BgLOG.net
By Teri , 19 May 2011
Американското правителство се подигра доста жестоко с 22 000 души, сред които аз и Мая. На 1-ви май обявиха резултатите от лотарията Зелена карта. След 13 дни, точно в петък, 13-ти, обявиха, че резултатите са в резултат на грешка. Мълчаха 2 седмици и накрая ни шокираха по този начин.
Представете си 2 седмици щастие, планове, радост. На обажданията в Консулският център в Кентъки, операторите ти помагат и напътстват да пратиш своите документи и нито дума, че нещо се готви. Все пак си получил официално потвърждение, че си избран.
Представете си след това емоциите, които преживяхме. Разочарованието и омерзението, чувството за унижение и тиха ярост.
Добрите новини са, че САЩ са заформили голяма каша. Те са се опитали да поправят своята грешка, като направят нова, още по-голяма грешка. Вече има адвокат, който е много известен и дори е бил в основата на това, да се отменят резултатите, който сега пледира за това, да се вземе справедливо решение.
Този адвокат е сигнализирал, че има проблем с избора на печеливши, но не е очаквал, че правителството ще реши проблема, създавайки нов проблем.
Това, за което искам да помоля е нещо съвсем дребно. Да подпишете петицията на този адрес http://www.petitionspot.com/petitions/dv2012/.
Който има профил във Facebook, моля да се присъедини към групата http://www.facebook.com/dv2012
Това ще ни даде малко подкрепа, която не е маловажна!
Искам да помоля и другите администратори, ако преценят, да публикуват апела в своите общности. Нека да направим така, че да се разреши една несправедливост! Благодаря ви!
P.S. Може да видите официалното писмо на Attourney Kenneth White тук http://blog.visarefusal.com/wp-content/uploads/2011/05/donahuefinal13.doc
Legacy hit count
606
Legacy blog alias
45261
Legacy friendly alias
Зов-за-помощ

Comments3

Deian
Deian преди 14 години и 11 месеца
За такива грешки съдят в Щатите...
VencislavCholakov
VencislavCholakov преди 14 години и 11 месеца
Страната на неограничените мошеници!
aniedreva
aniedreva преди 14 години и 11 месеца
Тери, щракнах едно "Like" на съответната страница във Фейсбук. Но все пак ми е малко странно - тази страна се отнася некоректно към вас още преди да сте стъпил на нейна територия. Наистина ли настоявате да се заселите там при тези обстоятелства?  Както и дае, ако това е желанието Ви - пожелавам Ви успех.
By Tosh , 17 June 2007

"Английски щуротии, или Елате в Англия и може и да видите!"
от Тодор Арнаудов

Епизод 1.


"Визата"

- Господин Азроудов?
- Моля?
- Добре дошли в посолството на Обединеното кралство на Нейно Величество Елизабет II!
- Добре заварили...
- Виждам, че и ти си решил да ходиш на гурбет в Англия? Браво, моето момче, добър избор!
- Никъде не съм решил да ходя!
- Тогава какво правиш тук?
- Дошъл съм да ми откажете виза...
- Ха-ха, май българският и английският хумор си приличат!
- Да-да...
- Хайде по същество. Какво ще правиш в Англия?
  Инспекторът потропа нервно с пръсти по масата.
- Нали пише там на листа... На командировка отивам...
- Пише, че си студентин още - на каква командировка отиваш?! Кой те командирова?! И гледам, че не си женен! Женените ходят на командировки, за да се срещат с любовниците си на спокойствие... И за да оставят съпругите си на спокойствие с техните любовници. Ти нямаш съпруга, значи имаш любовница в Англия?! Искаш да емигрираш при нея, нали!?
- Не, гу-син инспектор, каква любовница... На специализация ме командирова Деканът. Нали го пише в документа...
(...)

