BgLOG.net
By AnatoliyKoychev , 28 January 2011

Ние много пъти в живота си изпадаме в недоумения, в ситуации, които са в противовес на всичките ни очаквания. Животът ни сервира такива изненади, за които никога не сме се и надявали. Животът ни поставя много пъти на колене, нанася ни удари, изпадаме много пъти в шок.

На всеки човек му се е случвало да изпадне в шок, да изпадне в сривове, да изпадне в страдание и дори нежелание да живее. Тогава му просветва и започва да се замисля за смисъла на живота си, защо се е стигнало до това положение, какво е сгрешил. В този момент човек се пробужда. Това е най-благодатния момент, който за жалост хората не ценят и го смятат за нещо лошо. В този момент човек иска да ръководи живота си. Изправя се сам срещу себе си. И започва да търси изход от положението в което се намира и в което винаги се е намирал, но си е затварял очите за това...

В този миг започва да търси нещо, което да му подскаже какво да направи, накъде да тръгне. Но изборът е заличен! А изборът е или да заспиш отново, или да продължиш да се будиш. И тъй като е заличен, то на пробудения света предлага само различни възможности за приспиване. Но в общи линии се предлага медитация, хипноза и наркотици в различен вид, като начин да бъдат приспани отново.

А какво е медитацията? Много хора бъркат размишлението с медитацията. Много хора практикуват размишление и твърдят, че медитират. Според общоприетото, чрез нея се откъсваш, изпадаш в тишина и спокойствие. Чрез нея се постига отсъствие. А човек който отсъства, може ли да знае какво става с него и около него, може ли да бъде отговорен за живота си. Делата, които си въобразява че са негови, действително не са. Те са програмирани да се случват в негово отсъствие. И тъй като самото пробуждане е вече присъствие, то се налага да ръководи собствените си действия. Но от друга страна отсъствието и бездействието е доста примамливо. Не правиш нищо, не си отговорен за нищо. Но все пак ти решаваш и би трябвало да знаеш че имаш избор.

Светът е заличил избора и първото, което ти представя е да медитираш, да се хипнотизираш и наркотизираш. Можеш да използваш всичко за тези цели, защото чрез повторението на каквото и да е можеш да изпаднеш в хипноза, тоест в липса. И тогава в твое отсъствие влизат в тебе разни, не знам как да ги нарека, и ти оправят проблемите, които са те довели до шок и до събуждане.

Но най-добри и забелязващи се примери за защитници на света от този род са учителите и гурутата. От тях има много добри майстори, най-вече в Индия, но вече са плъзнали и по целия свят. Та там тези тренират като верни слуги на света хиляди години. Проповядва се навсякъде, че не трябва да се мисли, а да се действа, че трябва да се остави човек на течението, че бог ще действа или действа вместо теб.

За нередностите в света се грижат нейните защитници – програмирани да правят това. Тъй като в случая света те отчита като заплаха, изпращат защитниците да се справят с теб, да елиминират заплахата. Едните те засипват с доводи и аргументи, че не си прав. Другите са от типа носители на вируси. Казват ти нещо безсмислено и ти го приемаш в комплект с това което не се вижда - вируса, и ти става зле, затъмнява ти се съзнанието, блокира ти мисленето. Това се случва навсякъде и всекидневно. Трети те засипват с много информация, и целта на това е да се претовариш и да блокираш.

При всички случаи целта е да бъдеш отстранен от себе си, дори и за кратко време. Но и краткото време стига за добра интервенция. Видях вече прекалено много хора, които бяха променяни вътрешно дори до неузнаваемост. Някои промени бяха равносилни на следния пример – Днес е вманиачен любител на плуването, който от утре без видима причина започва да се ужасява от водата.

От всичко това се явява необходимоста да усъвършенстваш умението си да различаваш. Да отсяваш истината от лъжата, а те са смесени и границата между тях е почти невидима. Ако умееш да различаваш, всичко около теб ще ти е от полза. Каквото и да става около теб, каквото и да ти говорят хората, знай че във всичко се съдържа и истина. А тя ти е необходима да продължиш напред.

