Те са с много действие и не ни учудва, че в "Още вчера", май без точен превод, от 1991 е с българската народна песен "Дилмано, дилберо". И наистина: дали ще гледаш филм или четеш книга, пак си е култура, само че историята може да се промени според средствата на студиото или мисленето на режисьора. Да, ще кажете, но нали анимационните филми са тръгнали от комиксите (онези рисунки от списания за деца) с реплики, "нарисувани" в балончета. Така било и с японските филмчета - те тръгват от манга жанра, които били истории в рисунки за детски четива и се четат от дясно наляво. Има спор дали е първо комиксът в Америка или мангата в Япония, но разликата е и в това, че при второто авторът сам пише историята и рисува, т.е. няма разделение. И да - вярно е, че японците са се научили на много неща да се изпълняват от един човек на работа и шефът даже да може да стане работник, ако в завод внезапно се разболее работник, а има нужда да се реагира бързо и той да се замести. Това отчасти идва от рестрикциите върху японск. икономика, наложени й като наказание от победителите във Втората световна. Поради недостиг на ресурси те е трябвало да не се разхищават и бързо да се управляват, без да се складират и да се плаща наеми за това, поради което всичко се върши на мига и с наличие на малко хора, за да има непрекъснат процес. Т.е. всеки е бил обучаван да се справи и с малко при недостиг на всякакъв ресурс, дори и човешки. Това го казвам, за да разберем от къде идва креативността на японците. От тук виждаме също и постоянство, следване на правила и традиции, които подреждат мисленето им. За щаденето на средство съдим, че музикалните инструменти стават достъпни за света благодарение на тях. Първото пиано на пианист днес е "Ямаха".
С други думи можем да кажем, че днешните анимационни филмчета са масови също благодарение на тях, а може и без взаимстване от комикси и друга култура, че и по-рано от всички, да са измайсторили техния си комикс, наричан манга.
Е, нека ви изненадам: оказва се, че първият някога написан роман в света е японски според откритите археологични сведения. На всичкото отгоре е написан от японка, а не японец. Нека да дам дефиницията на роман: това е лит. произведение със свързани истории (случки, премеждия) с ед(и)н(и) и същ(и) присъстващ(и) лице(-а) от начало до ктай и други съпътстващи ги, които са част от сюжета (проследяването) на тези истории.
Това е романът "Сказание за Генджи" от 1015-та година може би, но не се знае точно годината на създаването му - история на японски сваляч, кoйто явно е станал разбивач на сърца поради непреодолима скръб по смъртта на майка му. Целият филм по книгата можете да гледате напълно безплатно като анимация от различни Интернет библиотеки, но само на английски.
Освен като многострадален последен самурай на Япония, писателят Мишима е известен не само като гей с жена и деца, но и с повестта му "Златният храм", където авторът дава възможно обяснение за това как умопобъркан младеж решава да подпали културна ценност (написаната история е по действителен случай, чийто акт е обсъждан и разискван с недоумение от обществото), а писателят гледа хуманно към объркания (към хулигана) и търси причината за разстройството в душата му. Писателят е бил патриот и в знак на несъгласие към отслабването на японската армия поради мирни спогодби и условия на държавите-спечелили във Втората война, той се самоубива с отвратително тежкото харакири, което освен собственоръчно изкормване включва и рязане на глава от адютанта му, за да се спестят дълги мъки от такова изкормване.
Но съвременният Нобелов лауреат няма нужда да постъпва като Мишима, защото Ишигуро (така е името на известния японски писател) има филмиран роман "Остатъкът от деня", в който е Антъни Хопкинс, който разказва за иконом Стивънс и неговите спомени наедно с пътуването му, за да осъзнае думата "достойнство", но кулминацията е, когато получава накрая съвет от стар иконом да не мисли за миналото и да нареди живота си. Затова е това заглавие: защото животът минава като ден и ти повече имаш нужда да се насочиш към остатъка му, за да го приключиш успешно.
.......и това 
и накрая ... ето 
, ...че работа ни чака!
Comments