Темата на публикацията ми днес е пилонидалната киста. Тя се образува от косъмче, което се забива в кожата и причинява кистозно възпаление, което може с години да продължи и да инфектира околните тъкани. Секретира с неприятна миризма и носи дискомфорт на човека, затова е добре операцията да се извърши масимално бързо след като е установено наличието на тази киста.
Сред една от причините за появата и е заседналият начин на живот и най-вече работата в офис и на компютър. Преди години на тази болест са и викали Джипова болест и войниците, които са били шофьори са се обезкосмявали отзад за да намалят риска от предизвикването и. Получават я най-вече мъжете, но от болестта страдат и жени.
Та така, реших се да се оперирам. Отивам при личния лекар, взимам направление и отивам в София Мед. Осигурен съм, казвам си, поне веднъж да се ползвам от тези блага.
Отивам при хирурга, няма да казвам името му, ще го нарека образно Илия. Прегледа трае 3 минути, в една от тях ми нарисува положението и каза, че ще реже доста. Нямало как, там голяма част била инфектирана. Уплаши ме, честно. Не очаквах. А после се замислих, този доктор как така успя за един бегъл поглед да установи дълбочината и обхвата на инфекцията? Стана ми странно, а това чувство не ме остави през цялото приключение.
Каза ми, че тъй като там лесно некротирали тъкани е добре операцията да се извърши по безкръвен метод, който позволявал да премине по-леко. Здравната каса обаче не поемала този метод, та трябвало да се доплати 580 лв. Между другото каза, че трябва да направя и избор на екип. Ето така за има-няма пет минути бяха спазарени 1450 лв за неща, които бяха вписани като допълнителни услуги, независимо от това, че съм осигурен.
Хубаво е, че имам застраховка и изборът на екип беше поет от застрахователя. Той покри и консумативите до 500 лв, като трябваше първо да ги платя, а след това да чакам да се възстановят средствата. Застрахователя покри и изследванията преди операцията, както и консултация с анестезиолог, който така и не ме консултира, освен да ми сложи упойката в деня на операцията.
Уговорихме се за ден, получих заръка да не ям нищо от 12 часа на предния ден, а вода да спра да пия към 20 часа. Още към 14 часа изпих слабително. Трябваше да извърша и процедура по обезкосмяване. Това последното е много трудно действие, особено в тази зона.
На следващия ден в 7 часа бях на четвъртия етаж в хирургията. Настаниха ме в стая, съблякох се и зачаках. Появи се момче с херния. Тръгнахме нагоре към операционната. Той наляво, аз надясно. Легнах по корем и ми биха упойката. Беше трудно, тъй като си е интересно изживяване да те прободат в гръбнака, а анестезиолога се изнерви в един момент и заплаши да не я слага.
Операцията трая около час. Не усещах нищо. Нямаше болка. Пренесоха ме в стаята безчувствен от кръста надолу.
Упойката мина час 7 часа по-късно, когато станах и видях, че леглото е плувнало в кръв и йод. Извиках сестрата, почистиха, легнах пак.
Храна не ми дадоха никаква. Казаха да пия вода. Забиха ми един абокат и ми оставиха така. Банката свърши и нямаше да слагат нова, но сестрата категорично отказа да го махне, защото било правило в София Мед да си с абокат. Мразех ги в този момент.
На следващия ден към обяд ме изписаха. Докуцуках до таксито, прибрах се и се прекръстих. После почна интересното. Близо месец стоях в къщи, не излизах. Само ходех на контролни прегледи. В началото не се прави нищо, освен да се сменят превръзки. Те са лесни - 9 x 12 пластири, като е хубаво да се вземат такива на Urgo Sterile, опитах едни други, нямат отлепяне.
Кръв и болка няма, болка има само в тялото, тъй като се спи само настрани.
После след първите две седмици почнах бани със смрадлика и след това с калиев перманганат. Правих по 15-20 минути баня от едното и после от другото. Следва лепенка и почивка.
Месец след това вече си в движение и пълноценен. Няма я болката и другите неприятни съпровождащи кистата изживявания и притеснения. Докторът обаче държи да се обезкосмява добре, тъй като един косъм може да доведе до рецидив.
Искам да изкажа недоволството си от София Мед. В крайна сметка за тази операция ме изръсиха общо около 1700 лв, всяко контролно ходене без първото при доктора беше платено, добре че минаваше директно по фонда на застрахователя. Изцедиха го без да им мигне окото. Самият доктор ти обръща внимание само за 5 минути и това е, следващия. Не му видях очите докато бях в стационара. А персоналът в София Мед беше намръщен, нацупен, избухлив. Направи ми особено неприятно впечатление администраторката на хирургията, която ме видя куцукайки да питам за епикриза, нужна ми за да подам документи за застрахователя и отсече гневно "След 15 часа, няма само с вас да се занимавам, я!". Ходих да се оплаквам и да търся шефа на болницата, но накрая ми решиха проблема. Иначе трябваше да кисна 6 часа за нещо, което се случи за 20 секунди.
Повече в София Мед, НЕ!
Сега положението е добро, въпреки, че е на кантар, да не стане рецидив. Ако имате пилонидална киста или киста на опашната кост, не отлагайте, а отивайте да се оперирате. Намерете си читав доктор и гледайте да не ви изцеди.
Comments