КАК СЕ Е ЗАРОДИЛА ВСЕЛЕНАТА

Опит за преосмисляне на теорията за Големия взрив

Автор: Виктор Кордон

Според конвенционалния модел на стандартната космология Вселената е възникнала вследствие на явление, наречено Големият взрив (The Big Bang). Тази теория твърди, че преди 13,8 милиарда години Вселената се намира в безкрайно плътно състояние с нулев обем с огромна температура и налягане – т.н. космологична сингулярност. В даден момент тази много малка по обем точка, която обаче съдържа абсолютно цялата материя, се разширява експоненциално и материята се разпръсква в пространството (космическа инфлация). С времето малко по-плътните области от почти равномерно разпределената материя нарастват гравитационно в още по-плътни области, образувайки газови облаци, звезди, галактики и останалите астрономични обекти, наблюдавани днес. Различни наблюдения и опити, изглежда, потвърждават тази теория.

И все пак в нея се забелязват съществени противоречия. Например, не е ли по-логично да предположим, че Вселената започва не с взрив, както гласи общоприетата теория, а с раздробена до най-миниатюрните частици материя. За да се случи Големият взрив (ако изобщо се е случил, защото той все още е само хипотеза), е необходимо цялата материя да бъде съсредоточена в една точка, което предполага предшестващи процеси (съсредоточаване), а това отхвърля тази експлозия като начало на Вселената. Много по-вероятно е в началната фаза цялата материя да се е намирала в "насипно" състояние, фрагментирана до най-малката частица. На този етап, който можем да наречем Първичен хаос, микрочастиците са се носили свободно и безразборно в пространството. Тъй като всяка от тях има своя гравитация, те са започнали постепенно да се привличат и да се обединяват в "гроздове". С течение на времето някои купове са нараствали повече от други и са оформяли познатите ни вече небесни тела – звезди, планети, астероиди, комети. Други пък са се групирали в още по-големи обединения, наричани от нас галактики, звездни и галактически клъстери, газови облаци и т.н.

Тази теория има някои слабости. Тя не обяснява откъде се е появила самата материя, нито пък произхода на енергията и гравитацията. Но в името на справедливостта трябва да отбележим, че същото важи и за официалната версия за Големия взрив, в която всички тези характеристики са зададени по подразбиране, без да бъде обяснен техният генезис. Освен това тази версия страда и от сериозния недостатък, на който обърнахме внимание по-горе – не обяснява как се е концентрирала всичката материя в едно единствено тяло, как се е появила гравитационната сингулярност – точката с нулев обем и с безкрайна плътност. Защото е трудно да приемем, че Вселената започва с готов взривен материал. Всяка експлозия е сложен процес, който е предхождан от определени дейности, които водят до нея. Тоест взривът е следствие и не би могъл да бъде първопричина за всичко останало. 

Освен това е известно, че всички познати и обяснени процеси в Космоса – както в живия, така и в неживия свят – са започнали от най-простото и са продължили към по-сложното. Това автоматично отдалечава Големия взрив от началото на Вселената и дори поставя под въпрос самото му случване. Но дори и да приемем, че е имало такова събитие, не е възможно то да се е случило в началото, а много по-логично изглежда да е намерило място в един много по-късен етап от развитието на Вселената. 

Чисто физически не е възможно нещо, изградено от по-прости елементи, да ги предхожда. Обратно на това – по-простото винаги изпреварва по време сложното. Именно затова тезата за Големия взрив съдържа в себе си непреодолимо противоречие, защото позиционира в пространствено-времевия континуум най-сложното материално тяло, съществувало някога – източникът на тази свръх експлозия, съсредоточил в себе си цялата налична материя – преди частите, които го изграждат. Налага се да отбележим, че такава конфигурация и последователност не е издържана логически. Много по-смислена изглежда идеята, че е възможно (но не е сигурно) на някаква фаза от развитието си, много по-късно от началото на Вселената, материята в нея, следвайки вечния стремеж към обособяване около някакъв център, задвижван от всемирното привличане, да се е съсредоточила в един единствен обект, който е избухнал в гигантска експлозия под натиска на чудовищните налягане и температура. Това прави Големия взрив част от потенциално циклично свиване и разширяване на материята, което предполага, че подобни явления може да са се случвали в миналото и, вероятно, предстои да се случат. Но те (при условие, че са реални) не са дали началото на Вселената, а са просто фази в нейната еволюция. 

