Това са мислите, породени в мен от подарените  букети след поредната раздяла. Колеги, поздравявам всички с всеотдайността,  търпението и любовта ви към професията!

Учебната година отминава,

отново сме събрани без тъга.

Частица детство в стаята остава,

под някой чин завряно на шега.

В заключеното шкафче ще се скрие

учителският глас - в моменти строг

и много бързо ще забравим ние,

че стряскал ни е в някой друг урок.

Ще помним само ласкавите думи,

 усмивката и нежните ръце,

които в битката със сложни суми

погалваха неукото челце.

Учителко, от нас букет вземете,

открийте в него нашите очи

и чуйте в нежността на всяко цвете

как детската признателност звучи!

    Колеги, здравейте!
    Материалите, които публикувате, са изключително интересни. Аз лично още не съм качвала нищо, но с удоволствие чета и понякога използвам вашите идеи. Сега се обръщам с молба към Вас, не само от мое име, а и от името на моите колеги.
    Нуждаем се от свежи и различни идеи за отбелязването на празникът на българската писменост и култура - 24 май, а вярваме, че вие имате такива. Ако разполагате с нещо ( каквото и да е то, все ще е по-различно от нашето), ви молим да ни го пратите на адрес: solej@abv.bg!
Предварително ви благодарим за оказаните добри намерения и помощ!