Не знам какво да правя с живота си. Не, не са ме скъсали пак ;) Просто...се зачудих коя съм, какво искам, какво ще правя след като завърша.И май не можах да намеря отговор на нито един от въпросите. Личната ми карта дава отговор на първия, но доста повърхностно.
Не знам с какво искам да се занимавам , когато завърша.По-точно не съм сигурна дали ще се справя с това, което си мисля, че искам и съответно има ли смисъл да го започвам.Не знам дори къде ще живеем. Имам чувството,че съм изгубена и за първи път нямам планове за бъдещето си. То не,че предните са се изпълнили, но поне имах някакви идеи и стремежи...А сега ? Пълен блокаж.Празна и безсмислена.
И сама. Много е странно да се чувстваш сама,когато смейството ти те обича, съпругът ти живее за теб, а приятелите...Приятели? Я,чакай малко,върни кадъра назад. Какви приятели? Колежките, с които общитени теми се изчерпват до нещо, свързано с университета?Момичетата от гимназията, които виждам максимумведнъж в месеца?Разните мъже, които ме свалят?Хората, срещнати в интернет? Всички тях наричам "приятели", някои ги чувствам много близки, но те мен? Дали не виждат само купонджийката? А всъщност показала ли съм им другата...
Такава съм - дръпната, студена, колкото и да изглеждам весела и отворена. Усетя ли,че някой се опитва да се приближи твърде много - бягам.Имам нужда от своите тайни, от своята черупка. Без тях бих била гола и беззащитна, ранима, разплакана.Значи, сама съм си виновна, че съм сама.Глупаче...Можеш да бъдеш щастлива,стига да се довриш на хората, които искрено искат да бъдат до теб.
И какво да правя с живота си? Всичко ми е скучно. Университетът ми е скучен. Харесвам си специалността, харесвам и част от нещата,които ми преподават. Не искам обаче да ме карат да се чувствам тъпа, да ме унижават или да се държат с мен като в подготвителен клас.Не искам да знам как е гимнастически кон с гривни. Има си речници, ако някога ми потрябва (в което дълбоко се съмнявам, също толкова колкото и "лая за малко кученце" и "стара подпетена обувка"),ще си го изровя.Писнало ми е да трябва да пиша по 15 упражнения за домашна. После защо не ходя...Пък и много интересно как в подготвителен клас френският ми беше по-добър.както и да е.Имала съм слаб контрол, отнасяла съм се безотговорно. А аз мога да бъда безумно отговорна, стига да имам мотив. За съжаление, не го откривам.Не откривам смисъл въобщеда се старая да запиша четвърти курс...Имам нужда от почивка от университетската обстановка и проклетия стрес. И, съжалявам, но не ми стигат 4 дни почивка, приположение ,че трябва да прочета 2 романа, преведа 50 страници, науча 200 думи и т.н. Да им имам и почивката...
Определено нещо не ми е наред...Не може да си мисля такива неща, при положение,че имам всички фактори да бъда щастлива...Сигурно съм изпаднала в някаква криза на бъдещите 22...
, но тогава си беше баш така и понеже ми е интересно какво мислите по въпроса с любовта от разстояние, реших да ви инспирирам да пишете с личен опит 
Comments4
Но дупките са нормално нещо. Получават се обикновено при завършване на даден период и започване на нов (както и със слоевете асфалт). Всички изпадаме в тях и се сдухваме от всичко и всички, но когато нещата отминат, защото всичко отминава рано или късно, си казваме "Леле, на какво съм се сдухвал...".
Не се връзвай на даскалите (тези по университетите, де, Куинка, да не се засегнеш ;))). Повечето от тях са си гаднички хорица със соц. разбирания (ама не социални) и цял живот ще избиват комплексите си върху младежта. Никога няма да разберат, че тяхното "златно" време отдавна е заминало, заедно с младостта и бъдещето им.
Дано всичко отмине по-скоро и тези ти терзания да останат само бледичък спомен на фона на истински щастлив живот...
Не е така очевидно в този случай. Някой те е обидил, нарекъл те е безотговорна, казал е, че имаш слаб контрол, правил ти е забележки.
Това те демотивира (това би демотивирало доста хора, и мен), защото:
-си изморена;
-си се нагърбила с повече задачи, отколкото можеш да носиш;
-бъдещето ти изглежда неясно и като така - подтискащо.
Съвет:
Сиктирдосай го този простак. Той не заслужава нервите, които хабиш за него.
Почини си. Пропусни 1-2 лекции. Иди на купон. И на гости при майка си. И на кино.
Срещни се с приятелка, склонна да слуша. Ако нямаш точно такава - напиши на нас. Тук поне винаги ще намериш разбиране....
И не се грижи за бъдещето. Сега ти се вижда неясно, защото нямаш още всичките карти в ръцете (например, не си си взела дипломата). Ще се наместят нещата, когато му дойде времето (както е казал един цар).
Проблеми много, а Еовинка е една - и много над проблемите.
Абе шегувкам се щот наближавам кризата на 30-те. Има и криза на 40-те. Абе той живота си е една криза, да му таковам таковата...