Защо сравняваш се със Вавилон ?!

Света му правеше поклон.

С величие и мощ, той бе срутен,

със земята беше изравнен !

Градините му, си ръстът обратно.

Спомена за тях, бледнее безвъзвратно.

Идола- в света велик да си,

по малко, времето ще разруши !

Земята, може и да се разклати,

Небето, мълния да ти изпрати.

В Истината, ти ще устоиш !

Уверен в Пътя само,

          докрай ще продължиш !

 

 

 

 

Който е гледал предишните филми на мексиканския режисьор Алехандро Гонсалес Иняриту, няма да остане разочарован и от последния - "Вавилон" (оригинално заглавие Babel).
Подобно на "21 грама" и "Любовта е кучка" (Amores/Perros), във "Вавилон" се преплитат съдби на хора, които привидно не биха могли да имат нещо общо. Наглед обикновени хора, превърнати от превратностите на живота в герои на една драма. Драма, която би могла да се оформи по този начин единствено в условията на нашата извратена съвременност.
Няма да разказвам филма, за да не обезсмисля преживяването на тези от вас, които не са го гледали. Ще напиша само, че е доста тежка драма, (но не колкото Amores/Perros); кара ни да се замислим над много въпроси, но най-вече - колко много обичаме близките си хора и колко рядко се замисляме за това.
Гледайте го!
NB! Не се препоръчва за хора, непонасящи тъжни филми.

P.S. Сега забелязах още един филм на Иняриту, който не съм гледала - "Буре барут" (Powder Keg) и вероятно скоро ще наваксам пропуска.