Трети март……Национален празник.

Но за мен този празник има специално измерение. Той е моята мярка за свобода. И моят пример как се извоюва свободата. Сигурно звучи много изтъркано, но Трети март всеки път ми напомня, че ако искам да съм истински свободна, трябва да платя цената на свободата. Независимо каква е тя: кръв, живот, любов, лъжа, комформизъм. Всяка свобода си има цена и се лъжат някои, които си мислят, че могат да се споразумеят със Нея и да не платят. И, както се вижда, цената е фундаментална. Защото се плаща за фундаментален статус. Какъв е Животът, Любовта или Истината, ако не си свободен?!

Но сега ми се ще да ви разкажа и за една друга страна на празника.

Най-добрата ми приятелка е туркиня. Обикновено тя първа ме поздравява с този празник. Ако изобщо някой друг се сети да ме поздрави. Но знам, че на самата нея празникът предизвиква неприятни чувства и спомени. И не защото съжалява за миналото величие на Отоманската империя, а защото си спомня неприятни случки от собствения си живот и живота на децата си. Как навръх празника са я блъснали с новото палтенце в кална локва, как са я карали все нея да декламира „Опълченците на Шипка” и „Аз съм българче”, а синът и е бит „защото баща ти е обесил  Левски”.

Приятелката ми е потомък на обикновени турци, които в кървавото и объркано време на войната са направили своя избор: да останат в една страна, която са чувствали своя родина. Защото в измерението на България 500 години са значителен период, но в измеренията на един род те са още повече време. Време на 5-6 поколения. Достатъчно време, за да почувства някой тази земя своя Родина. И да не поиска да тръгне към чуждото и непознатото. Без да знае, че обрича поколения свои потомци да плащат цената на това решение. Цена, изразена в унижения, физически и психически тормоз.

Не ме разбирайте погрешно. Аз обичам и се гордея с този празник, както казах в началото. Но от години за мен този празник има по-дълбоко значение. И това значение го измервам с поздрава на моята приятелка и с факта, че го празнуваме почти винаги заедно. И точно простият факт на съвместното ни празнуваме го прави Празник на свободата.

Честит празник!      

Трети март……Национален празник.

Но за мен този празник има специално измерение. Той е моята мярка за свобода. И моят пример как се извоюва свободата. Сигурно звучи много изтъркано, но Трети март всеки път ми напомня, че ако искам да съм истински свободна, трябва да платя цената на свободата. Независимо каква е тя: кръв, живот, любов, лъжа, комформизъм. Всяка свобода си има цена и се лъжат някои, които си мислят, че могат да се споразумеят със Нея и да не платят. И, както се вижда, цената е фундаментална. Защото се плаща за фундаментален статус. Какъв е Животът, Любовта или Истината, ако не си свободен?!

Но сега ми се ще да ви разкажа и за една друга страна на празника.

Най-добрата ми приятелка е туркиня. Обикновено тя първа ме поздравява с този празник. Ако изобщо някой друг се сети да ме поздрави. Но знам, че на самата нея празникът предизвиква неприятни чувства и спомени. И не защото съжалява за миналото величие на Отоманската империя, а защото си спомня неприятни случки от собствения си живот и живота на децата си. Как навръх празника са я блъснали с новото палтенце в кална локва, как са я карали все нея да декламира „Опълченците на Шипка” и „Аз съм българче”, а синът и е бит „защото баща ти е обесил  Левски”.

Приятелката ми е потомък на обикновени турци, които в кървавото и объркано време на войната са направили своя избор: да останат в една страна, която са чувствали своя родина. Защото в измерението на България 500 години са значителен период, но в измеренията на един род те са още повече време. Време на 5-6 поколения. Достатъчно време, за да почувства някой тази земя своя Родина. И да не поиска да тръгне към чуждото и непознатото. Без да знае, че обрича поколения свои потомци да плащат цената на това решение. Цена, изразена в унижения, физически и психически тормоз.

Не ме разбирайте погрешно. Аз обичам и се гордея с този празник, както казах в началото. Но от години за мен този празник има по-дълбоко значение. И това значение го измервам с поздрава на моята приятелка и с факта, че го празнуваме почти винаги заедно. И точно простият факт на съвместното ни празнуваме го прави Празник на свободата.

Честит празник!      

Трети март……Национален празник.

Но за мен този празник има специално измерение. Той е моята мярка за свобода. И моят пример как се извоюва свободата. Сигурно звучи много изтъркано, но Трети март всеки път ми напомня, че ако искам да съм истински свободна, трябва да платя цената на свободата. Независимо каква е тя: кръв, живот, любов, лъжа, комформизъм. Всяка свобода си има цена и се лъжат някои, които си мислят, че могат да се споразумеят със Нея и да не платят. И, както се вижда, цената е фундаментална. Защото се плаща за фундаментален статус. Какъв е Животът, Любовта или Истината, ако не си свободен?!

