„ Детето трябва да се приема с благоговение, да се възпитава в любов и да се пуска на свобода” Р. Щайнер
Голямата част от живота си през деня децата от предучилищна възраст прекарват в детски градини. Средата, в която пребивават и с която взаимодействат има съществено значение не само за техния уют и дейност, но и за цялостното формиране на детската личност. Взаимодействието е многостранно: физическо, психическо, информационно, естетическо, познавателно, творческо. Нещо повече, предметната среда влияе не само на децата, но и на всички, които работят или по една или друга причина пребивават на територията на детското заведение.Обичайно хората, работещи там имат съзнание за това взаимодействие, най-вече за неговата физическа, естетическа и информационна страна. Безспорен факт е и това, че съвременността налага своя отпечатък върху дизайна и самият подбор на мебелите, техниката, дидактичните материали и играчките, даже върху избора на материали, от които те са направени.
Преди 15 години чрез Отворено общество в България навлезе Програма „Стъпка по стъпка” на Центъра за развитие на детето към университета Джорджтаун, Вашингтон и ОДЗ”Снежанка”е едно от първите осем детски заведения, които започнаха да работят по нея. Преди 3 години беше преведена Щайнеровата Валдорфска програма, а преди една година беше създадена първата в България Валдорфска детска градина. Макар и много различни една от друга, двете програми са еднакво важни като стъпки към демократизиране на българското предучилищно образование и приобщаване към две световни педагогически мрежи. Защото и двете програми имат широко разпространение в цял свят. Кое ги прави толкова популярни и желани педагогически програми? Кое е общото и кое специфичното в организацията на средата, според тези две програми?
Ще се опитам да дам отговор на тези въпроси чрез този доклад, чиято целе:
Сравнителен анализ на концепциите за организация на предметно-пространствената среда в Програма”Стъпка по стъпка” и Валдорфската програма.
Задачи:
1.Да се проследи връзката между философията на програмите и специфичните особености в организацията на средата в детските градини.
2.Да се намери общото и специфичното в организацията на средата в детските градини, работещи по двете програми.
Програма „Стъпка по стъпка”, както и Валдорфската програма приемат материалната среда в детската градина за важен възпитателен фактор. Във всяка от тези програми е разработена цялостна концепция за организацията и съдържанието на средата за живот и дейност на децата в помещенията и на двора, макар, че поради своите специфични особености, в Валдорфската програма не може да се намери тази концепция ясно формулирана на едно място. Особеностите на концепциите са пряко следствие от философиите на програмите.
В двете програми определящ момент за организацията на материалната среда в детската градина е какво е мястото на детството в общата парадигма на образованието и съответно на това за изграждането на какви характеристики на личността в детето съдейства съответната програмата.
Програма „Стъпка по стъпка” приема, че съвременното общество се развива изключително бързо, в сравнение с предишните епохи, и съответно съвременният човек е поставен в условията на перманентна промяна. Тази особеност на съвременното общество издигаучене през целия живот[1, І-3, ]в основна характеристикана съвременника. Следователно, детето трябва да се учи как да се справя с промяната от ранно детство. Разработена върху основата на ученията на Ж. Пиаже и Л.С.Виготски за категоризиране на ученето и на Е. Ериксон за психо-социалното развитие, програмата си поставя за цел развиването на такива „характеристики у детската личност, които ще са необходими в бързо променящата се действителност” [1, І-3]:
- „Да посрещат промяната и да оказват влияние върху нея;
- да мислят критично и да правят избор;
- да откриват и решават проблеми;
- да бъдат творци с развито въображение; да се грижат за общността, страната и околната среда”[пак там].
Необходимостта от развитие на тези способности пораждат изискваниякъм окръжаващата децата среда в детската градина:
- предизвикателна, функционална, интегративна, комбинативна и безопасна;
- мобилност на центровете за дейност;
- богатство и разнообразие на дидактични материали, техника и съоръжения за игра и дейност;
- плътност на възпитателното въздействие на средата.
Разбирането за ученето като водеща дейност през целия човешки живот и поставянето на индивидуалността на конкретното дете в центъра на програмата обосновава извеждането на такива акцентив програма”Стъпка по стъпка”, които осигуряват условия детето да расте и се развива според собствения си темп:
- индивидуален подход към всяко дете;
- подпомагане на децата да правят избор чрез планирана дейност и центрове за дейност;
- участие на семейството.
