Още е ноември, а "заобикалящата" ни действителност от началото на месеца се опитва да ни "поднесе" коледно настроение. Ето това е нещо, което влиза в пряк разрез с вътрешните ми усещания и нагласи за тези свети празници.
Витрините - коледно украсени, магазините предлагат коледни стоки...А навън е есенен листопад...За мен така изчезва магията около коледните празници. Магията в чакането на нещо, което се случва единствено и само в края на декември.
За мен Коледа я има от години, но в един по-друг смисъл. Родената и живяла на село, и то село много, много на север с едни много люти зими, истински зими с бял пейзаж. На Коледа ...знаете какво се случва с прасето.Запомнила съм суетнята, настроението и последващите дни покрай "оправянето" му.
Като дете обаче с вниманието си ме удостояваше Дядо Мраз. Не ни пропускаше с брат ми. След години разбрах, когато бях по-голяма и Дядо Мраз "ме забрави" една година, че от предприятието на баща ми давали подаръци на децата на работещите в него. Колко голяма съм била не помня, но точно тази година за мен нямаше още един подарък. Тогава май и разбрах, че вече съм пораснала и Дядо Мраз дава подаръци само на малките деца.
Последният подарък, който си спомням, че получих от него беше книга. Аз много обичах книжките. Проблемът се състоеше в това, че бях в предучилищна група в детската градина и все още не можех да чета. Подавайки ми подаръка книжка /"Горската аптека"/, Дядо Мраз ми каза: Зная, че още не можеш да четеш, но нека това бъде първата книжка, която да прочетеш самостоятелно, когато на година научиш буквичките...Изпълних заръката му...От тогава книгите заемат много специално място в живота ми. Преди да приключа с ерата на Дядо Мраз ми се иска да споделя още нещо. По мое време посрещането на Новата година беше истинско събитие. Имаше празничност и вълшебство. Само тогава портокали и банани имаше на трапезата. Знаете, че сега е целогодишно присъствието им. Изчезна моментът на чакането нещо да се случи единствено и само на този празник.
Дядо Коледа днес. В един преходен период се налагаше обяснение на децата като как така миналата година е идвал Дядо Мраз, а тази вече идва Дядо Коледа. И децата започнаха да очакват вече два подаръка. Един от Дядо Коледа на Коледа и още един на Нова година от Дядо Мраз. Може би са необходими да минат много години, докато и последният, който помни Дядо Мраз да спре да го помни. В реалния живот няма магически пръчки, които да изтриват спомените на хората.
Има ли го Дядо Коледа или не? Привърженик съм на идеята - колко повече децата вярват в Дядо Коледа, толкова повече има чудеса за тях. А и не зная възрастен, който да не поглежда тайно под елхата с надеждата да открие нещичко и за себе си...
Подкрепям и писането на писма до Дядо Коледа. Заедно с детето ни. Както и рисуването на желанието до добрия дядо. И изпращането му. И чакането - заедно.
Моето момиче все иска такива подаръци, дето като отиде помощникът на Дядо Коледа /таткото ни/ да ги търси в магазините все го питат: Ама точно това ли търсите? То не беше вълк, на другата година лисица /имаше и бебе лисиче, което Дядо Коледа на своя глава беше сложил в чувала, но ние много му се израдвахме/, не беше кукла Братс. И в един момент установихме в къщи, че детето ни не е привърженик на огромните играчки. Големината не определяше радостта. До сега Дядо Коледа все успяваше да изпълни желанията ни. Лятото обаче, момиченцето ми изяви желание да пишем писмо до Дядо Коледа. Сега? Да, защо, не може ли? Може, защо да не може...И го написахме. Е, все още е чернова, скоро ще пишем оригинала.
Миналата година един наш близък се опита да разясни на детето ми, че Дядо Коледа е измислен, че го няма...Много му бях сърдита. Сега обяснявам на детето ми, че той е в мислите ни, в сърцата ни....Отвориха ми работа с една дума.
Колкото по-бързо децата ни спрат да вярват в Дядо Коледа, толкова по-бързо и безвъзвратно се разделят с детството, с вълшебството и онази особена атмосфера на съпричастност, когато вече знаем, че го няма, но пак отиваме и поглеждаме с надежда дали няма нещо и за нас под елхата...
И аз искам някой да ми подари диск с филмче и такива опаковчици! /Плюсче заради сътрудничеството между начален и детски учител/
Comments9
Нещо като осмомартенска жена съм (и като мъж де ;)) - Ако има причина ще подаря/получа подарък. Не е нужно да е Коледа, за да се случи. Само опорочават празника...
А идиотски подаръци съм получавала колкото щеш. Сещам се за една Маздичка 323 преди години, тя май още се води моя. Идиотското в случая е, че нито имам шофьорска книжка, нито имам шансове да изкарам такава, при положение, че сама, дори на зелен светофар трудно пресичам улицата, нито пък имам каквото и да е желание да ставам шофьор. Друг подобен " подарък" са тенджери и тигани във всичките им разновидности. Вкъщи, на глава от населението, се падат по 5-6 такива артикула. Хубавото е, обаче, че аз спрях да готвя, но мъжът ми се научи. Все пак той ги е купувал! Колега преди доста време беше спретнал за подарък на жена си колянов вал за Вартбург, каквото и да означава това, но едва ли тя се е разтопила от радост. Тогава имаше и такива коли.
Професор, аз мисля, че ще е честно първо вие да кажете своите желания и глупави подаръци.
Лично аз винаги се радвам дори на най- безсмислените подаръци - важното е да са направени с необходимото чувство. Веднъж получих пеещи китайски топки "за релакс" - и до сега нямам идея как да ги използвам. Специално за тази Коледа...здравето е най-важно. И искам да ми се случи нещо ново.
professor, Поздравления за празничния пост! В много мислене ме хвърли.
Аз не обичам да получавам подаръци, защото много често зад един подарък стоят и задни мисли. Всъщност, колкото и смислен и полезен да е един подарък, когато е с особена цел изобщо не ми носи радост.
Като се замисля не обичам и да подарявам подаръци, най-вече защото не обичам да подарявам глупави неща. Много ме е яд на онези мои познати, които като ги питам какво искат, започват се правят на интересни и ми казват, че предпочитат да ги изненадам и аз ги изненадвам, като им се обадя в последния момент и им казвам, че няма да отида на празника, защото не съм им купила подарък. Сигурно звучи много тъпо и отмъстително, но аз съм зла.
Но много обичам да си самоподарявам разни неща, когато ми останат малко парички настрана си ги харча само за мен. Например: миналата година си купих лап топ, а тази година ще си купя рутер.
Диди, освобождавам те от задължението да обясняваш за въпросния рутер!Намерих следното и го цитирам за другите непосветени като мен :
"рутера е устройство в което може да включите няколко компютъра към него. Така си правите своя мрежа и компютрите си се виждат един друг.
Това рутерче обаче има и още един извод, а той е за Интернет (предполагам, че за това ще го ползвате и няма да давам друга информация).
Та този рутер ви позволява да се вържете към вашият доставчик чрез компютърен кабел или кабелният модем, който също има мрежови кабел за връзка или DSL модема който също има мрежово кабелче с което да се свържат.Рутера крие вашите компютри и отвън хората виждат рутера като компютър, ама много защитен компютър. Ииии така те не знаят колко и какви компютри имате. Вашата малка мрежа си е защитена, защото никой не знае за нея." - край на цитата> за грам. грешки не нося отговорност!
Наистина е добре човек да се сдобие с едно такова нещо! Действай, Диди!