МАЛКО   ПРЕДИСТОРИЯ

   През 1830г. шотландката Маргарет Макдоналд твърди, че е получила видение за пришествието на Исус Христос. Според нея Христовото пришествие ще се състои на два етапа: първи етап – Христос ще дойде  тайно да вземе Църквата Си(грабване) преди т.нар. Голяма скръб; втори етап – официално завръщане, при което ще унищожи Антихриста и ще установи милениума (хилядагодишното Си царство на Земята). Това нейно „пророчество“ става известно на ирландския богослов Джон Нютън Дарби(служител в „Плимутските братя“), който решава, че това е липсващата част от неговата богословска система, която се появява на бял свят три години по-късно под името „Богословие на диспенсациите“, по-късно станала известна с названието диспенсационализъм. През 19-ти век неговото богословие не се радва на особен интерес, но през 20-ти век преживява истински бум. Тъй като баптистките, петдесятните, харизматичните църкви, а също и адвентните църкви са създадени след 1833г., техните догматики са силно повлияни от диспенсационализма  ̶  не само в отношението си към евреите като Божий народ, но също и по отношение на своите есхатологии (доктрината за последните времена).

        Що се отнася до есхатологията, има два елемента, които са характерни за тази доктрина – пришествието на Христос и милениумът. В зависимост от това, как са разположени те във времето, има три християнски възгледа по този въпрос – амилениализъм, премилениализъм и постмилениализъм. Амилениалистите отхвърлят съществуването на милениума и го тълкуват алегорично, отхвърлят съществуването и на белезите на времената, пришествието на Господа вярват, че може да се случи по всяко време. Премилениалистите вярват, че първо ще бъде Христовото пришествие, а след това ще бъде милениумът. Постмилениалистите вярват, че първо ще бъде милениумът, а след това – пришествието на Христос, но възприемат милениума алегорично като дълъг период от време, през който евангелието ще напредва и ще завладява нациите, докато целият свят се християнизира, и тогава ще дойде Христос. Вярват също, че през милениума Сатана е вързан в тъмницата си, което е и причина за разпространението на евангелието.

     Диспенсационализмът попада в категорията на премилениализма, тъй като поставя Господното идване предимилениума.  Говорейки за самото грабване на Църквата (посрещането на Господа във въздуха) като предстоящо събитие, това не може да бъде отречено от никого, тъй като ап.Павел го описва детайлно в 1Солунци 4:13-18. Фактът, обаче, че не споменава какво се случва непосредствено след това събитие, отваря вратата за немалко спекулации, объркващи доста християнски умове. Априори трябва да приемем, че диспенсационализмът е небиблейски есхатологичен възглед, тъй като говори за две предстоящи пришествия на Христос (едно тайно и едно явно), докато в Библията се споменава за едно-единствено пришествие. Самата дума, която Библията използва за пришествие, е гръцката дума „пароусия“, която през първи век се употребявала за визитите на римските императори в римските провинции и говори за величественост, грандиозност и достолепие, нямайки нищо общо с идята за тайнственост, каквато диспесационалистите ú преписват, което всъщност е потвърдено и в самата Библия – Откр. 1:7: „Ето, иде с облаците; и ще Го види всяко око, и ония, които го прободоха; и всички земни племена ще възридаят за Него. Така е. Амин“.

                                                                                                КРИТИЧЕСКИ    АНАЛИЗ

     Преди да се насоча към същината на диспенсационалистката есхатология, искам да уточня, че целта ми не е да събарям ничии убеждения и вярвания. Самият аз изключително трудно приемам някаква концепция за „чиста монета“ и това никога не става, без преди това да я „бомбардирам“ с правилните въпроси. Ако устои на такава унищожителна атака, значи е достатъчно благонадежден и скъпоценен камък, който мога спокойно да положа в основата на моя духовен живот.

  Сега предстои внимателно да бъдат разгледани детайлно различните сегменти на диспенсационалистката есхатология, при което няма да  ú бъдат спестени някои неудобни въпроси.

