Започна с това, че още към 18 часа се почувствах зле. Изневиделица ме заболя гърлото, прииска ми се да легна и да заспя, чувствах се отпаднала, болна... Въпреки всичко си последвах установения план - изкъпах се, оправих си грима и към 19.30 изприпках у Даро. От тях заминахме за Хасково, където в КДК (Клуб на Културните Дейци - абе рок клуба!:) щяхме да караме Нова година заедно с Таня и Васил.

На път към Таня се почувствах още по-зле, но реших, че ще мълча,за да не тревожа Даро, а и мислех, че щом вляза на топло, ще ми мине. Да, ама не. Преминаването от леденият студ навън към топлото заведение се оказа пагубен и желанието ми да легна, да се завия и да заспя стана почти непоносимо. Басаев дойде и каза, че ще има жива музика, и Делян от SJK ще пее заедно с някакви негови приятели. Зарадвах се ужасно много! Насилих се да се усмихвам и разговарям с Таня, Васко и Даро. Обаче гърлото ме болеше все по-силно, ушите също,както и главата, усещах лимфните си възли по шията подути, вратът ми беше схванат, раменете също.. И вероятно съм изглеждала доста омърлушена, защото Даро реши, че ще иде до аптеката да ми вземе лекарства. Таня пък се оплакваше от болки в корема, та човекът отиде, ходи чак до автогарата и ни взе.. парацетамол, на мен трахизан за смучене и fervex. Та изпих fervex-a, смуках хапове... като че ли ми просветна? Да, ама не за втори път. Всичко наоколо ми беше като в сън и по едно време полегнах и позатворих очи на сепарето... и заспах. По едно време усещам как ме завиват с якето на Васко. Започнах да ги убеждавам да не ме завиват, че няма да спя, само си почивам, обаче главата ми се замайваше все повече и спах около 10-15 минути. После станах, но ми беше ужасно гадно... Все пак продължавах да се старая да изглежда, че няма нищо.. Вече бях сигурна, че имам и температура - винаги се усещам когато имам, най-малкото факта, че се унасям в сън толкова лесно... Организацията в КДК си беше на ниво, имаше вкуснотийки за ядене, мезета, хапки, плодове, атмосферата страхотна, музиката - най-любимите ми метъл и рок песнички. Абе перфектно всичко, само дето се чувствах като парцал..

Към 22.30 излязоха музикантите, бат' Делян* започна да пее и всички го гледахме и слушахме с отворена уста. Той пее страхотно, високо, има красив глас.. Пя Purple, White Snake, Europe (разбира се), Maiden, Manowar...и много други. Абе страхотно беше! Радвахме им се много.

И така, дойде дванайстият час. Отброихме обратно от 10 до 1 и посрещнахме новата 2007-ма година със шампанско и прегръдки... Не мислех, че ще мога, но излязох на терасата и гледах зарята - беше най-красивата,която помня през целия си съзнателен живот. След зарята влязохме и аз се строполих, защото всичко ми се въртеше. НО вътре се зави едно хоро. Таня ме задърпа да играем, а аз .... Първоначално си казах: "Луда ли си, какво хоро ще играеш, като едвам стоиш на краката си, ще вземеш да припаднеш там и .. резил".. Но после сякаш някакво вътрешно гласче ми каза: "Както посрещнеш Новата година, така ще ти върви цялата година. Определено е по-добре да я посрещнеш на крака, забавлявайки се" А аз винаги играя хоро на Нова година, точно в 12 часа, за здраве...

Та отидохме, и играхме хоро, въпреки, че всичко ми се въртеше, въпреки, че бях с температура и цялата схваната. Беше ми много хубаво! Веселието беше пълно.

После отново се строполих, и отново легнах, и отново заспах.. и пак ме завиваха с якето на Васко :) Имах усещането, че температурата ми се е вдигнала и изпих един парацетамол... После наистина заспах и се събудих чак когато чух бодрия глас на бат' Делян на микрофона "Хей, живи ли сте!? Ние продължаваме с едно парче, което трябва да ви раздвижи малко..." И пак пя разни готини рок парчета. Тогава станах и отидох отпред, където с Таня се настанихме точно пред сцената. И може би най-хубавият спомен от тази Нова година ще си остане това -- Делян пее 'Sweet Child In Time" на фона сано на синтезатора, с невероятния си глас, съвсем близо до мен, усмихва се и ме гледа в очите... Няма да го забравя! Той изпя тази песен точно в 1.30, изпя я сякаш животът му зависеше от това и наистина я изпя едно към едно с оригинала...