Четете в сборника "3 години БГЛОГ" или на сайта на  Twenkid Studio

- Не ме разбирате...
- Тц-тц, знаеш ли коя дата сме!
- 9-ти януари 2007...
- Януари 2007! Тъкмо ви отворихме клетката и жадната за печалба младеж се е втурнала да обира ягодите и крушите на Великата Британска Империя! Нали?!
- Не ставайте смешен... Командироват ме на специализация, а не на бригада. И нали вече ви казах, че съм дошъл да ми откажете виза?!
- Ха-ха, браво! Добре е, че преди да емигрираш си усвоил от нашите хумористични обичаи. Значи твърдиш, че нямаш любовница в Англия?
- Точно така.
- За това мога да ти повярвам. Виж се какъв си кльощав... Притеснява ме обаче, че в такъв случай няма да има кой да ти прави бекон с бъркани яица с къри, и да ти вари чай с бисквити за закуска. Затова ми кажи, имаш ли парички, за да си купуваш беконче и къри за закуска?
- Не, не ща такава закуска всеки ден, но бих опитал веднъж-дваж.
- Не? Нямаш парички? Ако нямаш парички, значи си или крадец, или гурбетчия, или емигрант. Така ли е!?
- Ще ми се да ви кажа "да", но не искам да лъжа...
- За какво да лъжеш? Тук си като пред съда на Нейно Величество. Заклейте се да казвате истината, само истината и т.н.!
- Хубаво бе... Не ви лъжа - дошъл съм да ми...
- Е, тая шега вече се изтърка... А как ще си плащаш данъка за телевизора?
- !?
- Тц-тц-тц, не знаеше ли? Ако гледаш Телевизията на Нейно Величество без разрешително, се превръщаш в престъпник и може да те тикнем на топло!
- Не, не знаех... Интересно законодателство имате, щом прилагате такива радикални мерки за административни нарушения...
- Аха... А защо на това фалшиво командировъчно пише, че следваш Информатика?
- Не знам какво пише на "това фалшиво командировъчно", защото моето командировъчно не е "фалшиво"...
- А откъде си научил тези правни термини?!
- Какви термини? Като знам какво е тахикардия и инфаркт на миокарда, да не би да съм кардиохирург?
- Оххххххх!... Добре... Каква е тая "Компютърна лингвистика", тогава?
- Ами... Не е ли написано? Лингвистика, която се прави с компютри...
- Ясно... Разбирам... Сугурно знаеш какво е Колосус?
- О, това е машината на Алън Тюринг. Не точно де... Това е изчислителна машина за разшифроване на немските кодове на една друга машина - "Енигма". Англичаните смятат "Колосус" за първия електронен компютър в света. Ще им се...
- Брей.... Значи с разшифроване ще се занимаваш, а!?
- Не! С Компютърна лингвистика; изчислително езикознание...
- Защо?
- Защо какво?
- Защо отиваш точно в Англия да специлиализираш разшифроване на езици с компютри?
- Не е разшифроване на езици?!
- Не увъртай, а отговори на въпроса!
- Добре де... Защото там е един наш човек, който ръководи изследователска група!
- Ваш човек и сте цяла група, така ли?!
- Да.
- Аха... Какво по-точно значи "ваш"?!
- Ами... Пловдивчанин е, и се казва Руслан Митков.
- Леле... Не знаех, че в Пловдив все още има внедрени руски агенти!
- Какви руски агенти? Той е българин... И е отдавна в Англия.
- Ахааа, разбирам... Слушам те - продължавай.
- През хиляда деветстотин... Почакайте - какво да продължавам; нищо не сте ме питали?
- А, така ли... Добре. Чадър ще си носиш ли в Англия?
- Естествено... Кой ходи в Англия без чадър?...
- Ха-ха-ха, особено ако е българин и отива на специализация по разшифроване на езици при "негов човек", който е българин, но се казва Руслан...
- Моля?!
- Ще те помоля да донесеш българския си чадър в посолството, за да го изпратим на МИ 5 за обстоен анализ. Ако е чист, няма да ти го връщаме, че инспектор Стрейзър се оплака че му се бил скъсал неговият. Ако не е чист - същата работа, ще го вземем за музея. Затова ще те посъветвам да си купиш чадър, произведен в чест на Нейно Величество, ако искаш да останеш сух от тая работа.
- Чадърът ми не е български.
- Как така, не си ли изпратен от български служби?
- От български "служби" съм изпратен, но чадърът ми е австрийски.
- Не спираш да ме изненадваш! Откъде пък българин - студент, - ще бъде и под австрийски чадър!? Какви връзки имаш с тяхното разузнаване?!
- Семейна история...
- Семейни разузнавателни връзки, така ли!!! По каква линия имаш такива?
- Не разбирам вас това какво ви засяга?...
- Какво ме засяга ли?! Става ясно не само, че си разузнавач и разшифровчик, който отива да сътрудничи на вече внедрен агент в разузнавателна група, а и че имаш връзки и с австрийските тайни служби и сте подготвили подобрена версия на българския чадър - австрийски чадър!
- Не ставайте смешен... Ремонтиран е от бай Осман, чадърджията.
- И турското разузнаване ли е замесено?!
- Не бе...
- Иранското?!
- Просто му се беше счупила една пръчка...
- Тц-тц-тц...
- В крайна сметка, ще ми откажете ли виза, след всичките тези разкрития?...
- Ха-ха, защо все повтаряш тази смешка?
- Ами...
