В последните месеци събитията, свързани с войната в Украйна, поставиха нови предизвикателства пред България. 45 хиляди украинци са поискали временна закрила у нас, а над 160 хиляди са преминали границата. Същевременно обаче населението на България устойчиво намалява, като една от основните причини за това са емиграционните процеси през последните десетилетия. Не малък дял от емиграцията към западните държави се съставлява от жени, които се реализират като медицински сестри, болногледачки и детегледачки в частните домове, чистачки и др., ставайки често жертви на дълбоко експлоатационни практики, изключително лоши условия на труд и унизително ниски заплати. Тъкмо в светлината на т. нар. демографската криза множество експерти заговориха с известен ентусиазъм за бягащите от война хора от Украйна, в които често се привижда единствено „свежа работна ръка“. Тъй като имиграционният поток се състои предимно от жени, то и в публичността някак без проблем се заговори за социализацията им в онези феминизирани сегменти от пазара на труда, характеризиращи се с ниско заплащане и лоши условия на труд, като например в здравния и грижовен сектор, текстилната индустрия и туристическия бранш. Появиха се гласове, които поставят въпроса за евентуалния дъмпинг на заплатите, предизвикан сякаш от украински имигрантки, а не от работодателите. Целта на нашата дискусия по случай предстоящия Международен ден на труда на 1 май е да проблематизираме тези развития в контекста на трудовата експлоатация, половите неравенства и антимигрантските настроения. Необходимо е критично осмисляне на включването на мигрантите на "пазара на труда". От една страна, трябва да разглеждаме несигурното положение на мигрантките и бежанките в България като част от по-голям, структурен проблем, който допринася за експлоатацията не само на украинките, но и на българските емигрантки в западните държави. От друга страна, включването на мигрантките и бежанките в синдикалните и феминистките движения има радикалния потенциал за противопоставяне на механизмите на експлоатация, ксенофобия и полови неравенства, които определят потиснатото положение на работничките от България и чужбина. Бихме искали да обсъдим възможностите за изграждане на солидарност между работничките в борбите им за достойни условия на труд и свобода от пряко и структурно насилие в сферата на труда в производството и социалното възпроизводство.Панелистки:
гл. ас. д-р Рая Апостолова, БАН и сп. dВЕРСИЯ
Атанаска Тодорова, Главен експерт, пазар на труда , миграция и мобилност към КНСБ
Калина Дренска, ЛевФем и международната феминистка мрежа Essential Autonomous Struggles Transnational (EAST)
гл. ас. д-р Рая Апостолова, БАН и сп. dВЕРСИЯ Атанаска Тодорова, Главен експерт, пазар на труда , миграция и мобилност към КНСБ Калина Дренска, ЛевФем и международната феминистка мрежа Essential Autonomous Struggles Transnational (EAST) Културен център “G8” е ново градско пространство за качествено и независимо арт-кино.
Улица Уилям Гладстон 8, 1000 София
https://www.facebook.com/events/488...
Comments