BgLOG.net
By georgideshev , 26 November 2015
 

След бурния рев на вълните

обгърнат от водна стихия

уморен от силни усещания

топло ми стана в студената шир

Застанал гордо под дъгата

спрял часовниковите стрелки

с топъл устрем на душата

уюта на детство ми върна ти

Посребрен от стълбата на времето

приех протегната ти ръка

поставяйки те близо до сърцето

разбрах какво е вечността

Топли ласки на детски спомени

нахлули тихичко във мен

сълзи прикрити нежно отронени

багрят отлитащите дни

Минало и детство преплете в душата ми

сладка носталгия и тихичък вик

прикова и здраво разчувства ме

този твой мъничък лик

Legacy hit count
507
Legacy blog alias
77913
Legacy friendly alias
Моят-плюшен-приятел
Интересни линкове
Интернет
Нещата от живота
Забавление
1-ви клас
2-ри клас
3-ти клас
4-ти клас
Английски език

Comments

By georgideshev , 26 November 2015
 

След бурния рев на вълните

обгърнат от водна стихия

уморен от силни усещания

топло ми стана в студената шир

Застанал гордо под дъгата

спрял часовниковите стрелки

с топъл устрем на душата

уюта на детство ми върна ти

Посребрен от стълбата на времето

приех протегната ти ръка

поставяйки те близо до сърцето

разбрах какво е вечността

Топли ласки на детски спомени

нахлули тихичко във мен

сълзи прикрити нежно отронени

багрят отлитащите дни

Минало и детство преплете в душата ми

сладка носталгия и тихичък вик

прикова и здраво разчувства ме

този твой мъничък лик

Legacy hit count
827
Legacy blog alias
77912
Legacy friendly alias
Моят-плюшен-приятел
Интересни линкове
Забавление
Интернет
Нещата от живота
1-ви клас
Английски език
2-ри клас
3-ти клас
4-ти клас

Comments

By petelapetela , 13 August 2014
 

Носталгията по детството е нормално и съпътстващо целия ни живот чувство. Ще го носим в нас, до като сме на тази земя, за после не знам. То се изразява в някои наши действия и постъпки, като това да си пазим някоя книжка или играчка. По този начин ние ревниво пазим спомена за детството си и никой не е в състояние да ни го отнеме.

Всеки път, когато искаме да се отърсим от стреса и напрежението в ежедневието, ние се връщаме пак там, в нашето детство. Това е нашият свят, до който не допускаме никой защото, ако го направим, ще се разбули тайната на магията наречена - моето детство.

Прекрасно мистериозно чувство, което се подхранва от съприкосновението ни с любимата играчка, която сме запазили през всичките онези години, докато пораснем и продължавайки да я пазим, до като остареем. След нашето семейство и домашния любимец, веднага се нарежда именно тя – плюшената играчка.

Тя удобно се е настанила в леглото ни и от там непрекъснато ни напомня за безгрижното детство, такова каквото си го помним. То никога няма да се върне! Освен ако ние не го връщаме непрекъснато в мислите си и го караме да оживее посредством нашите плюшени любимци.

Така в една дъждовна сутрин, когато в стаята се стелеше ароматът на кафе, в изпотените прозорци изведнъж видях силуетът на любомото ми плюшено петле. Махнах с ръка и си казах – „това не е възможно” и седнах по навик на компютъра.

Пиейки сутрешното си кафе влезнах в глобалната мрежа да прочета вестниците. Но вместо новините за нощни престрелки и корумпирани политици, се появи пак силуетът от запотения прозорец.

Да, това без съмнение беше той, любимият ми пълнен петел с гръмкото име Футикс. Беше се родил на някакво футболно първенство през 90-те години на миналия век и беше станал талисман на същото. Не знам как се загнезди в сърцето ми и остана там до ден днешен.

Отново махнах с ръка. Минаха няколко минути до като се опомня. В този момент пред мен, като на парад, започнаха да излизат познати образи от детството: мечета, папагали, кучета, котки, динозаври, тигри, маймуни,зайци, делфини и всички филмови герои от детските сериали.

Опитах се да се съвзема и разбера какво се случва, да ли не полудявам. Въпреки положените от мен усилия да се оттърва от тези видения, не постигнах никакъв резултат. Оказа се, че всичките тези герои, така са ме обсебили, че колкото и да се съпротивлявах и правих опити да се върна към четенето на сутрешните вестници, не се получи.

Всъщност бях попаднал на сайта stuffedparty и нямаше сила, която да ме отлепи от там, до момента, в който не изпитах силна пареща болка в областта на дясната ми ръка. По-късно разбрах, че си бях разлял кафето и именно това успя да ме върне към действителността. Бях се събудил, без да го желая, исках отново да се върна там, в моето детство, при моите плюшени приятели, при моите безгрижни години.

Да, познахте, в момента с нетърпение чакам да дойде следващата сутрин, когато ще отпия глътка от ароматното кафе и отново ще се потопя в онзи чист свят, на моите плюшковци, така силно връщащи ме в безкрайността на моето детство.

Благодаря, че ви има, мои най-верни приятели! За това, че не сте ме забравили, въпреки неумолимата тежест на изминалите години. Аз някога ще напусна този свят, но вие останете тук и си спомняйте за мен, така както, аз сега си спомням за вас – с безпределна обич, като към мои най - близки роднини!

Legacy hit count
587
Legacy blog alias
76628
Legacy friendly alias
petela

Comments1

SeoKungFu
SeoKungFu преди 11 години и 8 месеца
wow, this is how you drop a link :)
Прекрасно е !
БлагоДаря ти !