Вероятно първоначално материята се е намирала разпръсната безпорядъчно и почти равномерно във възможно най-простото си състояние – атомизирана до най-елементарните частици, тези, които вероятно все още не сме открили и които представляват градивните елементи на всичко съществуващо. Може би в най-първия миг на сътворението частиците са били напълно дезинтегрирани и са заемали целия обем на пространството. Веднага след това, сигурно още в рамките на първата секунда, собствената им гравитация е започнала да ги притегля едни към други, при което някои се отблъсквали, а други се сливали. Колкото повече материя се е концентрирала на едно място, толкова повече е нараствала неговата сила на привличане. Така започват да се оформят по-големи обекти, които под влияние на масата си създават свои източници на енергия, една от които е ядрената. По този начин частиците придобиват нови, несъществуващи в началото качества и започва да се оформя познатата ни като форма и физични свойства Вселена, която е в постоянен процес на движение и трансформация. 

Всичко това предполага, че гравитацията е може би първият и единствен в началния етап източник на движение, който предхожда и предизвиква всички останали форми на движение и енергия. Вероятно по време на тази фаза не са действали други сили, освен гравитационните, които са били родоначалник на другите, познати ни днес. Освен това е възможно елементарните частици (а може би и всички частици) да съдържат информация за началото на Вселената – нещо като космическо ДНК – която ние още не сме открили и разкодирали. Можем да допуснем, че тези свръхелементарни частици са били толкова примитивни, че са били напълно еднородни, тоест имали са съвсем еднакви свойства, при това само две - маса и, съответно, гравитация. Едва с течение на времето и с усложняването на материята и процесите частиците са придобили нови характеристики.Но това са само теоретични спекулации, които на този етап на научно развитие не могат да бъдат потвърдени или отхвърлени.

Тъй като в Природата всичко започва от най-простото и се развива към по-сложното, тоест от елементарното към комплексното, е логически оправдано да предположим, че Вселената е започнала с възможно най-простата форма на материя - тази, която е била едносъставна и неделима на по-малки части и е притежавала минималния набор от качества (маса и гравитация). Тези най-примитивни частици вероятно вече не съществуват, защото на по-късен етап или са се обединили с други в по-сложни структури, или в крайна сметка, след милиарди години, са били привлечени в точката на сингулярност, в която е била концентрирана цялата материя, довело до Големия взрив. След него частиците вече разполагат с нови свойства и затова сигурно е невъзможно да бъдат открити остатъци от първичната най-проста материя. 

Въз основа на гореизложеното можем да заключим, че теорията за Големия взрив не може да представлява обяснение на механизмите, довели до началото на Вселената, а само дефинира един от нейните стадии на развитие. Защото взривът не е възможен сам по себе си, а трябва да е предшестван от дълги процеси по концентриране на цялата материя в една точка. Това означава категорично, че Големият взрив не може да бъде начало на Вселената, а е просто едно от явленията в нея. Много по-правдоподобна е тезата, че в началния етап на Вселената материята е била в най-примитивното си състояние – под формата на възможно най-елементарните частици, безредно разхвърляни из пространството. С течение на времето под влияние на собствената им гравитация те са започнали да се скупчват в по-малки или по-големи структури. Постепенно, с усложняване на материята, процесите и явленията също са се усложнявали и ускорявали, довеждайки до сегашното състояние на Вселената. Възможно е в някакъв момент от нейното развитие цялата материя да се е съсредоточила в много малка точка, което да е предизвикало гигантска експлозия, наречена от нас Големият взрив. Откритите следи от него (като реликтовото излъчване) само дават улики за неговото случване, но не и доказателство, че той е дал старт на Вселената.

