Събуждам се, ала насън. Зная, че лежа в леглото си и чувам как тя помръдва и диша, леко и тихо до мен, почти толкова нежно, колкото ноемврийският вятър сваля последните изсъхнали листа от клоните на дърветата в двора на къщата. Съзнанието ми е ту тук, ту одвъд- там, където отивам през нощта и откъдето връщането е тъй трудно понякога... Трудно ми е и да отлепя клепачи, осъзнал всичко около себе си, ала знаещ какво липсва. 
Светлината започва да се промъква в стаята като крадец, дошъл да открадне последната ми капка заблуда, че мога да продължа да лежа на своя самотен остров- необезпокоен и прекрасно невиждащ, нечуващ и невъзприемащ реалността. Студеното есенно слънце се усмихва, ала това е зловеща усмивка, целяща да предизвика болка, да се надсмее над душата ми, да освети студеното, желязно сърце и да покаже нещо, което тъмнината крие- кафеникавите, ръждиви петна по душата ми. Дори емоциите остаряват. Дори липсата им страда от времето. Въздъхвам. Животът иска данък за всичко, дори за незаинтересоваността от него. Съдбата крачи по петите ми и забързва крачка всеки път, когато аз забавя своята, а забързам ли се тя вече е напред пред мен, разтворила ръце и цял арсенал от оръжия, чакащи да скокна в прегръдките им. Но вече отдавна не тичам. Прекалено разяден съм.  


