Минали са 3 години от днес ... Случайно обличате старото си палто... и от джоба ви изпада маска... Мислите си: "Ех, каква година беше само"... и от спомените ви се появява усмивка на лицето... След това си слагате противогаза... вземате брадвата си... и отивате да се биете навън със зомбитата... Радвайте се на днешния ден, че не се знае какъв ще е утрешният!

Всичката вина е на вируса, то се знае. Обаче щом обстановката в училище става такава, то по-добре децата да не ходят на училище изобщо.

 

 

Като занулим многостранното общуване, тогава от забавната страна на училището не остава почти нищо... Или бъркам?

Сто и двайсетте милиона потребители на Facebook са заплашени от вирус, наречен Koobface, който си служи със системата за изпращане на съобщения, за да заразява компютрите, преди да се опита да събере поверителни данни като номера на кредитни карти например, съобщава Ройтерс.

„Няколко други вируса се опитаха да си послужат с Facebook по подобен начин, за да се разпространят“, обяснява Бари Шнит, говорител на социалната мрежа. Той допълва, че „много малък процент от потребителите са били заразени от този вирус“.

„Броят на заразените се увеличава“, казва обаче Крейг Шмугар, изследовател в компанията за антивирусен софтуер McAfee Inc.

 

 

Източник: dnes.bg

 снимка: Getty Images/Guliver Photos

 

 

Цяла зима се разминавах с вирусите и хремите, но ето, че дойде и моето време.
Лепна ме ужасен грип, дори не разбрах как. За един ден ме срина.  Два дена с температура над 39,
гадене, зачервено гърло, суха кашлица, виене на свят. Взех си четири свободни дни,
един куп лекарства, прахчета и в спалнята- под завивките. Първите 24 часа буквално
съм ги проспала.Като се събудих не знаех кой ден сме и на кой свят съм. Схванат врат,
всички мускули те болят (самата кожа на допир), очите ми плуват от високата температура.
Доста време ми отне да се изкъпя. Не можех да контролирам тялото си. Реших да направя опит
да отида до близкия магазин, но ми причерня  и се върнах. Забравих, че трябва да се храня.
Нямах апетит, направо ми се гадеше от всякаква храна. Така отмина и втория ден. Заспивах и се будех на
със светлината на включения телевизор. Днес е третия ден и се чувствам малко по-добре,
като изключа нестихващата кашлица, която направо откъртва дробовете ми. Все още не
мога да сложа храна в устата си- лекарствата и водата са единствената ми храна. Боли ме дори като
преглъщам.Не знам дали аз се уплаших от огледалото или то от мен, но изглеждам изпита и измъчена.
Тая вечер ще се барикадирам отново под завивките и единственото ми развлечение ще бъде
"Music idol".