         Първата точка, върху която учението за последните времена на диспенсационалистите стъпва, е изявлението, че Църквата не е определена за гняв, а за спасение. Това само по себе си е вярно и никой не го отрича. Божият гняв е насочен към Неговите врагове, а не към Неговите хора. Преди Бог да съди враговете Си, първо съди Своето домочадие – това е Божествен принцип, който е изявен както в стария, така и в новия завет. За да оправдае, обаче, тази си позиция, диспенсационализмът стъпва върху обещанието, дадено на филаделфийската църква – Откр. 3:10: „Понеже си опазил Моята заповед да търпиш, то Аз ще опазя тебе от времето на изпитанието, което ще дойде върху цялата вселена да изпита ония, които живеят по земята“. Звучи интересно! Това, което непредубеденият читател навярно не знае, е че думата, която в този стих е употребена за вселена, е οἰκουμένη [3625], която освен вселена, може и да означава територията на Римската империя по онова време. От историята на Църквата знаем, че след края на първи век преследването на християнството се превръща в официална държавна политика, а особено жестоки стават тези гонения в средата на трети век, което продължава до 313г., когато е официално признато за позволена религия. Ето защо нямаме достатъчно основания да заявим, че  в този стих става въпрос за Голямата скръб – събитие, което Господ Исус Христос обеща, че ще предшества Неговото завръщане (Матей 24:20-31). А ако вземем под внимание и непосредствения литературен контекст – църквата в град Филаделфия, а не Христовата църква въобще, това твърдение изглежда безкрайно лековато.

             Следващият аргумент на диспенсационалистите е, че историята на Църквата на Земята в книгата Откровение е разказана от началото на първа глава до края на трета глава, тъй като по-нататък не се употребява думата "църква".Това е факт, който никой не може да отрече. Също така е факт, обаче, че Бог не нарича Своите хора единствено с думата Църква, а използва и други думи. Например, нарича ги ученици(Йоан 8:31), последователи(Д.А. 9:36), светии (1Коринт.1:2), избрани (Матей 24:22), Божий народ (1Петрово 2:9-10) и т.н. Следователно това също не е достатъчно основание за едно такова твърдение.

            Следващото твърдение на диспенсационалистите в подкрепа на тази теза е, че след края на трета глава в Откровение Христовата църква е грабната в небесата и управлява заедно с Христос, като е представена метафорично от 24-та старейшини с корони, докато мъчениците, които идват от Голямата скръб (Откр.7:14-15 , Откр.14:12-13) са без корони и не царуват. Дали, обаче, трябва от един-единствен пасаж в Библията да се извеждат генерални заключения? Не е ли това грешка, която християнството повтаря в продължение на 20 века? Откр. 20:4: „И видях престоли; и на тия, които бяха насядали на тях бе дадено да съдят; видях и душите на ония, които бяха обезглавени поради свидетелствуването си за Исуса, и поради Божието слово, и на ония, които не се поклониха на звяра, нито на образа му, и не приеха белега на челото си и на ръката си; и те оживяха и царуваха с Христа хиляда години“. Този стих не говори ли достатъчно ясно, че мъчениците от Голямата скръб също царуват с Христос? Някои последователи на диспенсационализма твърдят, че преди Голямата скръб Христовата църква ще бъде грабната в небесата, заедно със Св.Дух, а мъчениците по време на Голямата скръб са повярвали тогава. По-абсурдно твърдение не съм чувал! Как е възможно някой да повярва в Христос, при това да приеме и мъченическа смърт, без благодатното действие на Св.Дух?! Виждаме също така, че по време на Голямата скръб има хора с Божия печат върху челата си(Откр.9:4). Как трябва да тълкуваме този символ? Не е ли това знак за принадлежност към църквата Христова?

