Всички проблеми, свързани с екологията и демографията през последните 40 години, не са чути от никого, независимо от това, че са точно формулирани от политици, учени и общественици. Но никой не иска да промени живота си, за да направи бъдещето по-благоприятно. От средата на 20 век числеността на населението на планетата се увеличи три пъти и достигна 7 млрд. човека. Човекът живее в несвойствена за него екологична ниша, като чрез разума си се отдалечава от еволюционните закони.

Другите живи организми се приспособяват към променящата се околна среда, като самите те се променят, а не се опитват да променят средата. Човекът полага усилия да направи околната среда удобна за него. В крайна сметка имаме човешка популация не от 500 000, а повече от 7 милиарда. Енергията и невъзобновяемите ресурси започват да се изтощават. Такъв изпреварващ ръст ни отвежда в задънена улица и трябва да се предприемат спешни мерки.

Докато човечеството се наслаждаваше на успехите от прогреса, никой не е мислил, че околната среда има ограничена възможност за поглъщане на отпадъци, че на физически ограничения обект – Земя, не може безкрайно да се развива нещо – задължително ще настъпи краят.

Проблемът е в загубата на ценностните ориентири – явление, с което се сблъскват във всички страни по света. Седемте милиарда души, живеещи на планетата, трябва да започнат да си сътрудничат за постигане на общите цели. А за да започнат да действат така, трябва съответно да се промени възпитанието, а в резултат от него – и съзнанието.

Разбира се, може да се тръгне по пътя на адаптация към измененията на климата. Не съществува единствено решение на плетеницата от световни проблеми. Налице е липса на системно разбиране, че не съществува друго място за живот: живеем на една планета, където всичко е взаимосвързано.

Днешната стратегия трябва да бъде насочена към образование през целия ни живот, защото да се научиш да се учиш – значи да се научиш да предвиждаш проблема, да вземаш изпреварващи мерки.

Образованието не е продължителен процес, в рамките на няколко месеца може да се промени гледната точка на човека по отношение на света, на себе си, на обществото, на природата. Трябва само да бъде приета такава държавна и световна програма.

Земята може да ни изхрани и да даде всичко на всички, ако достигнем равновесие с Природата. Но това е възможно само при условие, че постигнем разбиране и обединение помежду си, посредством издигането над природния си егоизъм. За постигането на такъв резултат е необходимо изучаването и реализирането на методиката за интегрално образование и възпитание.

След десетилетия от научни изследвания дебатът за климатичните промени е все още неясен на много хора. И с право! Политици не са съгласни какво е решението, активистите са винаги недоволни с всички предложения, дори учените в последните няколко месеца не са съгласни с какво точно знаем и незнаем. 

В подобна мътна ситуация, не е изненадващо, че не е лесно дори за един интелигентен човек да сформира силно мнение по въпроса. Дори още по трудна е ситуацията в класната стая. Какво би трябвало да отговори един учител ако, не дай си Боже, любопитни ученици зададат въпроса и изкат лесен отговор.

Един учител от САЩ, обаче, намира начин да дистилира мътната ситуация от научни, политически и економически проблеми в 10 минутно видео (превод на български). С цел да обясни проблема на учениците си по интелигентлен начин, Wonderingmind42 пуска видеото на You Tube, но кристалният му начин на мислене привлича внимание извън класната стая. Само седмици след като видеото е пуснато, учителят Грег Крейвън е интернет звезда, и повлечен от медиен ураган.

Но зад чувството на хумор на Wonderingmind42 (в реалния свят познат като Грег Крейвън) има сериозно послание, и покана към младежите критично да анализират контроверсиялни проблеми. Защо ли не беше Грег бред черната дъска когато ние бяхме в училище?

Статиите са написани от учени или преподаватели, и включват идеи от личен опит как да вдъхновим интереса на младото поколение към естествените науки, как да се преодолеят проблеми в класната стая, извън-класни занятия и проекти и др. Сред идеите има предложения как да построим спектрометър с налични материали, какво знаем и можем да преподаваме за климата.

Като редовен презодач-доброволец, питам се дали подобни материали са от педагогическа полза за българските учители, или просто празни амбиции на още една евро-програма която е отдалечена от ежедневните нужди на учителите?

Любопитен съм да чуя мнения на преподаватели с опит.
Иво Григоров, www.sinia-planeta.com