Видно е, че организацията на материалната среда в центрове за дейност е акцент в програмата. Тя е поставена на едно ниво с грижата за индивидуализиране на детското развитие и активното участие на семейството в дейността на детската градина. От тук произтичат два важни практически извода за организацията на средата:
- средата да се организира така, че да се превърне в желано място за всяко дете и всяко дете да намира себе си в нея;
- средата като функция от работата със семействата и място, което то да чувства като свое.
Така програма „Стъпка по стъпка” приема формулировките на Е.Джоунс за свои:
- тук е моето място;
- хубаво е да съм тук;
- място, на което мога да се доверя;
- място за усамотяване; тук съм независим;
- безопасно място да изследвам идеите си.
Съзнаването на фактът, че в материалната среда на детската градина пребивават различни по възраст и интереси, дори различни по височина хора, както и изискването на програмата за плътност на нейното възпитателно въздействие, води до разграничаване по височина на две зони на въздействие. Зоната от пода до метър-метър и двадесет сантиметра е предназначена за мебели, съоръжения и материали за децата. Зоната над 1,20 метра е предназначена най-вече за възрастни.Това разграничаване на две зони се забелязва основно и в символният език на материалите. Така в зоната до 1,20 м., в която фактически живеят и действат децата, са разположени достъпно всички мебели, техника, съоръжения и материали за живот, дейности и игра. Ако се налага в нея да има указателни и информационни материали, насочени към децата, се използва пиктографичен език, т.е. информацията се предлага под форма на знаци и символи, чието съдържание децата познават. В големите групи се използват и букви и думи като част от ограмотителната стратегия на екипите. Зоната над 1,20, особено върху стените, е достъпна най-вече за възрастните, за това материалите върху нея имат информационен и указателен характер. Тук са организирани различните информационни центрове, които запознават семействата с философията на програмата, с важна педагогическа образователна информация за съответната възраст, както и с живота на децата им в градината: какво учат в различните моменти – песни, стихове, дейности по български език и математика; излагат се продукти от дейности на всички деца – рисунки, разкази, малка пластика.
Подреждането на занималнята е един от начините да се учат децата да правят избор. В Програма „Стъпка по стъпка” материалната среда в занималнята е организирана в няколко центъра за дейност. В различните страни и в различните детски градини те могат да варират, но основно са:
· Семейство или сюжетно-ролева игра;
· Манипулативни игри или игри на маса/ Математика;
· Строителни блокчета;
· Изкуство;
· Ограмотяване;
· Пясък и вода;
· Готварство;
· Дейности на открито.
В тези центрове за дейност са подредени по достъпен и разбираем за децата начин необходимите за различните дейности и игри материали и играчки. Настоява се да има достатъчно количество от тях за спокойна , богата и разнообразна дейност. Тези материали и играчки са както специално изработени и закупени, така и рециклирани. В програмата особено се настоява за рециклиране на материалите, като част от екологичната възпитателната стратегия за детско развитие. Няма специални изисквания към материалите, от които да бъдат изработени дидактичните средства и играчки, освен да бъдат здрави и безопасни. Няма изисквания и към цветовете, освен да бъдат красиви, жизнерадостни и хармонични. Има изисквания към средата на детските градини, интегриращи деца със специални образователни изисквания. Има разработена цялостна концепция каква да бъде не само материалната среда, но и цялата учебна среда за децата, според техните заболявания.
Щайнеровата Валдорфска програма е непривично различна за преминали класическо педагогическо образование педагози[2, стр. 5-15 ]. Преди всичко защото програма в смисъл такава, каквато е позната в България, няма. Всяка свободна Валдорфска детска градина работи по собствена програма. За да се разбере организацията на материалната среда, трябва да се разберат някои основни моменти от Валдорфската педагогика.
