Ето една много, много любима песен...

С какво я свързвам ли? С много неща! Свързвам я с едно прекрасно лято в София, свързвам я с първата си голяма любов, която за жалост остана несподелена, свързвам я с едни много хубави и нежни спомени от един живот, който отдавна си замина от мен... Навежда ме на едни такива мисли покрити с прах, малко тъга и много носталгия...

Поне спомените остават, слава богу! 

A stones's throw from jerusalem
I walked a lonely mile in the moonlight
And though a million stars were shining
My heart was lost on a distant planet
That whirls around the april moon
Whirling in an arc of sadness
I'm lost without you I'm lost without you
Though all the kingdoms turn to sand
And fall into the sea
I'm mad about you I'm mad about you

And from the dark secluded valleys
I heard the ancient songs of sadness
But every step I thought of you
Every footstep only you
And every star a grain of sand
The leavings of a dried up ocean
Tell me, how much longer? how much longer?

They say a city in the desert lies
The vanity of an ancient king
But the city lies in broken pieces
Where the wind howls and the vultures sing
These are the works of man
This is the sun of our ambition
It would make a prison of my life
If you become another's wife
With every prison blown to dust
My enemies walk free
I'm mad about you I'm mad about you

And I have never in my life
Felt more alone than I do now
Although I claim dominations over all I see
It means nothing to me
There are no victories
In all our histories, without love

A stone's throw from jerusalem
A walked a lonely mile in the moonlight
And though a million stars were shining
My heart was lost on a distant planet
That whirls around the april moon
Whirling in an arc of sadness
I'm lost without you I'm lost without you
And though you hold the keys to ruin
Of everything I see
With every prison blown to dust,
My enemies walk free
Though all the kingdoms turn to sand
And fall into the sea
I'm mad about you I'm mad about you

Сетих се за една песничка, която понякога слушам. Странно е за върл привърженик на хубавия рок и хубавата чалга да слуша Мадона, но тази песен ми напомня за един филм ("Почти идеално" май се казваше) и за една невероятна жена, с която го гледах за първи път, тогава, когато всичко беше почти идеално.

Но филмът го няма, жената също, остават само приятните спомени и хубавата песен:

American Pie
Don McLean 

A long long time ago,
I can still remember how that music used to
make me smile
And I knew that if I had my chance
I could make those people dance
And maybe they'd be happy for a while

Did you write the book of love
And do you have faith in God above
If the Bible tells you so
Now do you believe in Rock 'n' roll
And can music save your mortal soul
And can you teach me how to dance real slow

Well, I know that you're in love with him
'Cos I saw you dancin' in the gym
You both kicked off your shoes
Man, I dig those rhythm and blues

I was a lonely teenage broncin' buck
With a pink carnation and a pick-up truck
But I knew that I was out of luck
The day the music died
I started singing

Bye, bye, Miss American Pie
Drove my Chevy to the levee
But the levee was dry
And good old boys were drinkin' whiskey and rye
Singing this'll be the day that I die
This'll be the day that I die

I met a girl who sang the blues
And I asked her for some happy news
But she just smiled and turned away
I went down to the sacred store
Where I'd heard the music years before
But the man there said the music wouldn't play

Well now, in the streets the children screamed
The lovers cried, and the poets dreamed
But not a word was spoken
Tho church bells all were broken
And the three men I admire the most
The Father, Son and the Holy Ghost
They caught the last train for the coast
The day the music died

We started singin'

Bye, bye, Miss American Pie
Drove my Chevy to the levee
But the levee was dry
And good old boys were drinkin' whiskey and rye
Singing this'll be the day that I die
This'll be the day that I die

Bye, bye, Miss American Pie
Drove my Chevy to the levee
But the levee was dry
And good old boys were drinkin' whiskey and rye
Singing this'll be the day that I die
This'll be the day that I die

Освен, че както вече ви известих, филмът към едноименния мюзикъл е невероятен, намирам музиката му за фантастична. И не само нея, ами и тесктовете на песните. Само гений може да достигне до такова единство на текст с музика, такова единение, което направо да те разтърси! Андрю Лойд Уебър... нямам думи направо. Приложила съм един мой нескопосан превод на една от най-хубавите песни от мюзикъла, поне да ви покажа малко от красотата им. Ясно е,че аз не мога да придам тази поезия на музиката от оригиналния текст, но поне ще си направите заключение как страстта блика от всеки един ред. Вижда се, че не е нужно да се пее за гърди, баджаци и за секс в прав текст, за да се разбере, че за това става въпрос и да се усети силата на желанието. Надали ще можете да усетите всичко от това, което съм превела, но поне се опитвам да ви накарам да чуете музиката или да гледате филма, за да го усетите наистина...

Фантомът: Ти дойде тук, преследвайки най-скритите си желания,

преследвайки онова желание, което до днес таеше дълбоко...

Аз те доведох, за да изгорим и слеем желанията ни един към друг

Мислено ти вече ми се отдаваш, отпускаш сетивата си и напълно ми се отдаваш...

Сега си тук с мен, не мислиш за друго - ти си взела решение...

Няма връщане обратно, не поглеждай назад!

Игрите, които играхме досега вече са към края си...

Забрави думите "ако" и "кога"!

Няма смисъл да се съпротивляваш...

Недей да мислиш и нека сънищата ти се сбъднат!

Какъв е този изгарящ пламък, който залива душите ни?

Кое е това безумно желание, което ни обзоръжава?

Каква сладка съблазън ни предстои!

Сега, когато не можем да се върнем назад,

прекрачвайки последния праг,

какви неизказани и лични тайни ще научим?

Няма вече връщане назад...

Кристин: Ти караш думите ми да губят смисъл,

речта ми се превръща в мълчание.

Дойдох тук без да знам защо.

В мечтите си вече си представях двамата с теб виещи се в едно,

беззащитни и тихи

и ето тук съм с теб.

Без да мисля за друго,

направих стъпката, реших се...

Не можем да се върнем вече назад ,

любовната ни игра най-накрая започна...

Забрави за правилно и грешно!

Един последен въпрос -

колко още трябва да чакаме преди да станем едно?!

Кога кръвта ще закипи, спящата пъпка ще разцъфне?

Кога пламъците най-накрая ще ни погълнат!?!

Заедно: Няма вече връщане назад! Прекрачихме последния праг, минахме моста, така че да го оставим да гори

Мина моментът, в който можехме да се върнем...