1.
А слънцето продължава да се хили злобно през френските прозорци на спалнята и почти чувам зловещия му кикот, когато рязко отварям очи и осъзнавам, че това са децата в съседната стая. Денят започва. 
Днес е рожденият ми ден. Ставам на четиридесет и три години, ала се чувствам на четиристотин и трийсет. Нямам ревматизъм, диабет или СПИН. Пулсът ми е седемдесет и три удара в минута. Ходя редовно на зъболекар, уролог и водя дори кучето си на ветеринар всеки месец. Имам всички ваксини. Храня се с БИО продукти, но събота и неделя ям чипс и пия евтина бира и безалкохолни. Карам хибридна кола. Работя, ходя на море, на планина. Всеки месец вкъщи идва една виетнамка с прекрасно тяло и огромни, жълто- бели на цвят гърди, които изскачат из евтината и рокля, подобие на кимоно, която е толкова къса, че всеки път знам с какво бельо е. Тя е масажистка и подарява на мен и жена ми по един час прекрасен масаж, цяло тяло. 
С една дума водя празен, лишен от есенция живот. Не чета книги, чета сутрешния вестник. Мразя четни числа, затова чета само първа, трета, пета и седма страница, защото после трябва да карам хибридната си кола до работата, където аз самият се превръщам в хибрид, полу- човек, полу- хлебарка и слушам хората около мен, които, дори двойно и тройно по- млади, са успели вече да загубят човешката си същност и понякога на стъклената врата на офиса ми, докато съм се разположил в удобното си кресло, за което някое бедно животно е дало кожата си и душата си /като първото се цени повече от второто/, почуква някоя тлъста, черна хлебарка или плоска американска хлебарка и ме пита я за доклади, я за презентации, а понякога дори ме кани на обяд. Позволено ми е да се държа както искам с червените, малки хлебарки. Понякога ги обиждам, а понякога просто ми става скучно и оставям тук- таме трохи, с които да се развличат. 
Под трохи имам предвид всяко едно средностатистическо забавление, което индустрията има да предложи на съвременния човек- игрален филм в най- долнопробното време, някой сериал, в който се говори за секс, накротици, или хората правят секс докато взимат наркотици, понякога правят секс за наркотици или си бият инжекции един друг, но не изчисляват правилно дозата и най- тъжното е, че дори не успяват да правят секс. Най- накрая се стига до секс, разбира се, защото се появява някой сатанист- некроман и не лишава зрителя от щастливия си край. Някое телевизионно шоу, в което се задават елементарни общочовешки въпроси, като например кой е измислил миксера или микровълновата фурна и се разиграват огромни суми пари. 
След него, разбира се, по- извисените организми, от тези, които живеят в луксозни консервни кутии или стъклени буркани, включват новините и слушат за важните неща от живота- гладът в африка, ниските заплати на лекарите, политическата спекулация, наречена тероризъм или каквото им поднесе индустрията. Каквото и да се пусне, със сигурност множество антенки се клатят радостно пред телевизионния приемник и понякога си мисля, че вместо главата на Иисус, просто трябва да сложим в църквата лицето на Бил Гейтс, държащ нов Samsung HD телевизор, а библията да заменим с телевизионна програма. На кого му пука за заразените с вируси ваксини, нали са дар?  А истинските християнски ценности? Слушай новините, момче, и си яж вечерята. Не задавай излишни въпроси. 
Проблема с буболечките е, че пренасят вируси. В службата имам огромен пример за масова епидемия. На два пъти беше хепатит, после хламидия. Но по- лошото е, че настана масова преинсталация на мозъци. И до ден днешен тя не е спирала. Хак в системата. Вирус, който няма спиране. Кодировка. Декодировка. Празнота. 
Не искам да звуча като Чарлз Буковски, Джак Керуак или, опази боже, да се върна още по- назад в историята на невероятните циници, Нерон. Своя Сенека убих отдавна и по- лошото е, че дори не успяхме да се родим в различни тела, ами трябваше да делим едно и при опита ми да го премахна настана такава бъркотия, че още ходя на консултации при един дебел психиатър, който пуши лула и страда от остро възпаление на простатата, което толкова го измъчва, че понякога се напикава дори без да се усети. Но дава добри съвети на хората. Поне той така си мисли.
Средностатистическия живот ми се отплаща добре и това ми харесва. Харесва ми да бъда непознат. Добър ден, аз се казвам Име Фамилия и никой, никога няма да узнае кой съм. Жена ми не ме познава, дори децата ми не знаят кой съм, а кучето ми всяка сутрин дефекира в банята и ако не почистя спя на дивана цяла седмица. Качвам се в автобуса и няма бурна реакция. Отивам на лекар и трябва да доплащам, за да получа дори смяна на подлогата, но това не ми пречи, защото работя, а семейството ми все ще се лиши от нещо. Ям лазаня, която е толкова дълбоко замразена и изглежда толкова достоверно, че една нощ сънувам как хиляди малки роботи копаят в планински вериги в Исландия (дори не зная къде се намира Исландия, нито дали има планински вериги- зная само, че е на север) кубчета дълбоко замразена лазаня, а в реките други роботи търсят жилки от нова лазаня и ако някой намери, става милионер. На сутринта се събуждам с диария и отивам на лекар. Оказва се, че съм се натровил със снощната лазаня. Никога няма да напиша книга, няма да си задам въпроса "Защо?", няма да търся алтернативни източници на проблеми, които ме вълнуват, като например защо въпреки изследванията върху рака и работата над химиотерапията, двайсет години по- късно случаите на заболелите от рак са се увеличили с колосални размери? Майка ми почина от рак, но това се случва. В днешното общество е нещо нормално. Свикнал съм. От рак се умира. Сигурно и аз имам рак... Господи, трябва да отида на лекар. Може би ще започна да вземам витамини. И ще се мажа с повече слънцезащитни продукти, слънцето вреди, не разбирам как прадедите ни са оцелявали в тези условия, слънчева светлина и подобни. Харесва ми. Намерих решение.
Вече е пет часа. Натрупал съм на бюрото купчина хартия, която съм прочел, подписал, ала не съм запомнил нищо. След като наблюдавам съсредоточено група женски хлебарки, кикотещи се над Космо списание, в което част от статиите са свързани с полови сношения, а другите с мъже и ерекция, усещам как аз самият съм жертва на последното, разтърсвам жално глава и поглеждам тъжно брачната си халка. Стягам си чантата и се сливам с тълпата нещастници, които отиват я, за да пийнат нещо с приятели, я, за да правят отчаян секс вкъщи. Не. Повечето ще гледат телевизия довечера, и го знаят. Харесва им. Намерили са решение. 
Качвам се в колата, ругая отчаяно в задръстването и се прибирам вкъщи. Ям лазаня, вкусна е. Целувам жена си по бузата и сядам да гледаме телевизия. По новините всичко е извратено, представено през гледните точки на хора, които не познавам, подчиняващи се на хора, които самите те не познават. Сто процента от телевизиите- майки в света са собственост на едни и същи хора. Господи, дори те са като хлебарки, раждащи малки, мънички телевизионни каналчета, създаващи илюзията за перспектива, за нещо повече от една огромна утопия на простотията. Нищо. Харесва ми да вярвам. Намерих решение. 




