Dear Friends,

Why the concert did not happened? So the answer is below.

Today (July 7, 2007 - Saturday), at exactly 19:30, in Hall 1 of theNational Palace of Culture, Sofia, Bulgaria, should have started thefirst concert of Sonora Carruseles on the Balkan Peninsula.Unfortunately, as we all know, there is to be no concert. And we havestill not received any press release from the management of the band!?Why did the concert fail to take place? Who is responsible? The answerto these questions, and more, you may find below: On March, 13 2007 a contract was signed between Music Messngers, which is Sonora's representative for Europe, and Studio Elegua Ltd., i.e. Salsabor: the concert date indicated in the contract - July 7, 2007 ; the place - Hall 1 of the National Palace of Culture.Soon after signing the contract, as stipulated in the contract, StudioElegua Ltd. tranfered half of the concert fees to Music Messengers.

Toour surprise, however, two weeks before the concert date Mr. JeanMorant, who is Sonora's manager for Europe and President of MusicMessangers, began convincing us to move the date of the concert to alater date - sometime in August. When asked why, he claimed that hewould not be able to bring the band in Sofia on July 7 because hecouldn't find  plane
tickets. He was so persistent on his suddendesire to move the concert that it became evident to us that he hadsold July 7, along with July 6th and 8th, to a customer of his in Spain(which he himself did not hide).

When we refused to change thedate of the concert, Mr. Morant stopped answering his phone. Up untiltoday we have still not heard anything from him - neither an apologywith a compensation proposition, nor even a press release.

Wehave no bad feelings for Sonora Carruseles, and for us they are stillthe number 1 salsa band in the world! However, while they have such"managers" like Jean Morant , who turned out to lack any sense whatsoever of professionalism WE DO NOT RECOMMEND to anyone to work with them.

Please look at this man, don't be deceived by him!

Посрещам годината, в която влизаме в ЕС с надежда. Надежда, че българската музика ще излезе от умопомрачението, в което навлязла в момента и ще започне да дава стойностни творби.
Румънците вече пробиват на Запад със своите музиканти, които стават все по-популярни. За съжаление нямам данни наши певци да са станали толкова известни. Може би защото болшинството от музиката, която се произвежда е конфекция за еднократна употреба, като чалгата.
Посрещам новата година с надежда, чалга изпълнителите да вземат да си намерят своето място в Европа, но не с музиката, която генерират в момента, а с по-смислени и не толкова ориенталски ритми парчета. Вярвам, че когато се усетим повече европейци, много от чалгаджиите ще преосмислят своята ценностна система и съответно музикални вкусове и този жанр, смятан за български, да се трансформира в нещо далеч по-стойностно от това, което се бълва на конвейр днес.
На първо място да не се акцентира върху физическите данни на изпълнителите, а на техните певчески умения. Текстовете да излязат от своята простовата рамка, и да получат по-дълбокомислен смисъл. Ритъмът да скъса с ориенталските мотиви и да се насочи към по-модерните в световен мащаб, примерно Pop, Rock, Dance, Vocal Trance и др.
Аз лично ще се чувствам засрамен, ако видя по MCM нашите чалга изпълнители. Бих се радвал обаче да видя Мариана Попова, а беквокала Азис да не е с поличка.
Това са просто размишления. Мисълта ми повя в тази посока, след като прочетох статията на Мартин Карбовски.
Вие как мислите, ще еволюира ли българската музика? Към кои музикални стилове би се люшнала чалгата, ако реши да се реформира? И с кои стилове бихме били най-добре приети в Европа?

Миналия ден излизах с Даниел, което само по себе си беше хубаво, но още по-хубавото беше, че  трите часа на кафето почти изцяло прекарахме в разговори за музика. Бях забравила колко е прекрасно. А преди години го правех непрекъснато. Можех да изкарам целия ден с едно кафе и ... това.
Та отидохме на Виенския и се размазахме от говорене. Пак ме налегнаха спомени, особено когато той ми каза, че самият факт, че сме били в една група го кара да се гордее Не претендирам, че съм била кой знае колко добра певица, но пък Дидо е невероятен китарист и казано от неговата уста за мен значи много.

