Публикувам получената на нашата поща покана:

     " Уважаеми колеги,

      Скъпи приятели,

    В навечерието на светлите Коледни празници ние от сдружение „Професионален форум за образованието“  искаме да ви зарадваме с новината, че предстои Петата Зимна педагогическа академия, през междусрочната ваканция 31.01.2015-03.02.2015.Новото ръководство на хотела на Министерство на здравеопазването  във Велинград „Камена“ даде твърдо обещание, че в целия хотел ще бъде топло и уютно J А организационният екип ще се погрижи, както винаги, за интересна и полезна учебна програма, филмови прожекции, музикално-танцови вечери и много други изненади.

     Повече информация – в прикачения файл, на сайта на академията http://p-acad.hit.bg/ , на нашите имейли, телефони, скайп – o_forum и фейсбук - „Педагогическа академия ПФО“ (https://www.facebook.com/groups/366337800206441/members/ )

Пожелаваме ви прекрасни празници, чудесна нова година и до среща във Велинград!

От екипа на сдружение „Професионален форум за образованието“"

http://society.actualno.com/Zvuk-i-svetlina-za-Denja-na-buditelite-news_57694.html
  Добро утро с добрите новини! Прекрасен жест на старопрестолния град!
  Иска ми се и всички учители за утрешния светъл ден да организират не традиционното споменаване, а истински "звук и светлина". Иска ми се из цяла България да има серия от флаш-моб по повод Деня на народните будители. Иска ми се това наистина да бъде един голям празник.
  Велико Търново, благодарим ти!

 На всички учители, на всички деца, на всички помощник-възпитатели, на сестрите в яслите, на готвачите в кухнята, на домакините,  на общия работник, на родителите - бъдете здрави и смислени във всичко, което правите!
http://www.youtube.com/watch?v=lbGKTGP3GpA

Да сте ми живи издрави, да се радвате на децата, те да ви обичат и родителите да ви уважават! Да си кажем, че тая година ще е по-хубава от миналата и да вървим напред! Желая ви от сърце, ентусиазъм, радост и красиви работни дни!
http://youtu.be/ZGBHGpgG4Ag

    Това се случи...миналата година....Вече сме пораснали с цяла една година...Вече сме подготвителна група и то на финала...Някои от децата тази година отидоха в подготвителни класове. Не успях да разубедя родителите им, че в детската градина получават необходимата подготовка за първи клас. Родители се пообъркаха с трета подготвителна. Някои тръгнаха да ги записват в първи клас...Нали сме подготвителна? Подготвителна, но трета. Трета, но подготвителна...Други деца отидоха в подготвителни класове, защото така по-бързо щели да се адаптират към училище...
   Спрях да се питам кой обърка хората да си мислят, че след трета група идва първи клас...Идва за тези, които желаят децата им да тръгнат с една година по-рано на училище...Другите си остават в четвърта подготвителна група в детската градина и след това...в училище.  Знаете, че темата е дълга и обширна...За подготвителните класове в училище няма да става дума, защото не са предмет на моите размишления в момента...
   И така...Случката се случва след един следобеден сън...

   Седнали сме с децата на "свободни приказки". Кой как се чувства? Има ли някой, който да иска да ни каже нещо, което го вълнува? Някой на някого да е сърдит? Някой някого да похвали или да му благодари за жест или внимание?

   До мен небрежно съм сложила две кукли, които, "ако" трябва да се вярва на Станиславски, до края на нашия разговор трябва да "гръмнат"...Извинявам се. Пушката гърмеше. В нашия случай куклите ще се "включат" в разговора, когато им дойде времето. С една дума - подготвила съм се, но децата не го знаят.

   Говорим си ние, а очите на децата вперени в куклите. В един момент детското любопитство надделя и Ради ме попита: А тези кукли защо са тук?

   - Тези до мен ли? Ще ви кажа след малко - отговорих им аз.

   Градусът на любопитството надделява и другите деца започват да ме питат: Добре де, и какво правят при нас? Хайде да ни кажете!