Изведнъж се сепвам. Осъзнавам, че съм сънувал кошмар и целият плувам в пот, тя все още спи до мен а слънцето дори не е започнало да изгрява. Не е десети ноември, електронният часовник все още показва 8 юни 2012-та, часът е 1 и 59 през нощта. Дишам тежко, а Хипнос идва и ме взима в прегръдките си плавно, меко и деликатно и аз отново се унасям... 




2.
Намирам се в спешното. Докарали са случай с травма на главата, дете на единадесет години и аз трябва да реагирам адекватно. Пиян съм, в главата ми звучи  музика и не мога да асимилирам дали трябва да сложа упойка или не. Сестрата е с дълги, остри, червени нокти и си спомням как по- рано същата вечер тези нокти се забиваха в гърдите ми и разкопчаваха ризата ми до момента, в който пейджъра не започна да пищи толкова силно, че в паниката си съборих шишето водка от масичката и полях поне дузина стерилни скалпела в склада. 
Чудя се къде е дъщеря ми - не съм я виждал от години. Скоро ще навърши 18 години, а аз не съм я чувал откакто беше на осем. Чувствам се като провал, но алкохолът ми дава солюция, нищо, че отнема резолюцията. 
Начало, завръзка, продължение, кулминация, развръзка, епилог. 
Сестрата крещи, сърцето на малката спира и аз трябва да взема решение- сега, веднага. Всички около мен изглеждат успокоени, докато взимам адреналина и дозирам. Чува се вик като на умряло. Объркал съм шишенцето, но е късно. Тя започва да кърви отвсякъде. Поглеждам към ръката си. Държа спринцовка, в която допреди секунди имаше десет кубика антикоагулант. 




Часовникът свири в ухото ми и се събуждам измъчен, уморен и потиснат. Двадесети февруари е и днес съм на погребението на майка и. Този сън протича още по- бързо от първия и втория. Виждам трупа, мразя го дори повече, отколкото мразех живото тяло и човека, скрит вътре. Но и любовта беше там, тя беше единственият друг човек освен мен. Платих на гробарите и си тръгнах. 


Начало, завръзка, продължение, кулминация, развръзка, епилог. 


Реално време, реални случки, реални герои. 


3.
Слънцето се кикоти, ала това не са децата, защото нямам деца. До мен на леглото няма никой, защото не съм допускал никой до себе си за тези двадесет години. Ръждив съм, защото сълзи мият душата, сърцето и лицето ми сутрин, обед и вечер, защото съм сам и защото нямам какво друго да правя. Защото някои хора ходят на църква, други живеят обикновено, трети оставят децата си, четвърти оставят себе си. А аз плача. Човече, Иисус няма да се прероди, защото всеки е божият син и всеки изкупува чужди грехове цял живот и сам избира дали да скрие тази истина от душата си или да живее с нея, дали да я използва за добро или за зло, дали да устои или да се предаде. На никого не му пука дали имаш пари, за да купиш грехове. Те за безплатни, изкупува е просто метафора, глупако. Лошотията е безплатна, щастието е безплатно и всичко е отчайващо просто- дори личността ти е безплатна и колкото и пари да закачиш на тази калъфка, която наричаш тяло, ако отвътре си пълен с лайна, законите на физиката и химията са срещу плана на банкнотите да превърнат пълнежа в гъши пух. 
На двадесет и петият си рожден ден ми дойде до гуша от глупости и просто изхвърлих телевизора през прозореца си, уцелвайки най- противният старец в квартала, онзи, за когото всеки знае, че е педофил, но никой не закача, по главата. И ме хоспитализираха за три години, но съдбата не жали никого, най- малко мен и теб, затова оня олигофрен още е жив и разправя на всички, че аз съм лудия. 
Господи, животът ни прави цинични и няма значение дали си бял, лекар, бездомник, отшелник, защото всичко е твой избор и всичко градиш самият ти, градиш с тухли, които виждаш такива, каквито искаш да бъдат- сини, зелени, оранжеви, тъжни, щастливи, памучни, дебели, бедни, богати, стъклени, живачни. Но градивният материал играе на покер с психиката ти и ако заложиш грешната субстанция, тя просто изтича през пръстите ти, трови те и те срива отново и отново, защото не си разрешаваш да построиш стабилна основа, не си разрешаваш да бъдеш прост, функциониращ, искрен, мислещ, себе си. 


