Здравейте!

Бих искала да попитам, дали някой би могъл да ми даде точна информация по следния въпрос...
Уча в един университет, в който са ми задържали оригиналната диплома за средно образование. Искам да кандидатствам в друг университет и за целта ми е необходима оригиналната диплома за средно образование. Преди да са ми минали изпитите за кандидатстване, не искам да се отписвам от сегашния ми университет. Ако ме приемат в новия университет, ще се отпиша. Доктор от Медицински Университет София (няма да споменавам име) ме увери, че сегашният ми университет няма никакво право да ми задържа дипломата за средно образование. Но разбрах, че е доста проблемно да си вземеш обратно дипломата за средно образование. Искам да попитам, някой знае ли закон, който не ми разрешава да си прибера дипломата за средно образование от университета, в който уча, без да се отписвам от него? Има ли закон, който ми позволява безпроблемно да си взема дипломата? И вторият ми въпрос е, ако си извадя копие на дипломата от гимназията, в която съм учила, първият оригинал на дипломата ми, който стои в университета ми, ще бъде ли невалиден, което да води до невалидност на пребиваването ми в този университет като студентка?

Ще се радвам на отзиви. Благодаря.

Противно на сурово-материалистичния модел на бизнес, икономиката на радостта е базирана на даването, на себеотдаване в радост, на влагане на благодат преди искането, преди вземането и уславянето. Това е духовен подход в едно иначе изцяло материално начинание. То е като оранта, посяването наесен на пшеничени зрънца, жътвата с пот и чак тогава прибиране на реколтата. И по някакво синхронно стечение на обстоятелствата в нашата част на Вселената времето от есента до лятната жътва е близко до времето, в което се зачева и ражда човешко същество, което придава още мистични щрихи на иначе земни дела.

Всъщност това е открито послание към един човек, който беше един от хората - ниви, един от тези, на които давах, когато исках да давам. Той знае какво направих за него, тогава когато ме призова и имаше нужда. То и беше съпроводено и с моето извинение по онази леко срамна спамерска история, но още навремето обясних подробно защо ми се наложи да прибегна до такива не особено качествени действия.

Но, от друга страна, ако човек види, че нивата е безплодна, или ражда тръни, не е редно той да продължава с нея, няма сила която да го задържи. Така че тези дни със един замах изтрих всичката трънлива комуникация, всички онези, които превръщат даването в паразитизъм. Всички онези, за които Икономиката на Радостта е повод за аванта. Всички онези, които искат преди да са вложили,  всички онези, които прекрачват границите на такта и смучат, изстискват, изцеждат. Всички "бегачи по тъч-линията", и вие, возещите се на тънката лайсна, знайте, че тънката лайсна се скърши !

Това, разбира се, е в синхрон с моята жътва. Хора, които откликват на даването с благодарност и почтеност. Пътищата ни се пресякоха и сега радостта, удовлетворението, копнежа, вдъхновението и хармонията се леят в дойстойнството на труда.

Благодаря за вниманието ви и повторно сбогом !