Както казахме вече, теорията за Големия взрив не е в синхрон с логиката и физичните закони, защото пропуска процеса на задължително предшествуващо струпване на материята, процес, започнал от фактическото начало на Вселената, вероятно милиарди години преди това. Освен това тя е в противоречие с вечната и неразрушима физична константа, според която простото винаги, задължително и без изключения предшества сложното. Поради това е невъзможно най-сложният материален обект, съществувал някога във Вселената, съсредоточил в себе си всичката налична материя, да предшества елементите, от които е съставен. Което означава, че Големият взрив не може да бъде начало на Вселената и следва да бъде разположен хронологично далеч след това. Именно теорията за Първичния хаос отстранява тези несъответствия като дава обяснение как всичко тръгва от първоначалните безпорядък и ултрафрагментарност, които, под влияние на гравитационните сили, преминават в усложняване на материята, което от своя страна води до много комплицирани явления, едно от които е Големият взрив. Следователно последният е само епизод от вселенската еволюция, началото на която е далеч преди това. 

- Но мен, разбира се, не особено ме интересуват автобусите, телефоните и друга подобна…
- Апаратура! – подсказа карираният.
- Абсолютно вярно, благодаря, - бавно произнесе магът с тежкия си басов глас,  - отколкото значително по-важния въпрос: дали тези граждани са се променили вътрешно?

Михаил Булгаков. Майсторът  и Маргарита

В нашия бит дълбоко навлязоха ултрасъвременни технологии: интернет, „умни” мобилни телефони и портативни компютри. Животът се промени до неузнаваемост. Купувайки си в магазина екзотични продукти от най-отдалечените места в света, можем да допълним недостигащите, като за броени часове достигнем със самолет до дригия край на планетата.

В наше време цифровият /дигитален/ подход завоюва огромна популярност. Той решава маса проблеми. Например, как да оценим този или онзи човек? В САЩ направо питат: колко струва той или тя? Веднага става ясно, кой е стойностен човек, а кой- ходеща грешка на природата. Това, което не може да бъде измерено, избледнява, изгубило своята привлекателност, а това което може – придобива особена магнетична сила. Така женската красота се сравнява с идеалните размери 90-60-90 и силните на деня си избират приятелки по този принцип. Предложението на един от Нобеловските лауреати по икономика да въведе понятието „неизмерими ценности” не намери широк отзвук – опитайте се да измерите щастието!

Независимо от нечувания скок в технологиите, ние „превъртаме” старите записи и отбелязваме, че възприемането на света не се е изменило от края на по-по-миналия век.

Днес информацията се разпространява със скоростта на светлината, но събитията, случващи се различните кътчета на планетата изглеждат като нещо случайно не свързано помежду си.

Затова, когато чуваме, че махането на крилата на пеперудата може да предизвика ураган на място отдалечено на хиляди километри разстояние, всичко ни се струва като красива, откъсната от реалния живот метафора. Ние живеем в разбит на парчета свят, където царува само един общ закон – побеждава по-силният! Така ли е в същност? И защо ни е да знаем истината?

Буридановото магаре – да умреш прав, или да живееш на колене?

Разумът е извел човека на пътя на технологичния прогрес, който започва да диктува темпа на движение, противопоставяйки човека на Природата. Повярвал в своето могъщество и загубил връзката си с Природата той се е провъзгласил за неин господар. Времето показва: цивилизацията няма да отиде далече  по този път, тя ще се изгуби във Вселената, независимо колко резки от техническите си творения ще остави, защото Вселената  е безкрайна, а животът е краен и на нас ни е отреден само един неин миг. – В.Лебедев, летец-космонавт, член-кореспондент на РАН.

Човекът обича да се прекланя пред собствените си творения. Така е било през XVII век с механичните играчки и джобните часовници, а в ХХ с изчислителните машини, които оперирайки с огромно количество данни, получават резултат почти мигновенно. 
Компютърният интусиазъм  е стигнал до там, че на изчислителните машини са възложени задачи да съчиняват музика и стихове. Резултатът, може би, ще се хареса на роботите, но на човека едва ли.

Работата на компютъра се базира на логиката и оперира с числа. Информацията, закодирана в езика на компютъра във вид на единици и нули /например числото 19 изглежда като 10011/, преминава през поредица математически действия, подчинявайки се на алгоритъм – последователност, зададен в програмата. Тъй като ние самите определяме, какви данни влизат в компютъра и какво той трябва да прави с тях, по мнението на В.Лебедев,”опитвайки се да създадем изкуствен интелект, ние влагаме в него потока на своите мисли, тяхната логика по пътя на постигане на конкретна цел. Правим крачка, след нея следваща и т.н. Този конвейр ни засмуква, като не ни дава да видим далечната перспектива, защото вместо към хоризонта ние си гледаме в краката”.

