1. Да сте срещнали преди това едни очарователни, лъчезарни, интелигентни създания, като двете красиви момичета от снимката, седнали от двете ми страни, които само с излъчването си превръщат похапването на сладкото изкушение в неповторимо удоволствие.
2. Да ги усетите още в първия миг, просто за секунди, че това са хора, които не поставят излишни бариери в общуването и приятелският разговор стартира с първите думи;
хора, с които е страшно приятно да си говорите на всякакви теми;
хора, с които ви се прищява да свършите като децата някоя щуротия, като например да се омажете с шоколад - Силвето предложи да си сложим и на бузите, но ние с Марги отивахме на работа, така че ще остане за някой друг път.
Днес бях щастлива, че за малко избягах от натовареното си ежедневие (което не значи повече пари, а значи работа в стил „залудо работи, залудо не стой”), за да поседна за петнайсетина минутки на кафе и на разтопени от припичащото пролетно слънчице парченца шоколад, с който Марги ни почерпи, защото със Силвето чистосърдечно й обяснихме, че е била прекрасен презентатор на своето училище. А тя наистина беше перфектна и дано нейната директорка също узнае по някакъв начин за чудесното представяне на 32-ро СОУ.
Еххххх, какви неща научих за това училище! А бе аз се чудя защо толкова много родители напират да запишат учениците си там, а то какво било. Първо, в 32-ро си имали страхотен директор, който е отличен мениджър, защото е успял да оборудва всяка класна стая с мултимедиен проектор и да осигури на всеки учител служебен лаптоп. Ще се радвам, ако ме поправите, но аз мисля, че няма подобни екстри в друго софийско училище.
Освен това в 32-ро училище работи чудесен екип в начален курс, а това е много, много важно, за да ти е уютно на душата; за да твориш с удоволствие, за да споделяш хрумванията си и да намираш подкрепа. Като казах подкрепа, искам специално да благодаря на Дени, също от 32-ро СОУ, която вчера, след като научи, че разполагам с твърде кратко време, за да спретна презентация за София, ми „удари едно рамо”. Благодаря ти, Дени!
А сега се чудя как да завърша поста, защото твърде дългите постове са нечитаеми… Ами как…
Момичета - Силве, Марги, Дени, искам да общувам и да работя с хора като вас! Много сте истински, искрени, неподправени, сърдечни – казано в човешки план, и определено можещи и знаещи - в професионален. И да знаете, че вече ми липсвате. Прегръщам ви и се надявам често да се виждаме.
!!!
, РОСИ!
и
Роси!
Усмивката
Comments17
Поли, явно шоколадът, пролетното слънце и позитиво настроените хора са ти дали добро настроение и душевен комфорт.
И аз съм впечатлена от всичко споделено за за 32 СОУ и чудесния екип учители.
Беше ни пролетно на всички, Поли! А ако знаеш, че примирам за този сезон, ще ти стане ясно за какво говоря извън метеорологичните характеристики.
Благодаря ти за топлите думи! Обаче, аз си мисля, че магьосничеството, дето все ти го вменяват, е обяснението за един куп случвания около теб. За хубавите случвания. Нека завиждат колегите, живеещи извън София, че можем да си те крадем, (почти) когато си поискаме, защото всичко опира до няколко спирки с метрото! :-Р
Благодаря ти, че си тук сред нас и че си част от нас. Видях се с теб само за няколко секунди, но винаги ще помня нашата среща.
Силвето, кой кого краде и ще краде не е ясно в цялата работа :) Споделих ви, че ми липсват контакти с хора като вас, така че... да живее софийското метро и интернетът! :)
Поли, искам да ти кажа, че освен мултимедия и лап тор на всеки учител има и интерактивни дъски :):):):)
Еееееееееееееееееееееее, сега вече изпитвам завист. Дали е благородна или не, не знам... Не завиждам за служебните лаптопи, а за интерактивните дъски. Това си е направо подарък!
И ако Тодор Колев преди години имаше един израз:"Кога ще ги стигнем американците?", май сега ще си пожелаваме да стигнем софиянците от 32 СОУ.
Да са ви честити придобивките, колеги!
За завистта беше намигване.:-) Защото, когато се срещнахме за сефте с Поли на обучението в 32 СОУ, а след това го продължихме на финалния кръг на „Знам и мога”, ми стана ясно защо е толкова желан събеседник, колега и приятел. Знаете за какво говоря, а аз знам, че не ви казвам нищо ново. Ами, мацнах ви с малко шоколад по носовете. :-)
А сега сериозно. Мен питайте за чудото наречено „32 СОУ”, защото съм от най-скоро работещите там и въздействието е най-силно. Лаптопите въобще не ми се вярваха, докато не ми го връчиха персоналния веднага след назначаването ми. Наличието му изобщо не може да се сравнява с общия семеен компютър, с който разполагах преди това. Размерите на моженето и ефективността се увеличават многократно (особено, когато върви в комплект с „Общност Начално образование”) и не мисля, че това трябва да е екстра за отделни училища в страната. Дай, Боже, властимащите да прозрат колко естествена е подобна наличност ... ако (наистина) целта е оптимизиране и осъвременяване на образователния процес!
Мултимедията. Масички, кабели (понякога къси), разклонители, опазване от децата през междучасието, уговорка с колежка (и)... Познато ви е, нали? Понякога се отказваш преди да си започнал. Заради тъпи организационни спънки. А сега си представете проектора висящ от тавана, застопорен и центриран. Движенията са точно две: 1: Кабел към лаптоп и 2: Копчето на дистанционното. И така във всяка една стая.
Интерактивните дъски. Уточнение: тук Рада малко се е изсилила. Но малко. Защото за по-малко от година те станаха 10. „Малките” разполагаме с една. Засега. Мисля, че няма да мине много време до следващата хвалба. Защото в лицето на госпожа Костова имаме наистина страхотен мениджър!
И остава само един проблем: денонощието е от само 24 часа... :-))))
От тричките ви познавам само теб, Поли, но сте толкова чаровни всичките на снимката и с такива лъчезарни усмивки
... Да ви завиди човек на настроението. 
Пък и за описаното в поста и коментарите ви завиждам
, защото съм мноооого далеч от това и то не само по километраж. Но ми е хубаво да научавам, че има и добри училища и учители.
Отивам да си хапна малко шоколад...
Напълно подкрепам Геновевчето. Ако можех, бих поставила и тук още много плюсове за "Приказка за Злото" /много ми хареса!!!/, както и за "Думите" /те бяха събудили много мисли у мен преди време!!! /. Но смятам, че силата на тази публикация е в това как тя разказва за хората, които умеят да сътворяват добро ей така от нищото и напук на лошотията.И, както казва Silvia, 24-те часа от денонощието им са малко. Щастлива съм, че открих тук много от тях! Благодаря за този разказ!
Геновевче, Миленка, благодаря! Пожелавам и на вас такива сладки като шоколад срещи с колеги, както нашите в София :)
Раде, все още не съм виждала "на живо" интерактивни дъски. Дано съм жива поне да им се полюбувам, ако не друго.
Рози, ние с теб знаем прекрасно, че Доброто винаги побеждава така, както това е описано в приказките :) Животът ми ме научи да вярвам в тази стара истина, защото дори когато ми е било най-тежко и положението ми се е струвало безизходно, нещата изведнъж се оправят и нареждат.