Отново зеленее месец май
и слънцето усмихва се, сияй!
Отново празник чука на вратата-
ваканцията вика пак децата!
Но те сега са в класната си стая -
последен час с учителката строга.
Говорят си отново за „нещата”,
които са по-важни от „урока”.
Изкласиха бързо класовете,
пораснаха децата-първолаци!
Не се смениха само гласовете
на днешните девойки и юнаци!
Поглежда ги учителката строга,
но този път наместо забележка
въздишка-стон сърцето й отронва
и не открива правописна грешка…
Тя вижда само личицата на
своите деца-порасли птички
и спомени нахлуват й в душата
за малките, разрошени главички…
И сякаш беше вчера първата им среща -
как гледаха я стреснати очички…
Сега е пак сред своите хлапета -
рисуват й за „сбогом”своите ръчички.
Сълзи напират, в гърлото засядат
и искат да прелеят от очите…
На всекиго от себе си раздаде -
да носят част от нея във душите…
Дано запомнят правилата правописни…
И таблицата трудна ще им трябва…
Тя, класната, за всичко се погрижи
с цената на това - да е досадна…
За всички ще се моли и надява
най-важното й правило да помнят:
„Това, което даваш-получаваш”-
житейската й истина изконна.
В сърцето на учителката строга
след всяко име - въгленче остава…
След огъня на детското порастване
завинаги гори една жарава…
Но днес е празник!Всички са готови!
Готови са за следващо стъпало!
С очички, вперени във хоризонти нови -
очите ваши - нейно огледало!
В тях се оглежда днес учителката строга
и вижда онова, което е раздала!
Там вижда „знам, научих, мога”-
това е всичко, за което е мечтала!
Comments