Еовинче беше 9 клас, когато за първи път и се отдаде възможност да се поразходи по света.

Имам доста пълни и подробни дневници на пътуванията, но понеже ме мързи да преписвам, ще ви напиша по-отчетливите неща, които си спомням...

Пътувахме по повод театрален фестивал във Франция - бяхме си подготвили пиеса и трябваше да я изнасяме по разни обществени институции - училища, старчески домове.Хораата много ни се радваха, пиесата ни беше "Малкият принц".

Това, което най-много си спомням от пътя бяха тоалетните! От България към Западна Европа положението  им чувствително се подобряваше, като тези в Германия направо обраха точките - имаха едни такива машинки, които миеха седалката. Имаше и апарати за превръзки,презервативи, както и отделение , където можеш да повиваш бебе. Бяхме много впечетлени.

Пристигнахме в Париж и се настанихме в хотела, който беше близо до Плас Пигал - това е площадът с най-много проститутки. После се хванахме да се разхождаме заедно с отговорничката на групата Елоди. Тя французойка, обаче не от Париж и съответно ни изгуби!Качвахме се в метрото ( много бях впечетлена от това, че арабките носеха фереджета ) и като почнахме да се снимаме там...мале, колко ли изостанали сме изглеждали :) Обаче в метрото се качиха и цигани с маймунка!Че даже и свиреха на акордеон - е, тогава си се почувствахме в свои води. Най-накрая Елоди успя да се ориентира и ни заведе по всички забележителности - Триумфалната арка, Плас дьо Конкорд,Айфеловата кула, Парижката Св. Богородица,Лувъра,Сакре Кьор. На повечето места не можахме да влезем - Париж е изключително скъп град, но пък се качихме на Айфеловата кула.Снимахме се на всеки етаж :) А най- горе се срещнахме с българки от Пловдив :)

На другия ден дойде Ги- шофьорът на нашата група на фестивала, за да ни откара в Руан. Френските градове са много странни - самият град всъщност е нещо като търговско-индустриална зона, а хората живеят в малки селца около града, като огърлица.Та аз не си спомням ние в кое селце баш бяхме, помня само, че беше много красиво. Разпределиха ни по семействата и само аз и Ирмена останахме у Ги. Тогава се започнаха едни безумни въпроси от рода на имаме ли пъпеши в България...И аз си кимах по бългорски за да , Ирмена по френски и онез хорица направо се шашардисаха :) После откараха Ирмето в нейната къща , а аз останах у Ги. Съпругата на Ги - Шантал, винаги беше много мила с мен. Имаха две дъщерички - Сара на 12 и Каролин на 9 години.Както и 8 котки - две големи с по три малки. А мен ме е страх от котки...Но както и да е, преживях го.

Общо-взето фестивалът мина добре.Елоди постоянно ни правеше забележки за това и онова, накрая доста я бях намразила.Но имаше най-малко една полза - научих се да гримирам и фризирам, понеже моето костюмиране отнемаше най-малко време , асистирах на другите :) В свободните дни Ги и Шантал ме водиха из околностите на Руан - видях най-късата естествена река във Франция - само 2 километра .Заведоха ме и в Руан, показаха ми къде е била кладата на Жана Д`Арк.Най- хубавото нещо в Руан беше, че видях българското знаме, окачено на един прозорец.Стана ми много мило и малко мъчно за вкъщи... Там се срещнахме с домакините на Мария и отидохме двете семейства на пицария.Имаше салатен бар и ние с Мария нали сме много ориентирани, тръгнахме в обратната посока на хората и се чудехме през цялото време защо те вървят така...Ядохме торта с тиквички - ужасно нещо!!

Спомням си още, че моето семейство ме бяха завели в един огромен магазин , тогава май нямаше още такива в БГ (или най-много МЕТРО) и аз направо гледах като изънземно.Със Сара и Каролин запчнахме да обикаляме и се спряхме на едни колони - можеш да прослушваш дискове, преди да ги купиш.И аз нали съм "авантаджийка", като се заслушааааах...Сара и Кароолин и те и явно по някое време Шантал ни изгуби от поглед, защото по уредбата се чу "Сара,Каролин и Мишел да се явят веднага на информация". Е, явихме се и си купихме един диск, който научихме наизуст докато стигнем до вкъщи.Ходихме и на състезание по спортна гимнастика на Каролин.За съжаление, тя остана чак пета, защото направи някаква грешна стъпка на гредата...