След като групата вече наистина слезе от сцената, отново си отидох на масата, където след още 15 минути ми се прииска да умра... Започна да ме тресе, да ме обливат топли и студени вълни, абе ужас.. Отново легнах. Облякох жилетката на Даро и въпреки това ми беше студено. Хайде пак ме завиха с якето на Васко... Този път спах повече от половин час. Събудих се в 2 и нещо и даже ми трябваше малко време да осъзная къде съм.. Толкова замаяна бях, че дори забравих да честитя именния ден на Васил :( Даро ми предложи да си ходим, но аз не исках да се отделя от приятелите си заради мен... Ставаше ми обаче все по-лошо и в крайна сметка към 3 и нещо наистина си тръгнахме, хванахме такси което кара на апарат (което си беше голям късмет), прибрахме се в Димитровград и отидохме у Даро (поначало щях да спя у тях). Там се проснах (най-после на легло!!!) и си измерих температурата. Беше малко под 38 градуса. Не достатъчно за да се притесним, но достатъчно за да се чувствам смачкана. Та си легнахме, гушнахме се, пуснахме си уж да гледаме една серия на Supernatural, но аз съм заспала докато сме го гледали, дори не помня кога, и се събудих в 14 часа наобяд... Отново си премерих температурата, не беше мръднала изобщо... Та си тръгнах от Даро и се прибрах вкъщи. Тук мама веднага ме налегна с някакви витамини, лекарства за температура и всякакви за настинка.. Сега се чувствам малко по-добре, но целият ми ден е супер заспал, лежах допреди час... Май след малко пак ще отида да уважа възглавницата.

Все пак беше забавна Нова година, но от сърце се надявам вашата да е била по-успешна! :)

ЗА МНОГО ГОДИНИ НА ВСИЧКИ ОТ МЕН!


* Казвам му 'бате Делян' или 'бат' Делян', защото когато се запознахме аз бях на 11 години, а той на 24,с дълга светла коса :) Тогава по детски си му виках "Бати Делян" - той си ми беше батко.., а сега по навик... продължавам. Абе не мога да си обърна езика и да му кажа просто 'Делянe' и това е :)

Новото рок-радио.
Слушали ли сте го?
Има тенденция да заеме първото място в любими мои радиа, което досега се държеше от Атлантик, заради Елена и Даниел.
Но Зирок просто ме качва на седмото небе. За разлика от Мила Голд, което също се води рок/ретро радио и където пускат стари златни рок хитове, Зирок пуска и метъл. И то не само Металика, да речем, а и по нови нещица - Найтуиш, Еванесънс (сега ще ме награби Слънцето , че това не е метъл :) ), Уидин Темптейшън, ХИМ. Цял ден днес го слушам и още не са пуснали нещо, което да не ми хареса. Надявам се да започнат да пускат и български групи , защото определено момчетата и момичетата в България, които работят в тая насока като стил никъде не ги пускат. От което, според мен, страда културата на цялата ни държава, ама айде да не се впускам в спора чалга-рок/метъл...

Здравейте, споделчовци...

Аз съм Тош. За тези които не са ме виждали жив - мъртъв съм за този свят от ноември. Сега съм съживен от Шефа, но вероятно за кратко - колкото да кажа "жив съм", "тва", "онва" - и скоро след това - обратно в отвъдното... Така ми казаха поне, преди да ме върнат към нов живот...

Между другото, смятах духът ми да повитае на Пловдивската среща малко след смъртта ми, но нямах късмет с датата... Бяхме се налудували с цял отбор духове, и се бях преуморил от витаене и възвишени срещи до ядрото на душата. Да не ви разправям и че скоро след това щяха да ни изпитват по духовни въпроси и трябваше да влизам във вечност.

Щото човек... Така де, който каквото е, трябва да се приспособява към условията на живот... да де - съществуване - за да му е добре и да живее дълго на земята; опа, тва последното пък го разправяше един дух, дето май има нещо като... Абе... Хайде да не ви занимавам с много духовни работи. Като умрете и вие, ще разберете. Не се притеснявайте.

