Бглог, чуй тази песен и я почувствай!

И какво от това, че я изпълнява Лили Иванова. В музиката последното нещо, което трябва да ни интересува, е личността. Дали като човек авторът (певец, композитор и т. н.) ни харесва, няма никакво значение. Дали песента е била изпята преди да се родим – също. Та колко много неща са се случили преди нас... И по-красиви, и по-добри, и по-романтични...

По-важното е да се запитаме дали и днес оживяват трепетите, с които очакваме настъпването на вечерта, или вече сме загубили способността да се потопим в сладката емоция на нещо вълнуващо, което копнеем да изживеем?   

Нека да чуем една песен, която ни връща във времето на безвъзвратно отминалата младост на нашите родители, баби и дядовци. Да си представим техните безкрайно романтични разходки край уличните кестени, в които се е криел сънят на любовта, да видим пламването на неони и ярки звезди, да усетим живия ритъм, който е отнасял влюбените далече, в най-щастливия им час.

Събота вечер

 
Софийски кестени, о, вие,

шумите с обещаващ взор

и ваш’та млада сянка крие

съня на моята любов.

 

Но идва съботната вечер

и вий разтваряте листа.

И гръмва, гръмва недалече,

по улиците радостта.

 

Събота, събота вечер,

толкова чакам те аз!

С ритъма жив и сърдечен,

ти ме отнасяш далече във най-щастливия час

 

Събота, събота, вечер -

празник на мойта любов.

Събота, събота, вечер -

ще танцувам, ще пея във тоя свят чуден и нов.

 

Тук пламват неони,

там грейват ярки звезди,

от земята до небето всичко

диша със пълни гърди.

Dear Friends,

Why the concert did not happened? So the answer is below.

Today (July 7, 2007 - Saturday), at exactly 19:30, in Hall 1 of theNational Palace of Culture, Sofia, Bulgaria, should have started thefirst concert of Sonora Carruseles on the Balkan Peninsula.Unfortunately, as we all know, there is to be no concert. And we havestill not received any press release from the management of the band!?Why did the concert fail to take place? Who is responsible? The answerto these questions, and more, you may find below: On March, 13 2007 a contract was signed between Music Messngers, which is Sonora's representative for Europe, and Studio Elegua Ltd., i.e. Salsabor: the concert date indicated in the contract - July 7, 2007 ; the place - Hall 1 of the National Palace of Culture.Soon after signing the contract, as stipulated in the contract, StudioElegua Ltd. tranfered half of the concert fees to Music Messengers.

Toour surprise, however, two weeks before the concert date Mr. JeanMorant, who is Sonora's manager for Europe and President of MusicMessangers, began convincing us to move the date of the concert to alater date - sometime in August. When asked why, he claimed that hewould not be able to bring the band in Sofia on July 7 because hecouldn't find  plane
tickets. He was so persistent on his suddendesire to move the concert that it became evident to us that he hadsold July 7, along with July 6th and 8th, to a customer of his in Spain(which he himself did not hide).

When we refused to change thedate of the concert, Mr. Morant stopped answering his phone. Up untiltoday we have still not heard anything from him - neither an apologywith a compensation proposition, nor even a press release.

Wehave no bad feelings for Sonora Carruseles, and for us they are stillthe number 1 salsa band in the world! However, while they have such"managers" like Jean Morant , who turned out to lack any sense whatsoever of professionalism WE DO NOT RECOMMEND to anyone to work with them.

Please look at this man, don't be deceived by him!