- Чакай, че забравих да те изпитам по английски!
- А, да...
- Знаеш го, нали? На разузнаване отиваш, все пак! Няма да се излагаш я!
- Да бе... На български даже имаме дума за подсилване: "Грънци". В превод е нещо като "Harry Potter".
- О, четеш го в оригинал? Отлично! В такъ в случай ще спестим писмения изпит, но чакай да те препитам устно.
- How do you do?
- Do you do? Did it ever make sense to you to say Bye;
Bye-Bye?. Опа, sorry... Една песничка...
- It's OK... I see... Hmmmm... And I'm also curious, how do you spend your time in Bulgaria?
- Watching the days go bye... Feeling so small, I stare at the wall, hoping that you think of me too... I'm spending my time... Oops, sorry again... It's not how I do spend my time, it just came up in my mind, because your question sounds so  similar to another song of the same band*...
- Разкрит си моето момче... Май че шведски тройки искаш да правиш в Англия; с българското, австрийското и шведско разузнававне! Дочухме, че се готвело нещо такова, и се оказва истина. Не те е срам!
- Не, не ме е срам. Не бих отказал такава тройка и няма да ме е срам... Шведска! Не за разузнаването!!!
- Ясно бе... Сега вашите управници като ви спрат и порното...
- Какво?!
- Не ми се прави и на девствен, на всичкото отгоре!... Връзки с три служби, шведски тройки... И да не знаеш какво готвят депутатите? Ха-ха...
- ?!
- След няколко месеца ще де-путират интернета и телевизията. Честно казано, мислех си, че всъщност ти за това се опитваш да избягаш в Англия, а с тия компютърни лингвистики и австийски чадъри се опитваш да си придадеш важност... Нямаше нужда пред нас, нали и ние сме от бранша.
- Не се опитам да избягам и не си придавам важност. И не... не... Не беше заради това!
- Спокойно де, на твоя страна съм. Всичко ще си кажеш... Не изглеждаш достатъчно джентълменски, за да те обработи някоя английска агентка под прикритие, но все пак ще можеш да гледаш порно колкото ти душа иска. Ние няма да те пипаме, докато го правиш. Разбира се, освен ако не го гледаш по телевизора и не си си платил данъка за него... Нейно Величество го заслужава! Както и всички данъкоплатци!
- Ох...
- Хайде да преговорим отначало, и този път по-сериозно... Защо си дошъл в английското посолство?
- Защото ме командироваха да специализирам Компютърна лингвистика при един наш човек във Великобритания....
- Каква е целта на пътуването?
- Да ми откажете виза.
- Не на това пътуване!
- За целта на другото не знам, защото нямах намерение да го провеждам...
- До момента в който те осведомих за порното?
- Ъъъъъ... Ъъъъъ... Не. Не!...
- Казах ти! Не на мене тия! Дори и тази небивалица че си искал да ти откажем виза да е била истина, няма начин да не си си променил мнението, след като научи, че скоро няма да можеш да гледаш порно. Прав ли съм или не греша?
- Ъъъъъ.... Такова...
- Такова-онакова - какво ли те питам? Вече знаеш прекалено много и не можем да те оставим в България, освен ако не искаш да заменим визата ти за Англия с виза за Оня свят.
- ?!
- Спокойно! Имаш командировъчно, паспорт, достоверен предтекст да пребиваваш в Обединеното Кралство... Виждам също, че се опитваш да се изплъзнеш от октопода, в който си се заплел. Ще ти помогнем да живееш - стига да слушаш! Познаваш ли Бонд?
- Разбира се! Много хубаво свирят и са страшни мацки! Каква музика слушам ли ви интересува?
- ?!
- А-а-а-а, ясно! Сигурно има нещо общо с подслушването! Разпитвате ме, за да може да сложите да ме подслушват хора, които слушат като моята любима музика, за да не им доскучава! Ех, тази английска любов към човека!...
- Бо-О-о-нд!!!...
- Много ли са известни сред агентите ви?
- Джеймс Бонд!!!
- А-а-а-а-а-а-а-а... Оня костюмара... Него по-трудно го познавам, след като толкова много актьори и актриси му се изредиха да му оправят образа...
- Е, да...
- Ако го познавате, може ли един автограф от него?
- Може бе, може... Иначе не се притесняваи - и на живо няма да го разпознаеш, защото ще е под прикритие. Това обаче няма значение! Той ще се грижи да пренесеш информацията за австрийския чадър без произшествия и да ни предадеш всички шифри.
- ?!
- По-нататък ще видим какво ще те правим. Моите поздравления - честита ти виза за Великобритания!
- Но аз не искам виза!?...
- А порното ти? Скоро ще секне! Какво ще прави агент като теб без порно?!
- Настоявам да ми откажете виза!
- Съжалявам, господин Азроудов. Отговорът на посолството е НЕ! Не се приема молбата ви за отказване на виза.
- И не се казвам Азроудов!
- Името няма никакво значение! Получавате визата и заминавате за Англия незабавно! Успех!
- Ама... Ъъъъ.... Не! Не искам пък!
- Муахахахаха...
- Неееееееее!
- Муахаха-муахахаха-муахахахахаха!
- Н-е-е-е-е-е-е-е-е-е-е-е!!!
- Муахаха-муахахаха-муахахахахаха! Хо-хо-хо-хо!
- Н-е-е-е-е-е-е-е-е-е-е-е-е-е-е-е-е-е-е!!!