...

Четох за приятеля китарист на групарката вокалистка Серенити, и че бил свирил Crying на Джо Сатрияни, и се заиграх на асоциации...
Някой помни ли шоуто на Слави със Станислав Хвърчилков? Ако не ме лъже паметта, той изпълни Полета на стършела в стила на Manowar, и май че Crushing Day от Сатрияни. :)
Станислав свири във "Фрагменти", където се подвизава и един мой познат и многоуважаван от мен всестранно развит човек - Илиян Георгиев. Миналото лято той ми беше пратил запис на предаване, в което звучат две техни парчета.

Специално за Марио, за професионалния китарист и програмист от Русе(?) TerminalFrost (?) който може би също е в отвъдното(?); за Даниел, за Страто, за Арагорн и за всички любители на виртуозни китари, жизнен рок в песента "Веселото влакче", и една инструментална творба на Хвърчилков, с име което не знам как се пише. :)

store1.data.bg/tosh/Radio_Hristo_Botev_FRAGMENT_Band_2005.mp3 (19 МБ)

...

Продължавам да играя на асоциации и на фрагменти... Я - общности... "Предсмъртното ми желание" беше да има отдел за рисуване - нещо подобно на Deviantart.com за български рисувачи. И сигурно скоро ще има, нали?!
Гледам също общности Поезия и Любов... Само не ми харесва, че общностите правят споделището на... фрагменти... :)

Ще завърша този фрагмент пак с... фрагменти. С много фрагменти. По-подходящо място за тях би било в друга тема, а може би и в друга общност... А всъщност в две други общности. Това съобщения като цяло е за три. Ама... Тъкмо тръгна да се получава хармония с тия фрагменти, която искам да оползотворя, тъй че фрагментарните общности ще почакат!


Обичам
/Фрагменти/


Обичам да
обичам и да съм
обичан.
Обичам да треперя от
любов.
Обичам
любовта и да съм
влюбен.
Обичам да си мисля за
любов.

...


Необикновено чувство е
да бъдеш влюбен. Влюбен
съм обикновено. Влюбвам се,
ако не съм - иска ми се все
да съм...

...

Да си влюбен, казват, е блажено; но и в
ада ме запраща любовта.
Обичам да обичам, да съм влюбен; но и люто
мразя любовта.

...

Издига ме над всичко и над всички,
въздига ме в небето любовта. Текат
сълзите и не искам вече нищо.
Умирам - пак от любовта.

...

Преследвам неотклонно обичта си,
и бягам наранен, със счупено сърце.
Целувам любовта наяве и в съня си
и ме буди тя в кошмарни светове.

...

Понякога я мразя и проклинам,
сглобявайки строшеното си сърчице.
И въпреки това не спирам да копнея -
копнея все за нейното лице.

...

Обичам да обичам и да съм обичан.
Обичам двете й страни.
Любовта, не искам да отричам,
обичам я! И ти, нали?!...


20.3.2003



А сега малко ще поварирам един от горните фрагменти, на прима виста, 3 години по-късно.


Издига ме над всичко и над всички,
въздига ме в небето любовта. Текат
сълзите и не искам вече нищо.
Умирам - пак от любовта.

Издига ме над всичко и над всички,
въздига ме в небето любовта. Текат
сълзите и проклинам всичко.
Умирам - пак от любовта.

Издига ме над болката и мрака,
въздига ме в небето любовта.
Сълзите капят и проклинам всичко.
Умирам - пак от любовта.

Въздига ме и възкресява след смъртта ми.
Преселва ме в небето любовта.
Убива ме и хвърля ме отново в гроба.
Угасвам - пак от любовта.

Мрака с нежността си побеждава.
От дъното изскачам на върха.
Солта изгаря бузите и падам
отново в тъмното и сред леда.

С нежността си ме пречиства.
От дъното изскачам на върха.
Солта изгаря бузите и падам
отново в тъмното и сред калта.


Прескачаш с нея пречките житейски.
Изстрелва те в вълшебен свят.
Разбива се ракетата ти и изгаряш
във пепелта на собствения крах.


Прескачаш с нея пречките житейски.
Преселваш се в вълшебен свят.
Магията когато свърши падаш.
Изгаряш в своя собствен прах.

