Миналата година проведох срочната родителска среща в първи клас по-леко с тази презентация. И тъй като идва краят на срока, предлагам ви я, може на някой да помогне. І срок - родителска среща І кл.ppt
Винаги съм харесвала тази последователност на провеждане на родителска среща и съм правила в подобен порядък. Сега искрено се притеснявам, защото редовно, преди всяка среща, ни се напомня да спазваме чл. 129б, 13 (2) от ППЗНП. Не сме ли в нарушение, показвайки публично как едни и същи деца попадат в една и съща група. Снимките на недисциплинираните ученици... как ли се чувстват техните родители в момента на срещата. Раздвоена съм. Принудени сме да търпим да уронват нашето достойнство, да ни обиждат, да търпим много капризи... Но нямаме право публично да обсъждаме успеха и поведението на отделния ученик. Аз говоря без имена на срещите. В деня за консултиране и в друго време запознавам родителя лично с успехите и проблемите на децата.
Не знам как ще прозвучи написаното от мен на фона на останалите коментари. Иначе аз съм за "всичко пред всички" в случаите, когато се налага да е така. Понякога точно това помага да се преодолеят трудностите.
Замислих се след коментара на zlatna_20. и след прочитането на текста от чл. 13 ал. 2. Може да се поразсъждава. Във всеки клас има "зрънца", които се мислят за недосегаеми и още по- лошо, техните родители са убедени, че отглеждат "бог", който никой няма право да се изпречва на пътя му.
Досега също на родителски срещи съм обсъждала поведението на децата без да цитирам имена. Провеждала съм многократно разговори насаме с родители- нищо. Решила съм вече да цитирам имена на недисципинирани ученици, защото смятам, че когато публично цитираш име, тогава има ефект. Нека и родителя да се позасрами. Кой друг е отговорен за поведението на собственото му дете? Проблема е, че няма регламентирани по- сериозни начини за търсене на отговорност на родител, чието дете не се държи според правилника на училището. Ако има такива, само са написани някъде там и всеки ги заобикаля. Защо, когато поощряваме - споменаваме имена, а когато критикуваме, да пазим достойнство? А тормоза, който е причинил "буйния" ученик на друг, без да има причина? Нима той не уронва достойнството ? А родителя мисли ли за това? И през ум не му минава....
Обикновено проблемните ученици имат родители, които не искат да си признят, че проблема е в тях, че те не са се справили с възпитанието на детето си, не са научили децата си как да се държат в колектив. Много е по- лесно за поведението на своето дете да търсиш вината в другия. Така ти никога не си виновен за нищо. И се надяват да не се разчуе......Защо пък не, да се скрием зад изтърканата фраза" Ами те са деца!" Още по- лошото е, че не приемат съветите на учителя.
Знам, че темата е дълга и само си я коментираме.......
Наскоро отмина един чудесен празник, честването на който успяхме да превърнем в традиция. Денят на християнското семейство е време за преживявания, сближаващи още повече родители и деца. Вижте как се забавляваха семействата на ЧОУ "Веда" от 1 до 6 клас!
Ани, чудесна е традицията, която запазвате за празнуването на този чудесен празник. Усеща се съпричастността на родителите, вълнението, емоциите.Поздравявам те за изработеното клипче!
Клипчето е чудесно, а празникът страхотен! Поздравления!
Ние правим нещо подобно за Коледа. Тая година децата ми са големички и реших да мина без празник, т.е. да си помързелувам лекичко:). Но мамите се самопоканиха да бъдем заедно в училище, както досега :))). Извод: този е начинът да си прекарваме заедно щастливо и с емоция в училище. Още веднъж- поздрави за идеята и прекрасната реализация!
Днес е Въведение Богородично. Празнува се и като ден на християнското семейство и християнската младеж - това е един от големите вселенски празници, който в църковните песнопения се назовава "предвестник на Божието благоволение към хората". Честит празник на всички! Дано да намираме желания уют, сговор и щастие в семейството си! Пожелавам го на всички!