Стремежът към комфорт роди надеждите, че „умните машини” ще могат да мислят вместо нас и това породи опитите психиката да бъде сведена до нивото на работата на компютъра. Всъщност, появи се мнение, че човешкия мозък се подчинява на логиката и работи по зададена програма.

Почитателите на логическото мислене утвърждават, че Буридановото магаре, /наречено на името на френския философ от XIVЖан Буридан/, ще умре от глад, без да може да избере една от двете еднакво привлекателни купи сено. Макар парадокса да се е появил стотици години преди първия компютър, той описва основната слабост на машината, сравнена с действията на живото същество.

Ние притежаваме това, което коренно ни отличава от всякакви електронни „произведения” – чувства и интуиция. Как да предадем на езика на компютъра – чрез нули и единици – това, което чувстваме, наслаждавайки се на потресаващ пейзаж? Нито красотата, нито любовта, не ни е дадено да опишем с езика на цифрите. Опитайте се да разясните на машината такива елементарни понятия като „добро” или „лошо”. Не е по силите на нито един компютър да подскаже, кое е по-добро за нас: „да умреш прав, или да живееш на колене?”.

Затова през последните години се правят опити да се съвместят живота и компютрите. Може би по този път ни чака успех?”Създавайки биороботи, -  пише В.Лебедев – ние, всъщност, влизаме в ролята на Твореца, но, тъй като не знаем дълбочината на неговия замисъл се занимаваме с копиране на себе си... Чувствата, интуицията, въображението не могат да се вложат в изкуствения разум, следователно създадените същества никога няма да ни разберат. Те няма да могат да възприемат нашия духовен свят, както и недостъпното за тях многообразие от нюанси на нашия живот. Така, ромоленето на водата на ручея за тях ще бъде само шум; не им е дадено да разберат музиката, живописта, изкуството, да усетят израза  на очите ни. И затова, те ще ни гледат от позицията на способностите си да действат рационално, в което ние, разбира се, ще им отстъпваме.

Те ще бъдат други – нито човек нито машина, от биотехнологията ще получат надежност, устойчивост, от нас, може би, ще съхранят телесната структура, външността, но в тяхната обвивка няма да има място за Душата, с която ни  дарява Природата, правейки ни хора, а ние или и даваме да се разкрие в цялата си красота и богатство, или я угнетяваме чрез властта на разума”.

Начина на обработването на информацията, постъпваща в мозъка, е коренно различен от ставащото в компютъра. Ние виждаме човек каращ колело, а не колела, кормило и рамка, защото за нас същността на велосипеда е в неговата цялостна система, а не в отделните части. В този ред на мисли, нашето възприятие, не може да се сведе до сума от усещания.

Да не говорим за вземането на решения! Тук имаме явно преимущество пред магарето на Буридан. По думите на американския учен Стивън Строгац (S. Strogatz):”… Нашите инстинкти и интуиция представляват по-съвършени процеси, отколкото изострените от разума, логически прецизирани мисли. Вземайки важни рещения в живота си, аз разбрах, че най-доброто е да се довериш на сърцето си,... защото то разполага с всички важни сведения”.

В това няма нищо странно. По време на цунамито през 2005 година загинаха 300 хиляди души; дивите животни и „диваците” на островите не пострадаха. Те, без съмнение, са имали достъп до най-важната информация, скрита от цивилизованите хора, свикнали да се доверяват на своя, а много често и на чуждия разум.

Защо подсъзнанието разполага с това, от което е лишен разумът? Не стъпваме ли тук върху плаващите пясъци на мистиката?

Последните открития на науката хвърлят светлина върху тази загадка, изграждайки мост между физическите явления – „странностите” на квантовите частици и загадките на психиката и интуицията. Тук чудеса няма, защото на субатомно /квантово/ ниво обмяната на информация става мигновено, светът става свързано в едно цяло*, а молекулите на генетичния код – ДНК – са своеобразна антена, способна да приемат тази информация..

*Щом квантовото свойство – посоката на спина на частицата, намиращ се в едно от двете положения – „нагоре или надолу” – „ се преобърне”, на момента същото се случва и с нейната „двойничка” – даже когато тя се намира  на другия край на Вселената. Разпознавайки направлението на спина, молекулата на генетичния код – ДНК – става нещо като антена, способна мигновено да улови квантовата информация – даже от неживата природа – на нивото на живите организми.

