Е, отива си старата година, но още ни показва зъби... Ще й повярваме за още 2-3 дни колко властна е била, че едвам я издържаме. Да си ходи, може на някой да му е била мила тая година, но ние с Жорко я чакаме да се маха вече. Тя, обаче, йок, буря ни изпраща за последно, отмъщение, че не сме я харесали...

Пичовете-метеоролози тук работят съвестно, „много познават”, както казват майки и свекърви... Казаха хората – последната буря за тази година (четвъртата от октомври насам) ще удари в четвъртък. Ще почне със снеговалеж по обяд и следобедът ще стане интересно..., ще има силни ветрове (40-50 км/ч, хайде, няма да ви ги давам в мили, колкото и да настоявате, щото ви обичам), снеговалежът ще натрупа около 15-25 см покривка в нашия град. Окей, благодарим за информацията, какво пък толкова?! Хайде, сега, не сме виждали ние БГ блогерите колорадски бури! Пак“snow blizzard alerts”,пак опразниха магазините откъм гребла за сняг и електрически фамилни снегоринчета.....

Аз, разбира се, още от 10.30 вчера бях на любимото си място – къде ли?, в зъболекарския кабинет, of course!Лапавицата започна по-рано от предвидената за обяд, още докато си смучех памучето с локалната упойчица (това, за да не разбера като ме прободат вулгарно със спринцовката после)... Смуча си памучето, напоено уж с аромата на нещо като „пиня колада” (да, да, сигурно...) и си гледам безпомощно как навън падат снежАнки и милиони джуджета от по 100 гр всяко.

Такъв пък точно сняг не бях виждала допреди Колорадо, освен по високите ни планински райони (ама пак беше по-дребен и кокетен), какъвто е и тоя тук..... Тук са едри и дебели снежин(к)и, с правилна форма, приличащи на огромни парцали. Красиво, ако си си у дома, край камина/печка/фурна/всякакъв-там-топъл източник и наблюдаваш картинки през прозореца, да речем с книга в ръка... Ако обаче ще ти бъркат по каналите на горен кътник, защото така трябвало, за твое добро, и после ще шофираш край въртящи се в кръг коли по заснежени улици. със скрит от предишната буря лед отдолу, мммммм, май ми се губи романтиката...

Седя си на зъболекарския стол със списаниеNational Geographic (Jan.2007)в ръка, гледам го как пада ускорено снегът, сякаш бърза да изпълни нормата на звеното... Цап-цап-цап.... Почти ме хипнотизира, но това може да е от памучето, дето го смуча. После идва моят добър приятел, младият д-р Олсън и свойски ми забива две спринцовки в нежната челюст. Едната изотвътре на небцето, все едно в синусите я изпразва. Гааадост! Бързичко ми изтръпва и уста, и нос, и едното око почва да притреперва, демек намигам му на младото доФторче игриво. Красота в отношенията! Виждам двуглави снежинки... А те, на инат, почват бурен спринт навън, да натрупат бързо, да ме зарадват.

След тричасови бъркания из устата ми, всичко вече ми е все едно...., но животът ми се предполага да е станал по-здрав и следователно е по-добър, и мога да изляза сред „заснежените полета и сребърните звънчета”. Зън-зън-зън...

Още излизайки от зъболекарския офис, започвам с полу-шпагат, защото съм излязла с нежни ботички, а не с ботуши-снегоринки, а това определено е била грешка. Но сутринта е било сухо и вледенено. А сега е пръхкаво и без видимост заради стената от падащи парцали, през които трябва да осъществявам запознаването си с пътната обстановка... Нямам бинокъл с инфрачервено виждане, да речем, значи ще се наложи да гледам през очилата си, които между другото, вече се пълнят със снежАнки... Мразя миглите ми да се пълнят със снежанки, мразя, но старата година така иска – да се разделим една с друга с поздрав - с всичко, което мразим, като да се потупаме лицемерно-мазно по раменете, все едно сме се обичали много... Ще й изтърпя и това потупване, да, аз съм силна....

Как може за три часа така да се преобрази града? На паркинга колите са с 10-сантиметрови шапки от сняг. Няма задни стъкла, няма предни стъкла... Ще си я познаеш по цвета и по номера. Познах си я! Отварям задната врата да си извадя от багажника четката са сняг. Кое? Къде? Ха-ха, хили ми се старата година, няма четка за сняг.... Какво има ли? Освен „обичайните заподозрени” (пожарогасител и компания) има ролери Саломон - на сина ни, два броя. Значи, това се мятало отзад на всеки завой, разбрах вече... От последната вечер на пързалката за ролери (тук това е местната дискотека, там ходят пуберите – хем свалки, хем пък здравословно, нали така?)