Наистина програмата Sothink SWF Easy увлича безкрайно. Изработих правилата, които трябва да са водещи за един клас. Предоставени ни бяха от Дани Николова, за което и благодаря.
Специални благодарности за "Харта на класа"! Най-хубавото е, че давате възможност вашата работа да бъде вградена и публикувана в други сайтове. Желая на автора и на всички колеги ползотворна и здрава учебна година!
Теста който ви предлагам е взет от блога (от Пепа Кибритева) и направен от мен с програмата Microsoft Mouse Mischief.
В началото на м.Септември ще го представя на родителите, като ги запозная какво ще работя с моите ученици през учебната година.Вярвам, че и родителите ще се забавляват така както и ние в гр.Бургас.http://dox.bg/files/dw?a=c636463149
Ей, контактьорки:))) Съвместният ви проект е чудесен - анкетата от Пепи и тестът на Стефи. Браво, момичета! Определено ще настъпи забавление на първата родителска среща:))))))))))
Само се замислих - дали няма да е по-добре въпросите, свързани с програмата Мишийв да бъда в края на анкетата - някак по-логично ми идва, поне на мен, де... Слушала си внимателно в Бургас и виждам, че използваш къщичка за "събиране на мишките. Това е чудесно! Тази хитринка върши страхотна работа, особено във въпросите с палитрата, когато с F10 вместо да връщаш мишките в начална позиция, изтриваш нарисуваното.
А сега един въпрос към колегите от тренинга - как (с кой клавиш от клавиатурата) скриваме мишките?
Страхотна идея, Стефче! Изключително полезно! Благодаря за споделеното! От мен +
Предизвика голям интерес у мен тази програма Mouse Mischief. Веднага си я свалих от сайта и смятам да я разуча подробно и живот и здраве да я прилагам в работата си.
Моето училище не разполага със средства с които да подкрепи този проект и за това реших, че представяйки го пред родителите те биха ми помогнали финансово за закупуването на (хъб и мишки).
Деси, а на твоя въпрос -стрелка надолу.За къщичката:))))) сетих се ние как бягахме по екрана и си представих какво би станало при представянето пред родителите- пък и наистина слушах.Що се отнася до въпросите-всеки може да ги премести където желае, аз сметнах за по-добре да ги попитам още в началото и ако има някой запознат с тази програма ще подаде мишката на този който не я познава, затова при мен са още в началото.
Стефи, благодаря за полезната анкета! Включвам се със закъснение, защото не бях вкъщи, но много ми хареса. Иска ми се да я използвам, макар че училището ни няма възможност да закупи необходимата техника. Все пак си я запазвам и с удоволствие поставям своя + за отличния резултат на съвместната ви работа.
Е, да не забравяме Ромео и Жулиета - на 14 години са били. Напълно развити. Вярно е, че тогава животът е бил по-кратък. Очевидно е, че има промени в историко-хронологичен порядък. Въпросът е учените да анализират. Аз още като ученик си спомням как пишеха, че ние се развиваме по-рано от поколението примерно на родителите ни. Рицарите например са достигали ръст максимум 160 см. Има нещо, което движи светът и това е волюцията - биологична, техническа, културна и др. Може би става дума за някакво еволюционно изменение. Не вярвам много във въздействието на храната и химикалите в тази посока. Но пък не съм и учен. Те да му мислят.
Аз също гледам малко скептично по отношение на храната и химикалите, но пък кой знае? Повече ме вълнува резултатът - психическата незрялост и неподготвеност на децата по отношение на промените, които настъпват в тях. Наистина се усеща бушуването на хормоните, особено в края на трети и вече целия четвърти клас. Може би най - неподготвени за тези промени се оказват всъщност родителите. Първо им е необходимо време да приемат и осмислят фактите, след което да открият точния момент и начин да поговорят с децата си. Ние, преподавателите - като аналог на родителите в училище, сме поставени пред същите проблеми...
