Във връзка с ето тази справедлива кампания на демократичната власт в България предлагам да се извърши набег и върху създателите на безсрамното и развращаващо произведение - видеоклипът към поовехтялата песничка на дует Каризма: "Mr. Killer".

Ето някои от най-срамотните и позорящи кадри на туй безстойностно видеофотографическо произведение:


Докоснах ги с най-голямо омерзение, за да ги взема от клипа, който се намира тук, но недейте да го гледате, защото ще попаднете под справедливите удари на закона. А неговите правоверни слова гласят, както следва:

"Чл. 159. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 62 от 1997 г., бр. 92 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) Който създава, излага, представя, излъчва, предлага, продава, дава под наем или по друг начин разпространява порнографски материал, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба от хиляда до три хиляди лева.
--------------------------------------

Чл. 93. Указаните по-долу думи и изрази са употребени в този кодекс в следния смисъл:
28. (Нова - ДВ, бр. 38 от 2007 г.) "Порнографски материал" е неприличен, неприемлив или несъвместим с обществения морал материал, който изобразява открито сексуално поведение. За такова се приема поведение, което изразява реални или симулирани полови сношения между лица от същия или различен пол, содомия, мастурбация, сексуален садизъм или мазохизъм, или похотливо показване на половите органи на лице."

Сори, Миро! Очаква те среща и интимно запознанство с Петко Шарения от килия номер 8. Жалко и за теб, Галя! Дано от Сливенския затвор има изглед към Карандила. Жалко за всички вас, малки и големи еротични и порносписания, известни и забутани кабеларки, които след 12 пускате пъшкащите каки от Spice Platinum-а, жалко за всички вас, стотици хиляди интернет потребители! Бих ви носил цигари в затвора... ако не се налагаше незабавно да се предам в полицията, защото с този пост разпространих порнографско съдържание и попаднах под ударите на същата разпоредба.

„Вода – най-необичайното вещество на Земята” – с тези думи започва впечатляващият телевизионен проект, разкриващ уникалните свойства на водата, които не се побират в рамките на общите физически закони. Едно от тях, например, е, че водата има памет и като на магнетофонна лента е способна да запише всичко, което вижда, чува и усеща. Заради способността си да запечатва информация от различни типове, най-вече с биологически и енергетически особености, водата се определя като единствен по рода си безценен природен компютър.

Филмът тотално промени представата ми за водата. След като го изгледах, вече не ми е безразлично откъде си наливам вода за пиене, защото вече знам, че нейната структура оказва мощно въздействие върху човешкото здраве и психика. Както е вярно и обратното: тя се влияе и от моето отношение към нея, защото ако аз имам положителна нагласа към водата, която съм сипала в чашата си, тя ми отвръща със същото.

Ето го и самия почти едночасов филм, който е на руски, и смятам, че би могъл да послужи като чудесен образователен източник по темата за водата.

Приятно гледане!



.............................

Беше голяма грешка да се влюбиш точно в него. Нима не ти е достатъчно, че около теб постоянно се навъртат куп обожатели, които са готови да те направят щастлива, само и само да поискаш, но ти – не. Внуши си, че единствено той е способен да те развълнува и на всичкото отгоре си въобрази, че си срещнала любовта на живота си. Обяви го за най-умния, най-нежния, най-атрактивния и забележителен мъж от всички мъже на света. Побърза наивно да повярваш в една фикция и сега се измъчваш безумно.

Да, съгласна съм, че човекът има качества, но след онова, което се случи, трябва да го свалиш от пиедестала, на който си го поставила. Незабавно! Не разбра ли, че той мъ-ъ-ъничко те поизлъга? Спомняш ли си в началото как те обграждаше с нежност и внимание? Няколко красиви жеста и... ти не усети как той трайно се настани в мислите ти. Всъщност неговата идея беше само да се забавлява, гледайки те докъде можеш да стигнеш в увлечението си, но без да влага капчица чувство.