Но сега ми се ще да ви разкажа и за една друга страна на празника.

Най-добрата ми приятелка е туркиня. Обикновено тя първа ме поздравява с този празник. Ако изобщо някой друг се сети да ме поздрави. Но знам, че на самата нея празникът предизвиква неприятни чувства и спомени. И не защото съжалява за миналото величие на Отоманската империя, а защото си спомня неприятни случки от собствения си живот и живота на децата си. Как навръх празника са я блъснали с новото палтенце в кална локва, как са я карали все нея да декламира „Опълченците на Шипка” и „Аз съм българче”, а синът и е бит „защото баща ти е обесил  Левски”.

Приятелката ми е потомък на обикновени турци, които в кървавото и объркано време на войната са направили своя избор: да останат в една страна, която са чувствали своя родина. Защото в измерението на България 500 години са значителен период, но в измеренията на един род те са още повече време. Време на 5-6 поколения. Достатъчно време, за да почувства някой тази земя своя Родина. И да не поиска да тръгне към чуждото и непознатото. Без да знае, че обрича поколения свои потомци да плащат цената на това решение. Цена, изразена в унижения, физически и психически тормоз.

Не ме разбирайте погрешно. Аз обичам и се гордея с този празник, както казах в началото. Но от години за мен този празник има по-дълбоко значение. И това значение го измервам с поздрава на моята приятелка и с факта, че го празнуваме почти винаги заедно. И точно простият факт на съвместното ни празнуваме го прави Празник на свободата.

Честит празник!      

Коя е Баба Марта?

Според легендата, Баба Марта се ядосала на младо момиче-овчарка, понеже то казало, че Баба Марта няма да й стори нищо лошо, тъй като и двете са жени. За да я опровергае и покаже силите си, баба Марта предизвикала мразовита виелица, и младото момиче умряло от студ.

Когато прочетох приказката, бях шокиран. От какво? Що за лудост празнуваме??? Въпреки, че това е само приказка, ние празнуваме някаква старица, която под давление на малоценността си и манията си да се докаже, отнема живота на младо и невинно момиче. Айде стига бе!!! Да празнуваш престъпление?!

Защо слагаме мартеници?

Открих няколко причини:

1. За да умилостивим Баба Марта! Отново съм шокиран!!! Това е все едно да плащаш на престъпниците/насилници да не те закачат. Интересно, как това поведение, което виждаме на хора от миналото, се преекспонира и в модерния свят.
2. За здраве! Две неща ме учудват. Първо, как едно модерно и претендиращо да бъде рационално общество, може да се надява, че няколко конеца биха му донесли здраве. Второ, България претендира, че е християнска държава. Не би ли трябвало един християнин да се доверява на Бог за здравето си? Все едно казваме, „нямам му много доверие на този Бог... повече разчитам на мартеницата.”

 Какво още открих за мартениците?

Няколко цитата от статиите, които четох:

„Мартеницата е символ на пробуждането и култа към слънцето”

„Мартеницата е своеобразен амулет срещу злите сили и окичването с мартеница е един магически ритуален акт: усуканият бял и червен вълнен конец запазват човека чрез механизмите на контактната магия.”

Специално последния цитат го открих като съдържание в много статии за мартеницата. Какво ме притеснява в това ли? Отново говоря като човек от християнска държава и мисля, че щом всички се идентифицираме като християни, трябва да имаме предвид християнската гледна точка. За целта реших да видя какво казва Библията по въпросите с „култа към слънцето” и всякакви магьоснически и окултни практики. 

 „Да нямаш други Богове освен мен!” (Изход 20:3)

 „Да не се намира сред тебе никой чародеец, астролог, гадател или магьосник, никой баяч, запитвач на зли духове, врач или запитвач на мъртвите; защото всеки, който върши тези дела, е омразен на Господа.” (Второзаконие, глава 18, стихове 10-12)

Години наред съм мислил, че Баба Марта е положителна фигура. Така са ни учили от деца... Дори и да пренебрегнем християнския аспект на въпроса, това, с което не мога да се примиря е, че цялата държава празнува личност (дори и митична), която е проявила насилствени действия. Притеснява ме „слепотата” и неосъзнатостта, с която народа ни върши всичко това. Може би ще кажете, че преигравам и се вманиачавам? Но тук става въпрос за НЕАДЕКВАТНА РЕАКЦИЯ спрямо крайно неприемливо и престъпно поведение не една личност.

