Преди три години дъщеричката ни беше на 1 годинка и решихме да отидем в Гърция за 3 дни. Подготвихме се поне 2 седмици предварително, като прочетох доста информация по темата за пътуването към Гърция. Интересуваше ме как се минава границата с малко дете и в най-различни форуми прочетох, че е много важно да се носи акта за раждане. Никъде обаче не видях информация, че е нужно бебето да има международен паспорт. Струваше ми се нелогично - та как ще го снимаме за паспорт?

Когато стигнахме до Кулата и спряхме за проверка полицая пожела да види паспорт на детето. Ето, че трябвало бебето да има международен паспорт! Попитах полицая как така ще се издаде задграничен паспорт на такова малко дете и той каза, че се изкарват паспорти на бебета. Наложи се да се върнем в София и да минем експресно за паспорт на Мария Луиза в паспортния отдел. Снимката за международния паспорт беше много сладка - бебето беше държано от майка си с две ръце, а то се цъкли към камерата. За изваждането ни беше нужно да носим акта за раждане и да присъстваме и двамата родители.
Ето я и снимката. Успях да я извадя от международния паспорт благодарение на това, че тя е записана във файл, който стои в чип в първата корица на паспорта. Чете се чрез NFC на телефона, като ви трябва приложение, което разчита паспортни данни. Има такива в Google Play.
Та така се сдобихме с международен паспорт на малката Ени, като този паспорт ще бъде валиден докато тя стане на 5 години. Можете ли да си представите как ще я познаят на тази снимка в паспорта, след като тя вече не изглежда така? :)

Така че, ако пътувате в чужбина и се чудите дали за бебето е нужен международен паспорт, надявам се, че съм ви помогнал. Реших да напиша статията, защото една колежка днес ми сподели, че смята да ходи в Гърция. Питах я дали е изкарала паспорт на нейното бебе и тя ми каза: "Паспорт на бебе? Ще носим акта за раждане!". След това нейно изявление и разказах за моите премеждия и тя реши да отиде да извади паспорт.

Ще се радваме да прочетем в бебешката общност нещо и от теб!

Денят на майката е на особена почит тук в Мавриций. Празнува се последната неделя от месец май и тази година денят беше вчера, 30 май. На този ден синовете, дъщерите, внуците и въобще всеки, който би искал да отправи поздрав и/или занесе подарък на своята майка или баба, го прави. Домът й е отворен и обикновено тя е приготвила най-различни вкусотии, за да почерпи гостите си. Така направихме и ние. Посетихме майката на моя съпруг, но още в ранната утрин преди да съм си изпила кафето, моят голям син ми подари две собственоръчно направени картички поднесени с целувка. От още по-големият син получих хубав френски парфюм, а мъникът Марти заедно с другите деца от предучилищната група представиха пред нас, родителите своята празнична програма.

Тук Марти ми подарява своята картичка:

 

 Празничната програма на децата:

 

 

 

 След рециталите, песните и топлите думи на едно от децата, последва поздрав от групата по модерни танци. Всички двойки бяха много стилни, но дамата в Gold и нейния кавалер в Black ми бяха най-симпатични:

 

 

Като е празник, да е празник! Без торта не може да мине. Тя е дело на две от майките, които разрязаха първото парче:

 

Докато чакаха да ги почерпят се заформи закачливо боричкане между момчетата. Разбира се, Марти се включи в "мелето" :-)

 

А, ето го и Боби в групата по танци на големите деца (снимката е с лошо качество, за което се извинявам):

 

 Вечерта в ресторанта към нас се присъедини "баткото", който се оказа рожденник. Кой ще стигне първи до колата ?:

 

 Накрая някой се сети да ме хване и мене в кадър в очакване групата да се събере и да ги закарам до вкъщи:

 

 

Повече информация - тук!

Мили Дядо Коледа,

 

Виждам, че си гушнал моята Соня. Донеси ми я тази година по Коледа...
А може и да я пратиш по щъркелите на пролет.
Моля те, нека пристигне при мен през 2009.
Много ще я обичаме 

П.С. Не се притеснявай, може и малък Симеон да ми пратиш. И него ще обичам.
П.П.С. Може и двамата да ми пратиш, всъщност.

Ама каква баница завъртях, чак не можах да повярвам, че съм способна да докарам нещо толкова вкусно. Късметите се сетих да ги сложа малко късно, но все пак бяха факт. Като стигнахме до раздаването, Лордът каза аз да му дам, че съм била по-късметлийка...И аз му дадох парче баница. Късметчето му беше бебе. Хохо. Вярно съм късметлийка, а той карък, хахаха. На мен ми се падна паричката. Не знам от колко време не ми се беше падала...
Та сега имаме една люлка от виртуалната баница и едно бебе от реалната. Плюс богатство за него от виртуалната и паричка за мен от реалната. Ще вземат да се наредят нещата тая година, хм?!
Та по тоя повод, ето какво си спретнах днес. Малко е нескопосанко, но тия досадници звънят и не ми остава време да се занимавам в офиса.
П.С. На път съм да ме повишат. Т.е. ако не ме изгонят февруари, като изтекат 6 месеца, би трябвало да ме повишат.
Ето колажчето със снимки на Анн Джедис:

В неделя бях на изключително интересна и полезна лекция относно подготовката за раждане и ролята на мъжката половинка в нея и по време на самото раждане, както и в т. нар. "Златен месец" - първите 40 дни след раждането. Изнесе я инструкторката (не знам, дали думата е точна) по йога за бременни на Яна - курс, чиято цел е да подготви жените за по-приятно изкарване на безспорно най-хубавия ден от живота им.