Такаааааааа. Трогнах се аз днес да ходя на семинар по литература и на лекция по стилистика.Имах доброто намерение да ходя и на следващата лекция по професионална комуникация (от устна минахме на професионална, като кажа какво уча и какви предмети имам , мъжете правят все едни асоциации...), само че госпожата нещо липсваше.Другата ни пусна от упражнение, ще го отработваме след "ваканцията", та - ей ме на.
Френската филология напоследък ми е заела цялата вселена. Обръщам и повече внимание май, отколкото на Ицо, щом вчера изключих да му се обадя, от писане и преводи. Не ми е за това думата. Ядосах се страшно днес.Този път обаче не съм в умиращо настроение, в апатия, депресия или нещо пдобно.Май направо на агресия си ме избива. Та не бях срещала преподавателката по лит и стилистика, защото първо бях болна, а после ме мързеше да стана толкова рано.Бях забравила колко е луда. От една страна, за курсова работа по стилистика трябва да препишем начисто, в таблички и с цветни химикали (извинявайте, аз в началното у-ще ли съм или в 3 курс?!?!?!?!) всички упражнения, които сме имали за домашна. А сега - ново 20 - 5 компютърни страници тема по избрано от нас произведение. На френски! Ние трябвало да можем да пишем.Алоу, душъ, мари, аз толкоз пишех за кандидатстудентския изпит по българска литература, бе?!?!? Как ще ти напиша толкова на френски? Удвоила съм си била обема от лексика.Ми може и да съм го удвоила, но това не значи,че мога да правя блестящи анализи по 5 компютърни страници!!!Не било нужно да са блестящи...Ареееееееее, сега ще и ги напиша с шрифт 26 да види 5 страници...А, да...Знаела тя ,че филологията не била лесна работа и че не се помотваме по цял ден, да сме си ги направили тия работи през ваканцията. Ми хубаво, ама аз през тази "ваканция" имам да пиша курсова работа - още 300 страници,домашнито по стилистика на чисто, домашна за другия семинар, домашна по не знам какво си...Ми аз  ще спя ли въобще? Мъкна два речника сега до Етрополе и Пловдив , за да мога да си напиша курсовата работа...Просто нямам думи, такъв бяс ме тресе...Първо те товарят през седмицата като самолетоносач, а през мизерната ти ваканция от 5 дни трябва да свършиш още един куп неща...Не мога едни яйца да боядисам !!!! Вече имам чувството,че единственият що-годе безболезнен начин да завършиш френска филология е да се самоубиеш ритуално , бавно и агонистично, харакири например.Би било доста по-приятно.Ужасно е,че не ни дават никаква почивка.Просто сега ми е ясно защо половината преподаватели не изглеждат вред.Ами то те увреждат, докато завършиш. Знаех си аз,че трябваше да чакам трето класиране и да си запиша бг филология. Може да е трудно, ама поне на български! Пък и така или иначе повече я исках...Както и да е.
Сега поне не ме е обхванала драмата,че не знам какво да правя с живота си, ако някога завърша.Преспективи има много, стига да ги хвана, преди да са отлетели. Надежди има, усмивки има, само амбициите да завърша нещо ми куцат.Май ще повтарям тая година...Което не е чак такава драма, но все пак е една загубена година.Иска ми се вече всичко да е минало, да съм ги взела проклетите държавни и да си хвана здраво живота в ръце.Да го управлявам аз, а не разни преподаватели,чиято единствена цел е кой да ни тормози повече.Чудя се дали не правят някакви залози кой ще ни даде повече домашна?!Аре стига толкоз, че пак се олях.