Да почистя снега с ролерите?Bad idea,комай... Как да процедирам тогава? Мануално. Вадя две салфетки за носле и почвам енергично разпръскване на снега, по-скоро с ръката си, отколкото със салфетките – хоп, задно стъкло, хоп, странични такива. Появяват се, къде ще ходят, му мамка! Хайде скок вътре, хайде сега топлото до дупка, размисъл пет минути, и....ето, воала’, размразени стъкла и Таничка може да потегля. Само да мине тоя батко край мен, дето се плъзга като бобслей, и съм аз ....

Гадно е като се въртят и мятат така из пътя тия хора! Много са странни и смешни американците - уж имат пари, а не се грижат изобщо за колите си, не им слагат зимни гуми, защото „сняг имало не повече от 20 дни в зимата” (местно предание). Да, ама като падне снегът е истински, със зъби! А те – йок, икономични, метър минават... И с летните гуми, хайде на пързалкатаааааа!

Пътьом минавам през къщата на приятелката на Траяна и я взимам да играят у нас. Детето живее на нашата улица, през 7-8 къщи, но къщата им гледа на север и ледът е постоянен спътник на алеята пред гаражите им. Хоп, нов полу-шпагат, този път го изпълнявам по-пълен, с откат, за шастие не си секвам кръста, качвам приятелката в колата, закопчавам я с колана, и хайде, величествено, до нас....

Децата почват да играят бясно, а ние с Жорката се организираме да излизаме пак навън, да се насладим още по-пълно на бурята, с БГ махохизъм.... Навън вече става като в силно-мъглив ден, когато все едно плуваш в чиния с гъбена супа - всичко е сиво-бяло, няма небе и здраво бръсне леден вятър, размахващ наляво-надясно пелена от сняг... Хайде, скачаме в колата и в бурята! Децата ни изпращат с възторжени писъци, докато играят на интерактивен боулинг, ууууууааааааа!!! Йеееессссс!!!

Hit the road, George, ако го виждаш къде еroad-a…..Ама като си с големичък аХтомобил, и със зимни гуми, е, за теб навсякъде имаroad– и да няма, измисляш си го, и напред!

Един пич ти се врътка отдяснно, друг отляво, един затънал тук, друг там... Като в дискотека, цветомузика с фаровете... Към светкащите мигалки скоро се присъединява и самата полиция – миг-миг-миг, после вземат, че запердват някоя улица, за да измъкнат някой бате с гуми-галоши.... Е, ние ще заобиколим, от по-далечко, за по-пряко...

Аз дори си снимам игриво, макар че 70% от снимките ми стават размазани от друсането (защо друса ли? - както казах, под пресния сняг има стар лед, на буци, не сколасаха с почистването на всички улици нещо...) Друс-друс, а и през мокрите стъкла не мога да направя снимки – апаратът услужливо фокусира върху капките. Не, бе, апарат, фокусирай на снежната преспа! Той, не – ще фокусирам на снежинките върху стъклото.... И така си се борим дружески, на аз надделявам със силата на човешкия разум.

Наоколо картината не изглежда толкова зле – снегът е не повече от 8-10 см, какво толкова се връткат тия маймуни? Явно, заради леда отдолу... Някои дори правят 360-градусови кръгове, бавно и страховито... Това ще е заради спестените парички за гуми. Счупете го това прасенце, извадете стотинките и бягайте в „гумарната”, бе момчета и момичета! Тикви такива!

А градът ни е един „планински Сан Франсиско” – целият на хълмове... Познайте какво става нагоре по хълма, после надолу по хълма... Юруууууш, грозд от пързалящи се коли... Около тях смело си пердашат джиповете със зимни гуми. Обаче по-японско-корейско-немските такива, защото американските производители наSUV-ита и пикапи ги продават не само 4х4 версия, но и 2х2, а те, както вече се досещате, са какво?, мдаааа, по-евтинки, а тук обичат по-евтинкото. Много го обичат. И после – фигурно пързаляне по групи....

След дълго и съдържателно заобикаляне, успяваме да се влезем в нашия квартал. И решаваме да си вземем нещо за сготвяне – ако е останало, защото тук за буря подготовката е като за война... Рафтовете с кравешките пържоли и готовите замразени пици е опразнен. Ужас! Глааад? пооооко, има си свинско, риба и замразени зеленчуци – нали трябва да се готвят тия неща, кой да ги вземе, Сюзан ли? Сюзан е стерилна откъм готвене, както вече знаете от предходни репортажи...