   - Ще ви кажа, как така няма да ви кажа...Докато вие спяхте, те се скараха...

   Дойде ред на театрализиран етюд...Две от куклите говореха на децата, а третата се "втурна ядосана" и започна да повтаря колко много е ядосана...

   Спонтанната реакция на децата беше не като към кукли, а като към...хора....

   Никол: Защо си толкова кисело? Хайде да го приспим, за да не ни досажда.

   Ради: Не се ли усещаш, че пречиш в момента на другите? Някой сигурно му е изял сиренето. Хайде ние да му купим ново сирене и да се успокои.

   Албена: Сигурно не е пило чай и за това е ядосано. Не се ядосвай, ще ти купим чай. Успокой се!

   Анна: Ядосано е, защото е пияно. Да пийне една студена вода и да му минава.

   Йордан: Сърдито е, защото не е яло спагети. Мама ще му направи и ще спре да досажда.

   Ради: А не мислите ли, че е ядосано, защото не е спало много добре и защото се е въргаляло. Я да си полегне и да се наспи.

   Иво: Сигурно не е пило сок. Да го почерпим с един сок.

   Косьо: Аз пък мисля, че не е яло торта и затова е ядосано. Хайде да го разсмиваме.

   Никол: Яло е лимон и затова е кисело като лимон. Нека да си пийне малко вода да му се разкара.

   Вальо: Може да не е пило кафе. Ще му помогне печено зеле на фурна.

   Фарес: Защото не е спало спокойно, затова е такова. Да се наспи хубаво и да сънува хубави неща.

   Георги: Аз пък си мисля , че...не е рисувало хубаво и е надраскало рисунката си. Ето, така е...Затова си сърдито, нали? Научи се да рисуваш хубаво и да не драскаш, тогава няма и да се ядосваш. Толкова е просто.

    Никол: Не, не е това. Не може да чете и това го ядосва. Нека се научи да чете и да не се ядосва.

   Ради: Сърдитко е, защото си няма приятелче и затова е сърдитко. Хей, сърдитко, искаш ли да ти бъда приятелче? Сигурно си нямаш приятели...Искаш ли и Ивчо да ти бъде приятел? Той е мой приятел, ще бъде и твой.

   Албена: Чакайте! Чакайте! Май някой не му е купил за рождения ден подарък. Нека да има още един рожден ден и да му подарим подарък.

   Анна: Сигурно някой му тропа в мазето като спи и затова се е ядосало. Когато се ядосва, да пие една чаша ледена вода и ще му мине.

   Елена: Да. Не е спало и е кисело. Да спи хубаво и да не е кисело.

   Калина: Ядосва се, защото не работи хубаво.

   Йордан: Сигурно много е работило и сега трябва да излезе на почивка. Затова трябва да си направи една люлка и да се люлее. Така бързо, бързо ще му мине сърдене, ядосване и всичко.

   Ради: Аз предлагам да се измие хубаво и да ходи на детска градина. Там да го научат да не се сърди и да яде заедно с другите деца. Да бъде добър, да е умен, а не като Александър да ги удря и обижда...и да не го научи на някои лигави неща.

   Александър: Ядосано е, защото е кисело. Трябва да яде сандвичи, картофи и да пие сок.

   Вальо: Ако е пило не студена вода, а топла, как да не е ядосано???

   Фарес: Сигурно е яло лимони и е станало кисело. Нека си хапне нещо вкусно.

   Иво: Тогава да пие вода и да си ляга да спи три часа.

