В сряда имаме РАЗВИТИЕ НА РЕЧТА - (4 клас Булвест) и по разпределение трябва да направим подробен преразказ на разказ от книгата на Астрид Линдгрен "Пипи дългото чорапче".Темата е : "Пипи празнува рождения си ден" - подробен преразказ.Пипи празнува рождения си ден 4-ти клас.ppt

Гневът пулсираше в слепоочието му. Ноздрите му шумно пуфтяха, като на разярен бик. Той гледаше с празен, разконцентриран поглед в монитора. Току-що му изпрати последното съобщение: „Не искам да те виждам повече. Стой далеч от нея или ще те пречукам.”

Мръсник! Подлец! А му се правеше на приятел. Какъв приятел!? Само изчака един ден да го няма вкъщи и веднага й посегна. Колко ли беше дебнал, колко ли беше замислял долното си предателство!

Извърна се и я погледна. Спеше. По лицето й все още личаха следите от изплаканите сълзи. Да, тя плака. Много плака и се оправдава и го моли да спре да крещи. Била решила да не му казва, за да не го ядосва. Това го вбеси. Бесен беше, че тя е решила да прикрива онзи, да премълчи гнусното му дело. Бесен беше, че е скрила от него, сякаш не може да я защити. Бесен беше и че го е предал приятел, че се е опитал да открадне най-милото му, най-скъпото му.

Идвал… идвал когато го няма. Уж само, за да я види, за да каже „здрасти”. Тя му сипала чашка, от простичко гостоприемство. Той пил, искал още, после пак пил… Започнал да я гледа… да я гледа по онзи начин. След това й говорил, докосвал я, милвал я, молил я. Искал е да спи тук, да нощува тук… с нея.

Ноздрите му засвистяха още по-шумно. Той стисна ръба на масата. Кокалчетата му побеляха. След това се отпусна. Обърна се отново да я погледне. Тя помръдна насън. Нежното й лице беше толкова изтерзано. Горката… не трябваше да й крещи така. Не трябваше тя да страда заради онзи.
„Доброто ми момиче!” – помисли си той. – „Може би мръсникът и нея се е опитал да напие, опитал се е да се възползва… но тя е устояла.”.

Той вдиша и издиша дълбоко няколко пъти. Опита се да се успокои, доколкото беше възможно. Стана. Тя утре имаше рожден ден. Трябваше той да приготви нещата, тя не би била в състояние след всичко това.

Той извади тортата от хладилника и забучи една до друга свещичките във формата на цифри: „25”. След това бръкна под леглото – там криеше подаръка. Още не й беше надписал картичката. Ръката му трепереше, но все пак излезе горе-долу красиво: „Честит рожден ден на малката ми сестричка! Здраве, радост и успехи!”

Гневът пулсираше в слепоочието му. Ноздрите му шумно пуфтяха, като на разярен бик. Той гледаше с празен, разконцентриран поглед в монитора. Току-що му изпрати последното съобщение: „Не искам да те виждам повече. Стой далеч от нея или ще те пречукам.”

Мръсник! Подлец! А му се правеше на приятел. Какъв приятел!? Само изчака един ден да го няма вкъщи и веднага й посегна. Колко ли беше дебнал, колко ли беше замислял долното си предателство!

Извърна се и я погледна. Спеше. По лицето й все още личаха следите от изплаканите сълзи. Да, тя плака. Много плака и се оправдава и го моли да спре да крещи. Била решила да не му казва, за да не го ядосва. Това го вбеси. Бесен беше, че тя е решила да прикрива онзи, да премълчи гнусното му дело. Бесен беше, че е скрила от него, сякаш не може да я защити. Бесен беше и че го е предал приятел, че се е опитал да открадне най-милото му, най-скъпото му.

Идвал… идвал когато го няма. Уж само, за да я види, за да каже „здрасти”. Тя му сипала чашка, от простичко гостоприемство. Той пил, искал още, после пак пил… Започнал да я гледа… да я гледа по онзи начин. След това й говорил, докосвал я, милвал я, молил я. Искал е да спи тук, да нощува тук… с нея.

Ноздрите му засвистяха още по-шумно. Той стисна ръба на масата. Кокалчетата му побеляха. След това се отпусна. Обърна се отново да я погледне. Тя помръдна насън. Нежното й лице беше толкова изтерзано. Горката… не трябваше да й крещи така. Не трябваше тя да страда заради онзи.
„Доброто ми момиче!” – помисли си той. – „Може би мръсникът и нея се е опитал да напие, опитал се е да се възползва… но тя е устояла.”.

Той вдиша и издиша дълбоко няколко пъти. Опита се да се успокои, доколкото беше възможно. Стана. Тя утре имаше рожден ден. Трябваше той да приготви нещата, тя не би била в състояние след всичко това.

Той извади тортата от хладилника и забучи една до друга свещичките във формата на цифри: „25”. След това бръкна под леглото – там криеше подаръка. Още не й беше надписал картичката. Ръката му трепереше, но все пак излезе горе-долу красиво: „Честит рожден ден на малката ми сестричка! Здраве, радост и успехи!”