Настъпвам Книга на Ексилиаста, докато ставам от леглото си, вдигам я и поглеждам подчертаното. 


Има време за всяко нещо,
И срок за всяка работа под небето:
Време за раждане, и време за умиране;
Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;
Време за убиване, и време за изцеляване;
Време за събаряне, и време за градене;'
Време за плачене, и време за смеене;
Време за жалеене, и време за ликуване;
Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни;
Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;
Време за търсене, и време за изгубване;
Време за пазене, и време за хвърляне;
Време за раздиране, и време за шиене;
Време за мълчание, и време за говорене;
Време за обичане и време за мразене;
Време за война, и време за мир.
Каква полза за онзи, който работи От онова, в което се труди той?
Видях труда, който даде Бог на човешките чада, за да се трудят в него.
Той е направил всяко нещо хубаво на времето му.


И знам какво трябва да направя. Обувам обувките си, стари, тежки, пропукани по шевовете. Нахлузвам палтото си, защото е декември и е студено, противно на всичко, което чета по вестниците, температурата пада с всяка изминала година. Пиша набързо този разказ, защото трябва да оставя поне едно нещо в празния си живот и най- накрая, на самия финал се престрашавам да спомена за нея. 
Изгубих я преди двадесет и две години. На същият този ден, току- що взела шофьорска книжка, лудата глава летеше с колата на приятелка по магистралата, за да ми направи изненада за годишнината ни. В този момент аз се бях настанил на топло във влака, четях "Вероника решава да умре" на Куелю, когото смятам за гений и който би се хванал за белите коси и би изкривил иначе добродушна физиномия в агония, ако прочете писанието ми. Бях щастлив. Бях сигурен, бях изпълнен, бях извисен. Разбирах повече от другите, разбирах себе си, разбирах живота. Щях да направя хората по- добри. Щях да кажа истината. Щях да променя поне един човек. Променил бях себе си. 
Копелето било пияно. С жена си имали годишнина- от раждането на детето им. Когато разбрах иронията, просто погледнах към небето и се запитах дали Бог, силата или Вселената, каквото и да е, просто има чувство за хумор, което е извратено, или наистина Тя беше права и няма нищо случайно. Но и до ден днешен не приемам, че така е трябвало да се случи. Не. Не. Не. 
Та той карал своето Беемве по магистралата с повече от двеста километра в час. Приближил се до колата и и се опитал да я изпревари. Не успял. 
Събираха парчета от жена ми в продължение на две седмици. Ковчегът на погребението беше затворен. Все някой обаче трябваше да я разпознае. Майка и беше в чужбина, баща и го нямаше много отдавна. Никога няма да забравя тази гледка, защото с нея заспивам всяка вечер. Преди и след като плача. Докато плача. 
Сега времето е почти толкова сурово, колкото беше тогава. Колата едвам запалва, минавам да заредя газ и плащам кеш, за да не могат да ме открият. Мразя филмите, но живея в тях. Мразя и живота си, но го живея. Не направих нищо в него. Нищо. 
Стигам до мястото, където са се блъснали и огромният, черен кръст ми напомня колко много неща са се променили в мен оттогава. Тя дори не беше християнка. Кръстът беше моя идея. 