Каза ти, че те обича, но това, както сама разбираш сега, не беше вярно. Развличаше се с теб, говорейки ти мили слова и наблюдавайки твоите реакции. Ти омекна и душата ти се разтвори за него. Призна му, че си безумно влюбена, но тук страшно сбърка. Защо ли? Защото нещата можеха да се развият по съвсем друг начин, ако ти беше малко по-сдържана и хитра и не разкриваше всичко онова, което чувстваш. Точно на теб ли трябва да обяснявам, че мъжът е ловец и когато постигне целта си, спира преследването и се насочва към друга жертва? А ти дори не се опита да поиграеш поне временно на тази стара игра, наречена любов, за да го накараш да се влюби в теб.

Сега плачеш безутешно, защото той хлопна вратата след себе си и си замина окончателно. Показа ти, че е напълно категоричен в решението си и няма връщане назад. Било каквото било – театърът свърши. Да, разбирам, че не си очаквала този обрат и сега се чувстваш напълно неподготвена. Ти си стъписана, объркана, шокирана - знам, но това са фактите – той е вече далече, много, много далече от теб...

Казваш, че след неговото заминаване светът внезапно е изгубил ярките си цветове и пред очите ти всичко тъне обвито в някаква сива скучна мъгла. Казваш, че мисълта за раздялата предизвиква пареща болка в гърдите ти, че не можеш да спреш сълзите си и не си в състояние да си представиш живота си без него. Но, миличка, разбери: това е краят и ти нямаш друг избор освен да изхвърлиш този мъж от мислите си и да се опиташ да го забравиш. Как да стане ли? Просто повярвай, че него никога не го е имало на този свят, и че онова, което се е случило, е една голяма илюзия. Някой беше казал, че всъщност всичко е една илюзия - и животът, и смъртта, и желанието ни да бъдем обичани.

Не, не го търси повече и не го моли да се върне при теб – това ще бъде поредната ти груба грешка. Може би най-голямата, защото не можеш никого да накараш насила да те обича. Можеш единствено да се оставиш да бъдеш обичана, но само от онези, които се стремят към теб и те желаят. А той не е сред тях.

Не ми казвай, че си потънала в безсмисленото безвремие на нищото и че тази болка ще те промени до неузнаваемост. Знам, че ти е ужасно тъжно и самотно, но ще мине време, ще те преболи и ти отново ще станеш пак онази лъчезарна и жизнерадостна жена, която аз познавам.

А сега събери сили и кажи сбогом на любовта, която си отива завинаги. Послушай тази стара песен от един български филм, в която се пее за онова, което идва след края, и за късчетата спомени, които понякога ще те връщат назад...

СБОГОМ, ЛЮБОВ!



Някъде отлитат, някъде далеч оттук,
мигове случайни, носени от нежен звук.
Търсиме ги тайно някога във късен час
ти - далеч от мене и далеч от тебе - аз.

Може би ни връщат златото на летен ден,
може би сред зима взимат ни във адски плен.
Знаем, че не могат никога да дойдат пак,
знаем, че не могат никога да дойдат пак.

Но ще скитаме и двамата във пролетния мрак,
мамени от вятъра и неговия зов.
И ще чакаме отнякъде угасналия знак -
мигове, отминали със нашата любов.

Някъде отлитат, някъде далеч оттук
мигове случайни, носени от нежен звук
Търсиме ги тайно някога във късен час
Но ще скитаме и двамата във пролетния мрак,
мамени от вятъра и неговия зов.
И ще чакаме отнякъде угасналия знак -
мигове, отминали със нашата любов.
...............................................................