Доминирайки над съзнанието, нашия разум блокира достъпа към тази информация. Ние  приемаме единната сила на Природата като действия на отделни сили и събития, като непредсказуема случайност. В същност, … нито един организъм на Земята не съществува изолирано. Така е и във Вселената – животът е единен в цялото му разнообразие, взаимодействайки по неведоми за нас канали извън хоризонтите на нашите представи.

Как да възстановим загубената връзка с природата? Нима е реално да се откажем от разума си, връщайки се на животинско ниво? 

За щастие, Природата не ни е оставила на произвола на съдбата: … с млякото на майката се предава духовната възприемчивост. От нея израства съзнанието, което ни обединява, свързвайки света.Без това всичко ще се разпадне. Това крехко богатство трябва да се пази, захранва и насища. Без него няма да може да се преодолеят бариерите на антипатиите и взаимните претенции, които са възниквали през вековете между народите, страните и религиите и които не позволяват да се издигнем до устройство на света в интерес на болшинството от хората. В търсенето на бъдеще, трябва да достигнем до тържество на разумното на нашата планета, иначе ще изпаднем от живота на Вселената, нарушавайки хармонията и. С други думи, разумът трябва „да се разгърне” в друго направление, в посока към Природата, за да осъзнаем нашето място в единия взаиосвързан свят. И, обединявайки сърцето и разума, да станем Човеци. Успех на всички нас!

Много са проблемите на съвремието, които заслужават внимание. Би трябвало човешкият ум да познава всичките, но не е така, макар че основните затруднения той ги  създава. Това само показва неспособността на човека, да прави реална, обективна оценка на заобикалящия го свят.

Защо казваме всичко това? Защото поради неспособността си да се дистанцира от проблемите, човешкият ум греши много често.  А всъщност се изисква само умението да се освободиш за миг макар от проблемите си и да ги погледнеш отстрани.  Да ги погледнеш с очите на човек, който вярва, че може да ги види, а не да гледа и да си мисли “Виждам ли или не виждам сега? И като гледам какво виждам”. Човек трябва да има увереност, че е в състояние да потърси правилен отговор на въпроса, който Животът поставя пред него. Без увереност не би могъл да открие грешката си. И ето че излиза на преден план друг въпрос: В състояние ли е човек сам да вижда грешките си? Как може човек сам да разбере, че греши? Има отговор на тези въпроси. И той не е толкова сложен. Ако в съзнанието ти непрекъснато идва тревожно чувство, значи нещо не е наред. Има хора, които като че ли напук правят някои неща, само и само да си докажат, че те могат. Но това не е увереност, нито смелост, най-малко пък себедоказване. Тогава, когато се появи тревожното чувство, т.е. когато вътрешният ти глас ти подскаже, че “това не е така,” ще трябва да се огледаш и да се ослушаш. Все ще се намери нещо или някой край тебе, което или, който да ти подскаже че не си на правилен път.

 Въпросът с умението на човек да се дистанцира от проблемите си е много съществен. Ще се спрем на него с надеждата, че можем да помогнем на мнозина да преодолеят един недостатък в своя характер. Защото неумението за обективна оценка на положението, в което се намираш действително е тежък проблем. Как да се дистанцираш? Като си представиш,че ти си съветник на самия себе си. Влез в ролята на съветник и се постарай да дадеш възможност на този съветник добре да огледа положението. За целта трябва да спреш хаотичните мисли, трябва да постигнеш максимална уравновесеност, т.е. да се избавиш от неувереността, трябва да се избавиш от емоционалния стрес – ето тези три неща са задължителни, за да дадеш  възможност на Съветника да работи. Кой е Съветникът? Това е твоята разумна  същност, която до момента е била потисната от тези три състояния, които преди малко изредихме – хаотично мислене, неувереност, емоционален стрес.

Хаотичното мислене е резултат от другите две състояния – неувереност и емоционален стрес. Липсата на увереност е допуснала страха, а той е много лош съветник. Страхът може да блокира всичките ти възможности да се справиш със своите задачи. В състояние на страх, човек не може да разсъждава и дори да знае правилното решение, той не може да стигне до него, защото страхът засилва чувството на неувереност.