Един на нула за нас, ще има ние какво да хапнем... А, липсват и пържените картофки и готовите бургери.... Празно... Ясно, в Америка сме, грешка няма, само рафтовете като погледнеш, знаеш къде си... И какво друго липсва? Мдааа, чипса и сосовете за чипс, гумените бонбонкиmarshmellows, корнфлейкса и замразените палачинки и животоспасяващата дъвка. Буря е това, хора, не е шега работа, оцеляване трябва! А кой може да оцелее без пица, чипс и дъвка? Мдааа, правилно, само чужденците по тез китни земи тилилейски...

Сега пак ще се излиза, на опознавателен поход, че пак работа има в последните тазгодишни часове. Пак „тест-драйв” из някои непочистени улички... Ако има интересни факти, ще ги документирам. Ако не – оставаме си със здраве!

Ваши Патиланци

_______________________________

нови снимки от днес, петък:

улиците не са от най-почистените, както виждате...:))

това са камиончетата, които събират закъсали автомобили...

...като този закъсалият....

..или като онзи между джипа и камиона отсреща....

Имаше дори джипове и пикапи с вериги:

като този...

или като този...

Иначе, повечето от деня мина обвит в бели пушеци от вятъра:

Ако утре снимам последният ден от сериозния сняг - пак ще кача..;))

Този път не се сдържах и пиша аз, а не Таничка, за поредната снежна буря в Колорадо. Както я обявиха, поне от 5-6 години не е имало такава! Много сняг, не знам колко, поне метър навсякъде, с навяванията на места и много повече. Обявиха извънредно положение, докараха националната гвардия, Хамъри се разкарват наоколо, прибират полузамръзнали шофьори от закъсалите коли, карат ги по църкви, убежища и болници. Магистралите са затворени, всички летища - тоже.

Минаха батковците с военните машини следобед и нарочно затвориха всички офиси и магазини из целия щат...  Красота! Ветровете са със скорост между 35 и 95 км/ч, снегът вали хоризонтално, както се казва! Слагам две снимки и официалното прес-съобщение за днес. Снимките ще ги видите.

От целия текст на съобщението, което върви като лента най-отдолу по всички канали на кабелните и националните канали, ще преведа само по-важните неща (който може да си го прочете в пълен вид най-долу, просто нямам време да го преведа цялото, извинявам се предварително)

"Губернаторът Бил Оуенс обяви Бедствено положение за целия щат Колорадо и е активирал Националната гвардия (тукашната Гражданска защита, ама малко по' защита е тука, просто защото има повече средства). Окръг Ел Пасо (нашият , разбира се) е обявен за район в Бедствено положение последна степен (тук както и в БГ са на степени). Град Колорадо Спрингс (нашият, разбира се) е напълно затворен (разбирай: парализиран и затрупан)"



Вижда се колко е снегът навън (пред входната врата). Снимката е правена около 10 часа вечерта.



Траяна е застанала на вратата към задния двор, за който се слиза по две стъпалца (поне 40см височина имат двете) - а можете да видите докъде са стигнали навяванията.

* * *
Ето и текстът в оригинал:

Blizzard conditions across southeast Colorado

Winter weather-related warnings and advisories now cover most of Colorado as a potent storm moves through the state.  Interstate 25 is closed from Colorado Springs to Denver, and from Pueblo to New Mexico.  Interstate 70 is closed from Denver to the Kansas border.  Interstate 76 is closed from Denver to Nebraska. Most major U.S. and state highways in Southern Colorado are closed. Within the city of Colorado Springs, parts of Academy, Austin Bluffs, Powers, and Union are closed due to accidents or impassable conditions. Colorado Springs and Pueblo are on cold reporting status, meaning if you have a car accident and no drugs or alcohol are involved, and there are no injuries, you can exchange information with the other driver and report the accident within 72 hours.  Denver International Airport is closed.  Colorado Springs Airport is closed.

Governor Bill Owens has declared a disaster emergency, and activated the national guard.  El Paso County has been declared a disaster area. The City of Colorado Springs is basically closed down, including transit.

A Blizzard Warning has been issued for Pueblo County, El Paso County and areas to the north and east.  A Winter Storm Warning is in effect in areas south and east of Pueblo.

Emergency shelters have been set up for stranded travelers at New Life Church, 11025 Voyager Pkwy; Calvary Worship Center East, 5070 Edison; Falcon Middle School, 11955 U.S. Hwy 24 in Peyton; Monument Baptist Church in Monument; and St. Peter's Catholic Church in Monument.

