Здравейте отново. Главните въпроси които, трябваше да задам на Чичо Митко се отнасяха до това от къде да започна ,с какво да се захвана най напред . Другия важен въпрос беше за това ,заслужава ли си усилията такъв тип стопанство и има ли лесен и бърз начин за постигане на резултати. Исках да го питам също до какви резултати все пак се достига ,колко труд влага и както казваме ,успява ли “да закърпи двата края”.
Едни от основните правила в биоактивнато земеделие са :
1.Никога да не оставяме земята гола, без растителност, което да я предпазва от външните фактори. Няма вредни растения. Чичо Митко нито веднъж не каза думата „бурени” и винаги я заместваше с дума, която точно определя функцията на този вид растения –„съпътствуващи”.
2. Да не обработваме земята на повече от 5-6 см. Да обработваме земята САМО когато се налага. Има дори и практики при които земята изобщо не се копае. Няма да коментирам защо се оре изобщо...Вие може би сте прочели вече за това. Ще кажа само ,че има други методи на подобряване на земята, и това подобряване винаги започва от този жизнено важен слой 5-6 см. , в който е основната жизнена сила ,определяща добивите от нея. В този слой „кипи” от живот ,а само живота може да създаде друг живот...
- А какво ще кажеш ,правилно ли е сега да започна с косенето – попитах аз чичи Митко.
- Много правилно . Косенето е много важно сега ,като начало. Добре е земята да е подравнена. След косенето можеш да видиш дали след обилен дъжд се получават вадички и други такива белези от неправилното използване... виждаш какво имаш на разположение, като почва и растителност. Може да се наложи първо да я подравниш или да терасираш където е нужно. Някои отделни растения или храсти например можеш спокойно да оставиш да си растат на воля . Естествено това съобразяваш с разположението на общия план за засяване. Затова е добре да се премисли да се планира всичко.
Вярвам ,че всеки се интересува, дали си заслужават усилията и колко труд е необходимо да се вложат за да се постигнат прилични резултати. Исках да разбера в тези не толкова добра почва могат, ли да се очакват добри резултати.
Общо трябва да се знае, че в биоактивното земеделие и пермакултурата се набляга на последователните и добре обмислени действия ,което значи сравнително бавно разгръщане при такъв начин на стопанисване на природните дадености. Често подготвеният проект се реализира на етапи, които могат да претърпят подобрения. Реализирането започва с малки стъпки –на няколко квадратни метра земя например , изпробване на различни методи, наблюдение на развитието и резултатите ,като постепенно се допълват нови елементи ,които да подпомагат и подсилват вече създадените . Могат да останат райони от мястото ,които дълго време да не се обработват. Принципа е такъв: Ако не знаеш и не разбираш какво да направиш по-добре остави всичко така, както природата ти го поднася. Нетърпението и лакомията е стар и неправилен път за всеки ,който създава ново отношение към земята.
Чичо Митко ми обясни ,че от мястото изкарва следните продукти :
- Плодове
- Грозде
- Зеленчуци
Обобщено той и съпругата му консумират около една трета от произведените количества плодове и зеленчуци от място не повече от 3 декара. По-голяма част от зеленчуците използва за лична консумация , зимнина. Чичо Митко спомена ,че още не е започнал да прави сушени зеленчуци и плодове. Леля Мария ,съпругата му ни почерпи с домашно приготвен сладко, направено по традиционна рецепта. Сладкото имаше вкус на истинският плод, от който бе направено ,а не онзи особен вкус на варен плод, характерен за сладката приготвени от не еко логичен плод.
От гроздето чичо Митко основно приготвя еко вино и малко ракия . Виното му изобщо не прилича на нито едно от вината ,които съм пил до сега. Прилича на отлежал гроздов сок със отличен вкус !
Аз имах стомашни проблеми още преди пристигането в Бачково . Съпругата на чичо Митко малко се притесни . Но на обяд направих малко отклонение и кусах сладкото от праскови. А вечерта си позволих почти 2 чаши от неговото „еко вино” След тези „експерименти” нямах никакви проблеми със стомаха.
Къщата на семейство Стоянови е и къща за гости. При него гостуват хора, които искат да се запознаят със забележителностите на район ,или групи ,които проявяват интерес към екологичното производство .Тук идват и гости просто за няколко дневна почивка . Продуктите които отглежда на мястото, му позволява да се чувства спокоен за храната- за своята и на гостите си.
Биоактивното земеделие ,както и пермакултурата не е строго определена практика за отглеждане на храна за човека ,чрез съобразяване с природата. Това е наука, философия , но и лично наблюдение и непрекъснато съобразяване с великата жива сила на земята . Семейство Стоянови ни показа, че това се постига НЕПРЕМЕННО и с много ЛЮБОВ към всичко живо, което ражда земята . Земята очаква точно такова отношение ,за да се отблагодари!
По много въпроси за озъществяване на идеята за тази ферма ,както иза нейното правилно разгръщане и развитие ,Чичо Митко се е съветвал и със специалисти от Института „Пушкаров” във Пловдив. Там има създадена експериментална ферма за биоземеделие, където много „светила” изнасят лекции, практически семинари и демонстрации на най-новите практики в тази област.
Чичо Митко ми се похвали ,че той има издаден сартификат за екологичност номер 12. Той ми показа и дневника ,в който си записва всички дейности по ден и час ,внесени продукти ,фактури и т.н. Воденето на такъв документ за всяка работа е много полезен ,дори ако мястото ни не се наблюдава и сартифицира. Тези документи ,заедно с пробите на място служат за постоянно следене на състоянието на почвата и реколтата, от сартифициращата организация. Но сартифицирането не е задължително.
Въпреки ,че беше рано аз все пак го питах какви схеми на сеитбообръшение прилага на мястото си. Той сподели ,че прилага 5 степенен метод на сеитбообръщение на Мария Тун. Цикъла е 4 годишен. Оформят се 5 лехи една от които е ягоди .Другите са както следва: Леха кореноплодни, леха цветни ,леха листни и една леха плодни. Лехите със зеленчуци се въртят по определен начин през тези 4 години, а ягодите не променят мястото си през този период, след 4години ягодите заемат друго място. Онези, които се интересуват конкретно от това сеитбообръщение мога да им изпатя конкретна схема .
Ще се постарая в следващата публикация да приключа с разказа за посещението ни в Бачково и да започна същинската част на проекта „Изгорялата къща”.
До нова среща!
Comments2
Успешен ден.
П.П. Тук в блога има доста интересни хора, много от които са педагози с ТАЛАНТ и биха могли да понапишат някоя и друга образователна приказка. Защо не се организирате по някакъв начин, за да си напишете образователни текстове във връзка с темите, за които МОН не подготвя материали? Мисля че ще бъдат доста по качествени от нещата които подготвят разни регионални административни служби. Тук съм чела приказки по други теми, писани от учителки, които далеч надхвърлят това, което сте успяла да намерите под формата на книжка.