Бях ви споделила тук за моя амбасадорски проект в Глогстер "Приятели чрез писма"  Колегите от Флорида популяризират успешно практиката си чрез електронните медии  вече, надявам се на същото и от наша страна. Статията започва така:

"Он-лайн Глогстер акаунт свързва ученици посредтвом технологиите.

 Изабела Венанзи, на 8 години от Мелбърн Биич, знае за своята приятелка Маги, че любимият и цвят е розов и има ново братче. Като близки приятелки те често си чатят, споделят си истории относно техните семейства, интереси, предпочитания. Единственото, което ги разделя са 6000 мили между тях."

 Да, дечицата са моята ученичка Магдалина и Изабела от класа на Дебора  Русило.

 Русило разказва за реализацията на проекта от тяхна страна, както и възможностите, които дава Глогстер в тази насока, чудесна реклама върви и в двете посоки - училището и платформата Глогстер. За нас са скромните думи:

"Българските ученици са в четвъртиклас, учат в Петоосновно училище вСтараЗагора,който град се намира в централнатачаст на страната.Теговорятанглийски и разказват на  децата наг-жаRuscillo  засобствената им култураи интереси."

 Няма лошо - хората си правят рекламата на едно страхотно събитие, защото могат да го оценят като такова.Ще си включат и телевизиите на помощ, което е добре за тях Какво правим ние в България? Засега нищо.Знам, че преди всичко би трябвало да е политика на училището и се надявам в скоро време да е...Дай , Боже! Надявам се нещата да се променят, не защото това е проект, в който аз участвам, а защото е световен проект, в който български деца и учители вземат участие и то много успешено,  с тенденции проектът да се развива многостранно, да се включват и нови участници. Затова ви моля, колеги, който поназнайва английски и има акаунт във Фейсбук или Туитър, логнете се (със същите никове)  тук и оставете две изречения в полза на България и на българския учител. Мисля, че тук има хора, които могат да го направят без затруднения. Досега сме коменирали Роси Димова (e-twinning ambassador) и аз, което ще рече - двама.

Благодаря ви за вниманието!

Бях ви споделила тук за моя амбасадорски проект в Глогстер "Приятели чрез писма"  Колегите от Флорида популяризират успешно практиката си чрез електронните медии  вече, надявам се на същото и от наша страна. Статията започва така:

"Он-лайн Глогстер акаунт свързва ученици посредтвом технологиите.

 Изабела Венанзи, на 8 години от Мелбърн Биич, знае за своята приятелка Маги, че любимият и цвят е розов и има ново братче. Като близки приятелки те често си чатят, споделят си истории относно техните семейства, интереси, предпочитания. Единственото, което ги разделя са 6000 мили между тях."

 Да, дечицата са моята ученичка Магдалина и Изабела от класа на Дебора  Русило.

 Русило разказва за реализацията на проекта от тяхна страна, както и възможностите, които дава Глогстер в тази насока, чудесна реклама върви и в двете посоки - училището и платформата Глогстер. За нас са скромните думи:

"Българските ученици са в четвъртиклас, учат в Петоосновно училище вСтараЗагора,който град се намира в централнатачаст на страната.Теговорятанглийски и разказват на  децата наг-жаRuscillo  засобствената им култураи интереси."

 Няма лошо - хората си правят рекламата на едно страхотно събитие, защото могат да го оценят като такова.Ще си включат и телевизиите на помощ, което е добре за тях Какво правим ние в България? Засега нищо.Знам, че преди всичко би трябвало да е политика на училището и се надявам в скоро време да е...Дай , Боже! Надявам се нещата да се променят, не защото това е проект, в който аз участвам, а защото е световен проект, в който български деца и учители вземат участие и то много успешено,  с тенденции проектът да се развива многостранно, да се включват и нови участници. Затова ви моля, колеги, който поназнайва английски и има акаунт във Фейсбук или Туитър, логнете се (със същите никове)  тук и оставете две изречения в полза на България и на българския учител. Мисля, че тук има хора, които могат да го направят без затруднения. Досега сме коменирали Роси Димова (e-twinning ambassador) и аз, което ще рече - двама.