Ако не се излъжеш сам и да се насочиш към заспиване, следва втората стъпка. Започват да се събират хора около теб. Тук вариантите са различни. Тъй като ти е просветнало и ти си въобразяваш че си постигнал нещо велико, започваш да разказваш на хората за това което си видял. Иначе за какво ще се събират хора около теб. Тъй като нямаш още яснота за това накъде се движиш, тъй като си в пълна мъгла, си все още лесна плячка за света и защитниците му. Но ако продължиш да се замисляш, започваш да разбираш, че това, което си видял или постигнал, се случва на всички и няма какво да им дадеш. После разбираш, че те ти крадат времето и ти започваш да се занимаваш с чужди работи. А ти си имаш свои...

Тогава започваш да си цениш времето, защото от този момент вижаш, че то не е неограничено. Във връзка с това започваш да игнорираш тези хора-паразити. Тогава следва третата стъпка...

След като преминеш през тези изпитания, света ясно вижда, че ти си непоправим и непоколебим и те поставя в изолация. Хората около теб се оттеглят, никой не те търси, нищо не ти се случва. Оставаш сам. Идеята е да се отчаяш и да започнеш да търсиш и да се молиш за внимание и обратно приобщяване към света. Това е много важен момент. Постигнал си известно равенство със света. Цялата история до тук е като една игра на шах, но с програмирана машина, която има предел на възможностите. А ти никога не забравяй, че си човек и си с неограничени възможности. Не се притеснявай от загубите. Важното е да извличаш поуките от тях и да не ги повтаряш. Сега е момента да настъпиш, да атакуваш. И помни, че не е необходимо да нараняваш и да убеждаваш.

Вече чакането е приключило. Ако няма ситуации, сам трябва да ги търсиш. Ако никой не те търси, ще трябва да търсиш ти. Обяви на света, че си тук! Сега вече ще трябва да решаваш и да действаш сам. Бъди твърд и непоколебим. Търси истината и не прави компромис с никого и с нищо, и най-вече със себе си. Ти вече започваш да виждаш все по-ясно и все по надалеко, защото става светло около теб. И това е не защото бог или някой друг осветява пътя ти, а защото ти самият си светлината. И премахвайки всичко, което те затъмнява, ставаш все по-светъл.

И твоята светлина ще освети околните и ще запали светлината в тях.  Теория на робството и свободата

Legacy hit count
50
Legacy blog alias
43575
Legacy friendly alias
Пробуждането-и-употребата-му

Comments

By nevena , 18 May 2009
медитация за лекуване на орган по метода на Норбеков
медитация за лекуване на орган
Повишената емоционална нагласа, предизвикана с усилие на волята, влияе върху междинния мозък, който предава елементарни заповеди на целия организъм чрез кръвта. Така че, страда или се радва човек, това веднага се научава от всяка клетка в организма.
Ако се усмихвате 5 минути с фалшива усмивка пред огледалото, ще се изненадате от резултата. Настроението ви ще се подобри мигновено. Ако насочвате всеки ден вниманието си към болния орган и влагате положителни емоции, механизмът на оздравяване се включва. Създавайки изкуствено образа на оздравяването, създавайки радостта, че ще оздравеете, вие започвате съзнателно да управлявате организма си, защото му давате конкретна задача. Чрез образа овладявате управлението на целия организъм.
Когато вниманието ви е насочено към определена част от тялото, тази част става по-чувствителна, защото се включват допълнителни рецептори. Вниманието ви променя чувствителността там, където го насочвате.
Можем да управляваме тялото си, да му заповядваме, да го принуждаваме постепенно външно и вътрешно да добива именно облика, който желаем.

1. Създаване на изкуствена гама от чувства

Пуснете си музика, която ви ентусиазира и пробужда у вас желание за живот, стремеж за съзидание, творчество. Настанете се удобно, изпънете рамене и се усмихнете. Повторете няколко пъти на глас следните думи, докато не усетите чувството на спокойствие и увереност да ви заливат:
Аз съм любов.
Аз съм сила.
Аз съм воля.
Аз съм прошка.
Аз съм могъщество.
Аз съм младост.
Аз съм здраве.

2. Усилване на интензивността

Задръжте това усещане. Създайте си вътрешно чувство, че сте най-прекрасният човек на света. Изкуствено си внушете, че сте такъв, какъвто искате да бъдете. Усилете чувството – още и още. Почувствайте своята значимост, мощ и красота.
Ако главата ви е пълна с други неща, докато изпълнявате упражненията и ги правите механично, всичките ви усилия ще са напразни. Спазвайте и техниката за безопасност. Следете сърцето да работи спокойно, умът ви да е ясен, дишането – равномерно. Да усещате вътрешно спокойствие и абсолютна яснота, че ще стане точно, както го искате.

