През изминалите 20 години БСП излъчи трима министър- председатели на България – Андрей Луканов (1990 г.), Жан Виденов (1994- 1997 г.) и Сергей Станишев (2005- 2009 г.). Силно бе влиянието на БСП върху правителствата на Л. Беров (1992- 1994 г.) и на С. Сакскобургготски (2001- 2005 г.). Може да се каже, че от 20 години преход, БСП е контролирала пряко управлението на държавата 10 години и още 5 е упражнявала много силно влияние.
               Резултатът от българският преход особено в сферата на икономиката е печален. Ние изостанахме от всички други бивши социалистически страни и в момента произвеждаме на човек от населението 2-3 пъти по- малко от тях. Страната ни остана най- бедната в Европа. Заплатите и пенсиите са най –ниските от всички европейски страни. Поради груби политически грешки бяха унищожени над 2/3 от икономиката. Разграбени бяха най- добрите земи и гори на България. Допусната бе огромна по своите мащаби корупция.
               За съжаление на хората със социално мислене в България, основен виновник за този исторически провал е Българската социалистическа партия. Ние не омаловажаваме провалите  и грешките на други управляващи партии като СДС и НДСВ, но фактите говорят, че най- големите кризи в България са предизвикани именно от БСП.

 Няма по –силно доказателство за историческия провал на БСП от трите национални кризи предизвикани от правителствата ръководени от БСП.

През 1990 г. след продължителни демонстрации падна от власт и подаде оставка второто правителство на А. Луканов, съставено изцяло от представители на БСП. Настъпи продуктова криза. Премина се към купонна система. Опашките за горива и храни станаха ежедневие. За тази криза обвиняват лично А. Луканов и неговото обкръжение. Това обаче не е цялата истина. По- важното е, че консервативните сили в БСП не одобриха и не подкрепиха през септември и октомври 1990 г. предложените от своя премиер реформи за либерализация на цените и ускорена приватизация. В резултат- обща икономическа криза, липса на продукти, купонна система, срив на икономиката.

През февруари 1997 г. след няколкогодишно управление и отново след масови протести падна от власт правителството на БСП ръководено от Жан Виденов. Това правителство допусна:

-          най- голямата хиперинфлация на българския лев за целия ХХ в.;

-          срив на банковата система и верижни фалити на банки и фирми;

-          масово обедняване на населението;

-          обезценяване на основни фондове в цялата страна

През 2008 г., при управлението на правителството на С. Станишев и формираната „Тройна коалиция” Европейската комисия спря фондовете за България поради „корупция по висшите етажи на властта” и „злоупотреба  с европейски средства” – безпрецедентна мярка за страна- член на Европейския съюз. Последните разкрития доказват, че през периода 2005- 2009 г. страната наистина е станала обект на мащабни разхищения и кражби от страна на БСП и правителството на Тройната коалиция. Към това следва да добавим и неадекватната реакция на правителството по повод на глобалната икономическа криза. В Доклада на МВФ от 2009 г. се посочва че „правителството на С. Станишев не е дооценило силата и мащаба на икономическата криза”. Обратно на действията на всички други правителства, кабинетът на С. Станишев започна през 2007- 2008 г. масово разхищение на средства:

- за неефективни проекти, или такива с много продължителен срок на възвръщаемост;

- за необезпечени от бюджета инвестиции за около 2,5 млрд. лева;

В разрез с прогнозите на всички световни институции правителството на БСП прие за 2009 г. бюджет с прираст на Брутния вътрешен продукт от 4,7 на сто. Тази погрешна политика не беше следствие само на некадърност, а по скоро на измама. В края на 2009 г. се разбра, че брутният вътрешен продукт е намалял с над 5 на сто. Така приетият фалшив бюджет, обаче позволи на бившето правителство да харчи безконтролно бюджетни пари, които така и не бяха покрити от данъчните приходи.

Общият политически извод е очевиден:

При всички свои управления през последните 20 години, БСП е водела страната към кризи, причинила е на народа колосални загуби. Да се обяснява това с грешки на отделни ръководители, да се омаловажават тези грешки, да се оправдават с външни фактори и заговори е цинично и безотговорно. БСП трябва да понесе отговорността за тези провали.

Повод за тези ми размисли е размирисалата се неприятно едва тези дни далавера с укритите доходи на българските футболисти. 
Темата е благодатна за вестниците, които напоследък май само съобщават нещо но не се занимават с по-съществени за държавата неща – да проверят всъщност „къде е заровено кучето”.
С две думи „четвъртата власт” и в частност – вестниците са голям длъжник на читателите си. Разследващата журналистика в България не е приоритет за тях от години– къде по-лесно е да пратиш един репортер, който да запише дума по дума какво е казал тоя или оня министър на поредната пресконференция. Или да туриш на първа страница някоя кифла от фолк-средите, която си е сменила силикона или някой бизнесмен, който си е сменил манекенката.
А къде всъщност е заровено кучето в българския футбол?
Ето какво казва пред пресата шефа на НАП за надушените от данъчните укрити данъци в няколко клуба: "Хванахме нарушенията случайно, в специални анекси към договорите на състезателите. Тези анекси бяха открити в документацията на БФС, по-специално в арбитражната комисия".
От тези две изречения могат да се направят поне два извода:
Първият – че или в данъчната администрация работят пълни дебили, които могат да разкрият даверите с данъците и осигуровките само случайно, (което, напълно убедени сме не е така), или някой на най-високите ръководни нива в същата тая администрация напълно съзнателно и преднамерено години наред е лапал мухи (или не само мухи?) и не си е мърдал пръста да търси укрити доходи. Не само при футболистите, а навсякъде в държавата. 
И втория – че, ако не в ръководството на агенцията по приходите, то в ръководството на БФС са били напълно наясно за далаверата. И не са уведомили когото трябва, което ги прави … „съучастници” май беше думата.
И сега няколко въпроса за размисъл, които компетентните органи (които и да са те) в една нормална правова държава биха си задали са: 

- Случаен факт ли е, а и на никой друг ли освен на мене в тая държава не му прави впечатление, че в изпълкома на Българския футболен съюз /ако може да се вярва на официалният му сайт/ от доста време пребивават тези фактори в същата тая държава:

1.ЙОРДАН АТАНАСОВ ХРИСТОСКОВ - член
Април 2000 г. е избран от Народното събрание за управител на НОИ. 
Април 2005 г. е преизбран за нов 4-годишен мандат.
Б.А. Яяяяя, ама НОИ не събираха ли осигуровките преди НАП?!
От 2006 г. е член на УС на Националната агенция по приходите.
Б.А. Опааа, защо ли не е „светнал” Мургина, а после и Стефанов за укритите данъци и осигуровки на футболистите?

2. АНДРЕЙ ТОДОРОВ ИКОНОМОВ - член
От 2003 г. член на Висшия съдебен съвет
Б.А. Туй не беше ли светая светых на съдебната власт дето бди за законността?!
От 2004 г. и понастоящем председател на Пето отделение на Върховния административен съд.
Б.А. Това „Върховен” звучи доста авторитетно, не мислите ли?!

3. КАМЕН МИХОВ - член, прокурор
Завеждащ отдел "Международно правно сътрудничество" във Върховната касационна прокуратура.
Б.А. Само !!!
- От днес ли българските футболисти карат коли за по сто хиляди лева и нагоре и на никой ли не е направило впечатление какво пишат в данъчните си декларации?
- Ще има ли уволнени данъчни шефове и шефове в НОИ за това, че не са си вършили работата с години? 
И къде всъщност е заровено кучето - в Българския футболен съюз, при НОИ, при данъчните или някъде другаде?