Неувереността идва при малодушните хора. Човек, който няма самочувствие няма и увереност, той е малодушен. Липсата на самочувствие, кара такива хора да бъдат потиснати, убива желанието им за живот, събужда в най-голяма степен неувереността. Изправен пред проблема малодушния човек, лишеният от самочувствие не може да види нито своите възможности, нито възможностите на обективната действителност за решаване на съответната задача. Той е в  състояние на постоянно колебание. Отворил е широко вратите си за всякакви  чувства.

 И ето го емоционалния стрес. В един момент човекът се оказва блокиран от собствените си недостатъци, блокиран поради невъзможността да се освободи от чувствата, които го връхлитат. Такъв човек обикновено се оказва победен от силата на неуравновесените чувства и действията му се оказват неправилни. Тогава той вече е в емоционален стрес, защото чувствата са го подтикнали да направи нещо неправилно, той го е извършил, и в  същото време резултатът му е показал, че отново е сгрешил. Така към стария проблем се прибавя нов, което Ние определяме като състояние на емоционален стрес. Това според Нас означава, че хаотичните мисли са предизвикали силните чувства, а може и обратното да се случи, така е блокирал умът, и той е предприел неправилно действие. Всичкото това е създало емоционалния стрес, който не е непреодолим, но от него се излиза значително по-трудно. В състояние на емоционален стрес, човек не трябва да взема решения. Той трябва да изчака, трябва да намери предлог да отложи решението си, но в никакъв случай да не предприема каквото и да било. Ето тук може да бъде полезен най-вече Съветникът.  Създайте го! Дайте му живот! У всеки от вас е съхранена “база данни” – опитности, които изграждат вашата разумна същност. Това са знанията придобити от минали животи и от сегашния живот. Повярвайте си! Бъдете уверени, че не е възможно нищо да не сте научили  през всичките години на своето съществуване. Най-достъпното и най правилното нещо, което можете да направите в  състояние на емоционален стрес, изобщо в състояние на силна възбуда е да си кажете ясно и категорично:”Спри хаотичните мисли! Създай своя Съветник!” И Той – Съветникът ще дойде. Ще се появи в съзнанието ви като ведрото лице на вашия двойник и ще ви даде най-правилния съвет, защото ще използва всичките ви знания и опитности, които имате. Като се освободите от силното емоционално състояние, ще дадете възможност на вашата разумна същност да работи. Това е “тайната” на успеха. Научете се да я използвате. Защото, ако добре помните, в повечето случаи след допуснатата грешка ви идват на ум много решения, но за съжаление вече късно. Значи проблемът е да дадете възможност на тези решения да дойдат навреме. Съществува и такава поговорка “Като се обърне колата – пътища много”. Не чакайте да се обърне колата, а  потърсете правилния път докато е време.

  Информацията беше споделена от www.Dobrodeteli.com

В темата “Преходът” записахме конкретни подробности свързани с необходимостта от съществена промяна в съзнанието на хората. Там изтъкнахме голямата потребност от ново отношение към науката и изобщо към самия живот. Трябва да се живее по нов начин, който да гарантира друго, различно, много различно от сегашното потребление на природните ресурси. Всичко в темата беше конкретно насочено към съществуващата на планетата действителност. Сега искаме да кажем, че е много важно всеки човек да проумее, че планетата Земя не е нещо изолирано от останалата част на Вселената. Планетата Земя е част от тази Вселена и затова всичко ставащо в Космическото пространство засяга пряко и планетата Земя. Напомняме отново тези факти, за да кажем и още нещо по въпроса, а то е съвсем конкретна информация: по силата на съществени изменения в дълбините на Вселената, изменения вече настъпват и на тази планета. Измененията във Вселената, измененията на всичко, което я изгражда се дължи на Замисъла, на Единната Програма за развитие на Цялото. В този смисъл еволюцията на всичко съществуващо е факт, който няма как да бъде пренебрегван. Той се налага от самосебе си, защото съдържа основния Замисъл за живот на Сътвореното. Не може да се разглежда поединично състоянието, на която и да е планета, защото всички те са включени в Единната Програма за развитие на Вселената.

 Тази и други интересни теми можете да прочетете на www.Dobrodeteli.com