Изложбата ми бе препоръчана от приятел. Гравюрите са изложени в института Сервантес до 19.05.2009. Известната поредица гравюри на Гоя е замислена между 1797 и 1799 г., като творбите са отражениена яростната критика на великия артист спрямо ценностната система на обществото от онова време, чиито основи са застоят на нравите и потисничеството от страна на Църквата. Изложбата представя серията в пълния й блясък – с всичките нейни 80 графични произведения (офорти/акватинти), отпечатани от оригиналните плочи. Първите 36 гравюри са посветени на любовта и проституцията, както и на други теми като лошото възпитание на децата, брака по сметка, майчината жестокост, алчността, лакомията на монасите, контрабандата. От 37 до 42 гравюра включително са "капризи" за магарета. От 43 нататък изобилстват вещици, духове, монаси и дяволи. Определящо за цялостното внушение на серията е превърналото се в знак, мото на 43-ия офорт "Сънят на разума ражда чудовища".

Най-много истина за изкуството на Гоя, а и за всички нас се откриват в думите, които самият автор е избрал да придружават неговите гравюри. Звучи познато. Или с други думи, светът не се променил.

П.П. Снимките на графиките и част от текста са взети от Интернет.

Каквото и да напиша, няма да е достатъчно. Просто трябва да се види и усети. Тук искам да споделя информация за събитието - първата представителна изложба на Пикасо в България. От 17.12.2008 до 15.03.2009 г. в Националната галерия за чуждестранно изкуство Както се вижда, време достатъчно. Понеделник - вход свободен. Вторник - почивен ден. Работи от 11:00 до 18:30 часа. Безплатен вход - срещу представяне на карта за: журналисти, членове на СБХ, ученици и студенти по изобразителни изкуства, архитектура; членове на AICA и AIAP; хора в неравностойно положение; бежанци - само на 18 май; 20 юни и 24 октомври. Не помня откога не бях ходила там. И много приятно впечатление ми направи жената на касата, след като ме уведоми за всички преференции (каквито аз нямам), ми обясни за билета, който важи за две посещения в рамките на 20 дни. Препоръча ми да разгледам изложбата от колажи на Сергей Параджанов, понеже свършва след два дни, също така ми препоръча да видя снимките на Невена Коканова и ме упъти към изложбата на Пикасо, която е на 2-я етаж и има стрелки към нея. На мен най-много ми харесаха керамиките. Учудващо е как една и съща форма (в случая кана) може да бъде трансформирана един път като жена, един път като бухал. Това не значи, че керамиката е представена само върху кани. Показвам една от чиниите със символа на мира - гълъба. Интересни ми бяха и графиките, макар че тия техники на мен не са ми ясни. Обяснения като литографски молив, върху камък, пренесено върху хартия... Варианти на една тема, докато се получи желаното. Страшно търпение, което не ми е най-силната черта, :( Също така и фотографиите на Люсиен Клерг, снимал своя приятел Пикасо. Искам да сложа още един линк за съпътстващите изложбата прояви.

edit: На 13, 14 и 15.03. - вход свободен. Има възможност тези, които все още не са я посетили, да се възползват. А също и тези, които отново искат да видят експозицията, :)

П.П. Снимката на чинията е взета от тук: http://www.picassoinsofia.com/details

Изложба на картини, направени от макарони, спагети, фиде или така модерното напоследък име "паста" е подредена в зала България от 01.04.2008. Наистина ми беше интересна. Посетих я днес през обедната почивка, бях чела вече анонси за нея и отидох да видя. Хареса ми. Съвсем нетрадиционно, при това направено с вкус. Официалното име на изложбата е "Паста и музика", картините, направени от паста, са вдъхновени предимно от опери: Турандот, Мадам Бътерфлай, тромпети, алегро ... На мен най-много ми хареса цикъла Годишни времена, особено Зимата и Пролетта и картината Шехерезада. За дърветата в Пролетта са използвани едни направо огромни макарони, а звездичките кус-кус са цветчетата по тях. Зимата също е много хубава. И в Шехерезада има звездички кус-кус, наредени в нощното небе, пък самата разказвачка какво фередже имаше, е, малко й бяха дебели краката, ама това си е съвсем в традицията на арабската култура. Споменавам подробностите, защото съм впечатлена от прецизността по изработването на детайлите в картините. И ми беше интересно как всичките тези навити макарони раковинки, мидички и всякакви други фидета и спагети в причудливи форми и цветове са наместени. Иначе обиколих цялото каре, докато открия, че се влиза откъм входа на ул. Бенковски, т.е. служебния вход, портиерът ми поиска лична карта, за да ме пусне да разгледам, като че ли кой знае къде отивам. Официално по сайтовете се писа доста натруфено:

"На 1 април 2008 г. в зала България от 18 часа, Орлин Атанасов представя новите си нетрадиционни творения от традиционния италиански продукт, този път вдъхновени от музиката.
Датата не е случайна – едно намигване, че от един толкова прост и дори несериозен материал могат да се получат интересни и естетски творби, които да навяват определени внушения.

Отделните картини носят оригинални заглавия като Барокови тромпети, Менует, Турандот, Ритъм, R&B и др. Цветните спагети, макарони, тортелини, талятели и други са вплетени така едно в друго, че излъчват много настроение и приятни емоции.

Орлин Атанасов завършва Илюстрация и оформление на книгата. Работи в областта на графичният дизайн, пространственото оформление, рекламата. Допълнителна провокация за изложбата е последната книга която прави  – Паста и опера.

Ето какво споделя той:
“Нещата не бива да се приемат и да се търсят буквално.Това са по-скоро инвенции, настроения породени от една или друга музика. Стремял съм се зрителя неусетно да се абстрахира от „материала” с който са правени творбите. И да се усмихне, да се разтовари. Защото, според мен, призванието на изкуството е именно в това – да ни разтоварва, разтушава  от действителността, която все по-малко ни радва напоследък."

П.П. Снимката е взета от Интернет.