Свърши се, бреее!
Според този пост , съм се справила до оптимистичния вариант.Останаха ми наистина 3 за септември - историческа граматика, нова литература и психология (от миналия семестър).
Странно, този семестър се справих много добре за себе си ...Най-ниската ми оценка е по френски - 3. Самият ми изпит не е никак лош, изкарала съм високи точки (за себе си), на съчинението съм дори 5 по оценка от всички колежки ! Преводите , разбира се, не бяха особено добри, но пак имам повече точки от предните години...Ако бях ходила на упражнения редовно , сигурно щях да имам 4 заради точките от текущия контрол, обаче то не е лесно да те мързи!Другите ми оценки са:
По италиански - 5
по анализ на дискурса - 5
по ТПК (техники на професионалната комуникация...как само звучи,когато учиш френска филология) - 6
Бизнес френски - 5,5
Стилистика - 5
На нова литература не се явих, нищо не успях да науча и не ми се изглагаше като кифладжийка...Така и така ще е 3 на есен, ама поне сега да не се сдухвам да ме къса...
Това, между другото, ми е най-добрият семестър за 3те години висше...А го бях почти тотално отписала. Сега обаче следват едни размисли, едно нещо...
Успехът ми без литературата, но с 2 по психология за цялата година е 4,18. Ако успея на септември да си мина и трите изпита (най-вече историческата граматика, че без нея не ми разрешават да запиша 4 курс) и ми пишат 2 тройки, успехът ми става 4,16. Майка ми настоява да пусна молба за общежитие и в действителност, за успех няма да взема , но за социално може и да се доредя. В момента сме двучленно семейство вече, Ицо почна работа, но не знам дали е на договор, а пък и едва ли "доходът" ни от неговата заплата ще е толкова висок, че да минваме границата от нужния...Така че с тая врътка , бих могла да взема общежитие.Там е въпросът, че аз не знам дали искам!  В СГ си ми е хубаво, нищо , че има хлебарки, няма вода и те тормози домакинката.Но...свикнах да живея сама.Не мога да си представя изведнъж да трябва да се съобразявам с още 2 девойки , най-вероятно първи-втори курс...
А, разбира се, до семейно няма да мога да се вредя. С някакви прастари разпоредби от рода на това, че не може съпругът да живее при съпругата, а съпругата трябва да иде при съпруга...Демек аз в Габрово.Аз там нмам работа, мерси. Той дори да успее да мине задочно тая година и да го преместят в софийския офис, на мен пак ще ми трябва извънземен успех ,защото няма да го броят студент...
А в СГ всичко ще ми е наблизо, ще си излизам колкото си искам , защото няма да ми трябват пари за таксита...Ох, не знам.Искам да съм сама и да не завися от никого...И все пак едно е нашите да плащат 130 лева месечно и за парното още 300 зимата, друго е 30 лятото и 50 зимата с парното...Не знм, не знам, много ми е шашаво.Освен да подам молба и да се надявам майка ми да не се усети за връзката със социалната класация...Ама пък ще ми е гузно, че не съм признала за тоя вариант..

Дойде ред и на безумния изпит по стилистика. Да се похваля, че от тая сесия, дето си мислех,че ще е пълен кошмар, досега съм си взела всичките изпити, при това с хубави оценки - 3 по френски (аз такм колкото и да се пъна, все си е 3 ;0) ), 5,5 по бизнес френски, 5 по стилистика и 5 по италиански.

