Колеги, предполагам, че новите учебници по ЧО вече се пишат и скоро ще трябва да изказваме мнение дали са приложими. Не е рано да започнем разговор за тях и да споделим какво не успяваха да постигнат досегашните. Вместо да събудят любопитство и обич към родината, те в повечето случаи предизвикват досада, а нерядко и омраза към ученето. Дали причината не е в това, че цялото ни образование е насочено към създаване на логически понятия в лявото полукълбо на мозъка, а дясната половина, в която са чувствата, интуицията и художествените възприятия, остава почти незасегната? Не мислите ли че понятия като племе-държава-империя, дипломатически умения, независима църква и еретици далеч надхвърлят детския опит и могат само да бъдат наизустени, без да бъдат разбрани?
Това, което моите деца веднага разбират и запомнят са приказните елементи (Орфей пеел толкова хубаво, че дивите зверове лягали в краката му. Ръката на османския палач се вкаменила, когато вдигнал брадвата над главата на патриарх Евтимий.) Запомнят песните като "Радецки", "Край Босфора", "Откак се е, мила моя майно льо, зора зазорила"... Запомнят цитати от "Българските хроники" на Стефан Цанев, защото той разказва историята като сценарий на филм - с погледи, жестове, паузи, тук-там със смешен, закачлив тон. Образите оживяват в съзнанието на децата. Когато им чета от тази книга, искат да продължа и след звънеца.
Не е ли време да преосмислим съдържанието и формата на учебника за родината? Много ученици бъркат Кубрат и Крум само защото започват с К, същото е и за Симеон и Самуил, Георги Раковски бъркат с Георги Бенковски, Хвърковатата чета с Ботевата чета, защото все са чети, а днес чети няма. Колегите ми, които преподават история в горните класове, бият тревога, че и там не се познават основни личности и факти, въпреки, че учениците ги повтарят трета или четвърта година. Бомбите, които гърмят в средна и горна степен, цъкат още при нас, в начална. Трябва да направим нещо.
На първо място широкообхватен разговор за проблемите. Аз споменах само няколко от тях. В наше време средствата за масово общуване са по-достъпни от всякога - сайтове, социални мрежи, телевизия, радио, вестници.
Второ, отзиви направо към издателствата на учебници. Всяко издателство има сайт и място за контакти. Това, че никое издателство не ни е питало за мнението ни, не значи, че то няма значение.
Трето, предложения за промяна - в този сайт, който се ползва от най-много потърпевши на системата. Това е всъщност най-трудната част, защото мненията ще бъдат много и противоречиви, а обработването им - трудно. Все пак колкото и трудно е да се реши един спор, резултатът ще е по-добър от досегашното ни мълчание. Най-малкото - ако искаме да постигнем нещо различно, не бива да правим едно и също.
Като начало на спора - ето моите предложения:
1. Учебникът за родината да подготвя децата за историческо познание в следващите класове (след 4-ти), но да не се опитва да дава систематично познание. Достатъчно е да ги запознава с исторически личности и събития, представени чрез въздействащи художествени текстове и кратки достъпни цитати от исторически извори. Всичко това да бъде написано и редактирано от писатели, а не от университетски преподаватели. "За деца трябва да се пише също както за възрастни, само че по-хубаво". Стефан Цанев, Антон Дончев, Милен Русков са живи и здрави. Ето още една мисия, която биха могли да изпълнят с чест.
2. Учебникът за родината (умишлено избягвам "Човекът и обществото") да съчетава в себе си не само художествени текстове и снимки, но и репродукции на картини, които да се изучават така внимателно, както и текстовете. Много прекрасни художници са посветили платна на българската истотия.
3.Песните - народни и авторски, също да намерят място в учебника. Крайно време е децата да разберат, че "Сънувала търновска царица" е тежка народна песен, изпята от Пенка Павлова а не нелепото весело хоро на Илка Александрова, което много умопомрачени българи тропат весело, "че ще загине българското царство". Не е нужно да се учат да пеят тази трудна песен, а да я чуят и прочетат и да знаят, че тя съществува, но е заглушена от гръмогласната простотия.
4.Електронното разширение на учебника да включва откъси от историческите филми, а защо не и да се заснемат специално за случая сцени, изиграни от професионални актьори, заснети от професионални оператори и режисьори. Но не това да бъде просто "усвояване на средства", както напоследък се случва често в образованието.
5. Учебникът за трети клас да обхваща само времето до края на средновековието, но да включва и праисторията, а в четвърти клас - времето след това.
6.Всеки от учебниците да дава представа за начина на живот в съответната епоха. Нещо в духа на книгата "Ваканция в Средните векове" от Зорница Христова и Иво Чолаков. В нея има много идеи как децата сами да си изработят предмети от средновековния бит. Ето още двама автори, които биха могли да се включат в създаването на новия учебник! Преди време правих поредица посещения в историческия музей и всяко посещение завършваше с ателие - децата го обожаваха - писаха с паче перо, правиха римски мозайки и преславска керамика...
С други думи учебникът да съчетава всичко, което децата обичат, защото само така ще го запомнят, а когато пораснат още малко, ще започнат да го осмислят и да обработват запомненото с по-сложните исторически понятия, за които сега не са дораснали.
Това, което днешните учебници не постигат, е да докоснат сърцето, а "най-хубавото се вижда само със сърцето".
Legacy friendly alias
Учене-чрез-сърцето
Comments1