Благодаря ви за вниманието!

Бях ви споделила тук за моя амбасадорски проект в Глогстер "Приятели чрез писма"  Колегите от Флорида популяризират успешно практиката си чрез електронните медии  вече, надявам се на същото и от наша страна. Статията започва така:

"Он-лайн Глогстер акаунт свързва ученици посредтвом технологиите.

 Изабела Венанзи, на 8 години от Мелбърн Биич, знае за своята приятелка Маги, че любимият и цвят е розов и има ново братче. Като близки приятели те често си чатят, споделт си истории относно техните семейства, интереси, предпочитания. Единственото, което ги разделя са 6000 мили между тях."

 Да, дечицата са моята ученичка Магдалина и Изабела от класа на Дебора  Русило.

 Русило разказва за реализацията на проекта от тяхна страна, както и възможностите, които дава Глогстер в тази насока, чудесна реклама върви и в двете посоки - училището и платформата Глогстер. За нас са скромните думи:

"Българските ученици са в четвъртиклас, учат в Петоосновно училище вСтараЗагора,който град се намира в централнатачаст на страната.Теговорятанглийски и разказват на  децата наг-жаRuscillo  засобствената им култураи интереси."

 Няма лошо - хората си правят рекламата на едно страхотно събитие, защото могат да го оценят като такова.Ще си включат и телевизиите на помощ, което е добре за тях Какво правим ние в България? Засега нищо.Знам, че преди всичко би трябвало да е политика на училището и се надявам в скоро време да е...Дай , Боже! Надявам се нещата да се променят, не защото това е проект, в който аз участвам, а защото е световен проект, в който български деца и учители вземат участие и то много успешено,  с тенденции проектът да се развива многостранно, да се включват и нови участници. Затова ви моля, колеги, който поназнайва английски и има акаунт във Фейсбук или Туитър, логнете се (със същите никове)  тук и оставете две изречения в полза на България и на българския учител. Мисля, че тук има хора, които могат да го направят без затруднения. Досега сме коменирали Роси Димова (e-twinning ambassador) и аз, което ще рече - двама.

Благодаря ви за вниманието!

Бях ви споделила тук за моя амбасадорски проект в Глогстер "Приятели чрез писма"  Колегите от Флорида популяризират успешно практиката си чрез електронните медии  вече, надявам се на същото и от наша страна. Статията започва така:

"Он-лайн Глогстер акаунт свързва ученици посредтвом технологиите.

 Изабела Венанзи, на 8 години от Мелбърн Биич, знае за своята приятелка Маги, че любимият и цвят е розов и има ново братче. Като близки приятели те често си чатят, споделт си истории относно техните семейства, интереси, предпочитания. Единственото, което ги разделя са 6000 мили между тях."

 Да, дечицата са моята ученичка Магдалина и Изабела от класа на Дебора  Русило.

 Русило разказва за реализацията на проекта от тяхна страна, както и възможностите, които дава Глогстер в тази насока, чудесна реклама върви и в двете посоки - училището и платформата Глогстер. За нас са скромните думи:

"Българските ученици са в четвъртиклас, учат в Петоосновно училище вСтараЗагора,който град се намира в централнатачаст на страната.Теговорятанглийски и разказват на  децата наг-жаRuscillo  засобствената им култураи интереси."

 Няма лошо - хората си правят рекламата на едно страхотно събитие, защото могат да го оценят като такова.Ще си включат и телевизиите на помощ, което е добре за тях Какво правим ние в България? Засега нищо.Знам, че преди всичко би трябвало да е политика на училището и се надявам в скоро време да е...Дай , Боже! Надявам се нещата да се променят, не защото това е проект, в който аз участвам, а защото е световен проект, в който български деца и учители вземат участие и то много успешено,  с тенденции проектът да се развива многостранно, да се включват и нови участници. Затова ви моля, колеги, който поназнайва английски и има акаунт във Фейсбук или Туитър, логнете се (със същите никове)  тук и оставете две изречения в полза на България и на българския учител. Мисля, че тук има хора, които могат да го направят без затруднения. Досега сме коменирали Роси Димова (e-twinning ambassador) и аз, което ще рече - двама.

