Сега да споделя и очакванията ми за същинската част на шоуто:

1. Очаквам грандиозни церемонии по откривнтето и закриването. Спомням си близкото минало и социалистическите масовки. А китайците имат и социализъм, и хора, в излишък.

2. Очаквам яка аванта за домакините и всичките велики западни сили (без Русия!). На какво ли не се нагледахме през годините! Срещи на борцовия тепих, които свършват 30 секунди по-късно когато "нашия" победи (Сеул ), нахлуване на публиката в боксовата зала (пак там!), идиотски оценки за домакински гимнастик (Атина), отпъждане на отбор от шампиони по щанги (нашия!) и връщането му в съзтезанието, когато необходимите комплекти са раздадени, на който трябва (Сидни).

3. Очаквам яко рязане на "диваци" като нас, осмелили се да спорят за медалите. Е, спорт е, не винаги можеш да предвидиш всичко.Може да хванем нещичко от "огризките". Но да повторим дори медалите от Атина - илюзия! И ние сме си виновни щом разчитаме на почти четиредесетилетни "набори" като Йордан Йовчев и Румяна Нейкова. Ама и как ни почнаха: Откриха на щангистите пещерен допинг. Явно някой им го е набутал, ама иди доказвай. Погнаха с проверки Нейкова и волейболистите. Ако не отрият нищо, споко, пак ще повтарят до успешен край.

4. Все пак може и да се случат неочаквани победители, малко феър-плей надпревари, моменти на истинско спортно състезание, неопорочено от съдии, предварителни сметки, влияние в МОК и световната политика. Кратки и случайни мигове, в които да си кажеш, че духа на първите олимпийци и Кубертен не е погребан напълно. Ще ги има ли тези моменти? Надявам се и си викам като в рекламата: "Ех, Олимпиадо, ех, мечти-и-и..."

 

Нека започна с това, че Спортът също е култура! Особено спорт с хилядолетни традиции и правила запазени от древността. И днес 24-ти май, когато с гордост може да кажем "И ний сме дали нещо на света!" една добра новина долетя от Япония.

Доскоро и аз, като повечето българи предполагам, смятах сумото за евтино силово преборване. Две добре охранени бичета се блъскат и по-якото изтласква по-слабото. Спорт за хора с яка физика и нисък интелект. Но когато се появи явлението Калоян Махлянов (Котоошу) бях приятно изненадан от ясния и задълбочен ум на нашето момче и от дързостта му да мери сили със сумисти от страни с вековни традиции.

Проследих по спортните сайтове всичките му двубои на турнира в Токио. И разбрах, че освен физическа мощ за успех се иска техника, съобразителност, тактическо надиграване, пъргавина. Имаше доста по-"охранени" и титуловани сумисти от Калоян, но той победи всичките в това число "великите шампиони" Хакухо и Асашорю. Ако някой е пропуснал и победите срещу Йокозуните
http://youtube.com/watch?v=D_-DyLKm0Og 

http://youtube.com/watch?v=WL-oe82QD3g

И именно днес с последната си победа над Ама,  /http://youtube.com/watch?v=D-074xS4vaU Котоошу взе Купата на Императора! Това е първият европеец, който стига до такова "космическо" отличие! А след като е първият, логично е да бъде българин, нали?

Едно малко чудо в спортния и социалния ни живот мина някак приглушено по медиите. Футболистът на столичния "Локомотив" Георги Марков дари премията си от двубоя с ЦСКА за лечение на Мануела (момичето, блъснато от Максим Ставински). На фона на господстващите футболни нрави подобен жест е рядко изключение.
Мисля, че дори хората, които не се интересуват от най-популярния спорт знаят какви пачки се раздават във футбола. Говорим за десетки милиони лева  и евро. Играчите на елитните и недотам елитните клубове получават несъразмерни за жизнения стандарт на България възнаграждения. Например от сигурен източник научих, че месечната заплата на Христо Йовов в "Левски" е била 20000 евро. Премиите - отделно!(Нищо лично против Йовов, не ги е крал човека, дават му ги!)
Ами дори във "В" група (това е трета дивизия!) съм реферирал мачове, в които моят съдийски хонорар е 50 лв., а всеки от играчите при победа взема премия между 300 и 500 лв.
Футболът е и най-голямата, безотказна и неограничена перачница на пари в "милата родина". Схемата на пропиране е простичка, но ефективна. Купуват се футболисти от Бразилия, Гана, ЮАР, Нигерия и т.н. Президентът на клуба обявява трансферна сума от 1 милион долара. Всъщност играчът и клубът му получават три-четири пъти по-малко. По този начин въпросният президент и безнесмен регистрира огромни разходи. Огромни, но...фиктивни. Едно че по този начин легализира парите си от проституция, контрабанда, наркотици и т.н. Второ, че спестява луди суми от данъци. Пък идете да проверите в Бурунди или Мали, дали въпросните пари са регистрирани от футболиста като приходи!
Ако все пак ме питате какви доказателства имам за твърденията си, ще ви отговоря с контравъпрос: "Защо за отрицателно време застреляха трима президенти и то само на един футболен клуб: "Локо" Пловдив? Ами ако бизнесът им бе "чист", щяха да са между живите!
Илюзия е и надеждата на някои наивници, че поне част от изпраните пари отиват за детско-юношеските школи. Момчетата и техните родители си плащат всичко - екипи, обувки, подготвителни лагери. Босовете не дават почти нищо. Още си спомням как треньора на "Славия" юноши- старша възраст плачеше. Премията на футболист от мъжкия отбор била 1500 лв. при победа, а на юношите отпуснали...16 стари фанелки! "Аз имам 18 играчи в тимовия лист!" - тюхкаше се тренера.Как се правят смени при недостигащи фанелки? И на такива мачове съм бил рефер десетки пъти. При смяна излизащия играч сваля потната фанела. Влизащото момче я обръща наопаки и я навлича. Ние - съдиите пишем, че е влязъл №0 и готово!
Та да се върнем на Георги Марков. На фона на родната футболна свинщина неговото дарение е малък, но важен прецедент. Обвиняват го,че бил груб играч тип "ренде". В това има истина, но какво общо има с жеста му? Бил "позьор". Добре де, ама ако още стотици "футболни хора" - играчи, треньори, администратори, съдии вземат да"позират" с някоя и друга премия, нима ще е лошо? Може да се помогне сериозно на толкова страдащи деца, на онкоболните, на инвалидите само с частица от хвърляните в нашенския безобразен, слаб шампионат пари.
Но медиите уж казаха нещо с половин уста, после замлъкнаха скоропостижно. За да не се разчува  опасното изключение. И да не търсим доброта и човечност в царството на мафиотския капитал.

