Даже първокласниците знаят, че хранителните продукти, в зависимост от произхода си, се разделят в две основни групи: растителни и животински храни. Към растителните спадат плодовете, зеленчуците, ядките, житните и техническите култури. А животинските храни са онези, които в състава си могат да включват яйца, месо, мазнини, мляко и др.
За да определим какъв вид храна е кашкавалът, нека да си припомним от кои продукти се произвежда. Всеки българин веднага би казал, че той се прави от мляко (краве или овче) плюс закваска, и веднага би го причислил към животинските храни.
Аз обаче ще ви посъветвам да не прибързвате с отговорите си, за да не се изложите някъде и да не ви помислят за невежа. Въпросът с категоризирането на кашкавала не е никак за подценяване, откакто видях в любимата ми БИЛЛА ето този надпис:
Е, какво ще кажете? Как, според вас, трябва да разбираме израза КАШКАВАЛ РАСТИТЕЛЕН? Както се досещате, нищо животинско не би могло да има в него, нали?
Ако помислим задълбочено, ще стигнем до извода, че значението на словосъчетанието КАШКАВАЛ РАСТИТЕЛЕН можем да тълкуваме по два начина. Тоест, че кашкавалът е или продукт, приготвен от някои растения, или той самият е растение. Но тъй като на етикета не са упоменати каквито и да било растения, първото предположение трябва да отпадне, следователно, като единствено вярно, остава второто обяснение. А именно, че КАШКАВАЛЪТ е РАСТЕНИЕ.
Очаквам да ме засечете с въпроса „Ама ти не знаеш ли, че може да е направен от соя?”. Но аз ще ви отговоря твърдо и категорично: „Не, не знам, откъде да знам, да не би да е написано някъде? А? Хайде сега погледнете снимката, ако не вярвате!”.
След като попълнихме някои съществени пропуски в знанията си за кашкавала, у мен се породиха няколко въпроса, който не ми дават мира.
Бих искала да знам как кашкавалът се среща в природата – в диво състояние или се отглежда в ниви и градини?
Ако е диворастящ, много бих желала да разбера къде точно расте този кашкавал, кога цъфти и връзва, за да мога под формата на неделен излет да отида там на място и да си набера китки свеж ароматен кашкавал или да свия венец от малки жълти кашкавалени питчици, с които да украся косата си. Прибирайки се вкъщи, освежена и разкрасена след приятната разходка, той вече така добре ще е узрял, което значи - готов за консумация - че по този начин ще се получи отлично съчетание на полезното с приятното, на хубаво прекарания ден с вкусната, при това безплатна, вечеря.
Ако обаче се окаже, че той не се среща в диворастящ вид сред красивата ни природа, а спада към културните растения, бих искала да науча кои са благоприятните климатични условия за оглеждането му и необходимите грижи, които трябва да се полагат, за да мога да го засея и отгледам в градината на вилата си. А когато даде плод, да събера богата реколта. И тогава, ви казвам, ще настъпи такова ядене на кашкавал, че само си викам „Дано-о-о!”
ЗА ТЕСТОТО:500 гр.брашно,150 гр. топла вода (от чешмата),7 гр.мая на прах,2 ч.л. захар,2 ч.л.сол,2 с.л.олио.ПРИГОТВЯНЕ НА ТЕСТОТО:маята ,солта,захарта и водата се разместват заедно.Брашното се пресява през сито и се прави кладенче в което изсипваме разбитите вода,мая,захар и солта.Омесваме тестото и накрая добавяме олиото и пак омесваме.Изчакваме тестото да бухне ,докато удвои обема си .ПРОДУКТИ ЗА ПИЦАТА :200 гр.кетчуп,150 гр. гъби печурки от консерва(нарязани на филийки),150 гр.маслини (нарязани на две половинки без костилките),200 гр.колбас мортадела (нарязан на парченца с големина колкото маслините и гъбите),200 гр.кашкавал (настърган на едро ренде), 2 с.л. босилек ,1 ч.л. шарена сол.ПРИГОТВЯНЕ НА ПИЦАТА: В намазнена с олио тавичка слагаме тестото,слагаме кетчупа,поръсваме гъбите,маслините ,мортаделата,кашкавала,шаренатасол и босилека.Печем пицата в предварително загрята фурна на 250 градуса.
На бул. "Васил Левски" 114 
Аз работя на 2 крачки от въпросното място, така че няма да избяга 
Comments