Управляващите са идентифицирали 199 Национални статистически индикатора, които отсега нататък ще помагат на хората да се ориентират за нивото на публичните услуги, т.е. за работата на всички публични структури в здравеопазването, образованието, социалните грижи, политиката на местната администрация и т.н. Ето ги тук. Не е ли фантастично?

Преди да щракнете на горната препратка опитайте се да отгатнете за управляващите на коя държава може да става въпрос. 

_____________________________________________

Рейтингът на училищата - някога, но не сега

МОН все пак направи първата крачка, като класира учебните заведения според бала на приемните изпити след 7 клас

Ванина Стоянова, в. "Сега" от 30.08.2007 г.

Странно е, че английската паралелка на 7-о СОУ е с по-висок приемен бал от паралелка на Втора английска езикова гимназия. Както и че паралелка на 133-о СОУ с френски и руски е по-търсена от паралелка във френската гимназия с втори език немски?

Двете училища изскочиха (вероятно съвсем закономерно за самите тях) в изготвена от МОН справка за средните приемни балове от изпитите след 7-и клас във всички училища в страната. За пръв път министерството успя да обобщи информацията от изпитите - малка крачка към някаква класация на учебните заведения. Пак е нещо.

Изненадите в списъка - приятни за едни и неприятни за други, са показателни за неведомите пътища на родителския интерес към едно или друго училище. Поради липсата на обективна и систематизирана информация години наред родители избират училища по слухове, след допитвания до засегнати, с цената на десетки изчетени мнения из интернет форумите. Апропо, понякога по-добър барометър от официалните статистики. Така реалността неусетно се променя, а битуващият в общественото пространство неизменен от десетилетия списък с елитни училища става доста съмнителен. ...


>> цялото >>

Аз явно съм от онези хора, които се влияят от рекламите, защото съм си закупила немалко продукти на ws teleshop. В този постинг ще разкажа само за онези, които са се доказали като добри.

Ще започна от днешната покупка – портативна лека прахосмукачка: POWER VAC CYCLONE.

Купих си я, не защото нямам такъв уред, напротив - имам една отлична много мощна прахосмукачка DeLonghi Penta (даже и пере), а защото почна да ми тежи това, че е прекалено голяма и тежка.



От известно време у мен зрееше решението да си взема нещо малко, леко, не е нужно да е свръхмощно, но леснопреносимо, почистващо изделие. Смятам, че не съм сбъркала в избора си – даже днес, докато чистих с нея, направо й се възхитих, защото не представлява никакво усилие с нейните приставки да се бръкне и изсмуче прахта на най-труднодостъпните места.

Моят фаворит от телевизионния магазин обаче ще си остане рендето БЬОРНЕР. Моето е вече на 6-7 години и ножът му не е мръднал – продължава да си е така остър, както и в деня на покупката. Въпреки че има само три приставки, те са напълно достатъчни за всеки вид рязане на зеленчуци в кухнята. Това ренде е компактно, лесно преносимо и аз къде ли не съм го мъкнала с мен – по села, планини и морета. Вземам го, особено ако знам, че там ще се наложи да си приготвяме ядене. Едно лято бяхме с група колеги на Иракли – това беше през последната година преди да заравнят общинската база със земята – и то (рендето) много активно се ползваше от всички постоянно.



Особено много ценя възможностите му да реже картофите на фрит и зелето за салата.

Друг любим мой уред е системата за готвене върху котлон – DUBLETA. Задушава отлично, много равномерно се изпичат ястията вътре, икономисва електроенергия (аз например готвя на газов котлон) и въобще за много ястия успешно замества печенето на фурна, но трябва да призная, че не изцяло.



Изпичането с ДУБЛЕТА става по-бързо, отколкото във фурната, и според мен – по-здравословно, защото все пак е на принципа на задушаването и няма загаряне заради специалния метал, от който са изработени тиганите.

Ще завърша с VITAL CENTER – комбинираният уред, който съчетава сокоизстисквачка, шейкър кана с филтрираща цедка, мелница и чопър.



Имам го от година и нещо. Добър уред за натурални сокове – върши работа. Е, трябва после отделните части да се измият, което отнема време, но какво пък толкова.