Много сериозна тема, по която аз като педагог не се чувствам подготвена,
а толкова много проблеми в училище могат да се обяснят точно с това
преждевременно физическо израстване, което не е в синхрон с психическата
зрялост при момичетата.
Chopar, може би злощастния финал на Шекспировата трагедия е резултат именно на тази незрялост? ;) Шегувам се, но си прав, разбира се - и за акселерацията, и за еволюцията, и за промените в исторически план. Но работата е там, че ние наистина не сме готови да приемем фактите...
Това с което храним децата си е чиста отрова! Резултатите от това ме накараха да изживея най- големия ад в живота си . Авторите на статията са напълно прави!
Страшничко е, наистина. Като си помисля само, че децата са повече с нас, отколкото с родителите си. И най-отговорното в случая е, че не сме подготвени, а обстоятелствата изискват наша намеса.Скоро попълвахме в училище анонимна анкета от какви квалификационни курсове се нуждаем. Никой не се сети за такъв.А ни е необходимо обучение, за да не действаме просто по интуиция.
Като се замисля, от 20 години съм в централно градско училище не съм свидетелка на ни една подобаваща беседа за половото възпитание с децата, говоря и за прогимназиален етап, където вече има и сексуално активни. Седми и осми клас получават някаква информация за превенция срещу СПИН и венерически заболявания, но достатъчно ли е това? Страшничко е да не се реагира адекватно и да се оставя единствено на доброто желание на класния ръководител да разяснява...
А възрастовата граница на съзряването пада и интересът на децата по темата идва много по-рано...Кой пак не се е сетил за нещо наистина важно за възпитанието на подрастващите ?
Като родител на ученик, който завърши ІV клас при г-жа Емилия Петкова от СОУ "Христо Ботев" гр. Айтос, позната ни като Emi Petkova искам да изкажа моите най-искрени благодарности лично към нейния професионален опит, любовта към децата, всеотдайноста и доверието към нас родителите.
Миме, хиляди благодарности за топлите думи, разбирателството и помощта, която ми оказвахте през всичките тези четири години. Дай боже всекиму такива родители като вас.
Дойде и моят ден - 2.06. Обещах на децата изненада и си спазих обещанието. До последния момент само аз знаех какво и как ще се случи (и не съвсем).
Предвидих състезание ( 2 отбора, 7 игри, по двама състезатели за игра). Подготвих номерца за участие ( отбор А и символ + отбор Б и символ). Когато децата и родителите дойдоха им дадох възможност да теглят жребий. Стана така, че в отбор попаднаха родител+дете; две деца или двама родители... Отборите заемаха местата си и избираха играта, в която да участват. Награди??? Само аплодисментите на публиката и широките усмивки на участниците.
Нашият празничен ден - моята последна изненада за децата
ОГРОМНА, СЪРДЕЧНА БЛАГОДАРНОСТ НА МОЯТА КОЛЕЖКА И ПРИЯТЕЛКА МИЛЕНА ИВАНОВА, КОЯТО "ЗАПЕЧАТА" КРАСИВИТЕ НИ МИГОВЕ В СНИМКИ, за да мога да споделя това видео.
Дани, не успях да изгледам всичко, но това, което видях, е едно слънце и много красиви звездички около него. На добър час на дечицата и на теб. А сега бягам и аз да зарадвам моите ботевчета.
Нямах търпение да видя реализираната изненада! Страхотни сте!
"Споменчето" може да включва преживяното за една година, но съм убедена, че всяко дете ще се връща в спомените си от началното у-ще само с образа на една невероятна, даваща всичко от себе си учителка!
Дани, за истинския учител и добрия човек - усмивките на деца и родители са достатъчна награда за огромния труд, който положи, полагаш и сигурна съм,че ще полагаш и занапред. Ти си неизчерпаем извор на идеи и инициативи, а аз съм доволна и щастлива, че те познавам!