Такаааа, а сега снимките- много се извинявам, но снимките са само от Париж, защото другите не са сканирани :)

Париж

Събрахме се тази вечер у Диляна. Бяхме аз, Мария, Венсан, Диляна и Христина. Хапвахме сладки, пихме кола и гледахме старите видеокасети от пътуванията ни до Франция.

На първата касета представлението беше "Малкият принц". Като си помисля тогава колко бяхме сериозни, докато репетирахме и играхме , а сега виждам толкова много грешки и в собственото си, и в чуждите изпълнения.. А колко много се смяхме всичките и си спомняхме разни случки от гимназията :)) Венсан, горкият, ту разбираше, ту не...А и нашият френски на касетата е ужасен. Сега обаче Венсан каза, че говоря много хубаво, което си е комплимент.Друго може и да не научих в тая филология, ама поне произношението ми оправиха. Имахме кадри от Париж, от Руан ...

Пасле се оказа,че Мария имаше да връща нещо си на Димитър Камбуров, който също ни е бивш съученик и за да му вземе номера на телефона, трябваше да се чуе и с Димитър Дамянов. Така си уреди среща с двамата и ние всички бяхме достатъчно нагли да отидем. Тях двамата не съм ги виждала от бала...Камбуров никак не се е променил, но Дамянов ми се стори доста порасна. Потвърдих слуха, че съм се омъжила и  той малко мигаше на парцали. Много било далече от тях, те не мислели за такива неща..Аз пък все едно много мислех...Аз ако мислех и аз нямаше да съм омъжена :)))

Стояли сме около 30 минути на спирката, за да се видим първо с тях двамата, а после да чакаме автобуса на Христина и да не я оставяме сама в тъмното. Дид,аз,Мари и Венсан се върнахме у Диди да догледаме втората касета, за последното ми пътуване. Тогава пиесата беше по мой сценарий, помагах и за режисурата и се чувствах ужасно горда. Определено си личеше прогресът в актьорското ми майсторство, макар да имам точно една реплика. Движенията ми бяха много по-пластични и по-истински. То пък всъщност ролята не изисква особено майсторство...Няма значение. После има кадри от два безумни купона, на които аз съм постоянно с някакви бутилки и танцувам чалги, като постоянно повтарям, че аз такава музика не слушам. На единия купон, във Франция, дори ме има как танцувам на някакво подобие на пилон, хахахахахах :)

Прави ми впечетление обаче, че съм много слаба на тия касети... Както и на снимките, които гледах тази сутрин. А си спомням ясно, че тогава се мислех за дебела...Колко ми е бил акълът! То и сега се мислех за дебела, отслабнала съм с 5 килограма от лятото, свалила съм и сантиметри от мерките ( на Ицко му липсва бюстът ми :) ) ...Мога да отлабна още, но вече се усещам, че започва да ми става по-лошо от преди. Проблемът с ниското кръвно винаги съм го имала, но сега като че ли повече ми се вие свят...Ще видим, ще се опитам да спра да слабея на тези килограми, обаче не знам дали ще успея, защото все още имам някакво смътно чувство, че са ми в повечко. Разбира се, няма да стана 52 кг и 86-59-93 за 176 см, както бях в 8 клас, тогава съм изглеждала като някакъв стълб, никаква женстевност, никаква грация...То пък сега една женственост и грацияяяяя, нямам думи. Не приличам на колежките си с високите токчета, елегантните палта и вечното мацане на устни във всяко междучасие. Чувствам се по-мъжки от тях, не им обичам лиготиите...А пък съм по-женствена от мъжете :))) Логично. И съм някакво такова средно, непораснало същество... Както и да е, мисълта беше съвсем различна.

Разделихме се около 9 часа и на мен ми беше много криво. За това и пропуснах дългите сбогувания. Като си помисля, че няма да видя Мария до юли месец ( обеща да си дойде за рождения ми ден) ...Даже малко не одобрявам, че постоянно мъкне Венсан, ама всъщност като няма къде да го остави, понеже техните не говорят френски...Мога да си се държа свободно пред него, но някакси...Не е както в гимназията, където бяхме постоянно четирите заедно. И Диляна кой знае кога ще я видя...Уж другия път като се върна, но тя я е в Пловдив, я не, може пак да е хукнала по България. Само Хриска със сигурност ще е в Пловдив, ама с тая медицина, човек не може да свари да я види...Понякога така ми липсва гимназията...Чудя се дали и Университетът ще започне да ми липсва? С никоя колежка не съм толкова близка. Бях с Деска, но от както не съм в Студентски град, нещата определено не са същите...А всъщност не знам и доколко въобще искам да съм близка с някоя от тях, всичките са толкова далечни, пораснали, различни от мен...И трудно биха ме разбрали.