Реших да ви разкажа днес,деца,малко история на музиката...
Разказвам ви,защото ме удивиха фактите в учебника по музика,който запрелиствах в библиотеката поради липса
на интерес към учебника по архитектура,който трябваше да разгръщам...
Наистина,тоз музикалният направо буквално ме хвърли в музиката.
Историята започва с James Brown(разбира се говори се за хора,които наистина по някакъв начин са повлияли на муз.
революция...)Всичко точно,Brown израснал в гетото,всички знаем,в удивителна мизерия,лежал е в затвора;не след дълго записва r'n'b албум,който моменталически заема върхова позиция,следва обед с президента и тнт и тнт...Продължаваме с Miles Davis.Пише,че както повечето известни jazz-мени по онова време,наш тромпетист се дрогирал с твърдо.Тук се изненадах.Леко.Jimmy Hendrix е следващ в учебника.Описана е смъртта му,цитирам:"задавя се в съня си посред нощ в собствената си повърня,предизвикана от свръхдоза хапчета".Ухх.
Естествено най-големият феномен в музиката и изобщо са Beatles.Не знам дали ви е било известно(на мен определено не ми беше)че Beatles ,които както се очаква също се дрогирали,са си падали и по екзотизма...В учебника се споменава
името на известна тяхна песен:"Lucy in the Sky with Diamonds" и съответно се свързват инициалите на заглавието...
Полученото(LSD) доказвало че Beatles са си играли с привидно простичките си имена и текстове на песни,със скрит замисъл.Гледай ти!John Lenon е известен с дръзкото си изявление:"We're more popular than Jesus now...".С него той предизвиква гнева и омразата на всички църковни организации и братства...Антихрист,казват.
Та с такива работи се запознах в библиотеката преди време.Историята продължаваше с Боб Marley,създателят на регето.
За него се казваше че 40 мин преди предвиденият му концерт в центъра на Kingston town,тои бил нападнат и прострелян от бандити в собствения си дом.Деиствието се развива естествено по време на гражданската война в Ямайка и Боб е бил с родителите си в дома.Наи-учудващото в цялата суматоха е че концерта се състои и се радва на невероятен успех.
А,и Marley е починал ор рак на мозъка,както е известно,причинен от марихуаната,която е пушил с тонове на ден.
Така се получава,че всички известни музиканти,пишещи историята на даден стил са починали или след свръхоза,или са били убити...ирония.
В учебника споменават по нататък и за Маssive Attack(йeee)като създатели на трип хопа.Аз ги обожавам.Бях много горда с тях.Описваше се клипа на Unfinished Sympathy даже.Въпросният учебник съм твърдо решена да си го набавя от някаде.Не можах да разлистя нататък,но съвсем скоро ще го изчета с кориците,когато нямам работа в библиотеката...
А вие знаехте ли?
. Tears in Heaven,още една незабравима балада,Clapton пише тъкмо за няколко месечния си син,убит при падане от висок етаж.Ериk с право пee: "'coz I know I don't belong...here in heaven..."
Йеее, страхотно! А как се казва учебничето и дали го има в нета? Мерси за любопитните нещица 
Comments8
Ало, "студентите", що не сме на купон, ми пак висим пред компютрите? Трябваше да си спретнем едно хубаво нощно парти, ма нали сме зодия графомани всичките...
Честит празник на всички студенти - бивши, настоящи и бъдещи! Честит празник, на всички, за които ученето е доживотна потребност! / И да потанцувате и заради мене/.
Та казваш за ученето като за доживотна потребност...
Е, купонът свърши, мила приятелко......
Започна ежедневието.....А ти си добре подготвена за него. Не смей да си го помислящ, "дали времето бърза или аз закъснявам". "Времето е в нас и ние сме във времето" казва най-великия българин.И това е най-важното условие, за да изпълняваме добре мисията си.:-)И добре, че си така добре подготвена за времето си! :-))) Но на всеки етап от живота си човек преоценява изминатия професионален път и себе си на този път и прави избори как да продължи по-нататък. Говоря за истинските професионалисти, защото останалите правят това, което са ги учили или което искат от тях без да се замислят. Понякога изборите са доста мъчителни и имаш усещането, че ако последваш прозрението си за бъдещето, ще трябва да отречеш себе си и собственото си минало. Но именно смелостта да следваш прозрението движи света напред. Това е то "учене през целия живот", а не слушане на лекции оттук-оттам. Може би това е "да скъсаш пъпната връв", както ти образно се изразяваш. Ако следваме д-р Фройд, както ни насочваше на срещата доц. Димитров, не случайно ти е дошла тази метафора. Направи като бебетата - изкрещи и .... роди сама себе си!
Чуй първата песен, която сама си избрала:
Ще има светлина......Остави Дева Мария да ти говори.......
Бъди такава, каквато искаш да бъдеш, приятелко!
Интересно ми е дали някой знае какво и защо празнува на 8 декември. Ще се радвам на помощ за тази загадка. Че честваме паметта на Св. Климент Охридски е ясно, но какво е общото с тази дата е въпросът.
Но какво съм се "разпяла" рано, рано събота сутрин???
За кръстопътя...Да, в един момент започваш да усещаш, че те стяга шапката и ако не уцелиш времето и мястото на стягането - животът /философски погледнато/ понякога ни поднася неприятни изненади...Точно преди...две години един житейски кръстопът ми изигра лоша шега...Не бях уцелила нито времето, да не говорим пък за мястото...
Ворфакс, празникът, какъвто и да е той - е свързан с усещания, чувства и емоции. Тръгнеш ли да подлагаш на дисекция тези три "нещица" - времето за празнуване си отива в мисли и размисли за нещата от живота и вместо да го "усетиш", накрая разбираш, че си е отишъл, а ти си бил извън него...
Предпочитам да съм в "усещанията, чувствата и емоциите", вместо да ги "разчленявам"...
А на загадката ти, ако "имам" време, може и да ти отговоря...
Връзката на 8 декември и студентския празник, както разбрах, е стария празничен църковен календар. :-)
В началото на миналия век, когато е започнало честването на този ден, той е бил църковен празник на св. Климент Охридски - патрона на Софийския университет, който по това време е бил единствения университет в България. След това църковния празник е променил деня, в който се чествал светеца, но останала традицията да се чества този ден като празник на студентите......