 Здравейте отново!Търся помощ.Първо да ви кажа,че това не е изобщо към образованието, но вие сте модерни хора със свежи идеи и се надявам да ми помогнете.Сега е лято, ваканция.В началото е детска радост, но после става тъпо.На мен от скоро ми хрумна гениалната идея да направя филм.Вече имам "актьори".Сега мисля за сюжета което е по-големия проблем.Иначе със заснемането (фотоапарат) и монтажа(WinDVD Creator) аз ще се оправя.Идеята е да е нещо съваршенно направено от деца.Без помощ или участие на възрастни (по простата причина,че на никой не му се занимава ако татко не беше на кораба щеше да помогне ама...).Първоначалната ми идея за сюжет се оказа прекалено любовна, а ние лапенцата и любовта не се спогаждаме много-много.Само да отбележа,че на разположение имаме и куче (и хамстер, но той май не се впива в картинката).Преди малко написах по-голям постинг ама го прецаках и сега така ме е яд.С едни приятели обмисляхме да е нещо с музика и танци, обаче за целта ще ни трбват микрофони и сцена с които не разполагаме.Надявам се да ми помогнете с някоя идея.Ако успея да напиша някакъв сценарии по някоя идея може да го публикувам (което май е по-малко вероятно аз съм голям скептик).И току виж ваканцията стане малко по-интересна.Надявам се да ми помогнете.

Току-що гледах филма Завръщане, на Педро Алмодовар. Много хубав филм. И го казвам въпреки отзивите на някои филмови критици, които впрочем, видях наскоро. Тези критици ги канят на прожекциите и после одумват. И пишат по вестници и списания. С част от нещата, които пишат съм съгласен и ги уважавам за мнението им. Но специално за мнението им за този филм не съм съгласен. Някак си чувствам, че са се взели прекалено насериозно.
Някои от кинокритиците са облечени така, че хващат погледа отдалеч с нестандартни облекла и прически и изтънчени движения. Не казвам, че е лошо, харесва ми. Имаше една девойка, която беше невероятно секси и такъв приятно вглъбен поглед, че ми се щеше да се запозная с нея и да разбера какво я води в живота, но не ми стигна смелост - може би беше достатъчно самовглъбена, че да спечели страха ми.
Както и да е. Този път на тези хора им казвам - не сте прави! Може би от гледане на филми сте получили изкривяване на представата ви за живота, не знам, но знам какво чувствам аз секунди, след като съм гледал филма.
Филмът "Завръщане" е силен и хубав. Като другите филми на Педро Алмодовар. Филм за живота, такъв, какъвто е. Без грим (въпреки, че в него има много грим, който се разтича по очите на Пенелопе Круз).

Филм за човешки взаимоотношения - хей, критици, къде търсите тръпката, сюжета и другите неща, които сте нащракали на клавиатурите?
Човешки взаимоотношения, които могат да бъдат и толкова оплетени, колкото са и в живота. Филм за доверието, особено между родител и дете. Това е красиво и това е вълшебството и на този филм. Също, това е филм и за недоверието между родител и дете. Но няма да казвам повече, изгледайте филма. Ако останете поразени може би това е Педро Алмодовар, може би това е идеята на филма. Сигурен съм, че не сте захранени с Холивуд и не сте претръпнали откъм човешки чувства. Ако е така, в което наистина вярвам, то знам, че филма ще ви хареса.
Ето и едно видеоклипче, което направих от филма специално за вас. Една песен и едни очи.

Забързани в своето ежедневие, сякаш забравяме да видим дребните неща в живота. Да забележим нещата, които са пред нас, нещата, които могат да ни зарадват, да ни дадат тема за размисъл, да ни накарат да се усмихнем или просто да помечтаем.
Някъде по баирите живеят чудесни хора. Откъснати от света, те живеят в порутени къщички, които едно време са били огласяни от глъчка, а днес са се превърнали в места, по които най-значимите събития са погребенията. Раждания няма. Места, в които хората просто гаснат. А и те някога са живели, вярвали, мечтали. Днес мъжете са в кръчмата, а жените на седянка пред някоя къща.
Раждат се нови животи, но не човешки, а някоя коза, агне, кученце. Това са поводи за радост, но тъгата в очите на хората подсказва, че тъгуват по старото време, когато селцата им не са били обезлюдени.
Преди години гледах един филм, наречен "Писмо до Америка", който ме пренесе в тези български селца. Главният герой на филма тръгва да обикаля баирите за да намери една песен, за която се носи легенда, че събужда мъртвите и им вдъхва живот. Иван тръгва една сутрин на стоп да я търси (такива неща не могат да бъдат открити с Google). Знаят я малцина баби в пиринския край. Взима със себе си една камера, с която да запише нещата, които му се случват и да изпрати видеофилма на своя приятел.
По пътя си се среща именно с такива хора, баби и дядовци, които още живеят в своите рушащи се къщурки.
Те му разказват своите истории, които са достоверни, истински, не са по сценарий. И това прави филма истински. Един от най-добрите български филми, които съм гледал и бих гледал отново и отново.
Там където има актьорска игра, тя е също толкова истинска, колкото и репортажите с бабите и дядовците.
Предлагам ви един откъс от филма с любимата ми актриса Мая Новоселска.