Вадя пистолета. Дори не се замислям и стрелям към себе си. 


Секунда, минута, час. 


Начало, завръзка, продължение, кулминация, развръзка, епилог. 


Влизам в тялото на обикновения човек, на когото двадесет и първи век пие душата, както гладна пиявица пие кръв. Чувам неговото "Харесва ми. Намерих решение." Той дори не знае, че си го казва всеки ден. Стотици пъти. А решение няма. 
Влизам в тялото на баща и, който убива човек. Пропивам се, давя се в алкохол, но това не топли душата и сърцето ми. Свършвам като себе си, свършвам като него, той свършва като мен. Чувам неговото "Съжалявам."
Влизам в тялото на майка и, лежаща студена в онзи ковчег. Била е точно толкова студена и приживе, а всъщност толкова топла. Сливам се с нея. Чувам нейното "Обичам те!".
И накрая виждам лицето и. Осветено от фаровете на кола, спираща срещу мен, на него чета разочарование и покруса, покрусата на един неизживян живот. Тя не съжалява, че съм мъртъв, тя съжалява, че не съм живял. И прошепва "А можеше да избереш другата пътека.". 
А аз се усмихвам, мислейки си, че можем да поспорим! Пътеката може би дори не е била само една. Падам в снега и сред виковете на шофьора, излизащ от стария Хюндай чувам шуртенето на кръвта от главата си. И изчезвам. 

 Помните ли тази тъжна история на един баща и  неговия собствен син!
 Да ви я припомня: http://www.zahorata.com/?menu=1&page=rubric&id=22

..... Бездушие, безхаберие, безоговорност, безразличие на едната везна.... срещу безгранична мъка, болка,......вяра, надежда и очакване на другата!
     Докога?

Веднъж видяла положителният тест, жената постепенно спира да поставя собствените си желания на първо място и започва все-по често да се замисля-"Кое е добре за бебето?" Бих казал,че претърпява една малка, но бърза метаморфоза на светогледа.Светоглед, който е изграждан в течение на десетки години и промяната е много по-интензивна от тази през пубертета.Така че,имайте предвид за какъв шок става дума.
1.Първата реакция.Едва ли някой може да е сигурен как ще реагира,когато за пръв път половинката му съобщи, че ще става баща.При нас протече по-плавно,тъй като аз имах предусещане още с първите признаци,но това което никой не трябва да прави е например коментари от сорта на: "-От мен ли е?!"  или  "-Ужас,какво ще правим сега?!" Все-пак първата реакция е  тест за това,дали сме подготвени да поемем по-голяма отговорност в живота и би могло да нанесе непоправими травми у жената ако не запазите самообладание и изтърсите някоя от горепосочените фрази.Желателно е да покажете радостта и вълнението,които изпитвате.Да,знам че ние не обичаме да изразяваме гласно емоции и чувства,но в този случай трябва да забравим за това.
2.Манджаре :) Свикнете с мисълта,че храненето ще стане много по-важно за нея, в общи линии-това, което ние мъжете правим от както се родим,ще го прави сега тя.Ядене по една дузина пъти на ден, претенциозност към качеството, асортимента  и количеството.Нормално-все-пак новият организъм в нея има нужда да си набави всичко нужно.На мен лично ми отне  време, преди да спра да опустошавам 3/4 от наличните запаси и да правя грешката да  изяждам закуската в 03 през нощта :)
3.Промените в настроението.Жената става много по-чувствителна към случващото се около нея и дори дребни наглед събития могат да я разстроят,към което ние трябва да подхождаме с нужното внимание.Аз лично все-още се чудя как е възможно една толкова стабилна психически жена  и непукистка по природа,като моята може да се промени толкова- е,може :) така че , забравете за необмислени майтапи,невнимателно изпуснати реплики и подобни дяволии, които до сега сте приемали за нормални.
4.Домакинската работа.При повечето жени,особено тези които са бременни за пръв път физическият шок е твърде голям.Болките в кръста,гърба,бързата умора и трудна подвижност не са неща,които трябва да подценяваме.Нормално е мъжът да поеме част от домакинската работа-миенето на чиний(което толкова мразя) и останалите трудоемки за нея дейности са малка жертва от наша страна,с оглед на това,през което преминава тя.Приготвянето на вечерята също(При нас това не бе проблем,тъй като кухнята си е мой приоритет и рядко допускам някой друг да се меси в кулинарните ми шедьоври)
5.Сексът.Напълно нормално е при напредване на бременността, сексуалните усещания на жената да се заменят отчасти с притеснения за здравето на плода.Ако сте от любителите на по-дивите изпълнения- моят съвет е-забравете за тях след 6-тия месец,както и за пози в стил "Кама Сутра".Лекарите са на различни мнения дали трябва да се спира секса с напредване на бременността,все-пак зависи най-вече от това как се чувства тя.С две думи-доставяйте си удоволствие,но с мярка :)
6.Вашето отношение.Най-важното от всички изброени.Никой не се е родил подготвен за баща,за нас също е шок-важно е да свикнем по-бързо с мисълта и да сме готови да помагаме,да изслушваме и най-вече - да покажем,колко важно е за нас това събитие.Все-пак,ние сме тези от които най вече очаква подкрепа тя.Така,че много внимание и любов пък нататък-здраве да има :)