За стилистиката обаче иде реч. Нея имах да я подготвям сравнително дълго време, от както мина устният по френски (в петък), но аз нали обичам да се размотаваааааааааааааам, реших да си почивам в събота и неделя, понеделник висяхме да чакаме резултати по френски, пък и пътувах...В крайна сметка прочетох десетте въпроса в рейса. И във вторник уж щях да уча, обаче...Ицото при мен, как да уча само за разни други неща мисля...Ако само мислех всъщност, може би щеше да ми остане време и да попрочета...Както и да е. И вторника го отписахме...И остана срядата.Ама в сряда пътувах, после ходих на консултация по историческа граматика, после гледах Алф,Сделка или не, Елиза, Анатомията на Грей, Господари на ефира и Клъцни/срежи. Докато се усетя и хей ти на - 12 часа! Много се възмутих от себе си и от възмущение реших да спя. И все пак си навих часовника ,за да попрочета нещичкоооооо преди самия изпит. Звънна в 5, но аз, разбира се, станах в 5:30...И четох!Наистина четох, покрай сока от вишни и кифличките за закуска...
В 8 часа геройски реших да тръгвам за изпит , но както винаги - докато намеря това, докато намеря онова..В крайна сметка, се упътих към вратата в 8 и 10.Реших да си полея една чаша вода,че не му учих много, ама на късмет може да вържа една тройка...Обаче ха сега де - хем да си полея , хем да не се връщам назад да оставям чашата.А не ми се мъкне порцеланова чаша в раницата...Ееей, голямо мислене му хвърлих.  Излях водата и се върнах назад преди да съм стъпила на нея. Но...какво се получи. Слязох на спирката в 8:16...И нямаше ни 280, ни 306! По едно време другите рейсове започнаха да идват за втори път...А най-мразя да закъснявам...Както и да е , дойде 280 , качих и ...задръстване!!!Иииииииии, започнах да се мисля, че всичко това ми се случва, задето върнах чашата...Най-накрая, разгеле в 8:40 слязох благополучно на Ректората и се запътих към стаята.
Влизам аз, вадя си нещата, давам си това -онова. И тя видя лекциите, които носех в един джоб, заедно с празните листове, на които смятах да пиша.И като се развика как щяла направо да ми пише двойка. И аз го отдадох на лошия късмет и тръгвам да си взимам нещата и да си ходя и тя пак вика - "Ама аз не съм ви освободила"...ха сега де, хем двойка, хем неосвободена...Сядам аз - дава ми тя листчета да тегля въпроса. В  това време влиза колежката Ивет и преподавателката започва да и обяснява нещо. На мен ми се пада някакъв безумно сложен въпрос, по който имах идея за какво се говори, ама нещо...Нямаше да ми тече много гладко мисълта. И аха- аха да седна да пиша и  преподавателката казва: "Аз не ви видях как изтеглихте. Теглете пак". Аз - О_О....Ама тегля. И ми се пада безумно лесният въпрос за литературните жанрове, който бях прочела цели 3 пъти. Седя и гледам като теле в железница - както казва Ицо - "връзва" ми...Оказа се обаче,че съм си забравила химикала (което отново отдадох на връщането на чашата ), та взех нейния. И като почна едно писане , едно чудо, едно бележки, направо се удивих от себе си колко много знаех! Първо говори Ивета (на която се беше паднал първият мой въпрос ;) ), после аз. Аз съм много доволна от това как се представих, а и преподавателката беше много мила - след като ми се навика в началото, по време на изпита ми се усмихваше, кимаше, когато съм права или предупреждаваше, ако тръгна нещо да греша...После ме изпита и на три стилистични фигури, които си бях научила (в рекламната пауза между Елиза и Анатомията...).А на анализа на книгата почти не ме попита.РАзгледа само пасажа, който ми беше дала за анализ и ме попита какъв е стилистичният регистър...Аз отговорих правилно и ето - 5!:) Бях толкова доволна от себе си ,че чак хвърчах от кеф по коридора!
Та чудя се сега донесе ли ми късмет водата или просто съм си умна ;)

И аз като Фрости да се отчета.Вече имам чувството,че има-няма през 3-4 месеца и имам някоя публикация, озаглавена "Изпити"

Така.Този семестър:

- 31.05.2006 - защита на курсова работа - от къде ги изкопах тия 85 точки, братче, като бях ПРОЧЕЛА, не НАУЧИЛА 1000 думи само 2 пъти? И защо искам да попитам , аз се явявам с речник от 100 страници, а някои колежки с речник от 12 страници, при положение,че всички имаме да преведем по 350 страници ? И всички разполагаме горе-долу с еднакъв лексикален набор от думи...Както и да е, много ме похвалиха (), работила съм била чудесно върху курсовата, много добър речник, личало си ,че съм старателна, имала съм малко грешки, но оценявала,че анализът на книгата е лично мой и не е преписан...Въх,въх ,въх.Тя ако знае, как не съм стъпила на конструктивна лексика целия семестър...Ако мина в 4 курс, задължително ще ходя при тази дама на упражнения, много ми хареса.Не само зсащото ме похвали, а защото не прилича на другите, които гледат да те смачкат, а ти помага при изпита, когато вижда,че знаеш, но си позациклил в момента.