Здравейте, меломани,

Предполагам, че има метъл почитатели на Dream Theater и тук. Ще ви разкажа накратичко за концерта им в Истанбул на 29 юни. Направихме си труда с моят мил да мръднем до Истанбул специално за концерта на групата. Излишно е да казвам какво е усещането, еуфорията, 120 минути с музиката на Dream Theater от 5 метра разстояние. Саунда беше убийствен, музикантите се раздадоха. и не можеше да бъде иначе- това, което искам да ви кажа и което ме изненада супер приятно бяха две неща: първо, турската публика- гореща, истинска, силна, емоционална, велика- евала на комшиите и второ, организацията- повече от перфектна, идеална.
Истанбул Арена не е голяма - 4000- 5000 човека, но всичко беше наредено до минутка. Подканват те да отидеш два часа по-рано и за този твой труд получаваш нещо супер интересно. След обичайните входни проверки за камери и оръжие и бутилки, разбира се- ни поканиха в една огромна зала, тъмна , с няколко големи плазмени екрана, на които течаха концерти на ДТ, и с различни атракции. Първо ти подаряват няколко дребни неща- запалки, кърпи, плакати, слагат ти лентички на ръцете за едно безплатно питие. След това в залата успяхме да се снимаме с почти реално живите ДТ, техни манекени, разбира се- всеки можеше да придобие снимка след любимата група. Имаше различни игри с подаръци, тишърти, шапки, фенски дреболии-двата часа минаха неусетно. Допълнително раздаваха безплатни питиета и разни сладички нещица в чашки. Хората нахъсени за концерта обаче кротки, възпитани, усмихнати. При отварянето на входа никой не се буташе, тъпчеше - влязохме всички за около 20 мин спокойно, кротко, ако недай си Боже някой те докосне- веднага се извинява.
Подгряваха някакви сладурчовци метъли от Истанбул- Dreamtone- има хляб в тези момчета.
На самата арена, място много няма, но никой не те ръга - целия концерт мина в страхотно подскачане и викове и реване с цяло гърло без никой да пострада. Истинско невероятно музикално неповторимо преживяване. Изумителна музика, изумителни музиканти, сляхме се с тях всичките 5000 човека, направо стигнахме нирвана.

И след всичката тази емоция, бисове и т.н., мили хора , всички кротко си тръгнаха, оживено разговаряйки, и за 40 мин се изтеглиха от паркинга. Евала на истанбулци- такива мили, възпитани, ентусиазирани и страстни метъл хора. Дай Боже да видим нещо такова скоро и в София.

http://uk.youtube.com/watch?v=hF8SMee_Is0

http://uk.youtube.com/watch?v=8AVgWqjBAQk  - хората успяха да позаснемат това онова с мобилните - вижте как беше приблизително.

Kingdome Come

Glove Of Stone

Ето и сайта на групата:
http://www.kingdomcome.de/#top

Миналия ден излизах с Даниел, което само по себе си беше хубаво, но още по-хубавото беше, че  трите часа на кафето почти изцяло прекарахме в разговори за музика. Бях забравила колко е прекрасно. А преди години го правех непрекъснато. Можех да изкарам целия ден с едно кафе и ... това.
Та отидохме на Виенския и се размазахме от говорене. Пак ме налегнаха спомени, особено когато той ми каза, че самият факт, че сме били в една група го кара да се гордее Не претендирам, че съм била кой знае колко добра певица, но пък Дидо е невероятен китарист и казано от неговата уста за мен значи много.

Както и да е.. отново ме налегнаха спомени за миналото, когато това беше мое ежедневие. Събирахме се в една малка стая над Търговския център. Нямахме много оборудване, повечето беше взето назаем и с ужасно качество. Пеех на микрофон  с уникално мънички размери, целия облепен с тиксо, за да не се разпадне (момчетата го наричаха "писалката"), собственост на Дидо. И пеех до прегракване, защото звукът не беше особено силен.
Обикновено отивах първа и започвах да се разпявам с неща от рода на Тина Търнър, Марая, Но Даубт, Анук и т.н. Момчетата идваха и започвахме репетицията. Не беше лесно да ги озаптява човек, толкова бяха въодушевени, че идеята за грешки изобщо не минаваше през главата им. Карах им се и ги карах да повтарят, отново и отново докато не стане добре. Дидо свиреше прекрасно, но твърде сковано. Карах го да ме гледа в очите докато свири и да следва всяко мое движение. Взимах два стола и с него се качвахме на тях и така репетирахме. По време на концерт го карах да ме следва навсякъде по сцената, само и само да не стои залепен на едно място като дърво. Накрая му хванах цаката. На блус песните се раздвижваше, просто защото го кефеха и започваше да си потропва и да се разхожда и да куфее. Затова го накарах във всяка една песен да си вкара блус мотиви и да си импровизира колкото си иска. Сковаността му изчезна и се получи страхотно :)

Барабанистът ни пък свиреше прекалено тихо и плахо и доста често забързваше и забавяше ритъма където трябва и не трябва. Това ме дразнеше непоносимо много, затова му отделях много внимание, правили сме дори репетиции само двамата. Взимах някоя палка и му тактувах - отроче на доста добър барабанист съм и имам самочувствието, че съм много ритмична. Когато нямаше палка му тактувах с ръка върху бедрото си. После се прибирах вкъщи и с учудване гледах насинените си крака :) Когато не ме слушаше (той е доста своенравен и с неоправдано самочувствие) виках Scramble на помощ. По онова време той още свиреше, беше невероятен и много ми помогна с Николай (Scramble-a  sucks като човек, но е страшен барабанист) .

