Прости ми, приятелю, че съм лош.
Прости ми, че си избра такава приятелка.
Прости ми, че е хубава, чаровна и желана.
Прости ми, че я ревнуваш от мен и аз я желая тъй много.
Прости ми, че някога, някъде, тя би могла да отвърне на желанията ми.
Прости ми, че аз няма да я отблъсна и най-вероятно никога повече няма да ми проговориш.
Прости ми, че ми вярваш и ми се доверяваш.
Прости ми, че покривам недостатъците ти, а това впечатлява повечето хора.
Прости ми, че съм прост и несъвършен.
Прости ми, приятелю...
Прости ми, че може никога да не прочетеш това, но все пак те моля - Прости ми!
Най-големият майтап е, че сигурно въобще няма да забележиш, но на мен ми е нужно, за да да дойде моментът (тука съвсем нескромно ще цитирам себе си в един по-раншен период):
, а който иска повишение няма да стои вечно на партера 
, а ще работи усърдно и ще изкачва стъпалце по стъпалце, само и само, за да постигне целта си. Няма "безплатен обяд".
Comments10
Звучи грубо, но все пак честно към този към когото се обръщаш. ...и кой каквото ще да си мисли или казва, никой няма право да те съди затова, че искаш да бъдеш щастлив.
То, приятелите се изпитват и по този начин - дали са способни да простят в някой момент!
Много ми харесва всичко написано от теб, Ейс!
Ениуей, не приятелят, не ти, а жената би била виновна.И ако някой трябва да търси прошка от приятеля ти - това е тя. Няма хубава жена, която да не осъзнава силата си над мъжете. Ако се случват подобни неща, то е защото жените го искат и най-вероятно тя, ако не съзнателно, то подсъзнателно, го е предизвикала. И както Ивето каза - не се съди,че искаш да бъдеш щастлив :) Прегръдки...
П.С. Това не прозвуча ли малко грубо относно женската половинка на света?!
П.П. Не е грубо
Считам и за много глупаво схващането, че мъжете не плачат и още докато растат момченцата се възпитават в това. Емоциите не бива да се задържат, защото предизвикват големи сривове, които макар и да не усещаме токова дълбоко и осезаемо в момета, в един момент избиват под силно нервно напрежение, комплекси или фобии. Разбирам да се говори за контрол над плача, защото и дългият рев не е много полезен, но не и за изкореняване на сълзите.
Поотплеснах се от темата :) Сори, но ми е слабост!
Айде да не са всички - повечето от нас.
Чудя се за този казус: на мой приятел си жена / гадже. Струва ми се, че ако се стигне до там, или трябва да приемем, че няма виновни, или, че всички са еднакво виновни.
Ако тези двама толкова се обичат, ти нищо не можеш да направиш. Значи нещата не са добре, щом тя се оглежда - било за флиртове, било за ново гадже. Той, ако иска да я задържи, трябва да направи повече от това, да я ревнува. А ако прави повече, и пак не може да я задържи? Каква ти вина - няма виновни.
Вината - в кръчмата!
тоя твой последен ред заслужава специално внимание и дълбок поклон (и може би 2 разтреперани колена)
Не го забравяй, защото аз няма!