В забързаната въртележка на учебните дни, задъхано догонвайки времето и отчаяно напрягайки сили да настигнем идеалите си дали ни остава време да видим цялата картина или мярваме фрагменти от нея.
Не ме е погнала поетична слабост, просто се замислих какво се случва в часовете и доколко мога да повлияя на тази лудост. Тази година ще бъда с 3 и 4 клас … ,хм … готино, може и да си помислите – няма писане на букви по тетрадки, няма и тийнейджърски кризи за преодоляване. Да, и аз харесвам тези класове – вече са се понаучили на нещо и сега само търкаляме снежната топка докато стане голяма. Но да видим как става това.
4 клас – BlueSkies, Unit 1. Слушаме запис (текст няма), отговаряме на въпроси към картинката и записа, учим названия на учебни предмети, припомняме и учим нещо ново за това как казваме колко е часа, работим и с училищните правила (MUST/MUSTN’T). Дори няма да споменавам, че се преговаря глаголът TOBE, а също и HAVEGOT, Сегашно продължително време и предлози за време. И дано никой не си помисли, че няма много нови думи защото ще сгреши. Тези, които са далече от нещата ще си помислят, че става дума за работа през първият срок. О, не – това ще го свършим за четири часа. Да, кофата е препълнена - колко ли от това в нея ще свърши полезна работа?
А в това време като червей в мозъка ми ме гризе споменът от 16 септември. В училище дойдоха американски учители – сем. Hodges от Мисисипи, САЩ. Тя – учителка на 1 клас, той – дългогодишен училищен директор но вече пенсиониран. Бяха за седмица в града ни и дойдоха в училище за да ни видят, ние да ги видим а също и да изнесат уроци с нашите ученици. С тях беше и г-жа Бедуел, която от няколко години е тук. Идеята беше – да дадем възможност на учениците да чуят английски език от nativespeakers, да общуват с хора, които не говорят български език, да участват в уроци, които са доста по-различни от тези, с които са свикнали, а защо не и да палнем интереса им към „този толкова труден език”. Преживяването беше страхотно. Времето мина неусетно и за съжаление учебният час се оказа съвсем кратък. Със стиха:
Wind blows,
Red, yellow, orange and brown leaves
Are falling down,
четвъртокласниците скандираха, довършваха изречение, изкъсваха листа от дървета от цветна хартия, правиха ветрила и имитираха вятър, демонстрираха с тези листа и ветрила това, за което се говори в стиха а накрая участваха в състезание – духаха хартийки с ветрилата си. Беше много емоционално и въпреки, че не всичко от това, което им говореше г-жа Ходжис разбираха, всички научиха стиха и знаеха за какво става дума в него. Когато изпратихме гостите, някои от моите ученици споделиха, че това е най-веселият им час в училище досега, въпреки, че много малко неща са научили от него. Така е, лъжицата беше наполовина пълна. Остана им малко нови знания и спомена за невероятния купон със звучащата английска реч наоколо.
А мен ме гризе онова червейче, дремещо от години и сега отново събудено от това преживяване – Кое е по-доброто, по-полезното – пълната кофа изсипана върху нещастните главици или наполовина празната лъжица поднесена с усмивка към устните на децата.
А, да – часове имаше и при 6 и 9 клас. Там е минало без игри и състезания, но с много интересни занимания. Няма да повярвате, но дори на деветокласниците (нихилисти поради възрастта си) им е харесало.
Ето и малко снимки, които моята неуморима колежка – педагогическия ни съветник е направила.
Comments1