И се събуждам, облян в пот заради империалистическото парно, което бумти на 8...

...

Такъв кошмар ме очакваше, ако СЕКС не ни бяха оправили навреме и не бяхме влезли в Съюза на Европейските Капиталистически Страни през януари 2007.

Обаче влязохме... Неосъществимите ми мечти за отказ на виза станаха на пух и прах, а изгнанието - неизбежно.

Напълних си мешката, взех си повиквателната и тръгнах към летището, за да се присъединя към моя взвод.

Заминавахме на бойна мисия в размирна колония на Пакистан...

Бях наясно, че може и да не оцелея, но не това ме тревожеше... Много неща щяха да се променят и разрушат след този полет, дори и самолетът да се беше приземил цял отвъд Ламанша...

// Започват да вървят финалните надписи и звучи песента "Сбогом моя любов" на Васил Найденов" //


http://www.vbox7.com/play:024ca1e9

......

Към пропаст сякаш вървя
и нежна смърт от любов зова ...

Сбогом моя любов
чуй викам след теб.
Сбогом моя любов
аз не плача.

Вече нямам сълзи‚
пада само дъжда‚
сбогом моя любов‚
аз не плача ...

Сбогом моя любов единствена.
В моя живот
към пропаст сякаш вървя
и нежна смърт от любов зова ...

 

 
...

Създаването на "Английски щуротии, или Елате в Англия и може и да видите" - Визата.

В последно време беше дъждовно, и се разхождах с чадър, та от  валежите поникна сюжетната линия с "българския чадър":

- Пазете се, англичани! Българин с чадър!!!...

Около този английски стереотип успяха да се завъртят повечето от останалите щуротии...

За командировъчното е по действителен случай. Съвсем скоро, след като заминах, дошла повиквателна от военните... Баща ми отишъл и им показал командировъчното ми; на него си е написано къде съм, защо и кой ме е пратил. Военният попитали троснато: "Кой го е командировал в Англия?"... :-)

- Спокойно, гу-син военен! И по тоя въпрос има епизод!...