Благодаря ви за вниманието!

Бях ви споделила тук за моя амбасадорски проект в Глогстер "Приятели чрез писма"  Колегите от Флорида популяризират успешно практиката си чрез електронните медии  вече, надявам се на същото и от наша страна. Статията започва така:

"Он-лайн Глогстер акаунт свързва ученици посредтвом технологиите.

 Изабела Венанзи, на 8 години от Мелбърн Биич, знае за своята приятелка Маги, че любимият и цвят е розов и има ново братче. Като близки приятелки те често си чатят, споделят си истории относно техните семейства, интереси, предпочитания. Единственото, което ги разделя са 6000 мили между тях."

 Да, дечицата са моята ученичка Магдалина и Изабела от класа на Дебора  Русило.

 Русило разказва за реализацията на проекта от тяхна страна, както и възможностите, които дава Глогстер в тази насока, чудесна реклама върви и в двете посоки - училището и платформата Глогстер. За нас са скромните думи:

"Българските ученици са в четвъртиклас, учат в Петоосновно училище вСтараЗагора,който град се намира в централнатачаст на страната.Теговорятанглийски и разказват на  децата наг-жаRuscillo  засобствената им култураи интереси."

 Няма лошо - хората си правят рекламата на едно страхотно събитие, защото могат да го оценят като такова.Ще си включат и телевизиите на помощ, което е добре за тях Какво правим ние в България? Засега нищо.Знам, че преди всичко би трябвало да е политика на училището и се надявам в скоро време да е...Дай , Боже! Надявам се нещата да се променят, не защото това е проект, в който аз участвам, а защото е световен проект, в който български деца и учители вземат участие и то много успешено,  с тенденции проектът да се развива многостранно, да се включват и нови участници. Затова ви моля, колеги, който поназнайва английски и има акаунт във Фейсбук или Туитър, логнете се (със същите никове)  тук и оставете две изречения в полза на България и на българския учител. Мисля, че тук има хора, които могат да го направят без затруднения. Досега сме коменирали Роси Димова (e-twinning ambassador) и аз, което ще рече - двама.

Благодаря ви за вниманието!

Сигурна съм, че си спомняте, както и аз, (сякаш беше вчера)...как надничахме нетърпеливо в пощенската кутия, да видим  дали русначето не ни е писало...Знаете с какво бяха заредени тези писма - гланцирани руски картички с мечока Миша и Чебурашка, руски "жвачки", марки, красиво написани писма със задължителното: "Жду ответа, как соловей лета!" Голяма тръпка си беше, де! Какво знаят съвременните деца за тези наши въжделения, пишат ли си с някого, четат ли си писмата, споделят ли с иностранче, както ние навремето повсеместно го правихме?..Да...според мен това, което е видимо за нас е какво правят  във Фейсбук...аз специално имам наблюдения...шлят се, тагват се към снимка и си пишат сърчица и усмивки... Ясна е работата, че имат нужда от общуване, но и от някой да им покаже как точно става, за да е пълноценно. Ето защо изобщо не се подвоумих като получих предложението на Диина Кели (мениджъра на Глогстер по учебната част) за участие в проекта 'PEN PALS' - приятели чрез писма. Н о писмата други, съвременни, интерактивни, сещате се какви?! Ще се опитам накратко да разкажа за него. Училището е Gemini Elementary school, Melbourn Beach, Florida, USA.

 Ето как ни посрещнаха второкласниците и тяхната учителка Дебора Русило, както и директотрът на училището г-н Лофек.