           Някои  поддръжници на това учение изказват становището, че Христовата църква ще бъде на Земята по времето на Голямата скръб, но не и по времето на Божия гняв. Звучи интересно! Нека, обаче, да проверим дали това е така… Откр.16:15: „Ето, ида като крадец. Блажен оня, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, та да не гледат срамотата му“. Тези думи на Христос са след изливането на шестата чаша с Божия гняв! Още повече, че въпросното тайнствено идване „като крадец“, на което диспенсационалистите изключително много държат, все още не се е случило до този момент!

         Следователно трябва да заключим, че Христовата църква ще бъде на Земята не само по времето на Голямата скръб, но и по времето на Божия гняв! Бог е достатъчно силен да опази хората си тук, на Земята, и ако е Неговата воля вярата на някои от хората Му да бъде изпитана чрез мъченическа смърт, ние кои сме, че да отхвърляме Божия план?

                     ЕДИН  НЕОБИЧАЕН  ПОДХОД

           Традиционната грешка, която се допуска при изследването на книгата Откровение, е че историите с печатите, тръбите и чашите се разглеждат в хронологичен ред, т.е. смята се че първо са 7-те печата, после 7-те тръби и най-накрая 7-те чаши. Нека да проверим дали това е наистина така… Христос ни даде един много важен индикатор, който трябва да използваме  ̶   Откр.24:29-30: „А веднага след скръбта на ония дни, слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си, звездите ще паднат от небето и небесните сили ще се разклатят.  Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син; и тогава ще заплачат всички земни племена като видят Човешкия син идещ на небесните облаци със сила и голяма слава“. Нека сега да видим къде в книгата Откровение можем да видим това знамение… Откровение 6:12-17: „И видях, когато отвори шестия печат, че стана голям трус: слънцето почерня като козиняво вретище, и цялата луна стана като кръв; небесните звезди паднаха на земята, като когато смоковница, разклащана от силен вятър, мята неузрелите си смокини; небето биде преместено като свитък, когато се свива; и всички планини и острови се вдигнаха от местата си. И земните царе, големците и хилядниците, богатите и силните, всеки роб и всеки свободен се скриха в пещерите и между скалите на планините;  и казват на планините и на скалите: Паднете върху нас и скрийте ни от лицето на седящия на престола и от гнева на Агнето; Защото е дошъл великият ден на Неговия гняв; и кой може да устои?“ И така, виждаме, че при шестия печат е Христовото триумфално завръщане, когато ще събере своите Си и ще въздаде на нечестивите, установявайки царството Си на Земята. Нека сега да видим дали някои от тези събития не се случват и при останалите изследвани елементи(печати, тръби, чаши)…Откр.11:15-19: „И като затръби седмият ангел, станаха силни гласове на небесата, които казваха: Световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос; и Той ще царува до вечни векове. И двадесетте и четири старци, седящи пред Бога на престолите си, паднаха на лицата си и се поклониха Богу, казвайки:  Благодарим Ти, Господи Всемогъщи, Който си, и Който си бил, загдето си взел голямата Си сила и царуваш. Народите се разгневиха; но дойде Твоят гняв и времето да се съдят мъртвите, и да дадеш наградата на слугите Си пророците и на светиите и на ония, които се боят от Твоето име, малки и големи, и да погубиш губителите на земята. И отвори се Божият храм, който е на небето, и видя се в храма ковчега на Божия завет; и настанаха светкавици и гласове, гръмове и трус и силен град“.

           И така, виждаме, че шестият печат и седмата тръба говорят за едно и също събитие. Това се потвърждава и от думите на ап.Павел ̶  1Кор.15:51-53: „Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим,  в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим. Защото това тленното трябва да се облече в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие“. Контрааргументът на диспенсационалистите е, че няма как ап.Павел да е знаел какво Бог по-късно ще открие на Йоан. Те, обаче, пропускат един много съществен факт  ̶  когато ап.Павел заявява, че познава един човек в Христа, който е ходил на третото небе и е чул неизразими думи(2Кор.12гл.), всъщност говори за себе си в трето лице, ед.число. Най-вероятно това се е случило, когато са го били с камъни и екзекуторите му са решили, че е мъртъв, т.е. не е имал никакви признаци на живот; с една дума, Бог го е възкресил… Най-вероятно тогава Бог му е открил част от нещата, свързани със съдбата на Църквата, които по-късно е открил на Йоан. Затова ап.Павел твърди, че това ще се случи при последната тръба, а седмата тръба е последната от седемте тръби. Нека сега да разгледаме и други пророчески текстове в Библията, които говорят за това велико събитие!