Седя си с изкуствено-придобита лицева пареза на дясната бузка (все едно, че Ботокс са ми боцнали) и си мисля, че е добре, дето оцелях в снега навън... Откъде е това на бузката ми? От госпожата зъболекар, която посетих преди час. Сега пих една чаша сок и почти си доотхапах дясната страна на устните, защото не ги чувствам. Е, ще кърви, ще кърви, ще мине.... Както казва Джей Лено: „Шер се препънала, паднала и почти си отхапала долната устна. Голяма работа – че тя не е нейна!” И моята не знам чия е...

Разгадах защо стоматологичните услуги в таз люлка на снежнобелите и стоманено-здрави зъби са толкова прескъпи – ами, че те са половин пластична хирургия, определено! Значи всяко посещение приключва с почти целодневен Ботокс-ефект на половината лице – няма мимически мускул, който да мога да мръдна, с каквото и да е там усилие на волята ми, понеже тук бият по 4-5-6 анестезии за оправянето на един клет зъб и верно, нищо не чувстваш, докато те бърникат, ама и после нищо не чувстваш... Освен това, по гореспомената причина, устните ми се надуват както децата рисуват устните на рибката, и стават като на героинята на Голди Хоун от филма „Клуб Първа Съпруга”... Значи, хем като ботокс в бузките, хем като силиконче в устните – е, пък и да ни е на Бг цени, не, не става, братче! Но щом се налага, стискаш отхапани устни (щото нямаш здрави зъби за стискане) и гледаш да намериш весел момент в преживяването...

На мен, например, ми е много забавно посещението в точно определен офис на специалисти ендодонти - дълбаят клетите коренни каналчета на вече уж лекувани такива, както моите в Бългериа... Но преди да почнат да дълбаят, така тихо и кротко, без много да коментират, правят лека оперативка над главата на Таничка, за да се научат по-младите специалисти какви неща да очакват от пациенти от нашия край... Онова, на което се маят не е качеството на работата на местните ни зъболекари, колкото материалите - според тях точно такива са били позлвани в тези обетовани земи преди повече от 2 десетилетия. А ние с Жорката имаме претенции за хубави усмивки, поддържани при един от най-добрите пловдивски стоматолози. И уважаваме много българските медици и имаме десетки приятели в техните среди... Обидно ни стана...

Първият път се засегнах като чух, че видът фотополимер в пломбите ми бил позван тук в края на 80-те години и си казах, „хайде, мирикански стойки!”... Но после и в другият офис, на т.нар. личен стоматолог, последва същата реакция и отново сбор на асистентките, да ми видят пломбите добре. Тогава започнах да се постъписвам, защото знаем, че медицината ни не е първа мода, но все пак имаме отлични специалисти, които понякога правят чудеса с наличните им материали и медикаменти. Наистина се обидих, да ме разглеждат като някаква туземка... Да не в разказвам, че при Жорко бяха същите емоции... Тогава се посмяхме какво ли ще се случи, ако им седна някой с „лоша усмивка” от родината ни? Сигурно ще свикат консилиум за града?

Както и да е, отплеснах се. Исках да разкажа как преминава едно посещение в ендодонтския офис, защото на мен ми е много интересно!

Паркираш на един огромен паркинг за стотина коли, при положение, че вътре работят 8 специалиста само... Ама сигурно парите, дето ги даваш, започват да се броят оттук. После влизаш в една хубава чакалня, днес изглеждаше просто страхотно - украсена с коледнат елха, отдолу кутии с подаръци, навсякъде венци, гирлянди, мигащи ламБи (както обичаме да се бъзикаме в нашето семейство), абе от всеки ъгъл „пръцка светлина”... Което значи?, да... вие се сещате какво - "искаме да е красиво, за да ви вземем всичко с финес"..:))

После отиваш при една пищна кака, която веднага скача на крака и те пита с златни трели в гласа как да ти помогне (Unforgiven беше дала брилянтен пример за звуците в гласовете на англичанките). Ти й казваш за кога точно имаш час и тя веднага се заема да предаде инфото, че ти, най важният пациент на този офис, си вече тук! Урррра! Междувременно настоява да си взема сокчета от хладилника, или кафенце да си сипя...Не, благодаря, казвам сухичко, като знам как ще ме бодат след малко, за да ми е после хубаво... И безчувствено... Ама, поне една студена водичка си вземете!, настоява каката. Ммммда, окей, казвам аз и наум довършвам, че аз студената вода обикновено си я изпивам накрая..

