Оставям го да ходи, където иска, да прави, каквото иска и с когото иска. Не му държа сметка. Не го питам. Дори не настоявам да ми казва.

От вътре ме боли. Не искам да знам с кого е, а да е винаги с мен. Ужасно съм ревнива. Адски. Опитвам се да го скрия по всякакъв начин. Знам колко е омразно постоянно да те ревнуват, да нямаш никаква свобода.

Затова съм му дала пълна.  

Избирам №4. Взаимно сме си дали пълна свобода, но вместо да се скитаме нанякъде, я оползотворяваме, като бързаме да се приберем вкъщи. Абсолютното доверие носи невероятно спокойствие и душевен комфорт, защото няма за какво да се измъчваш. То е израз на зачитане към другия, като не нарушаваш личното му пространство.

Винаги съм била привърженик на това да не се ограничават хората. Когато обичаш някого, не трябва да го контролираш непрекъснато, да го питаш къде е бил, с кого...

Отделно смятам, че всеки трябва да има свобода. Когато иска да се види с приятели - нека се види. Това е разнообразие. Защо трябва да се ревнуваме.

Не че не съм ревнива. Ревнива съм. Но смятам, че като обичаш някого, трябва да му дадеш известна свобода, за да видиш дали ще остане с теб. Иначе колкото повече го ограничаваш, толкова повече ще се чувства затворен в клетка и ще иска да кривне.  

След известно отсъствие от сайта, снощи се опитах да поствам, но така и нищо не стана, защото не успях да вляза с ник-а ми, а като анонимен коментар въобще не изписа текста ми. Предполагам, че днес всичко ще е наред и ще успея да поствам мнението си.

А то се дублира с вече изказани такива.  Поставям себе си между № 3 и № 4, защото  оставям мъжа си да излиза и да се среща свободно с хората дори и без мен. Така прави и той с мен! Но, чак пък да не ми пука с кой излиза или къде ходи - не мога да кажа, че е така.  И това не е ревност според мен, а загриженост и спокойствие, което двамата си даваме един на друг.  Никой от нас не оставя другия в неведение - достатъчно е да си кажем, че тази вечер някой от двамата ще закъснее.

Според мен пълна свобода е равна на безразличие към другия. Имам познати, и двамата са архитекти, известно време работеха заедно във фирмата на мъжа, но  разбраха, че не могат да продължат. Живеят заедно, но всеки има свой личен живот и легло. В този смисъл са си дали пълна свобода - мъжът може да се среща с друга жена, а за съпругата му - не знам, не я познавам добре.  Тъжно е, но е факт от днешното съвремие.  Затова, аз избирам златната среда - свобода с отговорност!

Аз съм на номер 4. Имам вяра повече в него, отколкото в себе си... Без майтап, наистина е така. Някой може да си каже "Балък" или "Айде бе". Обаче нали си виждам човека...

В интерес на истината много му налитат разни мераклийки, та от време на време ме хваща страх, щото той е по-готин от мен, ама той удържа фронта. Има си ценности. По-добре за мен!

Иначе ревността си е естествено чувство на несигурност, че можеш да запазиш нещо хубаво. Няма какво да се направи по въпроса - ако другият иска да си отиде, не можеш да го спреш. Само можеш да се стараеш да правиш най-доброто за връзката: понякога това е компромис, друг път - точно обратното - трябва да си настоиш на своето.  

Обяснявам аз :) Много ревнива не означава да нямаш доверие, а да се страхуваш, че другите са по-силни и могат да ти го отнемат. С първата ми любов се държах така - постоянно бях с него, ако бях в университета, а той на работа, му звънях по 2-3 пъти...И го обичах до лудост. Резултатът? Въпреки това, че живеехме заедно и го "пазех", ми изневери.Разделихме се.

Нормално ревнива , предполагам, съм сега, а и ми се налага. Знам, че в момента не мога да го контролирам и ми е все едно къде излиза, но въпреки това му се обаждам да питам с кого е :) Това ми се струва нормален интерес към партньора