Надскача спънките житейски, дребни.
Изстрелваш се в вълшебен свят красив.
Поврежда се ракетата ти и те дебне
залязване на твоя път - до тук щастлив.

Животът става хубав, радостен, жадуван.
Едни очи достатъчни са за да си щастлив.
В смъртта се влюбваш, щом си ти разлюбен.
Прегръдка с нея търсиш, за да си щастлив.

Изстрелва ви в Небето, вие сте вълшебни.
Със нея двамата един за друг сте богове.
Разваля дявола магията и веч ви дебне.
Разплата строга с Бога зарад тези грехове.

Небето става дом. Животът - песен.
Един за друг сте всичко на света.
След миг светът за тебе става тесен.
Желаеш да потънеш във пръстта.

Излиташ като птица, в миг видяла
отворения й кафез. Но човката ти
блъска се в стъклото. Разбиваш се
и скоро ставаш леш.

Прехвърчаш като ангел из небето
от облак бял на облак бял...
Гръмовно в паднал ангел се превръщаш;
помръкнал, мрачен... Ада жив видял.

Безгрижен плуваш в своята забрава
в спокойното море на любовта.
Удавник си, към дъното пропадаш
сред бурите на болка и тъга.

Безгрижен в своята забрава
си силен и в също време толкоз слаб.
Сърцето ти от бързо биене запада.
На 20 вече не се чувстваш млад.

Обичаш до забрава - най-сладката наслада.
Най-хубавото място е света.
Когато всичко свърши, потъваш рухнал в ада.
Защото адът е света!

Тя - свята, най-красивото нещо на земята,
владетелка на Умове и на сърца, - когато пожелае
на пух и прах ги прави,
остават само смачкани, помръкнали лица.

Без дъх, загледан във очите й оставаш.
Синева и бъдеще, и щастие си представяш;
в мига омаен преди да те застигнат
уруките, които от очите и изригват.


Бездънен океан - зелено, синкаво, кафяво.
Безбрежен гладък хоризонт красив. Във него
скрита буря подло се задава. Прекършва
на тресчици корабът ти в риф бодлив.

Безкрайна вижда ми се бъднината, не
виждам облаче, ни сянка, ни мъгла.
Усещам само как ме жегва маранята,
разтлала се над пепел от горели сърчица.




Ще пробвам и с друго:


Понякога я мразя и проклинам,
сглобявайки строшеното си сърчице.
И въпреки това не спирам да копнея -
копнея все за нейното лице.

Проклета да си! Мразя те! - изричам,
сглобявайки строшеното си сърчице.
И въпреки това не спирам в нея да се вричам -
копнея все за нейното лице.

Нещастница, желая да умреш! - със гняв изричам,
сглобявайки строшеното си на парчета сърчице.
И въпреки това безкрайно все във нея аз се вричам.
Отчаяно копнеещ все за Нейното лице.

Омразна си ми, черна вещице нещастна!
Гневът изригва пак из черно пепелниче от любов.
Обичам те, прекрасна самодиво страстна!
Макар че знам, че смъртоносен ще е твоят зов.

Не те обичам! Ти си вещица ужасна!
Проклина вкусилият от горчивия ти плод.
Желая те! О, ти си толкова прекрасна!
За теб копнеем ний през целия си живот.

С безкраен глад поглъщам вкусните ти дарове небесни.
Облизвам сладки страстни нежни залъци телесни.
Изкачвам възвишенията твои млад и с песни,
но слизам остарял, и през страдания не лесни.


(C) Почувствано и "произведено" от Тош, Tosh

Заб.  [не се чете]


ПП:

- Знаеш ли колко е часа бе, хулиган?!
- Да, 3 и 10 е и хич не ме е срам!
- К'во праиш ти по туй време, хаймана!
- Пишувам си весели забавни нещица!

 Когато музата сама поиска,
 тогава за врата те стиска.
 Душата ти крещи и писка,
 зАщо музата яко я изтиска!

- Дървен философ си бе, пишиста!

Дори да е така -
 Недей се ти потиска,
 ако музата не те иска!
 Набързо си обличай ризка,
 /ако се натискаш с някоя миска/
 и сядай и пиши - Ако ти стиска!

 Хайде стига толкоз простотии.
 Дано да има коЙЯ да ви завии!

;)