3. Препращане на чувствата към болния орган

С мислен поглед обходете цялото си тяло: ръцете, краката, особено местата, където имаме заболели органи. Трябва да се отнасяте към болния орган, като към новородено – с нежност и обич.
Насочете новосъздадените хубави усещания към болния си орган. Създайте радост там. Изречете думи на благодарност към себе си. Създайте вътрешно чувство на благодарност към себе си. Изпратете усещането към болния си орган. Може да се получи топлина на това място, леко пулсиране или друг вид физическа реакция.
Усилете приятните усещания чрез горните утвърждения. Усилете стремежа към красота, съзидание и могъщество. Насочвайте към нездравия орган своята нежност, своя стремеж. Мислено си представете, вижте оздравяването си и заповядайте на организма си да се самовъзстанови и да бъде здрав. Вие сте господарят на това тяло и то трябва да ви слуша. Не забравяйте да го обичате обаче.
Създайте си усещането, че сте над всичко дребнаво, че вие сте добрината, любовта, младостта, здравето, разбирането, прошката, вие сте всичко.

4. Запомняне и възпроизвеждане на усещанията

Когато сте на върха на усещанията си, запомнете това състояние. Наблюдавайте реакциите в тялото си и ги запомняйте, за да можете да ги възпроизведете.
Всеки ден се старайте да попълвате това усещане с нови отсенки, нова гама от чувства. Всяка сутрин с усилие на волята си самоналагайте да чувствате, че вие сте: спокойствие, радост, красота, доброта, сила, любов.
С времето тренировките ще ви направят по-спокоен, силен, уверен в себе си човек, закрила, подкрепа и опора за хората край вас.

Legacy hit count
4559
Legacy blog alias
29553
Legacy friendly alias
Медитация-за-лекуване-на-орган
Размисли
Нещата от живота
Здраве и дълголетие
Китайска мъдрост

Comments1

pestizid
pestizid преди 16 години и 5 месеца
Ако имам ампутиран крайник, тази терапия ще ми помогне ли да ми порасне същият отново?
By DistantReikiCenter , 8 August 2008

В днешната епоха има огромна нужда от лечебна енергия по цялата планета. Необходима ни е, за да защитин себе си, да подобрин нашите отношения с околните, да опазин природата, да помогнем за световния мир.

Рейки е една древна лечителска система, която бе преоткрита от Микао Усуи през 19-ти век. Рейки означава вселенска жизнена енергия.  Всичко, което ни обгражда, цялата вселена е изпълнена с неизчермаема енергия, която е и самата енергиен източник.

Рейки осигурява естествено движение "рои" на жизнената енергия на нашето съществуване, хармония на ума, душата, тялото и самолечение.

Рейки е безопасна, неагресивна лечебна техника с полагане на ръце, прилагана върху вас самите или другите, която иозползва духовна енергия за лечение на физически заболявания, без да включва натиск, манитулация или масаж. Тя обаче е много повече от физическа терапия. Рейки е холистична система за балансиране, лечение и хармонизиране на всички аспекти на човека - тяло, ум, емоции и дух - и може да се използва също за поощряване на личностно и духовно осъзнаване и израстване.

 

ЕНЕРГИЯТА Е ВСИЧКО ОНОВА, КОЕТО Е

Говорим за «енергия» в различни измерения: когато имаме предвид енергийни източници, като въглища, газ, мощта на вятъра или електричеството, или калориината стойност на храната, но определението за енергия е много по-широко от това. Айнщайн и другите квантови физици обясниха, че на атомно ниво всичко, което съществува във Вселената, е енергия, вибрираща и трептяща с различна честота, че физическата материя и енергията са просто две форми на едно и също нещо. Следователно енергията е всичко онова, което е. Ние познаваме някои от тези енергийни вибрации, например звукът, светлината, радиовълните и рентгеновите вълни.  Всички те са част от електромагнитния спектър  и от научна гледна точка единствената разлика между тези различни форми енергия е, че всяка трепти с различна честота или вибрационна стойност.

Човешките същества също са съставени от електромагнитна енергия и всяка клетка, атом и субатомна частица, съставляваща човешкото тяло, вибрира с различна стойност в зависимо от своя биохимичен състав. Например специфичният електрически капацитет на човешкото сърце може да се измери на ЕКГ апарат /електрокардиограма. Също така електромагнитният капацитет на цялото тяло може да се измери посредством електромиограф, а нормалната биологична честота на човешкото тяло е около 250 цикъла на секунда.  Но едно проучване, много уместно за нашето разбиране за човешката енергия, което беше проведено върху различни хора, отчитайки капацитета на онези места в тялото,у които обикновено се свързват с високоенергийните точки, известни като чакри, даде много интересни резултати.