Навън вилнее колорадска буря, вече сте експерти, знаете ги нашите снежни бури. Децата не са на училище, в къщи е топло, те гледат филмче, тате е в Бостън, защото обича да пътува и се старае стриктно всеки две седмици да е някъде, за да може Таничка да се състезава с Борислава коя повече ще се кефи докато е сама нощем с призраците... А Таничка, за по-пълен оргазъм, е включила и посещение при зъболекар, като допълнителна екстра.

И така, сядам на столче край намусени 4-5 чакащи, които и те искат после да си изпият студената вода, за десерт, като дават чека си или като им вземат от картата за осигуровката... Явно, всички мислим само за едно... А може и просто да ги е шубе. Само едно жизнено детенце, на видима възраст 3-4, иска да разопакова някой от „подаръците” под елхата, а мама му му обяснява, че така не бива, но то иска, а тя – не бива, то пак иска и й казва, че е гадна. Тя му казва, че така не бива, а то й казва „I hate you! I hate you!” и я удря по крака. Тя го хваща за ръката и му казва, че така не бива, и вече лявата ми макаренковска ръка започва да ме сърби. В този миг идва Тереза (по тия земи: произнасяно Ти’риса) и ме спасява от тази сцена.

Терезка е много мила, сладка, пищна афро-американка, която много обича да си говорим – явно, така ме предразполага за бедите, които ми предстоят. Разказва ми за своите зъбки, защото и нея я ремонтират, и ни веднага става едно съпричастно!! После ме вкарва в един от многото кабинети със стени от леки гипсокартонени прегради, които не стигат до тавана, за да чуваш мъките и на околните си събратя, но пък са украсени с картини и задължително с изглед към планинЪта и прочие...

После Терезка ме кани да се настаня удобно на любимия си стол и ми подава каталога с филмите. Миналият път ми пусна Finding Neverland , но аз не успях много да хвана от филма, защото все някой нещо ме питаше и ме пипаше, а кой обича да гледа филм така? Иначе ми дават персонални слушалки и филмът го пускат на екран на тавана, точно над главата ми. После ме загръща с типичната еднократна престилчица и ме пита искам ли да ми даде от техните предпазни очила, или да си стоя с моите. Аз й казвам, че предпочитам с моите, защото виждам с тях, но ме наляга страх какви ли стружки ще хвърчат, че да ми трябват предпазни очила...

Днес отказвам филм и й казвам, че ще жумя, за да се насладя на момента. Хахаха, кръшно се запревива Терезка, ама съм шегаджийка голяма! Ама нека филмче, да ми е разтоварващо, а? Не, запъвам се аз.

Тогава Терезка ми носи пак одеялце, защото миналият път като ми забиха 6 спринцовки в челюстта ми стана първо зле и после ме втресе. Аз й обяснявам, че ме тресе от упойките, защото ние не сме свикнали на такива глупости – аз син 4.050 кг съм родила без упойка и ме шиха после като гоблен, пак без упойка, сега –йок, анестезия. Но те така си работят тук.

Нека първо разкажа за предходното си посещение – то беше като първото ухажване, опзнавателно... Та миналият път ме надрусаха здраво, аз бързо преминах в един по-добър свят, но ме втресе – а дори не си давах сметка, че ме тресе... Но понеже тук климатиците са много на мода и дори, когато навън има снежна буря, вътре е някак хладно, или на мен така ми се струва, щото този лукс да ми ремонтират зъбите не ми излиза даром, но ме втриса от всичко. И Терезката веднага дотича с едно одеялце в найлонова опаковка (както са в самолетите) и ме уви свойски.. Нали и тя беше с парезка на устата тогава, знае какви зверства ми предстоят, да ми е топло на коремчето... Между другото ми хареса. Почти заспах...

Та пак за тогава - след като ме надрусаха, ме дълбаха през съществуваща корона – докторката гледаше да направи по-малък отвора, за да не се налага сваляне, защото... вече казах защо - онова, за студената вода накрая.

Тя дълбае, а Терезка, която се води асистентка (не е „сестра”, „асистентка” е, и после разбрах защо...) и тя клечи зад главата ми, „отводнява ме”, подава, поема и ме информира всеки 25 секунди какъв звук ще чуя сега и да не се стряскам... И не плюеш никъде, страшен кеф. Това с плюенето е работата на Терезка, нали ме отводнява. Странно ми е, нетипично, ама забавно...