Валдорфската педагогика, според създателя и Рудолф Щайнер, е творческо изкуство, не наука. Тя поставя естетиката в основата на образованието, тъй като детето започва да чувства далече преди да започне да мисли съзнателно и защото това отговаря на антропософското познание за природата на човека и на етапите на развитието му. Тя разглежда детето холистично, т.е. като цялостно същество и според нея е необходимо да се развиват всички негови дадености – тялото, душата и духът.През детството детето минава през три различни етапа, всеки с различни приоритети в развитието и съответно характерен педагогически стил, напълно променящ се за всяка степен: от 0 – до смяната на зъбите, около 7-та година, 7 -14 година и 14 – 21 година[2,стр. 27-32 ].
Най-важното нещо, което се случва от 3 до 7 година, според Валдорфската педагогика е, развитието на физическото тяло на детето. То се разглежда като „индивидуалност, която носи в себе си като плод от много земни животи скрити, предопределени от съдбата заложби” [4, стр. 50 ]. Основният метод, чрез който детето я развива е чрез подражанието на възпитателя „в цялото му присъствие, на това, което е „същинският той”, на това как се движи, говори, което самият той прави осезаемо пред живеещото все още изцяло потопено в сетивата, отдадено с доверчива откровеност на външния свят дете” [4, стр.22]. Детето копира възпитателят до „най-фините му морални пориви” и така той оказва трайно влияние върху развитието на физическите органи. В детската градина основната задача на детските учителки е да изградят защитена среда за дейност само за децата, където те да се развиват според собствените си импулси, подражавайки на учителките.
Работещата със съзнанието за педагогиката като изкуство валдорфската детска учителка е обучавана да разказва приказки, да ги драматизира чрез изработени ръчно кукли или марионетки, да рисува с пастели и водни бои, да работи с восък, да използва терапевтично свиренето на лира или флейта. Тя владее изкуството да подтиква децата към свободна творческа игра.
Използваният от нея материал е обикновен и естествен. Нищо специално измислено за детски градини, а мебели и посуда от бита, направена от дърво, керамика и порцелан – столове, пейки, кофи, щипки за пране, лъжици за готвене, различни по големина парчета памучни и копринени платове или природни материали – кестени, шишарки, парчета необработено дърво, пръчки и корени, восък, пясък, миди, камъни, орехи и костилки от кайсии. Така, във века на пластмасата, детето е предпазено от нейното вредно физическо въздействие и открива красотата на естествените материали. Водещата идея е, тези незавършени неща ще станат завършени чрез неговата фантазия. Тяхното „сътворение” ще стане в неговата игра. Куклите имат място в градината, но това не са готовите кукли, купени от магазините, а ръчно направени от учителките и майките кукли от вълна и памук. Има цяла теория какъв вид кукла е подходяща за всяка година от живота на детето. От тази безкомпромисна към изкуствените и техническите средства теория произтича извода, че телевизора, касетофона и компютъра нямат място във Валдорфската детска градина. За това пък се поощрява човешкото пеене и свиренето на арфа и флейта, играта сред природата във всякакво метеорологично време. За храна на децата се използват произведени по специален биодинамичен начин зърнени храни], свързани с планетата на съответния ден от седмицата [3, стр.1]. Изключително строгите изисквания за подбор на материалите и мебелите, дори храната на децата, прави Валдорфската детска градина скъпо начинание в материалният смисъл на думата. В чужбина необходимите материали, играчки и храни се закупуват от специални магазини и тъй като в повечето случаи става дума за ръчно изработени или лимитирани серии, са доста скъпи.
Интериорът в групите е разпределен в няколко обичайни къта или центъра: център за готвене с кът за хранене, две оформени с помощта на парчета плат в пастелни тонове къщи за игра с кукли с малки легла, маси, столове, посуда и ръчно изработени кукли, подходящи за различни по възраст деца (групите във Валдорфските детски градини са смесени), кът за дърводелство с дърводелски тезгях и много шкурки, пирони, пили, триони, чукове. Масите от къта за хранене се използват и за рисуване със специални восъчни пастели и водни бои, както и за моделиране с пчелен восък, тъкане на ръчни станчета, шиене и изработване на кукли. Има отделни помещения за оздравителни процедури, изкуството на движението - евритмия и различни терапии за деца със СОП. Валдорфската програма приема продуктите от детските дейности като моментни, които нямат съществено значение за по-нататъшното развитие на децата. За това те не се излагат на вниманието на посетителите и децата, а се прибират в отделни папки за всяко дете и служат при обсъждане развитието на детето на специални срещи между семейството и учителите. За възпитаване на уважение към труда на хората и внимателно използване на вещите, се препоръчва учителките да рециклират чрез реприз тъканите и чрез залепване и други техники вещи пред децата, с изключение на кърпене на кукли, тъй като децата се идентифицират с тях.