Повечето хора в проучването записаха нормалната стойност, около 250 цнс, но когато тестовете бяха проведени върху хора, използващи лечебни енергии като  Рейки, и други        които използваха активно психичните си способности, се установи, че техните честоти се движат в обхвата между 400 и 800 цнс. Още по-високи стойност – над 900 цнс – бяха установени при хората, които се описват като «мистични личности».

Тези хора бяха не само екстрасенси и лечители, но и следваха  духовен път и умееха да медитират  дълбоко, нещо повече, те чувстваха връзка с всичко в природата и отвъд, споделяха холистични и метафизични убеждения.

Най-интересното е, че науката най-после потвърди нещо, което от хилядолетия е част от духовната мъдрост на много култури – че една невидима енергия тече през всички живи неща и ги свързва. Тази енергия носи различни названия, в зависимост от културата или духовната традиция, като най-известните са Ки, Ци, но може да се нарече още Прана, Светлина или Дух, или Светият Дух или Виталност и Жизнена Енергия.

Legacy hit count
7
Legacy blog alias
21122
Legacy friendly alias
Рейки---Вселенска-Жизнена-Енергия-
Размисли
Нещата от живота
България
Училище
Човекът и обществото

Comments

By alexi_damianov , 18 May 2008
Катерих се по стръмни скали, прескачах бездънни пропасти, затъвах в преспи и посрещах леден вятър с гърдите си. Сразявах змейове и хора, преплувах реки и разгадавах тайни пътища. Местех наранени стъпала напред, протягах одраскани от тръните ръце нагоре. Вървях, тичах, катерих се, пълзях напред, защото вярвах, че Го търся. Той седеше там, на един от върховете на далечните сини планини и държеше в ръцете си Отговора. Един въпрос – на толкова имаш право, ако стигнеш до трона Му. Един въпрос, а после вечно мълчание.

Дойде денят, в който далечните сини планини се превърнаха в близък каменист хребет. Вървях с потътрящи се крака по козята пътека, а тръните закачаха парцаливите ми крачоли. Толкова време. Толкова усилия. Толкова болка. И най-сетне Го намерих. Знаех, че Той е там – всяка трепереща от преумора жилка на тялото ми го чувстваше.

Влязох в пухестия облак, покрил последните стъпки до трона Му. Всичко в мен натежа с оловото на изхабените сили. Да поседна за малко? Да спра за малко? След всичките години, в които устните ми жадуваха да зададат Въпроса, не бих позволил на нито един миг да бъде изхабен в нелепа заспала почивка.

Ето Го. Не седеше, не стоеше, нито се носеше над земята. Просто беше там. Прегазил реки, блата и трупове на сразени врагове, изкатерил непристъпни върхари и посякъл страха си с безмилостна решимост, най-сетне Го намерих.

-Дойдох да задам въпроса. – казах аз. Не получих отговор, но знаех, че Той ме беше чул.
-Какъв е смисълът? – извиках аз. Мина цяла ера на страдание и усилие, докато жадувах да изрека тези думи.

Мълчание. Празнота. Нищо. Гласът Му не прогърмя страховито, не чух думи в главата си, не се появи тайнствен надпис. Нима всичко беше измама? Нима Той бе просто евтина измислица на селски знахари?

Обърнах се. Надолу се виеше пътеката, по която се бях изкачил. Бях се катерил и слизал, падал и ставал, побеждавал и губил, безмилостно лял своя и чужда кръв. Само един път, само една посока – напред. И всичко това, за да стигна до Него, за да задам Въпроса. Въпросът за смисъла. И да получа мълчание. Защото точно то ми беше необходимо, за да разбера своя Отговор. Своя смисъл. Напред.