            Откровение 19:11-21: „След това видях небето отворено, и ето бял кон, и Оня, Който яздеше на него, се наричаше Верен и Истинен, и съди и воюва праведно. Очите Му бяха огнен пламък, на главата Му бяха много корони и носеше написано име, което никой не знаеше, а само Той; и беше облечен в дреха, попръскана с кръв; и името Му беше Божието слово. И небесните войски, облечени в бял и чист висон, следваха подир Него на бели коне. Из устата Му излизаше остър меч, за да порази с него народите; и Той ще ги управлява с желязна тояга и ще стъпче лина на лютия гняв на Бога Всемогъщий.  И на дрехата и на бедрото Му имаше написано име: Цар на царете, и Господ на господарите.
После видях един ангел, стоящ в слънцето; и, извиквайки със силен глас, каза на всичките птици, които летят посред небето: Дойдете, събирайте се за великата Божия вечеря, за да ядете месата на царе и месата на хилядници, месата на юнаци и месата на коне и на ония, които яздят на тях, дори месата на всичките човеци, свободни и роби, малки и големи. И видях звяра и земните царе и войските им събрани да воюват против яздещия на коня и против Неговото войнство. И звярът биде уловен, и с него лъжепророка, който бе извършил пред него знаменията, с които измами ония, които бяха приели белега на звяра, и които се покланяха на неговия образ; те двамата бяха хвърлени живи в огненото езеро, което гори с жупел. А останалите бидоха избити с меча на яздещия на коня, с меча, който излизаше от устата Му. И всичките птици се наситиха от месата им“.

         Исая 24:17-23: „Страх, и яма, и примка са върху тебе, о, земни жителю! Който бяга от гласа на страха, ще падне в ямата; и който възлиза отсред ямата, ще се улови в примката; защото прозорците отгоре са отворени, и основите на земята треперят. Земята се съкруши съвсем, Земята се разложи съвсем, Земята силно се разтърси.
Земята ще полита като някой пиян, и ще се люлее насам-натам като колиба; Беззаконието ѝ ще натегне върху нея; и ще падне и няма вече да стане. И в оня ден Господ ще накаже във височината войнството на високопоставените, и на земята земните царе. И ще бъдат събрани, Както се събират затворниците в тъмницата. И ще бъдат затворени в тъмницата, и след дълго време ще бъдат наказани.  Тогава луната ще се смути и слънцето ще се засрами; Защото Господ на Силите ще царува на Сионския хълм, И в Ерусалим, и пред старейшините Си, със слава“.

         Исая 63:1-6: „Кой е този, що иде от Едом, с очервени дрехи от Восора, Този славен в облеклото си, Който ходи във величието на силата си? Аз съм, Който говоря с правда, Мощен да спасявам! Защо е червено облеклото Ти, и дрехите Ти подобни на ония на човек, който тъпче в лин? Аз сам изтъпках лина, и от племената не бе с Мене ни един човек; Да! Стъпках ги в гнева Си, и смазах ги в яростта Си, тъй че кръвта им попръска дрехите Ми, и изцапах цялото Си облекло. Защото денят за въздаянието бе в сърцето Ми, и годината Ми за изкупване настана.  Аз разгледах, но нямаше кой да помага, и зачудих се, че нямаше кой да подкрепя; затова, Моята мишца Ми изработи спасение, и Моята ярост, тя Ме подкрепи.  Аз стъпках племената в гнева Си, опих ги с яростта Си, и излях кръвта им в земята“.