   Косьо: А ако не е яло сладки и затова да се е разсърдило??? Хайде да го почерпим...
   И така си валяха предложенията на децата...Валяха...до...момента, в който ядосаното човече - куклата не им каза, че е ядосано, защото му е скучно и от нямане какво да прави, си се ядосва ли, ядосва....Децата избухнаха в смях...След това се спогледаха заговорнически и започнаха да си шушукат нещо...В следващ момент по-оперените деца започнаха да искат думата....и казаха становището на групата, че е време за "нещоправене", за да не започнат да се ядосват като ядосаното човече от скука и тогава ще се чудя какво да ги правя...
   В същото време усмихнатото човече /усмихнатата кукла/ си "седеше спокойно" и никой не му обръщаше внимание...
   Извод - мой....Май не е лошо да си ядосан, защото така ще ти обърнат внимание....Ако си тих и спокоен, и усмихнат, дали пък няма да останеш незабелязан...и в някакъв момент да не се изкушиш да се понамръщиш, та да те забележат....Това последното по посока шеговито - сериозен тон...Хм...Повече сериозен, по-малко шеговит...
   ...Е, деца, време е за игра. Кой, къде, с какво и с кого иска да си играе???

  

  

 

 

   Е, много време мина...Нещо се бях умълчала...Явно ми се е мълчало...Влизах тихо в блога - по пантофи...Тихо прочитах всичко, което ми се изпречваше пред очите и още по-тихо излизах...На няколко пъти аха, да изригна, но...вулканът се успокояваше и се отказвах...Спомнях си емоцията, която ни събра...Вярата в "светлото минало" или вярата в "светлото бъдеще"...В такива случаи все се сещам за една театрална постановка от студентските години..."Обещай ми светло минало"...Няма да започвам разговор кое е първично - кокошката или яйцето, миналото или бъдещето, защото току виж, оказало се яйцето пред кокошката и бъдещето пред миналото...
   Започвам по същество. Увертюрата приключи...
   Ей така, както бяхме започнали разговор с децата по друга тема и им зададох въпроса: Вие вече сте големи деца. Подготвителна група си е сериозна работа...Какво бихте направили вие за децата, които живеят в България, ако сте президенти на нашата държава? Обещах им седмицата, която идва, да продължим разговора.
   Ето и отговорите на "нашето бъдеще" - децата....Каквото посееш в миналото, това ще ожънеш в бъдещето...
   Анна: Ако аз съм президент, ще забраня да се продават цигари, защото те са вредни за децата. Моята мама пуши, но малко. На големите ще вдигна пенсиите, за да имат парички за храна, и да има с какво да купуват на внуците си играчки. Ще направя по детските площадки катерушки за децата, които искат да се катерят, да си се катерят. Ще направя нещо много важно. Ще забраня онези назъбените диадеми, едни такива наръбени, знаете ги, защото много драскат и ще поръчам да правят за момичетата само ластични диадеми, защото другите ушите не могат да ги търпят.
   Йордан: Първото нещо, което ще направя, е да поръчам най-големия басейн за деца и най-голямата площадка. Така децата ще могат да се събират на едно място и да се запознават. Ще измисля нещо, с което да пазя Земята от извънземни и ще защитавам хората от чудовища.
   Даниел: Забравяте друго важно нещо. Знаете ли какво е да ти скочи насреща едно такова голямо, озъбени и непознато куче. Ще пазя децата от уличните кучета. Ето, аз ходя в зоопарка и там не ме е страх от лъвовете, тигриците, мечките, защото са в клетки. Възрастните им дават храна, а ние минаваме спокойно и ги гледаме. Те са по-страшни от кучетата, а от тях не ме е страх, но от уличните...Брррр.
   Албена: Ако аз съм президент на България, първото нещо, което ще направя за възрастните е да им помагам. Ако те са изморени и не могат да се качват сами в автобуса, аз ще им помагам. Ще наредя на всяка спирка вместо контрольори, да има такива като мен, които да помагат на по-старите хора да се качват в градския транспорт и да отидат там, за където са тръгнали. На децата ще помагам така, че по-бързо да учат. Учебниците им да са такива, че прочиташ урока и готово. Така ще имат повече време да са на игра и на въздух. Ще им помагам и да правят хубави неща.