Legacy hit count
715
Legacy blog alias
19373
Legacy friendly alias
Какъв-е-смисълът-

Comments3

Selenka
Selenka преди 17 години и 11 месеца
  Думите са безсилни да кажат смисъла на живота,
Смисълът на живота е тайнство. То е в мислите - единствената територия, на абсолтна свобода. Никой не наднича в мислите  Само ти можеш да прочетеш смисъла на живоеа си. Там са мечтите, надеждите, равносметката.
   Ако божиите врати бяха нейде в полето или небето, щяха да са обсадени от чакащи благоволение. Не, пътят на всеки до Бог е в главата му, най лесния достъп да искаш прошка  да обещаеш .
да си по добър. По различен и приличен. Човек е смъртен, о това не го притеснява, защото е до всеки. Човечеството е безсмъртно,  В това е вплетен смисъл от всеки човешки живот. Да се твърди, че вживотът няма смисъл  е грях. Трябва да се живее- в това  е  обясението Животът не издава квитанции. Няма заден ход/
  .
   
svetlina
svetlina преди 17 години и 11 месеца
Според мен грехът е да твърдиш, че животъг няма "умисъл", но имаме свободата да се чудим какъв е смисълът и има ли почва той у нас. А пък нали само религиозните признават думата "грях". Я си представет какво им е на безбожниците. Сигурно са много смели. Те също вървят по пътя на Алекси, падат, стават, нараняват си краката, някои знаят, че търсят смисъла, други просто вървят, трети дори твърдят, че са открили отговора.... За смисъла не знам, но знам нещо друго: хората не могат без да вървят - дали напред, назад, надясно... хорат вървят. Бих казала, че най-човешкото е да вървиш нанякъде и не защото "човекът е човек, коагто е на път", а защото човекът не е статичен, той е любопитен, смел, понякога дори безразсъден. Това ни е в длъжностната характеристика. А някой оплаква ли се?
IstinataPobejdava
IstinataPobejdava преди 17 години и 11 месеца

А Бог каза "НЕ"

Помолих Бог да вземе моята гордост,

а Той ми отговори: "Не".

Каза ми, че гордостта не може да се отнеме,

от нея човек сам се отказва...

Помолих Бог да излекува дъщеря ми,

прикована в леглото от своя недъг...,

а Той ми отговори "Не".

Каза ми, че душата й е невредима,

а тялото й е само временно...

Помолих Бог да ми даде търпение,

а Той ми отговори: "Не".

Каза ми, че търпението е резултат от изпитания

и не се дава, а трябва да се заслужи...

Помолих Бог да ми подари щастие,

а Той ми отговори "Не".

Каза, че ми дава благословение,

а дали ще бъда щастлив, зависи от мен...

Помолих Бог да ме предпази от болката,

а Той ми отговори: "Не".

Каза ми, че страданието отделя човека

от житейските грижи и го приближава до Него...

Помолих Бог да ми даде духовен ръст,

а Той ми отговори: "Не".

Каза ми, че духът трябва да израсне сам,

а Той само ще го подрязва,

за да го накара да даде плод...

Помолих Бог да ми даде всички неща,

за да мога да се радвам на живота,

а Той ми отговори: "Не".

Каза, че ми дава живот,

за да се радвам на всички неща...

Помолих Бог да ми помогне да обичам другите

така, както Той ме обича...

И Бог каза: "Ти най-накрая разбра

за какво трябва да молиш..."

Молих Бог да ми даде сили

и Той ми прати изпитание,

за да ме закали.

Молих Бог да ми даде мъдрост

и Той ми прати проблеми,

за които се налага да мисля ден и нощ...

Молих Бог да ми даде смелост

и Той ми изпрати опасности.

Молих Бог да ми даде любов

и Той ми изпрати нуждаещи се от моята помощ...

Молих Бог да ми даде благоденствие

и Той ми прати възможност...

Нищо от това, за което Го молих,

аз не получих даром...

Но получих всичко, от което имах нужда...

Бог чу молитвите ми...

 ( Не мога да посоча автора, за съжаление...)

By alexi_damianov , 1 January 2007
Катерих се по стръмни скали, прескачах бездънни пропасти, затъвах в преспи и посрещах леден вятър с гърдите си. Сразявах змейове и хора, преплувах реки и разгадавах тайни пътища. Местех наранени стъпала напред, протягах одраскани от тръните ръце нагоре. Вървях, тичах, катерих се, пълзях напред, защото вярвах, че Го търся. Той седеше там, на един от върховете на далечните сини планини и държеше в ръцете си Отговора. Един въпрос – на толкова имаш право, ако стигнеш до трона Му. Един въпрос, а после вечно мълчание.