Край


*
Roxette... :-)


Между другото, новите пътеписи на Таничка:

http://bglog.net/Travel/13189
http://bglog.net/Travel/13271

на фона на моята нова пред-пътеписна фантасмагория силно ми напомнят за древността на бглог... :-)

Помните ли нейният Шведски пътепис, който чупеше рекорди по гледаемост и положителни отзиви?

По онова време се беше появил и моята нарочена за пътепис театрална лиготия "Булевард 40-те дюкяна, или Елате в Пловдив и може и да видите"... ;-)

-->
Legacy hit count
3073
Legacy blog alias
13294
Legacy friendly alias
Английски-щуротии--или-Елате-в-Англия-и-може-и-да-видите-
Размисли
Любов
Приятели
Забавление
Литература
Музика
Нещата от живота
Смях до дупка! :)
България

Comments10

Tanichka
Tanichka преди 18 години и 10 месеца
Ха-ха, Тош, верно че май точно така протичат тия интервюта за визи...:)) Като че чакат нещо бог знае какво да си - член на Алкайда, момък с чадър, ....

Имам страховит спомен в американското посолство отпреди 7 години - голяма веселба падна, когато тярбваше да обясня защо 4-ма наши служители трябва да пътуват до Тексас за 4-месечна командировка... Брррр... Дадоха визи на всички, но аз после бях в несвяст поне два дни от нерви. Само не ме съблякоха гола. Иначе в душевен план го направиха десетина пъти. И почти минах през детектора на лъжата. Лелята консулка беше много печена и супер студена и въпросите й бяха като кръстосан разпит. Скромното интерю трая около 15 минути, но за мен остана спомен поне от два часа мъки. Като ми казаха после ония момъци, на които извадих визите, че било 15 минути, се почувствах обидена и ограбена....

Като се явявахме за британски визи 2004 г. се бях подготвила за разстрел. Жоро се бъзикаше, че щяло да отнеме две минути, а аз се обиждах - кактака?, не може да ни пренебрегнат с 2 минути, ще ни пускат ток, етсетера... Накрая ни взеха паспортите, подпечатаха ги и не ни поискаха дори да ни видят на инетрвю, а аз не можах да се усмихна пак поне два дни от нерви... Все едно, че бях обрамчена с бомби и наркотици още от посолството...

Ей такива спомени ми навя и твоя постинг... :)))
Tosh
Tosh преди 18 години и 10 месеца

:-)

Плашиш ме за визата до Щатите... Дано да отменят и нея, макар че колегите "бригадири" ме карат да мисля, че вече не е толкова страшно...

 

Tanichka
Tanichka преди 18 години и 10 месеца
А, споко, тия бяха работни визи... Не знам как е сега ситуацията с визите, дано е по-спокойно вече :))
svetlina
svetlina преди 18 години и 10 месеца
Хахахаха - айде г-н последователя на Руслан да се яви в МВР, веднага щом стъпи на българска земя! Ще го съдим за държавна измяна! Как смее да си говори с онея в посолството!!!
Teri
Teri преди 18 години и 10 месеца
Хаха, уникално е Тош!!
Да, прав си, древността на BgLOG... ехх :) Но пък и сега е чудесно, особено като гледам какви хубави неща има за четене :) Нямам търпение да прочета и пътеписите на Таничка :)
Arbitration
Arbitration преди 18 години и 10 месеца
Да...
А ето го напълно реален случай.
Една моя ученичка, адвокат, искаше да ходя в САЩ. Имаше покана от една сериозна фирма. Не й дали визата. След един час на интервю в американското посолство в Киев отговорът бе (внимателно!)
"Тя не доказала, че няма да има намерение да живее нелегално в САЩ и да се занимава на проституция!"

Ученичката беше хубаво момиче адвокат, с дохода примерно 1500 долари в месец (включвайки доходи от акциите), имаше в Украйна собственната си къща. Възрастта й беше 25 години.

