Мисля да продължа със следващия мой любим поет - Марко Недялков. За съжаление не можах да намеря много негови стихове. Ще ви споделя малко, пък всеки от вас, ако има някакви допълнения, ще се включи. Най-голямо разочарование ми носи фактът, че негова книга може да се купи само по интернет. В книжарниците ги няма, а пък в библиотеката намерих само едно издание с комунистическата му поезия, а човекът е издал 40 стихосбирки!!! Запомних, че умира 1993г., демек си е почти съвременник. Та ето и стиховете, които избрах за вас (леле звуча като диджей по радиото...)
След хиляда години раздяла
да ми вържат очите със креп
обзалагам главата си цяла,
ако друга объркам със теб!
Когато дойде моят залез
Към залез да ме поведе,
Ела при мен заруменяла,
Каквато някога дойде.
Ела загадъчно ревнива,
Помилвай ме и помълчи.
Човек, когато си отива,
Не иска сълзи във очи.
Когато, бледен и печален,
Остана немощен и сам,
Ела ми на часа прощален
Усмивката си да ти дам.
Не пускай други в мойта стая,
Тъй двама да си помълчим.
С усмивка почнахме, мечтая
с усмивка да се разделим.
Пред залеза на моя ден
Да се издигна като песен,
Преди да падна съкрушен
Comments13
Щепси, много готин подбор. Авторът на стиховете го чувам за пръв път, но ще се разровя из интернет като имам малко повече време и ако намеря още нещо, което да ме впечатли ще го добавя като коментар. Но краят на последното стихотворение е много силен:
Много ми харесват статии от такъв тип, в които да можеш да се запознаеш (дори и бегло) с творчеството на някого, който до вчера може и да не си чувал. Смятам че взаимно доста можем да си обогатим културата по такъв начин, че даже и да ни е доста приятно. :)
Не съм го чувал, но това което си подбрала е страхотно.
Лично мен ме разтресоха първите две стихотворения, като първото определено е фаворит.
След хиляда години раздяла
да ми вържат очите със креп
обзалагам главата си цяла,
ако друга объркам със теб!
Много се радвам, че са ви харесали тези стихове. Имам чувството, че голяма част от поетите ни са недооценени (като гледам себе си - колко малко българско творчество познавам...)
Направо се изумявам на съвпадението, което се е получило! :)
Ако и ти пишеш стихове, в което ни най-малко не се и съмнявам, ще се радвам да ги споделиш с нас :)
" " "
Една мисъл ме трови,
че настъпва тревожното време, когато
ние няма със тебе в нощта да вървим,
озарени от звездното злато.
Като мрачен пророк аз предчувствам това,
ала пак те целувам,
и пак те желая.
Ти опряла на моето рамо глава
тръпнеш цялата в някаква чудна омая.
А ти знаеш, че още от първия ден
безвъзвратно са нашите чувства изгубени.
Ах, защо ли светът е така устоен
да се лъжем
и пак да се правим на влюбени.
авлига е запяла.
в роса, по-светла от елмаз,
земята плува цяла.
Към речната морава.
Над Бакаджик пламти пожар,
ей слънцето изгрява.
вървят моминските звена,
в косите китки вплели.
каква зелена светлина
над нивите се стели.
Роса и слънце,
като клас
дъгата се превива.
И Тракия след всеки час
по-светла се разкрива.
вървя и свиря с крушов лист
на пеещите птици
и ставам като капка чист
сред буйните пшеници.
И всяко стръкче ми шепти
във тая утрин синя:
- Нима си виждал нейде ти
по-хубава картина!
Марко НЕДЯЛКОВ
Ето това изнамерих, което ми хареса! Много сантиментални спомени ми навява. Зщото съм роден в Ямбол и голяма част от детството ми е минала там. :)
Не знаех, че Марко Недялков е изписал около 40 книги и че е превеждан на толкова много езици. Направо съм изумен!
Ето тук
по тракийската равна земя.
Тунджа своите жалби разплита
и блести като остра кама.
Черноокише ямболки гаснат
във синджири под лют ятаган
и по черните пътища тласнат,
скърца дългият робски керван.
Залюляват се облаци тъмни
пред очите им -
тъмни слънца.
Ах, дали над полята ще съмне
и над тези момински лица"?
Капе мъката. Вятърът ближе
най-горчивата сол на пръстта,
ала Бакаджик сълзите ниже
в огърлиците на песента.
И запяват пак мъртви и живи,
глухи камъни и дървеса;
и се раждат над пустите ниви
песнопойните чудеса.
И пак скърцат кервани и брони,
и се мятат надгробни въжа,
но от всяка сълза се отронва
по един Караджа!
Марко НЕДЯЛКОВ