Дойде денят, в който далечните сини планини се превърнаха в близък каменист хребет. Вървях с потътрящи се крака по козята пътека, а тръните закачаха парцаливите ми крачоли. Толкова време. Толкова усилия. Толкова болка. И най-сетне Го намерих. Знаех, че Той е там – всяка трепереща от преумора жилка на тялото ми го чувстваше.

Влязох в пухестия облак, покрил последните стъпки до трона Му. Всичко в мен натежа с оловото на изхабените сили. Да поседна за малко? Да спра за малко? След всичките години, в които устните ми жадуваха да зададат Въпроса, не бих позволил на нито един миг да бъде изхабен в нелепа заспала почивка.

Ето Го. Не седеше, не стоеше, нито се носеше над земята. Просто беше там. Прегазил реки, блата и трупове на сразени врагове, изкатерил непристъпни върхари и посякъл страха си с безмилостна решимост, най-сетне Го намерих.

-Дойдох да задам въпроса. – казах аз. Не получих отговор, но знаех, че Той ме беше чул.
-Какъв е смисълът? – извиках аз. Мина цяла ера на страдание и усилие, докато жадувах да изрека тези думи.

Мълчание. Празнота. Нищо. Гласът Му не прогърмя страховито, не чух думи в главата си, не се появи тайнствен надпис. Нима всичко беше измама? Нима Той бе просто евтина измислица на селски знахари?

Обърнах се. Надолу се виеше пътеката, по която се бях изкачил. Бях се катерил и слизал, падал и ставал, побеждавал и губил, безмилостно лял своя и чужда кръв. Само един път, само една посока – напред. И всичко това, за да стигна до Него, за да задам Въпроса. Въпросът за смисъла. И да получа мълчание. Защото точно то ми беше необходимо, за да разбера своя Отговор. Своя смисъл. Напред.


Legacy hit count
293
Legacy blog alias
19374
Legacy friendly alias
Какъв-е-смисълът-

Comments

By alexi_damianov , 1 January 2007
Катерих се по стръмни скали, прескачах бездънни пропасти, затъвах в преспи и посрещах леден вятър с гърдите си. Сразявах змейове и хора, преплувах реки и разгадавах тайни пътища. Местех наранени стъпала напред, протягах одраскани от тръните ръце нагоре. Вървях, тичах, катерих се, пълзях напред, защото вярвах, че Го търся. Той седеше там, на един от върховете на далечните сини планини и държеше в ръцете си Отговора. Един въпрос – на толкова имаш право, ако стигнеш до трона Му. Един въпрос, а после вечно мълчание.

Дойде денят, в който далечните сини планини се превърнаха в близък каменист хребет. Вървях с потътрящи се крака по козята пътека, а тръните закачаха парцаливите ми крачоли. Толкова време. Толкова усилия. Толкова болка. И най-сетне Го намерих. Знаех, че Той е там – всяка трепереща от преумора жилка на тялото ми го чувстваше.

Влязох в пухестия облак, покрил последните стъпки до трона Му. Всичко в мен натежа с оловото на изхабените сили. Да поседна за малко? Да спра за малко? След всичките години, в които устните ми жадуваха да зададат Въпроса, не бих позволил на нито един миг да бъде изхабен в нелепа заспала почивка.

Ето Го. Не седеше, не стоеше, нито се носеше над земята. Просто беше там. Прегазил реки, блата и трупове на сразени врагове, изкатерил непристъпни върхари и посякъл страха си с безмилостна решимост, най-сетне Го намерих.

-Дойдох да задам въпроса. – казах аз. Не получих отговор, но знаех, че Той ме беше чул.
-Какъв е смисълът? – извиках аз. Мина цяла ера на страдание и усилие, докато жадувах да изрека тези думи.

Мълчание. Празнота. Нищо. Гласът Му не прогърмя страховито, не чух думи в главата си, не се появи тайнствен надпис. Нима всичко беше измама? Нима Той бе просто евтина измислица на селски знахари?

Обърнах се. Надолу се виеше пътеката, по която се бях изкачил. Бях се катерил и слизал, падал и ставал, побеждавал и губил, безмилостно лял своя и чужда кръв. Само един път, само една посока – напред. И всичко това, за да стигна до Него, за да задам Въпроса. Въпросът за смисъла. И да получа мълчание. Защото точно то ми беше необходимо, за да разбера своя Отговор. Своя смисъл. Напред.


Legacy hit count
349
Legacy blog alias
19375
Legacy friendly alias
Какъв-е-смисълът-

Comments