И много, много информация ме облива – сега правим това, сега ще ти бръкнем ей там, сега вадим щифта, ако почувстваш нещо.. Абе, хора, не искам да знам – защо ме упоихте да не чувствам нищо, а после ще ми говорите през 10 сек, за да почна почти да чувствам! Не искам! Ама нали някой ще ги съди, ако не информират, и те така с всички – застраховка.

Аз си се хиля вътрешно, но според мен това ще да е от по-добрия свят, в който съм се издигнала от надрусването... И си треперя кротко, с което ги шашкам още повече, и вече през 5 сек ме държат в течение какво ми правят. Абе, моми хубави, не ме интересува, вие сте специалистките, давайте, аз си слушам филма в слушалките. Хубаво е това с одеялцето, защото ако им мислиш лошо, можеш да им показваш пръсти всякакви отдолу, за отмъщение. Аз обаче, не, добра съм и почтителна. Иначе лекар чак така в Бг не ме глезил, с малки изключения (моята гинеколожка прави това, ама тя е приятелка, така че не се брои – трябва да е редови непознат лекар)... Май такова отношение само при козметичка съм получавала… Затова и си казах, че Терезка може и масаж да ми направи за релаксация…

И така, докторката си дълба, аз пробвах да гледам през ръцете й Джони Деп и Кейт Уинслет, ама йок, не получилось, и зажумях по старобългарски обичай. Шок! Сега, какво? Как да разберат добре ли съм? Doing ok? Мигвам в отговор, да, един вид, но тя спира да дълбае. Обратна връзка няма жената... Сещам се и вдигам жизнено палец, че съм „о-кей”. Ох, отдъхват си те и тя пак задълбава... Леко мигвам след 4-5 минути, че колкото и да съм надрусана, клепачът ме засърбява и мигвам да го сплаша, че сега не е моментът да се чешем. И стоп машина! Doing ok? Размахвам пак бодро палец, докторката отдъхва и се връща в мината, а аз – кеф...

Слушам си филмче и нищо не чувствам. Ама това никога не ми се е случвало досега – много хубаво било така. Слагали са ми 1-2 инжекцийки, но после пак си усещаш, че те дълбаят, а понякога е имало и леко неприятно усещане, може би болка... А тук, все едно дълбаят съседката... Чуваш, но изобщо не знаеш за какво става дума. И дори, от надрусването, ми е трудно да си държа устата отворена изцяло, защото не я чувствам съвсем да е моя.. Може би е на Шер устата.... И дори внимавам да не я позатворя, без да искам.

Накрая докторката приключва и казва на Терезката един вид „да зашие раната”... Ааааа, не, аз този филм не съм го гледала и не искам да го гледам – как асистенктата ще ми слага временна пломбичка? На мен досега все доктори са ми я слагали, разглезена съм, и винаги ми пада това гипсче ронливо още на следващия ден, винаги... Но нали мисълта ми върви 20 сек след реакциите ми, Терезка вече ми бе запълнила кратера и ме освобождаваше от оковите на престилки и одеяла... И ми дава лекарства, едно от които и то „друсливо”, за да не ме боли вкъщи... И друго, против възпаление. Хайде, лиготии, казвам си, но Терезка ми казва, че така трябва и почти ги напъхва в чантата ми. И ако съм имала проблем, например подуване или ми падне временната пломба (разбира се, че ще падне! мисля си), веднага да се обадя – списък с телефоните на докторката -служебни, плюс мобилен и домашен.. Хм, добре - това е защото съм най-важният пациент на клиниката, нали? И защо така твърдо вярвам, че тази времянка ще падне веднага? Защото ми я сложи „асистентката”? Каква съм гадна.

Времянката ми за пръв път в дългия ми, изпълнен с богат зъболекарски опит живот, не мръдна... Може би причината е, както казваше един наш приятел грък, че „материали хубав”....

Терезка ме завежда до гишето на „финансовата асистентка”, прегръща ме, защото сме вече приятелки до гроб, и ме оставя да се напивам със студена вода... А отвън тъкмо паркира любовта на живота ми, за да си ме откара у дома... Та Жорката ме кара, а аз си се подхилвам леко неадекватно, и бавно слизам в реалността....Лесно ми беше тогава....

И днес тоже ме анестезираха до седмото небе, ама само с 4 бройки, но две от тях били някакви различни от предишния път, специални сигурно, но след като ми забиха първите две, вече загубих дирята на информацията... Много бързо ме хващат тия упойки, нали съм девствена за тях. Май почвам да се пристрастявам към висините на анестезията.... Високо, високо...

