Да те помоля искам, да забравиш.
А честно да ти кажа, не ми пука
дали желаеш и какво ще правиш,
не ме вълнува вече! Само скука
остана в мен, след толкова години,
в които безнадеждно влюбен бях
във теб. И чаках... Ярките картини
в мечтите ми разпаднаха се в прах.
Ласкаеше се, знам, че те обичам,
че съм готов за тебе да живея.
Но стига вече! Писна ми да тичам
след твоите капризи, да копнея
за шепа ласки... Но когато есен
косите ти от свила посребри,
и все по-често дните път не лесен
през времето чертаят, просто спри
и си спомни пропуснатия грях,
спомни си, че във тебе влюбен бях.

Явно и на мен такова общество ми приляга твърде добре. Много показателен за това е факта, че когато получих поканата да се включа в тази общност си седях на компютъра, пиех бира от бутилката, пушех (но не гледах порно), мотах се из разни съмнителни сайтове и говорех всевъзможни простотии с хората в ICQ списъка ми. Замислям се за това чак сега. Точно на мястото си съм. Дето се казва - нищо човешко не ми е чуждо, но и не виждам нищо лошо в тази работа. Та, за пороците. Малко страшно звучи думичката "порок", като някакъв недостатък. Съвършени хора няма, и всички си имат "трески за дялане", но какво точно значи в случая "порок"? Пиенето, пушенето, ходенето по мъже/жени, псуването? Доста съм порочна тогава. Обаче това определя ли ни като добри или лоши хора? Може да пия, пуша и т.н., т.е да съм порочна, но ми се ще да мисля, че всъщност не съм лош човек. Не бих помислила или пожелала, нещо лошо на когото и да било. Не бих откраднала, не бих убила човек, не бих измамила никого. Дори много рядко съм груба с хората. В общи линии, като се замисли човек за 10-те Божи заповеди, които определят греховете, аз нарушавам много малко, и при това ги нарушавам съвсем културно. Извинете ме, все пак съм човек. Какъв е генералният извод - ако истинските пороци не са пиенето и сие, аз действително съм непорочна и правилно написах в първия си коментар (дори не съм излъгала, т.е прегрешила). Мисълта ми беше (освен да изтъкна колко съм добра), че трябва някак си да се определи къде точно е границата между порок и грях и има ли изобщо такава, или "порок" равно ли е на "недостатък"? Ей такива дребни неясноти.