Срокът за участие на обявения конкурс в общност "Спорт" изтече. Трябва да обявя края му и да направя нещо като обобщение.
Участието е камерно. Не знам дали спортната тематика вълнува малцина в този блог или обявените награди не успяха да ви стимулират. А най-вероятно трети фактор - типичния нашенски криворозбран свян, да напишеш псевдонима си и да публикуваш нещо в надпревара с другите изигра своята роля.
Но макар и малко, постингите за конкурса компенсират с безспорни качества! Трудно е да избереш между един такъв силен художествен разказ като Схватката  на Алекси и невероятнно ироничния, неподражаем стил на “Ма на него не му трябва жена! Той иска да лети!” на Ace Coke. Палитрата допълват изключително стойностната публицистика на Лорда За спорта или по-скоро за липсата му...  и вълнуващата, спираща дъха история на Шогун Зимно изкачване на Мусала.  А интервюто на Боби Фишер, което публикува Мейкъра наистина не е оригинален текст, но е прекалено интересен, за да бъде отминат с безразличие.
Сега ние от журито ще умуваме, но според мен всички  участници заслужават награди.
Вие пък имате време до края на месеца да подкрепите с плос една или повече от публикациите.
Като цяло конкурсът раздвижи общността с добри материали и интересни коментари.
Не ме е срам да ви кажа още веднъж:
Добре дошли сте в общност "Спорт" с вашите впечатления, коментари, творби.

Волейболните ни национали направиха чудото. Класираха се трети на турнира за Световната купа, взеха олимпийска квота, пак развалиха сметките на толерираните в спорта "големи" нации и учудиха света. В ранните сутрини на мрачните зимни дни половин България сядаше пред телевизора. http://bglog.net/sport/15942 Стискахме палци и изстрадвахме всяка победа, а момчетата лееха реки от пот и нерви. Но ни даряваха радостта, която не се описва с думи. Може да блъскаш всякаква работа, да живееш мизерно, да имаш куп проблеми, но през целия ден си повтаряш кято рефрен: "Все пак нашите биха! Велики сме българите, ей!
След триумфа, държавници и политици побързаха да ги засипят с поздравителни телерами. Посрещнаха ги на летището, побързаха да се щракнат на фото с героите и да им раздадат мили усмивки.
След броени дни обаче се разчу новинката. Мартин Стоев и момчетата му няма да получат грам премиии  за блестящото класиране?! Волейболната федерация не ги била "предвидила", а държавата за такива работи пари както винаги няма. Прочетох, че става дума за колосалната сума около 50 хиляди лева. По колко трябваше дя вземат 12-те играчи и треньорския щаб може да пресметнете и сами.
Редно е обаче да се запитаме как се намират милиони и милиарди за никому ненужно въоръжение и безумни мисии в чужбина, където умираме за чужди интереси.
А колко струва един президентски и премиерски коктейл? Като чета пресата, правят ги честичко, почти всекидневно.
Май към 35 милиона евро струваше новият самолет на Първанката? Хубаво, нека си попътува момчето. Неговите и депутатски екскурзии струват отново милиони на хазната."
А с какви ли авоари разполага шефката на ДАМС - г-жа Лечева, която на практика наследи от гръмнатия си съпруг половин Илиянци /в последното съм сигурен от опит!/ , естестено спечелени по честен начин?
Въобще в Абсурдистан има пари за какви ли не простотии, само не за култура, образование и спорт. Политиците ни май не могат да преживеят, че не са "лицето" на нацията. Че хората ги псуват поголовно и ги мразят до смърт. А обичат именно такива хора като нашите волейболисти. Затова външно стаяват завистта си и си отмъщават по всякакви възможни начини.
Аз и милиони българи си взехме премията от радост, гордост и възторзи /Колко отдовна не се бе случвало!/. Пък Стоев, Казийски, Салпаров, Жеков, Николов, Константинов и останалите ще "пият една студена вода", ще се усмихнат иронично и ще заминат по клубовете си в чужбина. Там, където плащат коректно и демонстрират необходимото уважение към тях. В Гърция, Италия, Австрия - няма значение. Само по-далеч от Абсурдистан!

На волейбол, но беше страхотно. С хубави разигравания - красота! 3-0 гейма! Браво!
Следващия ни мач е с Русия. Дано продължим, знам, че можем!