Е, как вие е това?!
Teri
Teri преди 18 години и 10 месеца
Братовчед ми искаше да ходи в САЩ. В посолството се яви два пъти. Първия път не го пуснали, защото баща му починал. Тоест, нямало какво да го задържа в БГ (освен майка му и университета?!?). Следващата година пак отишъл. Консулът го попитал мазно и закачливо:
- Нещо промени ли се?
Братовчед ми се почувствал така, сякаш онзи го питал, дали баща му е възкръснал... гадна история.
Tosh
Tosh преди 18 години и 10 месеца
Благодаря, Тери! На едно мнение сме за нещата за четене! ;-)

Светлина, доколкото знам, покойният ми дядо Сашо, заради който в Англия се разхождам "под австрийски чадър" - през 60-те години е бил задочно осъден на смърт като "враг на родината"... Емигрирането му си е било държавна измяна, според комунистите... ;-)

pavvvlina
pavvvlina преди 18 години и 10 месеца
Хахахахахааха:) Смяла съм се с глас, да знеш!Много хубав пост! Нямам търпение да прочета продължението с военните !:)))
By micromax , 11 February 2006

Ами какво му е толкова радостното..

Вчера отново взех виза. Около 22 Май живот и здраве пак ще летя със самолет(много ме кефи) и пак ще видя голямата вода и после голямата земя. Дано има интерсни събития да Ви радвам и Вас.

Иначе интервюто мина по много по-лесен начин отколкото очаквахме. Тъй като ще сме втора година си мислехме, че ще ни осукват поне 5 мин, и че вероятноста да вземем виза сега е по-малка. Но всичко мина много лесно.

Проблема бе, че докато бях в залата (В Американското Посолство си има една отделна постройка. В нея има наредени няколко реда столове. Чакащите стоят на тях да си чуят имената. Точно до столовете, без почти никаква преграда са гишетата за изпитване. Много прилича на паричен салон на банка.) слушах как минават интервютата на другите и скъсаха едно момиче, което щеше да завършва университет 2007(както и аз), защото не била годна за програмата. И аз се спекох малко, да не би да има някакви нови правила. Все пак бях от първата вълна и не знаех как са протичали интервютата преди мен.

И отивам си аз да си говоря с консулката.(Тя се води като най-строгата.) Пита ме как съм, къде съм учил и т.н . Пита ме колко изпита имам за вземане, кога съм щял да ги взема... и т.н. Проблема бе, че ме пита един въпрос който разбрах по погрешен начин. После ме пита още един, който зависеше от отговора на предния. Тогава се сетих, че не съм разбрал въпроса. Казах и и и отговорих и на 2та. В този момент видях, че вече подпечатваше диеза(това е формуляр,който трябва да е винаги с теб и върви заедно с визата ти) Тогава разбрах, че вече е решила да ми даде виза. Поговорихме си още малко. Аз бях вече много по-спокоен и английския ми се подобри значително. Казахме си Чао и всичко свърши.

Това продължи 2 мин максимум.

Марито беше при същата консулка, точно преди мене. Нея я питаха 2-3 въпроса и също получи виза.

Това е радостното събитие за нас от вчера.

А в живота също е радостно, защото от него ще последват много положителни емоции и много интересни спомени. А и докато не вземеш прословутия документ си постоянно на тръни, защото не знаеш какво ще става с тебе...

Ами това са малките ни(големи) радости в живота. В момента съм на бази данни и се връщам към преподавателя и съхранените процедури в SQL

Legacy hit count
1207
Legacy blog alias
4543
Legacy friendly alias
Радостното-събитие-в-живота-ни
Купон
Събития
Забавление
Нещата от живота

Comments10

Shogun
Shogun преди 20 години и 3 месеца

Чудесно, че ви се е уредил въпросът! Вие в кой град отивате?

Сигурно е вълнуващо да летиш часове наред над океана и после изведнъж да откриеш Америка като Колумб!

maria_mir
maria_mir преди 20 години и 3 месеца
Вълнуващо беше само първите два часа от полета, но наистина е невероятно  чувството при слизане от самолета. Една крачка само и си в нов съвсвм различен свят в очакване на нови приключения и...много работа:)).
micromax
micromax преди 20 години и 3 месеца

Отиваме в Дестин, Флорида.