Изключително богат с уреди, съоръжения и приспособления е дворът на всяка валдорфска детска градина. И тук съоръженията са от дърво, пясък, трева. В някои градини децата съжителстват на двора с пчелни кошери, живи козички, цветя, ягоди. В дворът на всяка детска градина има и място за палене на огън. Така децата израстват сред представители на минералното, растителното и животинското царство и сред четирите стихии – земя, въздух, огън и вода (във всяка градина има чешма на двора и няма ограничения за игра с водата). Всички подходящи дървета са снабдени с въжени или дървени стълби и се използват за катерене и игра високо в короните. Дървени трупи с различна дължина и дебелина са предоставени на децата за нуждите на техните игри. Особено колоритно и романтично изглеждат колибките и тунелите от засадени върбови клони. С годините младите върбички стават все по –високи , клоните им – по-гъсти и неустоимо привлекателни за игра. За игра на децата се използват лопати, колички, кофи, люлки, кокили, както и стари тенджери, кофи и други домакински съдове.
Изводи
И двете програми признават важната роля, която материалната среда играе в развитието на децата и са изградили собствени концепции за нейната организация.
Средата материализира различните философии на програмите. Теоретичните основи на програмите определят броя и вида на различните центрове/кътове за дейност и игра, играчките и материалите в тях и дейностите, които се препоръчват да се извършват.
Поставянето и в двете програми в центъра на педагогическата дейност на задачата за съхраняване и развиване в свобода индивидуалността на всяко дете, определя богатството и разнообразието от играчки и материали за дейност и игра.
Програма „Стъпка по стъпка” препоръчва ограничено използване на телевизори и компютри в ежедневието на децата, а Валдорфската програма категорично го отхвърля като вредно за детското развитие в този етап. Съществуват и различия в използваните музикални инструменти: в „Стъпка по стъпка” няма ограничения в използваните музикални инструменти, докато Валдорфската програма настоятелно препоръчва използването най-вече на живото пеене и музициране на арфа и флейта.
Съществени различия се проявяват в избора на различни типове играчки: в „Стъпка по стъпка” се използват закупени и рециклирани играчки, във Владорфската програма – главно ръчно изработени от учителки, деца и родители или закупени, които приличат на ръчно изработените.
За разлика от програма „Стъпка по стъпка” , Валдорфската програма има строги изисквания към материалите, от които са изработени мебелите, играчките и всички вещи, които децата употребяват в градината. Настоятелно се търсят начини да се ограничи до минимум използването на вредната за децата пластмаса и да се разшири досега на децата с естествени материали – дърво, ядки, порцелан, стъкло, камък, желязо, плат, вълна, коприна, памук.
Развитието на децата в свобода, с непрекъснати грижи за запазване на тяхната индивидуалност е необходимо условие за израстването на активни, отговорни, творчески към общността, страната и света възрастни. Решаването на тази задача е възможно чрез създаването и на подходяща материална среда. Програма „Стъпка по стъпка и Щайнеровата Валдорфска програма, макар и по различен начин, се грижат за създаването на такава среда. Включването на България в световните мрежи от детски градини, работещи по тези програми е проява на демократичност и толерантност към специфичните търсения в областта на възпитанието на професионалисти и на родителската общност.
Използвана литература:
- Предучилищен проект Сорос, Работен учебен план, София 1994.
- Възпитателни задачи и съдържание на Щайнеровата Валдорфска програма, София, 2004.
- Везенков, д-р Ст., За валдорфската детска градина, http://aobg.org/, 13 часа, 18.01.2009.
- Кирш Й., Валдорфската педагогика, София, 2005.
Вили,подготовката ти ме зареди. Чакам сценарий ,без неудобство.Твоите стихове,които прочетох промениха положително духа ми! Желая ти успех!
Comments