Аз избирам да реагирам АДЕКВАТНО, като МИСЛЕЩ човек и като ХРИСТИЯНИН. Отказвам да участвам в празнуването на баба Марта! Отказвам да участвам в „магическия ритуал” на мартениците. Ако ще вярвам на свръхестественото за моето здраве, като българин-християнин ще вярвам в Бог Исус Христос!

Трети март……Национален празник.

Но за мен този празник има специално измерение. Той е моята мярка за свобода. И моят пример как се извоюва свободата. Сигурно звучи много изтъркано, но Трети март всеки път ми напомня, че ако искам да съм истински свободна, трябва да платя цената на свободата. Независимо каква е тя: кръв, живот, любов, лъжа, комформизъм. Всяка свобода си има цена и се лъжат някои, които си мислят, че могат да се споразумеят със Нея и да не платят. И, както се вижда, цената е фундаментална. Защото се плаща за фундаментален статус. Какъв е Животът, Любовта или Истината, ако не си свободен?!

Но сега ми се ще да ви разкажа и за една друга страна на празника.

Най-добрата ми приятелка е туркиня. Обикновено тя първа ме поздравява с този празник. Ако изобщо някой друг се сети да ме поздрави. Но знам, че на самата нея празникът предизвиква неприятни чувства и спомени. И не защото съжалява за миналото величие на Отоманската империя, а защото си спомня неприятни случки от собствения си живот и живота на децата си. Как навръх празника са я блъснали с новото палтенце в кална локва, как са я карали все нея да декламира „Опълченците на Шипка” и „Аз съм българче”, а синът и е бит „защото баща ти е обесил  Левски”.

Приятелката ми е потомък на обикновени турци, които в кървавото и объркано време на войната са направили своя избор: да останат в една страна, която са чувствали своя родина. Защото в измерението на България 500 години са значителен период, но в измеренията на един род те са още повече време. Време на 5-6 поколения. Достатъчно време, за да почувства някой тази земя своя Родина. И да не поиска да тръгне към чуждото и непознатото. Без да знае, че обрича поколения свои потомци да плащат цената на това решение. Цена, изразена в унижения, физически и психически тормоз.

Не ме разбирайте погрешно. Аз обичам и се гордея с този празник, както казах в началото. Но от години за мен този празник има по-дълбоко значение. И това значение го измервам с поздрава на моята приятелка и с факта, че го празнуваме почти винаги заедно. И точно простият факт на съвместното ни празнуваме го прави Празник на свободата.

Честит празник!      

Трети март……Национален празник.

Но за мен този празник има специално измерение. Той е моята мярка за свобода. И моят пример как се извоюва свободата. Сигурно звучи много изтъркано, но Трети март всеки път ми напомня, че ако искам да съм истински свободна, трябва да платя цената на свободата. Независимо каква е тя: кръв, живот, любов, лъжа, комформизъм. Всяка свобода си има цена и се лъжат някои, които си мислят, че могат да се споразумеят със Нея и да не платят. И, както се вижда, цената е фундаментална. Защото се плаща за фундаментален статус. Какъв е Животът, Любовта или Истината, ако не си свободен?!

Но сега ми се ще да ви разкажа и за една друга страна на празника.

Най-добрата ми приятелка е туркиня. Обикновено тя първа ме поздравява с този празник. Ако изобщо някой друг се сети да ме поздрави. Но знам, че на самата нея празникът предизвиква неприятни чувства и спомени. И не защото съжалява за миналото величие на Отоманската империя, а защото си спомня неприятни случки от собствения си живот и живота на децата си. Как навръх празника са я блъснали с новото палтенце в кална локва, как са я карали все нея да декламира „Опълченците на Шипка” и „Аз съм българче”, а синът и е бит „защото баща ти е обесил  Левски”.

Приятелката ми е потомък на обикновени турци, които в кървавото и объркано време на войната са направили своя избор: да останат в една страна, която са чувствали своя родина. Защото в измерението на България 500 години са значителен период, но в измеренията на един род те са още повече време. Време на 5-6 поколения. Достатъчно време, за да почувства някой тази земя своя Родина. И да не поиска да тръгне към чуждото и непознатото. Без да знае, че обрича поколения свои потомци да плащат цената на това решение. Цена, изразена в унижения, физически и психически тормоз.

Не ме разбирайте погрешно. Аз обичам и се гордея с този празник, както казах в началото. Но от години за мен този празник има по-дълбоко значение. И това значение го измервам с поздрава на моята приятелка и с факта, че го празнуваме почти винаги заедно. И точно простият факт на съвместното ни празнуваме го прави Празник на свободата.

Честит празник!