Вчера сутринта ми се обади една приятелка и ми каза: "Като те знам, че си романтичен като нощно шкафче, да не забравиш да купиш букет цветя на приятелката си!"
Аз към св. Валентин имам по-особено отношение, не за друго а защото се опитват да ми го натрапят. На всичкото отгоре с имаме Вяра, Надежда и Любов. Предния ден имаше къса дискусия какво точно ще парзнуваме и доста подозрително и твърде бързе беше възприето моето становище, че ще си празнуваме св. Трифон. Оценката на ситуацията показваше, че има реалност да попадна на засада, та за това купих букет рози. Ега ти жените, за какво са им тези цветя като не стават и за салата...
Като и да е. Вечерта се оказа че засадата беше организирана. Получих като подарък чудесно маврудово вино. Да, ама аз си бях подготвен. Букетът свърши работа. Та отидохме на предварително обявеното сборище и оргията започна. Помня само, че много пяхме. Аз пея предимно силно, а някои други даже и верно. След това историята мълчи. Май се е скъсала лентата, а за сега не ми се водят разговори с очевидци.
А на сутринта... На сутринта когато се събудих главата ме болеше две педи в дясно, обръснах двама в огледалото и чувствах черепа си като изтръпнал крак.
В офиса една колежка ме попита имам ли нужда от нещо. От какво може да има нужда в такъв момент човек освен от личния си гробар?
Ех, Трифоне, Трифоне...
Comments12
Законът на природата е каквото убиеш трябва да си го изядеш, иначе си убиец ;)) Тъй че ако гарантират жените, че ще си ядат розите, аз ще подарявам рози :))) Дотогава - марули!!!
Ace Coke, не знам дали се нуждаем от такива гаранции. Представи си дама, която изразява мнението си за теб след като току що си е похапнала малко стъбла от рози с бодлите, или свежа коприва... Не искам и да си мисля дори. Ще прозвучи като реч на кръстоска от гърмяща змия и гладна тигрица :))
А иначе аз съм страстен любител на бонсаите. И съм дълбоко убеден, че цветята имат душа. Ще ви разкажа един случай:
Преди 15 години, когато се разделяхме с бившата ми съпруга, тя ме помоли да й оставя няколко много хубави бонсайчета. Съгласих се, като редовно в продължение на няколко месеца й помагах в грижите за тях. Въпреки всичко те залиняха. Наложи са да ги взема при себе си. Възстановиха се за около седмица.
Тогава аз я научих как да започне да отглеждас вои собствени бонсаи. В момента има в колекцията си много хубав ансамбъл.
Иначе философията е проста. Нашата намеса трябва да е дискретна и почти незабележима. Когато отрежеш връхчето, клончето започва да се разклонява, а стъблото да дебелее.
Същото важи и за корените.
Има интересни книжки с хубави илюстрации по въпроса, но аз мога да ви дам и много практически съвети, които не са толкова сложни като в книгите.
До тук добре. Пробай с няколко, все един ще остане:). Ама ги подкарвай от малки, че иначе не щат да свикват.
Сега му е времето. Вземи една лопата и няколко найлонови торбички. Иди в гората, огледай се да нема горски, харесай си няколко (действително няколко) малки дръвчета - изкопай ги заедно с коренчетата и веднага след това ги посади у вас. После ще ти кажа какво да правиш.
Друг вариант е да отрежеш едно малко върбово клонче (сега му е времето) и го потопи във вода. Като се укорени, посади го.
До тук добре. Пробай с няколко, все един ще остане:). Ама ги подкарвай от малки, че иначе не щат да свикват.
Сега му е времето. Вземи една лопата и няколко найлонови торбички. Иди в гората, огледай се да нема горски, харесай си няколко (действително няколко) малки дръвчета - изкопай ги заедно с коренчетата и веднага след това ги посади у вас. После ще ти кажа какво да правиш.
Друг вариант е да отрежеш едно малко върбово клонче (сега му е времето) и го потопи във вода. Като се укорени, посади го.
Първия ми успешен бонсай ще кръстя на теб, в твоя чест, ама понеже сте адаши с баща ми ще използвам името, за да го подбъзиквам, че съм кръстил дърво на негово име :))) Така няма да иска да си кръщавам после децата на него :)))))
Ако искаш хвърли един поглед на http://bglog.net/blog/kelvinator?bid=10006