате шести ден откак е на табекс. Не пуши от два...
acecoke
acecoke преди 19 години и 2 месеца
Последен доклад:

Един месец без цигари (вчера). Чувствам се перфектно и най-странното е, че хич не ми се и пуши. Както и не сънувам как пуша, което се получаваше на предните отказвания...
Krassie
Krassie преди 19 години и 2 месеца
За мен днес стават 2 месеца без тютюнев дим:)
acecoke
acecoke преди 19 години и 2 месеца
Ами, Краси, освен да те поздравя!!! Ти си наш'та гордост ;))