Iliana, за да не нарушавам нечии авторски права (ютуб зорко следи това), качих мелодия, за която съм убедена, че няма да провокира свалянето на клипа.
Шери, опитах се да обясня идеята на състезанието, но ако не съм успяла да го направя като хората... питайте!
Лидка, поздрави на сладките ботевчета и весела ваканция! Целувки на моя любим бонбон:)))
Цвети, благодаря, миличка! За една година с родителите и децата направихме чудеса. Няма да се изморя да повтарям колко е важна връзката родител-учител и когато родителите вярват на учителя и застават зад гърба му, тогава вършат най-доброто за своето дете. Благодарна съм на родителите, че заставаха зад всяка моя идея, зад всяко решение и ми съдействаха.
Боби, благодаря ти за хубавите думи! (п.п. лично към теб... няма ли да си спретнем срещичка най-после?) Имам и обещан урок по куилинг:)))
Благодаря, Веви и Гале! Това е моя "запазена марка" за празник - изненади за всички. Искам най-вече на децата да е интересно и да не знаят какво ги очаква. Не правя нищо, с което да ги злепоставям пред родителите и да показвам, че не знаят. Напротив! Показват най-доброто от себе си без значение в каква област е. Нямаше победители и победени. Публиката награждаваше с аплодисменти всички, а греещите погледи и на родителите, и на децата са доказателство за изживяванията им:)
Дани, преди малко прочетох коментара ти към поста на Геновевка - че докато не изпратите четвъртокласниците, сълзите няма да спрат. Ще вметна, че не само вие си плачете, но и онези като мен, които четат вашите публикации, също си пореваваме.
Искам още нещо да Ви кажа, г-жо Първанова, и то е, че се възхищавам на умението Ви да бъдете винаги на ниво. Организирана, подредена, помислила за всичко, предложила на децата такъв интересен и пълен с впечатления и незабравими емоции живот в училище, за който те ще си спомнят цял живот.
...и бих добавила, Поли, интересен и пълен с впечатления и незабравими емоции живот в НЕ САМО В училище:))) Само се чудя на икона защо и трябва икона за подарък? Но щом децата са преценили така, значи са усетили приликата!
Дани, нека да мине прословутото външно и съм изцяло на твое разположение- особено за урока.С най-голямо удоволствие ще обуча как да връткаш, а след това ще качим резултата в общността, за да се похвалим.
Много е хубаво, Дани! В празника се чете ясно твоят стил. Струва ми се, че ако изгледам няколко празника, лесно мога да позная кой е автор на всеки от тах. Вече разпознавам стила на колегите. И аз изпратих моите четвъртокласници. При нас падна голям рев. Ще се опитам да покажа и нашия празник, но това външно ми грабва цялото време. Нали знаеш, че аз съм комисията.
Ох, Дани, от умиление и нежност, трудно събирам мислите си! Всичко в мен отказва да повярва, че зад тази силна връзка стои една година... Но когато е създадена с любов и доверие, тя може да осмисли дори много повече от един живот. Зная, че няма да се умориш да го правиш. И отново, и отново се връщам към твоя поздрав-подарък, защото той е не просто "споменче", а подарено сърце.
Ни най-малко, ама никак не се съмнявах, Дани, че ще съумееш да грабнеш сърцата на четвъртокласниците от новия си клас. Никак не се съмнявах, че и децата бързо ще разберат присъщата ти всеотдайност, ще възприемат ТВОЯТ стил на работа, стремежът ти към по-високото ниво на нещата в училищния живот и още много, много.... В кадрите на видеофайла остават скрити хиляди моменти, но те прозират, усещат се много часове на безсъние, мигове на раждане на идеи и тяхното изпълнение, напътствията, за да се постигне поставената цел, подходът на общуване... Тези натрупани преживявания носят заряд, който преминава естествено в сълзи ... Но през сълзите, Дани, ти знаеш, че трябва да пропуснеш онези философски мисли, които разведряват тъгата и от сърце да пожелаеш на дечицата пътя, които им се полага да извървят, докато още и още растат :) Честито успешно завършване! Пожелавам нов чудесен клас!