Миналата година бяхме там.  Сега основната ни работа ще бъде в едно заведение за бързо хранене, подобно на McDonald's. Казва се Whataburger. Това е верига за бързо хранене разпространена главно в южните щати. Като цени са по-скъпи от Доналдсите, но пък по-качествени и по-вкусни. Ако не забравя лятото ще пиша какви са цените на хамбургерите там.

Връщаме се там, защото имаме много добри условия на труд, доволни сме от работодателя, а и екипа е много приятелски настроен. Миналата година винаги ходех с удоволствие на работа в заведението. Почти сигурен съм, че и тази ще е така. Парите си бяха добри. Не знам точно колко ще са тази година. А и градът си е супер. Бели пясъци по плажа, красиви изгреви и залези, топлно, но не горещо(влажноста на въдздуха е много висока). И най-голямото му за мен предимство - не е толквоа голям. Дори май е малък. Представтете си нещо като Слънчев Бряг, но няколко квартала за живеене и доста по-дълго. 

IvanAngel
IvanAngel преди 20 години и 3 месеца
Smile Хей, честито Ванка! Браво, че двамата ще пътувате пак! Успех в щатите и очквам да пишеш скоро пак от там, и снимки, снимки! Smile
veselin
veselin преди 20 години и 3 месеца
Ами, на добър път!!!
queen_blunder
queen_blunder преди 20 години и 3 месеца

Това наистина е много важно събитие, което може да доведе до сериозни, даже съдбоносни, житейски промени.

Браво за успешно взетия изпит! А от мен най-добри пожелания и на двамата!!! :))))

BasiDi
BasiDi преди 20 години и 3 месеца

 

 Няма лошо, Ванка. А за "На добър път"  ще има време и на живо до май месец  ;)

  

Janichka
Janichka преди 20 години и 3 месеца

Браво, Ванка, браво, Мари!!!

Процедурата по взимане на виза звучи наистина доста притеснително и се радвам, че и ДВАМАТА сте минали изпита. Иначе би било ужасно - да ви разделят. Но тук явно съдбата има пръст :)

А как се плаща на фирмата, която ви урежда нещата - преди или след като вземете виза? От любопитство :) 

micromax
micromax преди 20 години и 2 месеца

Ами фирмата ми се казва Ориндж. Ще говоря за нея, защото не знам как стои процедурата с останалите фирми

В началото отиваш там и питаш как стои въпроса с бригадите. Те ти обесняват на 2 на 3. Ако искаш да учавстваш даваш 40 лв. После те ти дават да попълниш едни документи.Те са за фирмата. После като ти намерят работодател ти дават да попълниш още едни. След правилното им попълване ги пращат до една фирма в САЩ, която гарантира, че ще си легален там. После пак трябва да вкараш няколко вноски(за да ти пратят документите трябва да имаш вече работодател. Него го намираш или като ходиш по срещи с работодатели, или фирмата ти го намира, или сам)  После като те одобрят от Америка ти пращат един формуляр. Той винаги трябва да е с теб в Америка, ако получиш виза. Той ти дава право да работиш за 4 месца и да обикаляш в САЩ за 1. Без него визата ти е невалидна, както и този формулят е невалиден без визата. После като си вземеш този формуляр попълваш 3 други. Те са за кандидатстването ти и се пращат заедно с други документи до американското посолство. Тогава пак даваш пари. Този път вече на посолството в размер на 130 долара (100 долара за интервю и 30 долара да те вкарат в базата данни СЕВИС, която те следи какво правиш в САЩ) Ако не вземеш виза май тези пари не ти ги връщат. Ако вземеш виза даваш пари за капаро за самолетен билет. След като ти намерят от фирмата, ако си доволен плащаш останалата сума за самолетния билет. Остава ти да имаш няколко стотин долара джобни и заминаваш.

Горе долу така стои процедурата за мен. Ако не вземеш интервюто ти връщат сумата, която си платил на фирмата, но не съм сигурен дали ти връщат 30те долара за базата данни(100те за виза остават в САЩ)

Бързам да излизам, че свърших упражнението и другите започват. Дано да ви е станало ясно. 

Shogun
Shogun преди 20 години и 2 месеца
Звучи малко така: плащаш-пишеш-плащаш-пишеш - добре, че не са мошеници тия. Иначе колко такива истории се разправят за разни, дето взимат парите и изчезват...