-06.06.2006 - контролна по бизнес френски - тоя следобед, да видим какво ще измисля.Прочетох снощи някакви неща, аз съм с най-солидните икономически познания (не е лесно едни от първите вестници, които си чела да са Пари ,Кеш и Капитал и нищичко да не разбираш, та да тичкаш след тати да ти обяснява какво е акция, какво е ценни книжа и какви са тия падежи,щото мама каза,че в руския има...), тъй че от обща култура поне една 4 да докарам...Нямам амбиции за повече.Всъщност никакви амбиции нямам напоследък.
-08.06.2006 - италиански - е те това ще е екстремен спорт, на него също не сме стъпвали.Обаче тука никой не е ходил, така че не съм само аз.Ще зубря половин учебник за една нощ, но няма нищо, имам опит от миналата година.Тогава имах 5.А сега дано и таз година :)

-13,14 06 2006 - изпит по френски - най-сериозното.И да изкарам изпита, нямам достатъчен текущ контрол (споменах ли някъде,че не съм стъпиля на някои от упражненията ), така че директно си оставам за септември, да не кажа направо догодина юни.Их, би трябвало да притесня.Странно обаче - не ми пука.
-
22,23 06 2006 - Стилистика - еее, на това ходех.Поне на упражненията.И на част от лекциите.Имам пълната папка с всички упражнения, която тя изисква, червена точка значи.Сега само трябва да назубря лекциите и половин речник на литературните термини, за да ми пишат тройката по живо , по здраво.Имам амбиции за повече, ама не ми се занимава.А пък и колкото ида уча, все тройки ми пишат...Марта от 4-ти курс каза,че е изпитвала по час на човек, но пък пуснала всички.Абе то и по психология всички пускаше, ама мен ме скъса...

-07.07.2006 - Нова Литература - Тука няма кво да коментирам, по сведения на горния випуск разгромът е поголовен.Още един за септември.

- неустановени дати по Анализ на Дискурса и Професионална комуникация, но тия са при готината доцентка, а и са лесни.Пиша ги взети.

Извод:
Оптимистичен: 3 за септември - френски, историческа граматика и психология
Реалистичен: 4 за септември - френски, историческа граматика, психология и литература
Песимистичен: 5 за септември - френски, историческа граматика, психология, литература, стилистика