Уроци за бъдещ татко
Катерина Кирилова

Опознайте по-добре собствения си баща. Какво изпитвате, когато мислите за баща си – радост от хубавите общи спомени или болезнени чувства?
Предстои ви да станете татко, затова е добре да знаете, че преживяванията в детството оставят траен отпечатък върху целия живот. Човек е склонен да постъпва според моделите на родителите си, дори и съзнателно да не го иска. Докато очаквате детето си, опитайте се да изясните отношението си към своя баща, да се освободите от евентуалните негативни емоции. Дайте и на него възможност да защити позициите си.
Ако сте израснали без баща, имате неповторимия шанс да бъдете таткото, за който сте мечтали. Помислете какво би разказвало детето ви за вас след 20 години. Положително ще се отървете от някои грешни илюзии.

Отворете сърцето си
Трябва да сте наясно дали сте готов да поемете отговорност пред детето си. То има нужда от баща, който не се оплаква непрекъснато от голямата си заетост и не отклонява всички задължения вкъщи. Обикновено мъжете не си дават сметка, че бащинството започва още със зачеването. Често се чувстват объркани, понякога дори се смятат жертва от неочакваното забременяване на партньорката си.
Предпазването от забременяване е грижа не само на нежния пол. Редно е и Адам да има отношение към този проблем, за да не се изненада неприятно от последствието.

Бъдете съпричастен
Бащинството е едно от най-големите предизвикателства в живота на мъжа. Не бъдете само пасивен очевидец на промените в тялото и в психиката на любимата си. Вие можете много да й помогнете – да отхвърля връхлитащите я страхове и безпокойства, напълно нормални за състоянието й. Колкото и да сте отдаден на кариерата си, най-късно през второто тримесечие отделете време да се запознаете с най-важното, което предстои. Ако присъствате на курс за подготовка за раждането или поне на няколко занимания, ще намерите отговор на интересуващите ви въпроси.

Планирайте бъдещето
Очакването на детето поражда размисъл по много въпроси – за финансовото състояние, за професионалното развитие, за бъдещия живот. Не е зле да споделяте с бременната си половинка представите си за бъдещето на детето. Започнете с периода веднага след раждането – кой какви задължения ще поеме, колко отпуск ще вземе, какви средства ще са нужни на първо време и пр. Появата на дете се отразява различно и в отношенията между партньорите, което не бива да се подценява.