А ето и още една любима сцена от филма. Носи толкова истина и простичка житейска тъга - красиво е.

Ей, зарибихте ме, Веско и Тош, два часа се мъча и докарах нещо много нескопосано, ама ...карай важен е опитът, пък после ще надобрея. И така!
Винка Сенчъри Файърфокс представям един филм на Еовин, с 2 номинации за БлогОскарите - Водеща женска роля и Костюми:Р




Тъй, не разбрах защо ми се размаза така, на пцто не е размазано и музиката върви добре, пък тука...кофти...Карай :)

Вероятно Мел Гибсън е преживял някакъв доста рязък катаклизъм преди 3-4 години, намерил отражение в последните му (режосьорски) филми - "Страстите Христови" и "Апокалипто". Както първият, така и вторият принадлежат към онази крайна категория филми, които или биват възхвалявани до небесата, или бивата оплювани най-жестоко.
Та, да стигна до първопричината за настоящия постинг - "Апокалипто", най-новият филм на Мел Гибсън в качеството му на режосьор, и до няколкото неща, които ми се прииска да споделя за него.
Първо, филмът ми хареса, даже доста. Трудно ми е да обоснова причините, поради които това е така - просто в него има нещо много силно и завладяващо, нещо много истинско.
Второ, в моя случай този филм изпълни една полезна образователна функция - накара ме да си преговоря някои детайли от истроията на Доколумбова Америка (позабравени от 9 клас насам). По-конкретно - основните факти около цивилизацията на маите и инките. Дано и с други, особено по-млади и необразовани, филмът направи същото.
Трето, въпреки написаното по-горе, не бих прожектирала този филм на хора, които са потенциално психически и/или емоционално нестабилни, на деца под 16 години, на гнусливи хора, както и на хора, които не дават пет пари за собственото си ограмотяване.
Филмът наистина е много натуралистичен. В случая обаче, мисля, че това е оправдано, имайки предвид какъв (според артефактите) е бил животът на индианците преди бледоликите завоеватели да стъпят на прелестните им земи. (Не че след този момент там са потекли мед и масло). И също както "Страстите Христови" (простете ми непрекъснатите сравнения), смятам, че в "Апокалипто" кръвта и натурализмът не са самоцелни (поне в по-голямата част от сцените). За разлика от някои екшъни с по-модерна тематика ...

Препоръчвам го!

Който е гледал предишните филми на мексиканския режисьор Алехандро Гонсалес Иняриту, няма да остане разочарован и от последния - "Вавилон" (оригинално заглавие Babel).
Подобно на "21 грама" и "Любовта е кучка" (Amores/Perros), във "Вавилон" се преплитат съдби на хора, които привидно не биха могли да имат нещо общо. Наглед обикновени хора, превърнати от превратностите на живота в герои на една драма. Драма, която би могла да се оформи по този начин единствено в условията на нашата извратена съвременност.
Няма да разказвам филма, за да не обезсмисля преживяването на тези от вас, които не са го гледали. Ще напиша само, че е доста тежка драма, (но не колкото Amores/Perros); кара ни да се замислим над много въпроси, но най-вече - колко много обичаме близките си хора и колко рядко се замисляме за това.
Гледайте го!
NB! Не се препоръчва за хора, непонасящи тъжни филми.

P.S. Сега забелязах още един филм на Иняриту, който не съм гледала - "Буре барут" (Powder Keg) и вероятно скоро ще наваксам пропуска.