Само, че днес е бурен снежен ден и понеже съм с пуловерче, макар и с 3/4 ръкав, отказвам одеялцето. Топло ми е. Терезка почти се обиди, щото тъкмо бе решила, че ми чете мислите и аз я предадох подло. Но пък тя ми включи CNN, за да видя последните новини за Хизбула, докато съм още стъпила на земята... После бавно се заиздигах и минах през екрана... Терезка, обаче не вярва, че така ми действа упойката и продължава да иска да си говорим. Аз почти си отхапвам устната, но й се усмихвам щедро...

Терезка за пореден ден услужливо ми предлага да ми сложи „гумена разтварачка в устата”, да не се напрягам да зяпам сама... Не, мерси, слънчице, ще си зяпам сама. Окей, казва тя свойски, вече си знаем „кътните зъби”, и за пореден път ми надява гуменото зелено перденце с отворче само за зъбчето – прилича на операционен параван, дето ти го слагат на корема, ако си с епидурална анестезия надолу, да не гледаш как ще те разфасоват - само че това е 6 х 6 см и една част се заклещва в устата ти и през оградения с железен ръб отвор се вижда само обекта за манипулация. Днес е втората манипулация на същия онзи зъб с короната и въобще пада голяма грижа за опазването му.

Сега започвам да разбирам вече, защо хората тук са или с прекрасни, снежнобели и подредени като перли зъби или са с 50% извадени... От студената вода ще да е, дето или можеш, или не можеш да я пиеш .... Тъжно, ама то и при нас май става същото. Поне така се чува...

После идва докторката - следва свеж мохабет 3-4 минутки, за загрявка, винаги е така.... Блика една жизнена жизненост и всички са много положителни. Все едно правят джогинг около мен, почти ги виждам как подскачат... Но не, те си стоят, просто духът им играе... Въпросчета как съм, що съм, децата как са, празнуваме ли в Бългериа Коледа? Оу, йес, казвам, макар че оная смешната в мен, дето вече е минала през тавана, й се ще да каже, че сме племе, което носи бамбукови тръбички през ушите си вместо обици, че имаме по 30 дървени пръстена на вратовете си, за да станат те 40-сантиметрови, и си режем клиторите преди сватбата... Но не, аз кавам кротко йес, и тя се радва, че и ние знаем какво е Коледа...

После ме задълбава и тъкмо се отдавам на летеж, и тя – хоп, приключва. А, чакай сега, маце, не става така - миналият път летях час и половина, видях свят, ти дълба с длетото тънко, вади щифтове, научих 7-8 нови медицински термина на английски, сега не ме оставяй почти незапочната! Обаче тя, игрива, ме разтрива по рамото, пожелава на племето ми Весела Коледа, аз измучавам учтиво в отговор, и тя отгърмява в неизвестна посока.

Терезка „зашива дупката” – аз вече й имам доверие, мой човек е, "асистентка" злато, и после за десерт ме облъчва с рентгенчето 2 пъти, за да се види дали всичко в мината е окей. Окей е, следва дружеска предгръдка. Аз вече съм си изпила студената вода миналия път, и няма какво да ме отрезви... Минавам транзит и всички на рецепцията игриво ми пожелават весели празници и да карам внимателно.

Загръщам се в якето, което обичайно не обличам, защото тук живеем "от колата до съответната сграда и после обратно оттам пак до колата" – има-няма общо 10 метра. Да, ама обикновено съм на себе си. Сега излизам много внимателно, защото не знам къде е земята, или май знам, но информацията достига по-бавно до гънките ми...

След около 20 неземни стъпки, стигам до обледената си кола... Мдаа, колко бързо човек бива отрезвен. Дори не му дават време, да се покефи на летежа си... Хайде сега, Таничке, вади метличката за прозорци, мети снега от тях, после стой в колата на топло с парно до дупка 10 минути, докато се разтопи Двореца на Ледената Царица...

Бръска леден вятър със снежец в него, уж само някакви си -12*С, а все едно сме в Антарктида. И разбира се, щом се зададе снежна буря, Жорката предвидливо се изнася на блогерски съмит, или както там се казва това на български... Сега, обаче, поне и той е на студено – Бостън, бейби, влажно и лепкаво, но все пак няма сняг. Не е същата мъка... А аз си стоя в колата, вън съска усойницата, а децата ми са чак на 10 мили от мен в къщи, сам-самички, без близък човек, и аз трябва да се докарам до тях, сама, собственоръчно...