Аз съм дядо Ви Коледа!! Иска ви се :) Де да беше наистина. Иван съм си или по точно добре познатия и вече малко позабравен микромаксчо. Но не по моя вина. Бях в Пловдив, а там в бедната студентска квартира нямаме интернет. Прибирам се в къщи от време на време и от тука си пиша. В университета пък от проверки на пощи не ми остава време да пиша, така че.... Абе не съм Ви забравил. Че какво става с мене... Ами първо 8ми Декемрви. Във Велинград бяхме. В едно хотелче. Много весело си изкарахме. Бях баш готвача. Правех кебапчета и кюфтета на скарата за бедните студенти. Пиех си биричката и се веселях и се радвах на доволните физоономии на колегите докато хапваха произведението ми :) Ама наистина голяма скара стана. Но да си кажа имам си тренинг от прасетата на мезетата когато винаги съм бил помошник мезаджия:)... Че мина 8ми и дойде срещата на блога в Пловдив. Да е жив и здрав Тери. Няма никога да я забравя :) Сега не си мислете,че само той е усмислил вечерта. Просто покрай тази среща се запознах с интересни и културни хора. Видях ентусиаста и приятелката му, веселин, ебаси, мг42 и още един поет(да ме прощаваш брато, но ти забравих ника). Че полафихми ние и дойде неделята. А в понеделник ме чакаше първи изпит. Бази данни. Един ден учене по презентации и 5:) Великолепно. При положение на толкова скъсани студенти това беше цяло постижение... 2 дена за учене и ето, че се задава и следващият изпит. Май беше по Софтуерни технологии. Пълен ужас. Един от най-гадните изпити, които съм държал. По принцип са интерени нещата, но за 5 приказки, които се събират и на една страница да напишат към 120 страници презентации са пълни глупости. Не,че е безмислено, но как се учи едно заглавие и 5 думи, за които ти трябва половин час да ги асимилираш какво точно значат. И за цялото това време имаш на разположение 2 дена... Ами има и поправки, ама аз съм инат и си прочетох лекциите цели 3 пъти.... Отивам си на изпитчето.... яко преписване. Сигурно съм го взел. Още няма резултати. Че после пък имахме цели 3 дена да учим и то по най-лесния изпит - Джава. Ама като имаш толкова "много време" и решаваш да го удариш на почивка. Най-накрая във вечерта преди изпита се сещаш(чак тогава решаваш да си прочетеш конспекта),че нямаш 2 теми. Да е жива и здрава бившата съквартирантка, че се уреди да си купи промоционална карта от мтел. Да е жив и здрав и телефона ми, че има 40 мб памет. Да съм жив и здрав и аз, че все още не съм я запълнил. Че обаждам и се аз, тя ми прочете темите, които нямам, а аз ги записах на телефона. После ги прослушах няколко пъти. На другия ден бодър и обръснат отивам на изпит. :)) Даскала вика, пишете си имената посредата на листа и после като пишете ги заоградете. Така да е сигурен, че няма царски пищови. Аз не се притеснявам обаче. Прочел съм си лекциите цели 3 пъти. Взех го с 6ца :))) После още 2 дена и идва най-готиния изпит - по графика. Абе един учебник от 150 страници трябва да го научиш, щото не се знае какво ще ти се падне. Ами четох каквото четох. За 2 дена, 2 пъти го прочетох и него. Отивам си аз на изпита, минавам практичеката задача, правя си програмата да ми рисува часовник, който сочи 11:50(точно толкова трябва да е.Малкта стрелка не трябва да е на 12 ами 5 градуса по-надолу :)) Отивам на изпита и питам нашия човек "абе за 3 колко трябва да напишем"(толкова исках.Бяха ме наплашили, че това е един от най-гадните изпити по информатика.Така си беше)Че питам си го аз и той вика 6 листа. Аз само съкам с език и викам бай иване май щепишеш и на иванов ден(тогава е поправката) А и той като дава въпросите единия само математики. Геомтетричен процесор ако ви говори нещо. Трябва да знаеш мнмого матрици на ротации и такива там глупости. А аз не ги учих, защото очаквах ако се падне този въпрос той да ни ги даде готови. Все пак това не влиза точно в информатиката. И му викам абе така и така няма ли да дадеш на дъската формулите и матриците. Той вика няма. Сами ще се мъчите. Аз нищо не знам и вие трябва да ме научите. И започва голямото разпъване на лукуми. Писах в моя си стил (нещо подобно на този постинг)И разказвах как съм си правил програмата по графика за курсов проект(аз бях напрвил според мен доста, а то било само за 3:( според преподавателя. Трябвало да имало групиране и запазване във файл и някви други нещица.) И пиша аз, ама не всичко, ами само нещата свързани с геомтетричния процесор и ако трябваше да се напише нещо математическо го препращах за справки в чичко Гугъл, или пък в учебника по ЛААГ или пък в неговия му учебник. Не знам колко съм писал ама по едно време му викам "абе да взема да ти го разкажа, че ме заболяха пръстите да пиша".Наистина така беше. Чак ми посиняха ноктите :) Той само се поусмихва и вика пиши. И аз продължавам да пиша.Стигнах до 5тия лист. Бях на 1вия въпрос, на който първоначално не знаех какво да пиша. Викам си стига толкова. Спрях и започнах да пиша върху 2рия. После върху третия и времето свърши... Викам му пак "Абе да ти доразкажа, че не ми стигна времето." Той взе да чете. Вика, че съм имал голоямо дар слово. Накрая го прочита и вика БРАВО !!! Викам си "Писа 5"Да ама не. Видя, че имам 3 на задача и вика, абе всичкото ти хубаво, ама що не си направи програмата. И аз му казах истината - парични проблеми. Взех си ПС в Пловив много късно. Правил съм програмата за 3 дена и нямах време. Иначе по принцип знаех как да я донаправя и така си беше наистина. Че писа ми 3 де. Ана доволен. От 60 човека го взехме 2-3. Най-много 5 човека да сме били :)) Че после се прибирам още същия ден в Нова Загора. От Пловдив бях купил подарък на бащата - телефон и нямах търпение да дойде бъдни вечер да му го подаря. Прибирам се. Живот. ЕХХХ роден дом. Обичам го. Домошарче съм си и ми е много готино да си стоя в къщи. Превърях Сибир за 2 дена, започнах да чета шифъра на леонардо, и дойде днешния ден. Подарих телефона. Нашия много се зарадва.Като се сетя, чак ми става хубаво. Ама то и малко изненада беше. Той палеше печката в нашата стая след бъдни вечер, аз му звънах и той вика на сестрата да си види телефона. А тя снима клип как ще си намери подаръка. Викам му да отиде да види под елхата, май там звъни. Той отива ама не можа да намери телефона. А и аз спрях да звъня да не се включи гласова поща. После пак звънах, той го видя. Взе го и го отовори и го гледа и се чуди кво става. Сигурно си е мислел, че не е за него (от цялото семейство само той нямаше телефон все още). И само го гледа и се чуди и не знае кво да каже :)) Голямо клипче стана. И аз бях с една червена шапка като дядо Коледа и му викам, че дядо му коледа тази година не го е подминал и му е оставил нещо под елхата. Той тогава се усети, че е за него и чак ме целуна и ме прегърна. Още не го разбира, ама много му се радва:))). И сега си влизам аз в блога и виждам той се лъснал. Голям сладур станал бе.... Брейййй да Ви е честит. ВЕСЕЛА КОЛЕДА И ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА скъпи ми блогарчета. Много здраве, щастие, пари и щастливи мигове!