Рздялата си е раздяла...макар и така красива. Чудесно замислени, реализирани и представени последни мигове в четвърти клас - поздравления! На добър час на таралежчета, звездичките!
Би ли дала информация за нежната и пленителна музика към клипа, Дани?
Дани, нямам думи да изразя впечатленията си от видяното. Всичко е толкова добре изпипано, че може човек само да завижда на твоите четвъртокласници, които са попаднали на такъв всеотдаен и амбициозен учител! От сърце ти пожелавам весела ваканция, спокойно и слънчево лято!
Прекрасно тържество, с много идеи и емоции... поздрави на Таралежчетата, на останалите Звездички и на теб, Дани - само един учител може да разбере колко много работа стои зад това! Прекрасни сте!
Чудесен наръчник!
Родителите ще се забавляват на сто процента. А на теб успех с програмата Mouse Mischief. 
Явно съм внимавала и аз, колкото Ради, защото и аз това запомних:)
Comments13
Винаги съм харесвала тази последователност на провеждане на родителска среща и съм правила в подобен порядък. Сега искрено се притеснявам, защото редовно, преди всяка среща, ни се напомня да спазваме чл. 129б, 13 (2) от ППЗНП. Не сме ли в нарушение, показвайки публично как едни и същи деца попадат в една и съща група. Снимките на недисциплинираните ученици... как ли се чувстват техните родители в момента на срещата. Раздвоена съм. Принудени сме да търпим да уронват нашето достойнство, да ни обиждат, да търпим много капризи... Но нямаме право публично да обсъждаме успеха и поведението на отделния ученик. Аз говоря без имена на срещите. В деня за консултиране и в друго време запознавам родителя лично с успехите и проблемите на децата.
Не знам как ще прозвучи написаното от мен на фона на останалите коментари. Иначе аз съм за "всичко пред всички" в случаите, когато се налага да е така. Понякога точно това помага да се преодолеят трудностите.
Замислих се след коментара на zlatna_20. и след прочитането на текста от чл. 13 ал. 2. Може да се поразсъждава. Във всеки клас има "зрънца", които се мислят за недосегаеми и още по- лошо, техните родители са убедени, че отглеждат "бог", който никой няма право да се изпречва на пътя му.
Досега също на родителски срещи съм обсъждала поведението на децата без да цитирам имена. Провеждала съм многократно разговори насаме с родители- нищо. Решила съм вече да цитирам имена на недисципинирани ученици, защото смятам, че когато публично цитираш име, тогава има ефект. Нека и родителя да се позасрами. Кой друг е отговорен за поведението на собственото му дете? Проблема е, че няма регламентирани по- сериозни начини за търсене на отговорност на родител, чието дете не се държи според правилника на училището. Ако има такива, само са написани някъде там и всеки ги заобикаля. Защо, когато поощряваме - споменаваме имена, а когато критикуваме, да пазим достойнство? А тормоза, който е причинил "буйния" ученик на друг, без да има причина? Нима той не уронва достойнството ? А родителя мисли ли за това? И през ум не му минава....
Обикновено проблемните ученици имат родители, които не искат да си признят, че проблема е в тях, че те не са се справили с възпитанието на детето си, не са научили децата си как да се държат в колектив. Много е по- лесно за поведението на своето дете да търсиш вината в другия. Така ти никога не си виновен за нищо. И се надяват да не се разчуе......Защо пък не, да се скрием зад изтърканата фраза" Ами те са деца!" Още по- лошото е, че не приемат съветите на учителя.
Знам, че темата е дълга и само си я коментираме.......