Аз съм дядо Ви Коледа!! Иска ви се :) Де да беше наистина. Иван съм си или по точно добре познатия и вече малко позабравен микромаксчо. Но не по моя вина. Бях в Пловдив, а там в бедната студентска квартира нямаме интернет. Прибирам се в къщи от време на време и от тука си пиша. В университета пък от проверки на пощи не ми остава време да пиша, така че.... Абе не съм Ви забравил. Че какво става с мене... Ами първо 8ми Декемрви. Във Велинград бяхме. В едно хотелче. Много весело си изкарахме. Бях баш готвача. Правех кебапчета и кюфтета на скарата за бедните студенти. Пиех си биричката и се веселях и се радвах на доволните физоономии на колегите докато хапваха произведението ми :) Ама наистина голяма скара стана. Но да си кажа имам си тренинг от прасетата на мезетата когато винаги съм бил помошник мезаджия:)... Че мина 8ми и дойде срещата на блога в Пловдив. Да е жив и здрав Тери. Няма никога да я забравя :) Сега не си мислете,че само той е усмислил вечерта. Просто покрай тази среща се запознах с интересни и културни хора. Видях ентусиаста и приятелката му, веселин, ебаси, мг42 и още един поет(да ме прощаваш брато, но ти забравих ника). Че полафихми ние и дойде неделята. А в понеделник ме чакаше първи изпит. Бази данни. Един ден учене по презентации и 5:) Великолепно. При положение на толкова скъсани студенти това беше цяло постижение... 2 дена за учене и ето, че се задава и следващият изпит. Май беше по Софтуерни технологии. Пълен ужас. Един от най-гадните изпити, които съм държал. По принцип са интерени нещата, но за 5 приказки, които се събират и на една страница да напишат към 120 страници презентации са пълни глупости. Не,че е безмислено, но как се учи едно заглавие и 5 думи, за които ти трябва половин час да ги асимилираш какво точно значат. И за цялото това време имаш на разположение 2 дена... Ами има и поправки, ама аз съм инат и си прочетох лекциите цели 3 пъти.... Отивам си на изпитчето.... яко преписване. Сигурно съм го взел. Още няма резултати. Че после пък имахме цели 3 дена да учим и то по най-лесния изпит - Джава. Ама като имаш толкова "много време" и решаваш да го удариш на почивка. Най-накрая във вечерта преди изпита се сещаш(чак тогава решаваш да си прочетеш конспекта),че нямаш 2 теми. Да е жива и здрава бившата съквартирантка, че се уреди да си купи промоционална карта от мтел. Да е жив и здрав и телефона ми, че има 40 мб памет. Да съм жив и здрав и аз, че все още не съм я запълнил. Че обаждам и се аз, тя ми прочете темите, които нямам, а аз ги записах на телефона. После ги прослушах няколко пъти. На другия ден бодър и обръснат отивам на изпит. :)) Даскала вика, пишете си имената посредата на листа и после като пишете ги заоградете. Така да е сигурен, че няма царски пищови. Аз не се притеснявам обаче. Прочел съм си лекциите цели 3 пъти. Взех го с 6ца :))) После още 2 дена и идва най-готиния изпит - по графика. Абе един учебник от 150 страници трябва да го научиш, щото не се знае какво ще ти се падне. Ами четох каквото четох. За 2 дена, 2 пъти го прочетох и него. Отивам си аз на изпита, минавам практичеката задача, правя си програмата да ми рисува часовник, който сочи 11:50(точно толкова трябва да е.Малкта стрелка не трябва да е на 12 ами 5 градуса по-надолу :)) Отивам на изпита и питам нашия човек "абе за 3 колко трябва да напишем"(толкова исках.Бяха ме наплашили, че това е един от най-гадните изпити по информатика.Така си беше)Че питам си го аз и той вика 6 листа. Аз само съкам с език и викам бай иване май щепишеш и на иванов ден(тогава е поправката) А и той като дава въпросите единия само математики. Геомтетричен процесор ако ви говори нещо. Трябва да знаеш мнмого матрици на ротации и такива там глупости. А аз не ги учих, защото очаквах ако се падне този въпрос той да ни ги даде готови. Все пак това не влиза точно в информатиката. И му викам абе така и така няма ли да дадеш на дъската формулите и матриците. Той вика няма. Сами ще се мъчите. Аз нищо не знам и вие трябва да ме научите. И започва голямото разпъване на лукуми. Писах в моя си стил (нещо подобно на този постинг)И разказвах как съм си правил програмата по графика за курсов проект(аз бях напрвил според мен доста, а то било само за 3:( според преподавателя. Трябвало да имало групиране и запазване във файл и някви други нещица.) И пиша аз, ама не всичко, ами само нещата свързани с геомтетричния процесор и ако трябваше да се напише нещо математическо го препращах за справки в чичко Гугъл, или пък в учебника по ЛААГ или пък в неговия му учебник. Не знам колко съм писал ама по едно време му викам "абе да взема да ти го разкажа, че ме заболяха пръстите да пиша".Наистина така беше. Чак ми посиняха ноктите :) Той само се поусмихва и вика пиши. И аз продължавам да пиша.Стигнах до 5тия лист. Бях на 1вия въпрос, на който първоначално не знаех какво да пиша. Викам си стига толкова. Спрях и започнах да пиша върху 2рия. После върху третия и времето свърши... Викам му пак "Абе да ти доразкажа, че не ми стигна времето." Той взе да чете. Вика, че съм имал голоямо дар слово. Накрая го прочита и вика БРАВО !!! Викам си "Писа 5"Да ама не. Видя, че имам 3 на задача и вика, абе всичкото ти хубаво, ама що не си направи програмата. И аз му казах истината - парични проблеми. Взех си ПС в Пловив много късно. Правил съм програмата за 3 дена и нямах време. Иначе по принцип знаех как да я донаправя и така си беше наистина. Че писа ми 3 де. Ана доволен. От 60 човека го взехме 2-3. Най-много 5 човека да сме били :)) Че после се прибирам още същия ден в Нова Загора. От Пловдив бях купил подарък на бащата - телефон и нямах търпение да дойде бъдни вечер да му го подаря. Прибирам се. Живот. ЕХХХ роден дом. Обичам го. Домошарче съм си и ми е много готино да си стоя в къщи. Превърях Сибир за 2 дена, започнах да чета шифъра на леонардо, и дойде днешния ден. Подарих телефона. Нашия много се зарадва.Като се сетя, чак ми става хубаво. Ама то и малко изненада беше. Той палеше печката в нашата стая след бъдни вечер, аз му звънах и той вика на сестрата да си види телефона. А тя снима клип как ще си намери подаръка. Викам му да отиде да види под елхата, май там звъни. Той отива ама не можа да намери телефона. А и аз спрях да звъня да не се включи гласова поща. После пак звънах, той го видя. Взе го и го отовори и го гледа и се чуди кво става. Сигурно си е мислел, че не е за него (от цялото семейство само той нямаше телефон все още). И само го гледа и се чуди и не знае кво да каже :)) Голямо клипче стана. И аз бях с една червена шапка като дядо Коледа и му викам, че дядо му коледа тази година не го е подминал и му е оставил нещо под елхата. Той тогава се усети, че е за него и чак ме целуна и ме прегърна. Още не го разбира, ама много му се радва:))). И сега си влизам аз в блога и виждам той се лъснал. Голям сладур станал бе.... Брейййй да Ви е честит. ВЕСЕЛА КОЛЕДА И ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА скъпи ми блогарчета. Много здраве, щастие, пари и щастливи мигове!