Наистина ли искате да присъствате на раждането?!
У нас все още в малко родилни клиники има практика партньорът да присъства на раждането. Световният опит обаче показва, че престоят в родилната зала за повечето мъже е сериозно изпитание за психиката и за патриархалното им възпитание. Освен че никак не могат да облекчат бъдещата майка, често самите те имат нужда от помощ. Затова обмислете трезво и без излишни емоции готов ли сте да понесете гледката и да слушате стоновете на любимата. Помислете и за по-изпълним вариант – да влезете в родилната зала с раждащата, но да излезете, ако се окаже, че присъствието ви там е прекалено натоварващо и стресиращо за вас.

Време и за мъжки приятелства
След като бебето дойде, бъдещият татко никак не е сигурен, че ще се справи с новите си задължения. Иска му се обаче да се справи със собствени сили. Ако сте сред тези бащи, по-добре ще е да се посъветвате с мъже с опит и да не се отказвате от личното си време. И вие имате право да сте изморен, ядосан или притеснен. Контактите с мъже в подобно положение биха ви помогнали.

Подгответе се за татко
Повечето мъже поемат единствено традиционните функции по издръжката на детето и живота у дома. Срещата им с детето е вечер, само за минути, преди то да е заспало. Тези татковци не знаят от какво се лишават – пропускат да усетят вкуса на истинското бащинство. Тяхната съпричастност е да изпълняват само поръчаното от партньорката си.
Не се примирявайте с поддържащата си роля! Така се лишавате от много радост. А и близостта ви до бебето е от огромно значение за правилното му развитие.

Създайте връзка с бебето
Подготовката за бъдещото родителство не протича с еднакво темпо при мъжа и при жената. Скоро след двете черти на теста жената усеща и първите сигнали на Новия живот. А партньорът обикновено се задоволява само с факта, че предстои да стане баща.
Използвайте всяка възможност да скъсите заложената от природата дистанция до бебето си. Говорете му през корема на любимата, пейте му песнички (не е нужно да сте Хосе Карерас...).
По-късно, когато видите образа на наследника си на ехографска снимка, с гордост ще осъзнаете, че това е вашето бебе. Опитвайте се да долавяте с ръце движенията му през корема на майката, а след раждането често го вземайте на ръце, за да създавате уникалната връзка помежду ви. От това има нужда не само бебето – чувствата, които изпитвате в този момент, ще ви помогнат да осъзнаете по-добре собствените си емоции.

Озаптете егоизма си
Ясно е, че трудно ще живеете в пълна хармония и със себе си. Искате да имате повече време за детето и семейството, но никак не ви се ще да забавяте стремглавото си изкачване в професионалната йерархия. Ще се успокоите ли, ако ви напомним, че не сте единствен – много млади бащи са в подобно положение и постоянно се разкъсват, преодолявайки вътрешно и външно съпротивление. Никога обаче не забравяйте, че детето има нужда от двама родители. Ако бащата няма активна положителна роля в живота му, това не остава без последствия за бъдещото му развитие.

Поддържайте искрата
Най-хубавото, което можете да направите за детето си, е да му подарите родители, които се обичат. За много двойки първите дни след появата на бебето са изпълнени само със стрес и всички грижи са насочени към новороденото. Бащите може и да ревнуват или да се чувстват пренебрегнати, докато майките и чрез кърменето още повече циментират връзката си с бебето.
Разговаряйте с половинката си, ако ви тормозят подобни настроения. В този период общуването помежду ви е особено важно. Не се отчайвайте, ако сексът вече не е привлекателен за любимата ви – хормоналната пренастройка, кърменето, раждането не са секс стимули. Приемете първите месеци като извънредно положение, краят на което със сигурност ще настъпи скоро... Това обаче зависи и от вас.

 

източник - списание "9 месеца"

 

 

 

Бащинството влияе благоприятно на мозъчната дейност. Това е изводът на учените от университета Принстън в доклад за тяхно изследване, изнесен на V Форум на европейското общество на невролозите (Forum of European Neurosciences) във Виена.

Според американските изследователи, бащите по правило са склонни да споделят наравно с майките грижата за малките деца, въпреки че това е рядко срещан факт в животинския свят.