И така - оказва се, че това, дето тука го правят нашите лекари, е съвсем не това, което би трябвало да правят. За да бъде раждането приятно и хубаво е нужно колкото малко, толкова и много.

Както скоро научих, раждането се предизвиква на хормонален принцип от хормона окситоцин, който е наречен хормон на оргазма. Той се отделя в жената, когато е спокойна и обичана. За разлика от него, адреналинът пречи на раждането, и се отделя, когато бъдещата майка бъде стресирана от нещо - лекари, акушери, прожектори, припадащ съпруг, викове от рода на "Push, push!!!" и т. н.

Научих и за т. нар. "дула" - духовна акушерка, която се предлага под наем в някои страни, работата на която е да осигури удобства на родилката. Тъй като тук у нас май още няма такова животно, ролята на съпруга е доста важна, защото освен да присъства и да се пули, дой е длъжен да подкрепя жена си и той да й осигурява удобствата. Също така си мислех, че може да гледа и страшно, когато екипът започне да претупва работата.

И така, бях убеден в някои неща - какво трябва и какво не, за да се подобри ситуацията:

- Всяка бъдеща родилка е задължително да мине очен преглед. Заблуда е, че тези с явни проблеми в зрението са застрашени, а другите не са. Секциото се избира само в случай, че този преглед покаже, че има риск от отлепяне на ретината (и в други случаи, предполагам, ама за това са прегледите). При проблеми с очите, жената трябва да ги стиска по време на напъните.

- Трябва да се стремим да стимулираме отделянето на окситоцин у жената, като я успокояваме и се грижим за нея. В никакъв случай не трябва да се вкарва изкуствено (може би само по някаква спешност).

- Мехурът с околоплодните води не трябва да се пука изкуствено. Рано или късно сам ще се спука, а водите, които "изтичат" са хубава смазка за безпрепиятстваноп излизане на плода.

- Добре е жената да изключи мисленето и да се остави на вродените си инстинкти. За целта трябва да прехвърлим отговорността по мисленето изцяло върху нас.

- По-вертикалните пози са за предпочитане, защото така и гравитацията си играе ролята. Хоризонтални пози, особено такива с вдигнати крака, са освен непрепоръчителни, а и опасни!

- За да помогнем на жената да се отпусне долу можем да се целуваме с нея, защото отпускането на устата водело до отпускане на долната уста :))

- За да предпазим жената от разкъсвания долу, е нужно долната уста да се масажира с топли компреси. Освен това, разкъсването е за предпочитане пред срязването.

- След раждането, бебокът трябва да се поеме от таткото. Важен е първият контакт очи в очи (бебетата можели да виждат до 30 см. веднага след раждането, а изцяло невинния поглед на новородено било неописуемо изживяване - смятам да проверя). Пъпната връв не трябва да се реже и прищипва веднага, а да се изчака да спре да пулсира. Оказва се, че някои вещества (желязо примерно) в големи количества се предават на бебето след раждането. Хубаво е пъпната връв да бъде прерязана от таткото, а бебокът да се постави на голата майчина гръд, за да може първите микроби, които нахлуят в него да бъдат тези на мама. Затова аклиматизацията в кувьоз веднага след раждане не е препоръчителна.

- Оказва се, че бебокът е развил сукателния си рефлекс още в корема, но ако не го упражни след раждането до час го позабравя, а предшественикът на кърмата (клоастра ли беше, кво ли?!) е много важен за първи гостенин в стомаха и червата на новия човечец.

- Къпането веднага не е препоръчително, защото бебето е покрито с естествен мехлем, който спокойно може да се остави да попие в кожата (не е страшно до 24 часа след раждането бебето да не се къпе).

- Дърпането на пъпната връв, с цел бързо изхвърляне на плацентата, както и инжектирането на разни боклуци също не е желателно. Тя ще си излезе рано или късно.

- Хубаво е бебето винаги да усеща присъствието на някой от родителите си, защото това са хората, с които то е свикнало по време на бременността. Дори, ако се наложи да остане в кувьоз, е хубаво ежедневно някой да го посещава.

Разбира се, тук става въпроз за нормално раждане без усложнения. Ако има такива, вече думата е на лекарите, затова не трябва да прекаляваме с лошото гледане :)))

Когато лекцията приключи ни пуснаха няколко унгарски филмчета с раждания в къщи. Бяха доста впечатляващи, но най ме изуми една кака, която се изроди сама в един аквариум пред погледа на двете си дечица. Беше много яко :)))

Та стигаме до заключението, че таткото трябва да присъства на раждането и да се грижи за партньорката си. Хубаво е тези неща да се договорят предварително с екипът, който ще изражда жената, и всичко да става спокойно и неприпряно. Да се надяваме, че ще успеем да си извоюваме желаното ;))

Дълго мислех дали да напиша тази публикация...

Добре ще карам направо.
На 17ти септември си направих тест... Беше положителен. Направо не можех да повярвам на очите си. В интерес на истината това ме разтрои. По-късно си направих още един тест, който също беше съвсем, съвсем положителен. Известно време някак си не можех да приема факта, че съм бременна... Но след като отидох за първи път на лекар всичко стана съвсем реално за мен... И много, много щастливо за двама ни с Тони!

Имах нужда от време преди да споделя - исках да свикна с мисълта и да съм сигурна че всичко е наред. Сега съм много щастлива и знам, че всичко е наред.
Днес влизам в третия месец (в 9 г.с.). Вече бях на три консултации и си направих първите изследвания. За напред няма причини нещата да не са все така добре!