Шейкър каната с ножа на дъното и нано цедката може чудничко да разбие съставките на фина течност. Пасирала съм супи, правила съм си шейкове всякакви, кафе с мляко, разбивала съм бучки лед на сняг за коктейли и още други неща, за които не се сещам в момента… А-а-а да, с нея става хубав сок от грозде – както го показват на рекламата, защото цедката задържа люспите и зрънцата от гроздето и остава само чистият сок.

Мелницата и чопъра по-рядко ги ползвам. Даже мелницата не знам въобще какво приложение може да има. Пробвах с нея да смеля кафе, но не стана фино смляно в интерес на истината. Чопърът разсича зеленчуците без проблем, но има два недостатъка: първо – много е малък, и второ - зеленчукът може да заседне в дадено положение, а ножът отдолу да се върти сам за себе си и нищо вътре да не помръдва. Решението е като сложиш по-малко количество, нарязано по на дребно.

Информационни източници:
1. “Сега разбрах за нечитаемия код:))”, Dir.bg Клубове
2. Frank Sommers, “The Code Quality Myth”, Artima Developer

Съвсем на скоро, в един от български форуми се появи мнение под заглавие: “Сега разбрах за нечитаемия код:))” [1]. Още с първото изречение авторът излага малко шеговито своята теза: “Хватката е, че така се битонираш във фирмата.” Въпреки че това твърдение не звучи сериозно при първото прочитане изглежда в него има определена доза истина.

В своят уеб блог Frank Sommers [2] ни разказва за някои от митовете свързани с качеството на програмния текст при създаването на софтуерни продукти. Позицията му е ясна и точна: Качеството на програмния текст не оказва пряко значение за качеството на крайния продукт. В основата на тази теза е заложено твърдението, че крайният продукт (под формата на изпълним код) преминава една финална технологична преработка, а именно компилация или интерпретация.

Важно е да направим уточнение, че под качество на програмния текст разбираме стила на писане, именоване на отделните елементи в текста и структурирането на кода, а не наличието да дефекти в програмата (бъгове). Базирайки се на това важно уточнение съвсем спокойно можем да кажем, че за крайният потребител и всички останали, с изключение на програмистите подържащи продукта, е напълно без значение по какъв начин е написан кода, стига продуктът който получават да отговаря на изискванията и очакванията им.

В подкрепа на твърдението, че качеството на програмния текст не оказва директно влияние за качеството на крайния продукт, можем да отбележим, че клиентите получават не самият програмен текст, а изпълнимия код. Съвременните среди за разработка многократно оптимизират програмните текстове при превръщането им в изпълним код. Компилаторите и интерпретаторите могат да създадат еднакво добре работещ изпълним код, независимо дали програмният текст е бил с високо качество или не.

Кой всъщност се интересува от качеството на изпълнимия код? Единствените пряко засегнати са самите програмисти. Добре написания код улеснява тяхната работа по поддръжката или разширяването на функционалността в системата. Въпреки това, високото качество на програмния код не води до директно повишаване на печалбата. Често мениджърите, притиснати от стриктните крайни срокове и жестоката конкуренция на пазара, оказват влияние върху програмистите, принуждавайки ги да създадат готов продукт в кратки срокове, пренебрегвайки нуждата от добре написан програмен текст.

От своя страна, маркетингът се интересува единствено от това да разполага с готов продукт, продуктът да бъде на пазара в подходящия момент и по възможност дефектите в продукта да бъдат по-малко или относително незабележими.

До колко програмистите пишат труден за разбиране код, с цел да направят труда си уникален и труден за разбиране от техните колеги, е въпрос на личен морал. Въпреки това, добрите програмисти се стремят да създават лесен за разбиране и поддръжка код, защото това улеснява и собствената им работа.

До каква степен трудния за поддържане код може да запази работата ни зависи единствено от мениджърите на средно и висше ниво, които би трябвало да се предпазват от създаването на “незаменими” служители, носещи повече усложнения за целите на организацията, отколкото ползи.

Тодор Балабанов - teodorgig@mail.ru

Информационни източници:
1. “Сега разбрах за нечитаемия код:))”, Dir.bg Клубове,
2. Frank Sommers, “The Code Quality Myth”, Artima Developer,