Гледам, че пътищата, които на идване бяха покрити само с лед, вече са с лед плюс 3 см снежец отгоре, за заблуда, за да стане по-весело... Всички караха много бавно на идване, защото ледът се виждаше и пред мен бяха само леки автомобили. |А те повечето нямат опция 4х4 и обикновено собствениците им не обичат да си купуват зимни гуми. Така че бяха подчертано предпазливи. Аз имам и двете, а и съм два пъти по-голяма и по-желязна от тях, но и аз бях образец на осторожност.

А сега? Е, вече дойдох на себе си и знам коя съм и откъде съм, надишах се на леден въздух и мога да потеглям. Потеглям, включвам се в змиевидната колона от коли и почти почвам да си караме... Внезапно, след минута-две, един огромен пикап, намиращ се на две коли пред мен, удря по-рязка спирачка (тук обикновено си купуват пикапи 2х2 вместо 4х4, за да им е по-евтинко, след което почти всички снежни обръщания стават или с тия по-евтинките, или от самонадеяните драйвери на пикапи 4х4..)

Та пичът занася здраво, след него набиват спирачки и двата автомобила (както тук им кават „седани”, макар че понякога са си всъщност хетчбеци) и леко се занасят и те... Един наляво, друг надясно... На мен ми засяда буца в гърлото, но настойчиво "галя" спирачката, щото мога и двата да ги направя хетчбек веднага...

Галя спирачката и отхапвам четвърт от устната си. Спирам желязно, браво на японското чудовище! За всеки случай, обаче, заключвам диференциала (както ме е учил домашният вожд и учител GeorgeAtha) и, мамка й автоматична скоростна кутия, слизам на скорост 2, която е значително по-бавна и много подходяща за слизания – е, и за изкачвания, но за слизания е супер... Е, тъга, какво си беше хубаво с 5-степенна скоростна, но тук те са рядкост...

Нашият град любим е силно хълмист (едно Сан Франсиско в колорадски условия) и е чудна веселба надолу по хълмчетата – „пляс, пляс, педалите...” Вече в мен няма и сянка от упойки, освен парезата на бузата ми, която ме вбесява, но пък това е екстрата за удоволствието да не ме боли нищо... И гадния вкус на кръв, дето съм отхапала нещо, което ще ме заболи след часове, и то как...

Половината улици, по-централните вече са почистени, но по онези, по които аз се налага да се движа, още ги няма момците с греблата отпред... Ами, че как – защо иначе са измислени всички ония закони, за намазаните филии, на Мърфи, и законът на Таничка, гласящ, че „непочистените улици са тъкмо онези, по които ти се движиш”. Тъкмо завиваш в някоя почистена улица и пичът с греблото веднага бяга, защото те е надушил, че идваш...

Та след като ми изтекоха очите и ми замръзнаха чистачките, и гледах как занасят коли около мен, и минах дори през най-високия хълм в квартала ни, целият обледен - е, заслизах надолу към къщи... Разбира се, за финал, на нашата улица почти нямаше сняг, защото се пада като в полусвита шепа – наоколо са все по-високи хълмчета и тя е на завет... "Кел файда накрая", както казва Шекспир. Е, дойдох си, цяла и изтрезняла...

Сега, докато пишех, вече ми мина и парезката, и си движа бузата. Това е добрата новина. Лошата е, че съм се ухапала зввввверски на две места, подуто е и ме боли.

* * * * * * *

За да ми стане хубаво, пуснах лампичките на коледната елха и онези на двора - за настроение. Ще изчакам още 3-4 дни всички да си сложат коледните украси на къщите, които обикновено се слагат до първите дни на декември, и после ще ги снимам.

Страшни са – светещи фигури на Дядо Коледа, еленчета, снежни човеци, ангелчета; къщите са опасани в светлини, по елхите пред къщите има мрежи от светлинки и всичко е невероятно красиво като стане тъмно. Децата се радват като...деца. Миналата година бяхме гръмнати, защото ни беше за пръв път.

Сега вече и нашата къща „пръцка светлина”....

Ето три снимки от нашата украса - не е така пищна като на ред други къщи, но сега "прощъпулваме":

Тази сутрин се събудих съвсем сама... Дали от невероятната тишини или от приятния утринен хлад в стаята... А може би просто успях да си отспя!

Обожавам такива утрини! Чувстваш се много приятно и успокоено. Сякаш всичко си ти е съвсем, съвсем наред! И си щастлив заради самото щастие. Усещаш се невероятно жив и свободен... Бях позабравила тия усещания напоследък и то само защото позволих на проблемите да ме завладеят и съсипят! Ама че глупост...

Още повече, че снощи наваля хбав сняг и сега гледката през прозореца ми е невероятна! Вижда се един прекрасен съвършен свят изпълнени с тишина и спокойствие!