   Аз: И как ще им помагаш?
   Албена: Все още не зная, но ще се науча.
   Денис: Ако аз съм президент, ще пазя децата от пожари и наводнения, защото те са малки и не могат сами да се пазят.
   Георги: Ако аз съм президент, ще направя така, че всички да имат парички и всички да бъдат богати, а не да има бедни и богати.
   Аз: И какво ще направиш ти, за да имат другите парички?
   Георги: Нали съм президент. Аз ще имам пари и ще давам на другите.
   Аз: А ти откъде ще ги имаш тези пари?
   Георги: Някой, който има пари, може да ми даде на мен. Аз ще ги пазя и когато ми потрябват, ще си имам и така ще дам на хората. Сетих се и още нещо. Ще направя така, че всички хора да са по-силни. Ще им наема учители по източни бойни изкуства, те ще ги обучат и всички хора ще са силни и няма да има от какво да се плашат. Така ще могат да се защитават, когато е нужно.
   Никол: На мен ми хрумна следното нещо...За децата ще осигуря една огромна площадка. Там те ще си играят, ще се веселят, ще си плуват, ще се катерят по катерушките. Ще има и магазин за бански, ако някой си го е забравил, да му купят. Съвсем наблизо ще има фитнес за големите, които придружават децата. Там те ще си почиват. На възрастните ще дам пари, за да има с какво да радват децата си.
   Александър: Аз ще направя така, че децата да не ходят по улицата, за да не ги сгазят колите. Колите ще пътуват под земята. Ще пазя всички деца от лошите хора.
   Вальо: И аз ще измисля нещо за колите, защото мама и тате все това повтарят: Внимавай, да не те сгазят колите! Внимавай де не те сгазят колите! Колите са навсякъде...на улицата, на тротоара. Е, аз къде да вървя? И задължително да се пресича на светофар, иначе солена глоба. Ще пазя децата от крадци и лоши хора.
   Мария: Аз ако съм президент, ще направя две неща. Първото нещо е да пазя децата на улицата от лошите кучета. Ще разреша да пипат само добрите, защото има и такива. Второто нещо, което ще направя е да се пазят децата от лошите хора. Добрите големи хора да пазят децата от лошите големи хора.
   Виктор: Ще направя така, че да опазя всички деца някой да не ги сгази и да не им се случи нещо лошо.
   Мартина: Първото нещо, което ще направя е да опазя децата от всички лоши неща. Ще ги пазя от пожари и земетресения, от наводнения и всичките там бедствия. Да не забравя и детските площадки. Искам да са по-големи.
   Катя: Ще издам заповед децата да не говорят с непознати. Ако някой им каже: Аз съм приятел с майка ти и баща ти...да не му вярват, защото може да ги отвлече. Под 12 години да не се разхождат сами, защото може да се изгубят.
   Дарина: Първо - за децата. Ще ги пазя от земетресения, крадци. За големите.. Когато са в банка и влезе някакъв крадец, да се слагат едни аларми, за да не може крадецът да открадне парите. За старите хора...Ако нямат патерици и не могат да си го позволят, ще им препоръчам да ми се обаждат и аз ще им изпращам пари с които да си купят каквото желаят. Още нещо за децата...Ще ги пазя от кучетата, които са болни, и ще обучавам бойни кучета, които да пазят децата.
   Симеон: Ако аз съм президент, първо ще пазя децата от лошите и крадците. Второ...Като Сашо...Ще измисля нещо за колите, да не пречат на децата да си играят, а на големите да се разхождат.
   Трето...Ще пазя хората от метеорити. /Преди няколко дни Симо каза, че искал да става космонавт!?!?/
   Децата са нашите миниатюрни копия. Те се оглеждат в нас и ние в тях...
   Протоколчик: Аз...Следва "подпис и печат"...
   Приятно четене...




  

..... Не се притеснявайте, че прекарваме малко време заедно. Важното е как го прекарваме.....

Докато ние тук буксуваме и с безобразните си действия и бездействия съсипваме българщината, вижте какво правят братята и сестрите ни отвъд океана.