Да обясня - споделяме обща ВИРТУАЛНА класна стая (общ учителски акаунт) в Глогстер, където децата общуват и извършват определени дейности, които ние съвместно двете учителки координираме и поставяме. Все още сме на етап опознаване, предвиждаме скайп конферентни връзки, обща интернет страница (wiki), а защо не и блог. Американците са много въодушивени от проекта ( между другото, те наистина са по програма на НАСА, както директорът на училището споменава), Колежката Русило изяви намерение да се   ангажират медии, за да разгласят събитието. Така че американската телевизия ще упомене събитието. На мен вие сте моята МЕДИЯ, пред която мога да споделя, този наистина интересен проект.

За да онагледя -  ето ни нас и американчетата - разликите се стопяват, когато децата си подадат ръка и езикът престава да бъде бариерата, която ни разделя. ТОВА ГО ВИЖДАМ С ОЧИТЕ СИ ! Невероятни глогове децата направиха, разказвайки за себе си, родители, близки, училище... Очите им блестят и в стремежа си да комуникират, английският им се активизира, желанието да напишат, покажат и разкажат за себе си измества страха от грешки...Вълнуващо!!!

Искрено се радвам, че мога да дам това усещане на моите ученици, усещането, че са граждани на света и няма невъзможни неща!

 Благодаря Ви за вниманието!

Сигурна съм, че си спомняте, както и аз, (сякаш беше вчера)...как надничахме нетърпеливо в пощенската кутия, да видим  дали русначето не ни е писало...Знаете с какво бяха заредени тези писма - гланцирани руски картички с мечока Миша и Чебурашка, руски "жвачки", марки, красиво написани писма със задължителното: "Жду ответа, как соловей лета!" Голяма тръпка си беше, де! Какво знаят съвременните деца за тези наши въжделения, пишат ли си с някого, четат ли си писмата, споделят ли с иностранче, както ние навремето повсеместно го правихме?..Да...според мен това, което е видимо за нас е какво правят  във Фейсбук...аз специално имам наблюдения...шлят се, тагват се към снимка и си пишат сърчица и усмивки... Ясна е работата, че имат нужда от общуване, но и от някой да им покаже как точно става, за да е пълноценно. Ето защо изобщо не се подвоумих като получих предложението на Диина Кели (мениджъра на Глогстер по учебната част) за участие в проекта 'PEN PALS' - приятели чрез писма. Н о писмата други, съвременни, интерактивни, сещате се какви?! Ще се опитам накратко да разкажа за него. Училището е Gemini Elementary school, Melbourn Beach, Florida, USA.

 Ето как ни посрещнаха второкласниците и тяхната учителка Дебора Русило, както и директотрът на училището г-н Лофек.

Да обясня - споделяме обща ВИРТУАЛНА класна стая (общ учителски акаунт) в Глогстер, където децата общуват и извършват определени дейности, които ние съвместно двете учителки координираме и поставяме. Все още сме на етап опознаване, предвиждаме скайп конферентни връзки, обща интернет страница (wiki), а защо не и блог. Американците са много въодушивени от проекта ( между другото, те наистина са по програма на НАСА, както директорът на училището споменава), Колежката Русило изяви намерение да се   ангажират медии, за да разгласят събитието. Така че американската телевизия ще упомене събитието. На мен вие сте моята МЕДИЯ, пред която мога да споделя, този наистина интересен проект.

За да онагледя -  ето ни нас и американчетата - разликите се стопяват, когато децата си подадат ръка и езикът престава да бъде бариерата, която ни разделя. ТОВА ГО ВИЖДАМ С ОЧИТЕ СИ ! Невероятни глогове децата направиха, разказвайки за себе си, родители, близки, училище... Очите им блестят и в стремежа си да комуникират, английският им се активизира, желанието да напишат, покажат и разкажат за себе си измества страха от грешки...Вълнуващо!!!

Искрено се радвам, че мога да дам това усещане на моите ученици, усещането, че са граждани на света и няма невъзможни неща!

 Благодаря Ви за вниманието!