Та говорехме си с Дидо за всички тия неща. Смяхме се на чак сега осъзнатия факт, че още от самото начало трябваше да разкараме басиста ни, който беше музикален инвалид ( нямаше слух, така че просто учеше наизуст кои струни трябва да натиска по време на еди коя си песен ; показателно е, че Дидо му настройваше баса - Басьо не можеше сам!!!). Спомнихме си забавата.  Музиката. Говорихме за нея. Спомнихме си с тъга за веселбата.  Колко нелепо звучи сега.. Поговорихме си и за разпада, който се получи независещо от нас. И се погледнахме в очите, осъзнавайки огромния си късмет да се познаваме и да се имаме един друг...

....

Не знам, имам чувството, че имам някаква карма, да пропускам всички концерти на тази култова за мен група в България.
За първия разбрах твърде късно, бях твърде неориентирана и най-вече - бях сама и без пари, нямаше с кого да отида.:( После не ме беше толкова яд, защото знаех, имах усещането, че пак ще дойдат. Оказах се права - на 29 януари тази година, 2 години след първия концерт, те отново бяха тук.А аз отново нямах пари и скърцах зъби от яд. Иронично се надсмивах на ситуацията си, твърдейки ,че третия път, когато дойдат , сигурно ще съм бременна и пак няма да ида.
Е, ще дойдат - на 25 август, в Каварна. На майната си. Мразя я тая Каварна, ако знаят как само от дълбините си я мразя в момента. Странно е да мразиш място, на което не си бил, но което отнема някакси мечтата ти, защото е непостижимо. Да, не е толкова далеч, но отиване и връщане + билета ще са поне 100 лева, които НЯМАМ. А и тогава ще ми е някъде изпитът за шофьорската книжка, няма да мога да се разтакавам из страната. Не държа да е в Пловдив концертът, но поне в София да беше :(((Или поне бременна да бях, че да не ме е толкова много яд :( Много , много ми е криво. 3 пъти дойдоха, а четвърти кой знае дали ще има...:(Или и да има , сигурно ще е след 3 години и аз наистина ще съм бременна....Мразя Каварна...
В памет на несъстоялия се все още концерт, ще преведа след малко любимата ми тяхна песен...

Странно, когато бях на един купон и там видях за първи път Анхел Лопез във вихъра на танца, останах като омагьосан !!! Същото се получи и в Пловдив миналата събота (15/07/2006). Имаше толкова хора и положителни емоции. Сякаш всичко беше като на филма "Танцувай с Мен". Честно казано не очаквах толкова хора и такъв голям интерес. Всички бяха усмихнати и унесени във вихъра на танца. По това време имаше европейско по бокс в Пловдив и много боксьори се включиха а други гледаха отстрани с грейнали лица.

Откакто започнах да се занимавам със салса и покрай нея с още други танци, салса стана за мен като част от солта на живота. Защо част от солта на живота :)?
Ами просто казано солта на живота според мен е всичко това, което кара човек да живее пълноценно и щастливо !!! Така че живота да е изпълнен с мигове от които ти спира дъха !!!

xyz

Преди малко се ровичках из папките с по-стара музика и попаднах на Arabesque-Midnight Dancer.Докато я слушах и си се кефех на това прословуто старо диско реших да поразровя из интерент и да видя какво аджеба ще изкочи още за тази въз'старичка група.За мое най-голямо учудване се оказа,че една песен която търсех с години наред е тяхна.Именно Friday Night от българският филм "Комбина".Била от първият им албум който на всичко отгоре се и казва така.За мое най-голямо учудване успях да я намеря в DC мрежата:) Сега съм си я надул и си се кефя максимално.А песничката е на има няма 28 години . Е това е да живее диското от края на 70 те и 80 те :)