Учените са установили структурни изменения в предфронталната кора - област в мозъка, отговаряща за планирането и паметта, при мъжете, станали наскоро бащи.

В тези участъци е била наблюдавана повишена активност на невроните и по-голяма количество съединения. Броят на тези рецептори обаче намалява с израстването на децата и се връща към първоначалните си показатели, когато те стават независими.

Бащинството предизвиква изменения в области от мозъка, отговорни за когнитивните функции, обясняват учените. Тези изменения могат да бъдат неврологична основа на родителските задължения, допълват те.

1. Симптоми: широко отворени очи, полуувиснала долна челюст, последвани от неадекватно поведение изразяващо се в крясъци, размахваме на крайници, щуране насам-натам, подскачане. Име на болестта – уведомление за бременност. Времетраене: 1 до 3 часа. 2

. Подуване в областта на гръдния кош(т.нар. пъчене) с опасност от счупване (или поне пукване) на прешлен или ребро, наперена походка, глуповата усмивка тип "32 карата", трескав поглед. Болест - първи дни след уведомление. Продължителност: около 3 седмици.

3. Болки в очите при ярка светлина, звън на камбани в главата при силен говор, клатушкане, пъшкане тип "искам да умра", възможно повръщане. Болест – запиване след уведомление. Времетраене – няколко вечери (в зависимост от броя на приятелите).

4. Гадене, болки в стомаха, отпадналост, киселини. Болест – на жена му й е лошо (на него от солидарност – също). Продължителност: 4 месеца.

5. Опипване на чужд корем, слагане на ухо върху него посред нощ, подскачане по време на сън с вик "ритна ли?" и обвинения в безчувственост при реплика "Бе я да си лягаш!". Болест - очакване ритването на бебето. Времетраене: 10 седмици.

6. Замисленост, шарене с ролетка, чертане на скици, огромно количество мсачкана хартия, раздразнителност при прекъсване на мисловния процес от друго лице (например от жена му). Болест – план за подготовка стаята на бебето. Продължителност: 1 седмица.

7. Състезание с жена му тип "кой има по-голям корем". Болест – развиваща се бременност. Продължителност: 6 месеца, след което той започва чувствително да изостава.

8. Ударени, порязани, натъртени пръсти; падане от височини; попържни; схванат кръст, крака, ръце. Болест - ремонт на стаята за бебето. Продължителност: 2 седмици.

9. Чистене, пране, готвене... Болест – жена му трябва да лежи. Продължителност: 3 дни (след това вика майка си).

10. Оплаквания "ще ми повреди бъбреците" (а какво ли става с тези на жена му), "цяла нощ не съм миглан от това ритане" и пр. Болест- бебето рита. Продължителност: 10 седмици.

11. Провикване на обществни места "Виж как ти се мести корема" (сякаш не усещаш). Болест – бебето се движи. Продължителност на пристъпа: 2-3 пъти (спиране след остри забележки).

12. Изумление "толкова малки дрехи?!?", недоверие в предвижданите размери на бебето, възклицание "колко пари????". Болест – пазаруване на дрехи за бебето. Продължителност: 2-3 часа.

13. Подуване на краката, киселини, спазми в областта на стомаха. Болест – наближава раждането (не неговото). Продължителност: 2 седмици.

14. Грабване на ключовете и багажа. Болест – невинно изохкване на бременната ("Не се смей – няма ти да ставаш баща" казва по адрес на жена си). Продължителност: 3 до 5 пъти в 14 денонощия.

15. Припряност, бутане на жена си "Бързай де, по пътя ли искаш да родиш", шофиране тип Шумахер, възмущения "как може да си толкова спокойна?!". Болест – контракции на бременната. Продължителност: от дома до болницата.

16. Симптоми номер 3. Болест – запой по случай новороденото. Продължителност: 1 до 3 дни.

17. Треперене на ръцете, заекване, трескав поглед и горда осанка. Болест – изписване на бебето.

Ако мъжът Ви има някои от гореописаните сиптоми – запазете присъствие на духа – просто ВИЕ сте бременна.