         Захария 14:1-9: „Ето, ден от Господа иде, когато богатството ти ще се раздели всред тебе като обир. Защото ще събера всичките народи на бой против Ерусалим; градът ще бъде превзет, къщите ще бъдат обрани, и жените изнасилвани, и половината от града ще отиде в плен; а останалите люде не ще бъдат изтребени от града.  Тогава Господ ще излезе и ще воюва против ония народи както, когато воюва в ден на бой. В оня ден нозете Му ще застанат на Елеонския хълм, който е срещу Ерусалим на изток; и Елеонският хълм ще се разцепи през средата си към изток и към запад, така че ще се образува твърде голям дол, като половината от хълма се оттегли към север, и половината му към юг. И ще побегнете през тоя дол на Моите хълмове, защото долът на хълмовете ще стига до Асал; Да! Ще побегнете както побягнахте от земетръса в дните на Юдовия цар Озия. И Господ, мой Бог, ще дойде, и всичките свети ангели с Тебе.
В оня ден не ще има светлина; блестящите тела ще намалят сиянието си; Но ще бъде единствен ден, познат само на Господа - ни ден, ни нощ; а привечер ще има виделина.
И в оня ден живи води ще излязат из Ерусалим, половината им към източното море; и половината им към западното море; и лете и зиме ще бъде така. И Господ ще бъде цар върху целия свят; в оня ден Господ ще бъде един, и името Му едно“.

           Следователно можем да заключим, че историите за седемте печата и седемте тръби представляват два паралелни разказа, отразяващи едни и същи събития. Въпросът е: къде да сложим истрията със седемте чаши, тъй като тя се явява на пръв поглед излишна в цялата тази картина? Не можем да я слажим нито след историята за тръбите, нито след историята за печатите, тъй като те продължават чак до пароусията на Господа. Всъщност, има една-единствена пролука, където могат да се поставят седемте чаши   ̶  между шестата и седмата тръба, когато ще е управлението на Антихриста и двамата свидетели, облечени във вретища, ще пророкуват през цялото време на неговото управление. Откр.11:3-6: „А на двамата си свидетели ще дам да пророкуват хиляда двеста и шестдесет, дни облечени във вретища.  Те са двете маслини и двата светилника, които стоят пред Господаря на земята.  И ако някой поиска да ги повреди, огън излиза от устата им, та изяжда неприятелите им; и ако поиска някой да ги повреди, така трябва той да бъде убит. Те имат власт да заключат небето, та да не вали дъжд през времето, за което те пророкуваха; и имат власт над водите да ги превръщат на кръв и да поразяват земята с всяка язва, колкото пъти биха поискали“.

           Ангелите са тези, които ще изливат чашите с Божия гняв, но това ще става по думата на двамата свидетели, които ще изговарят Божиите присъди, подобно на това, което правеха Мойсей и Аарон в Египетската земя.

           Сега нека да обобщим най-важното: Христовата църква ще бъде на Земята по време на Голямата скръб и на Божия гняв. Ап.Павел заявява, че при пришествието на Христос ще има останали живи християни, така че не всички светии ще преживеят мъченическа смърт(1Коринт.15:51-53). При пришествието на Христос мъртвите светии ще възкръснат, а останалите живи християни ще получат славни тела. Най-вероятно тогава ще се състои едно събитие, което Библията нарича Христово съдилище и което е свързано с раздаванато на наградите и разпределянето на отговорностите по време на милениума (притчата за талантите  ̶  сметка за повереното настойничество). Откъде знаем това? Казва се за звяра, че „когато съдилището ще заседава, ще му отнемат владичеството, за да го изтребят и погубят до край“(Даниил 7:26). Какво следва после? „Ето Господ иде с десетки хиляди Свои светии, да извърши съдба над всички, и да обяви за виновни всичките нечестивци за всичките нечестиви дела, които в нечестие са сторили, и за всичките жестоки думи, които нечестивите грешници са говорили против Него“(Юда 1:14-15). Следва установяването на милениума  ̶  хилядагодишното царство на Христос на Земята.