Както и да е.. отново ме налегнаха спомени за миналото, когато това беше мое ежедневие. Събирахме се в една малка стая над Търговския център. Нямахме много оборудване, повечето беше взето назаем и с ужасно качество. Пеех на микрофон  с уникално мънички размери, целия облепен с тиксо, за да не се разпадне (момчетата го наричаха "писалката"), собственост на Дидо. И пеех до прегракване, защото звукът не беше особено силен.
Обикновено отивах първа и започвах да се разпявам с неща от рода на Тина Търнър, Марая, Но Даубт, Анук и т.н. Момчетата идваха и започвахме репетицията. Не беше лесно да ги озаптява човек, толкова бяха въодушевени, че идеята за грешки изобщо не минаваше през главата им. Карах им се и ги карах да повтарят, отново и отново докато не стане добре. Дидо свиреше прекрасно, но твърде сковано. Карах го да ме гледа в очите докато свири и да следва всяко мое движение. Взимах два стола и с него се качвахме на тях и така репетирахме. По време на концерт го карах да ме следва навсякъде по сцената, само и само да не стои залепен на едно място като дърво. Накрая му хванах цаката. На блус песните се раздвижваше, просто защото го кефеха и започваше да си потропва и да се разхожда и да куфее. Затова го накарах във всяка една песен да си вкара блус мотиви и да си импровизира колкото си иска. Сковаността му изчезна и се получи страхотно :)

Барабанистът ни пък свиреше прекалено тихо и плахо и доста често забързваше и забавяше ритъма където трябва и не трябва. Това ме дразнеше непоносимо много, затова му отделях много внимание, правили сме дори репетиции само двамата. Взимах някоя палка и му тактувах - отроче на доста добър барабанист съм и имам самочувствието, че съм много ритмична. Когато нямаше палка му тактувах с ръка върху бедрото си. После се прибирах вкъщи и с учудване гледах насинените си крака :) Когато не ме слушаше (той е доста своенравен и с неоправдано самочувствие) виках Scramble на помощ. По онова време той още свиреше, беше невероятен и много ми помогна с Николай (Scramble-a  sucks като човек, но е страшен барабанист) .

Та говорехме си с Дидо за всички тия неща. Смяхме се на чак сега осъзнатия факт, че още от самото начало трябваше да разкараме басиста ни, който беше музикален инвалид ( нямаше слух, така че просто учеше наизуст кои струни трябва да натиска по време на еди коя си песен ; показателно е, че Дидо му настройваше баса - Басьо не можеше сам!!!). Спомнихме си забавата.  Музиката. Говорихме за нея. Спомнихме си с тъга за веселбата.  Колко нелепо звучи сега.. Поговорихме си и за разпада, който се получи независещо от нас. И се погледнахме в очите, осъзнавайки огромния си късмет да се познаваме и да се имаме един друг...

....

Не знам, имам чувството, че имам някаква карма, да пропускам всички концерти на тази култова за мен група в България.
За първия разбрах твърде късно, бях твърде неориентирана и най-вече - бях сама и без пари, нямаше с кого да отида.:( После не ме беше толкова яд, защото знаех, имах усещането, че пак ще дойдат. Оказах се права - на 29 януари тази година, 2 години след първия концерт, те отново бяха тук.А аз отново нямах пари и скърцах зъби от яд. Иронично се надсмивах на ситуацията си, твърдейки ,че третия път, когато дойдат , сигурно ще съм бременна и пак няма да ида.
Е, ще дойдат - на 25 август, в Каварна. На майната си. Мразя я тая Каварна, ако знаят как само от дълбините си я мразя в момента. Странно е да мразиш място, на което не си бил, но което отнема някакси мечтата ти, защото е непостижимо. Да, не е толкова далеч, но отиване и връщане + билета ще са поне 100 лева, които НЯМАМ. А и тогава ще ми е някъде изпитът за шофьорската книжка, няма да мога да се разтакавам из страната. Не държа да е в Пловдив концертът, но поне в София да беше :(((Или поне бременна да бях, че да не ме е толкова много яд :( Много , много ми е криво. 3 пъти дойдоха, а четвърти кой знае дали ще има...:(Или и да има , сигурно ще е след 3 години и аз наистина ще съм бременна....Мразя Каварна...
В памет на несъстоялия се все още концерт, ще преведа след малко любимата ми тяхна песен...

Странно, когато бях на един купон и там видях за първи път Анхел Лопез във вихъра на танца, останах като омагьосан !!! Същото се получи и в Пловдив миналата събота (15/07/2006). Имаше толкова хора и положителни емоции. Сякаш всичко беше като на филма "Танцувай с Мен". Честно казано не очаквах толкова хора и такъв голям интерес. Всички бяха усмихнати и унесени във вихъра на танца. По това време имаше европейско по бокс в Пловдив и много боксьори се включиха а други гледаха отстрани с грейнали лица.

Откакто започнах да се занимавам със салса и покрай нея с още други танци, салса стана за мен като част от солта на живота. Защо част от солта на живота :)?
Ами просто казано солта на живота според мен е всичко това, което кара човек да живее пълноценно и щастливо !!! Така че живота да е изпълнен с мигове от които ти спира дъха !!!